№ 452
гр. Русе, 28.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Галина Магардичиян
Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Десислава Ботева
като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело
№ 20224500500668 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
И. И. Д., от с. Т., обл. Р., е обжалвала решението на Русенския
районен съд по гр.д.№2500/2022г., с което е уважен предявения против нея
иск по чл.59 ЗЗД за сумата 6000лв., частично от 23000лв, ведно със законната
лихва от 31.08.2021г. до окончателното плащане, както и направените по
делото разноски. Излага оплаквания за неправилност на решението, като
твърди, че същото е немотивирано и моли вместо него да се постанови друго,
с което искът да се отхвърли, при законните последици.
Въззиваемият Г. К. Д., от с. Д., община С., оспорва
основателността на жалбата и моли тя да не се уважава.Претендира разноски
за въззивното производство.
Въззивният съд намира жалбата за допустима – подадена е от
заинтересована от обжалването страна в законния срок срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт. Разгледана по същество тя е неоснователна.
Районният съд е уважил предявения иск за главница, предявен
1
частично за сумата 6000лв., от общ размер 23000лв. тъй като е приел, че с
тази сума ищецът е заплатил продажната цена на недвижим имот, придобит в
собственост от ответницата, и че следствие на това ответницата се е
обогатила за сметка на обедняването на ищеца.
Въззивният съд намира, че решението е постановено при правилно
изяснена фактическа обстановка, при спазване на процесуалните правила и
съобразно материалния закон. То се явява правилно и следва да се потвърди.
От представения нотариален акт №167 от 05.09.2017г. на нотариус
П. Д., с район на действие РС-С., вписан в СлВп – С., с вх.рег.
№3599/05.09.2017г., Акт 137, т 6, дело № 1170/05.09.2017 г. се установява, че
ответницата по делото И. И. Д. е закупила от Т. П. П. и К. П. П., недвижим
имот, представляващ УПИ ХХХІІІ-239 кв. 25 по плана на с. С., община С., с
площ 2953 кв. М, заедно с построените в него: жилищна сграда на един етаж,
цялата на маза, със застроена площ 67 кв. м., лятна кухня на един етаж със
застроена площ 29 кв.м, стопанска сграда с навес на два етажа със застроена
площ 87 кв. м. и гараж със застроена площ 18 кв. м. за сумата от 23 000 лв.В
нотариалния акт е посочено, че продавачите са заявили, че са получили от
купувача, преди подписване на договора, по банков път, сумата от 19000лв, а
останалата част от продажната цена в размер на 4000лв ще им бъде изплатена
по банков път в срок до 08.09.2017г.
От приетите по делото банкови извлечения се установява, че ищецът Г. К. Д.
е превел на К. П. на 05.09.2017 г. на два пъти суми в размер на 4000 лв. и 1500
лв., като е посочено основание „покупка на имот“. На 07.09.2017 г. е
преведена сумата от 4000 лв., като е посочено, че сумата е „доплащане за
покупка на имот“.Ответницата е придобила в собственост недвижим имот,
заплатен изцяло от ищеца.
При така изяснената фактическа обстановка правилно районният
съд е квалифицирал иска по чл.59 ЗЗД. Налице е разместване на блага в
патримониумите на страните, произтичащо от един и същи факт, следствие на
което ответницата се е обогатила с процесната сума за сметка на
обедняването на ищеца. В тази хипотеза в тежест на жалбоподателката е било
да докаже, че е налице основание за разместването на благата, което тя не е
сторила. В съдебно заседание, след разпределяне на доказателствената
тежест, процесуалният представител на ответницата не е възразил против
2
доклада по чл.146 ГПК и е заявил, че няма доказателствени искания.
Изводите на районния съд за основателност на предявения иск за главницата
са правилни и постановеното в този смисъл решение следва да се потвърди,
като направените от жалбоподателката разноски за въззивното и
първоинстанционно производство следва да останат в нейна тежест.
Съгласно чл.78 от ГПК жалбоподателката дължи на въззиваемия
разноските за тази инстанция, които следва да бъдат присъдени в пълен
размер, тъй като не е направено възражение по чл.78,ал.5 от ГПК за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1217 от 06.10.2022г. на Русенския районен съд,
постановено по гр.д.№2500/2022г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА И. И. Д., ЕГН**********, от с. Т., ул.********, обл. Р. да заплати
на Г. К. Д., ЕГН **********, от с. Д., община С., обл. Г., 900лв разноски за
въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3