РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. Разлог, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесет и пети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Велина Ив. Полежанова
при участието на секретаря Анелия Р. Татарска
разгледа докладваното от Велина Ив. Полежанова Административно
наказателно дело № 20211240200356 по описа за 2021 година,
Производството е по реда на чл.59 от ЗАНН. Образувано е по жалба, подадена от А.Н.Ю.,
ЕГН*, от г.Р., у.„И.Д.“№2, е.3, а.7, против НП №20-0331-000237/18.03.2020 г. на Н-ка на РУ-
Р. при ОДМВР-Б., с което на жалбоподателя му е наложено адм. наказание: „глоба“ от 50.00
лева за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП, глоба от 50.00 лева за нарушение на чл.104А от
ЗДвП, глоба от 20.00 лв. за нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДвП, глоба от 10.00 лв. за
нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, глоба от 20.00 лв. за нарушение на чл.139, ал.2, т.3
от ЗДвП и глоба от 20.00 лв. за нарушение на чл.139, ал.2, т.4 от ЗДвП.
Жалбоподателя Ю. излага доводи, че не е извършил никакво нарушение. Моли съда да
отмени НП като неправилно и незаконосъобразно.
Административно-наказващият орган не изпраща представител и не изразява становище
по жалбата. Моли съда да потвърди атакуваното НП.
РП-Б., ТО-Р. не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Жалбата е допустима, предвид обстоятелството, че е подадена от санкционираното лице в
законоустановения 7- дневен срок от връчването му на оспореното НП.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът прие от фактическа
страна следното:
На 10.03.2020 г. в 19:00 часа била извършена проверка от полицейски служители на
лицето А.Н.Ю., като водач на лек автомобил марка и модел „АА3“ с peг. №*, при която се
установило, че в с.Б., по у.„А.Д.", в посока за фирма „Д." управлява посочения по-горе лек
автомобил и когато е в движение, не използва обезопасителен колан, с който МПС е
оборудвано; използва мобилен телефон по време на управление на ПС, без наличие на
устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му; с наложено
наказание глоба с НП"Н"№289256/01.11.2018 г.; "Н“№493101/11.01.2019 г.;
"Н“№492746/27.01.2019 г.; "Н“№439190/06.02.2019 г, "Н“№594576/12.02.2019 г. и
"Н“№594710/19.02.2019 г., незаплатена в срока за доброволно заплащане; водачът не носи
свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен талон към
СУМПС от съответната категория; движи се с четириколесно МПС без пожарогасител и без
светлоотразителена жилетка, с което е нарушил разпоредбите на чл.137а, ал.1 от ЗДвП;
чл.104а от ЗДвП; на чл.190, ал.3 от ЗДвП; на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП; на чл.139, ал.2, т.3 от
ЗДвП и на чл.139, ал.2, т.4 от ЗДвП.
1
Като резултат от извършената проверка бил издаден серия GA АУАН №132433 от
10.03.2020 г. Актът е съставен, на място на проверката, в присъствие на жалбоподателя Ю.,
на който му е предявен и връчен акта, без възражения. Възражения не са постъпили и в
законоустановения срок.
Въз основа на АУАН №132433 от 10.03.2020 г. е издадено атакуваното НП, с което на
жалбоподателя е наложено адм. наказание „глоба“ от 50.00 лева за нарушение на чл.137а,
ал.1 от ЗДвП, „глоба“ от 50.00 лева за нарушение на чл.104а от ЗДвП, „глоба“ от 20.00 лв. за
нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДвП, „глоба“ от 10.00 лв. за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от
ЗДвП, „глоба“ от 20.00 лв. за нарушение на чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП и „глоба“ от 20.00 лв. за
нарушение на чл.139, ал.2, т.4 от ЗДвП. НП е връчено на жалбоподателя на 03.06.2021 г. и е
обжалвано на 10.06.2021 г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата срещу НП е допустима. Същата е подадена в срок от лице легитимирано да
обжалва НП. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Тази фактическа обстановка се потвърждава и от разпита на свидетелите С.М. и А.П.,
както и от приложените по делото писмени доказателства. Съдът намира, че показанията на
свидетелите следва да се кредитират, тъй като отразяват преките им впечатления.
Свидетелите са установили нарушението и са очевидци на същото. Показанията им са
източник на пряка доказателствена информация за установеното. Не са противоречиви.
Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и
безпристрастността на тези свидетели или да сочат на наличието на мотив да набедят
жалбоподателя в нарушение, което не е извършил.
От правна страна, съдът намира, на първо място, че актът за установяване на адм.
нарушение е съставен от компетентен орган, а издалият обжалваното НП Н-к РУ към
ОДМВР-Б., РУ-Р., е компетентно длъжностно лице съгласно Заповед №8121з-515/14.05.2018
г., доп. със Заповед №8121з-825/19.07.2019 г.
След служебно извършена проверка съдът констатира, че при издаването на обжалваното
НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както актът за
установяване на адм. нарушение, така и НП са съставени в съответствие с изискванията на
чл.42, съотв. на чл.57 от ЗАНН и при спазване на правилата за установяване на адм.
нарушение и налагане на наказанието, установени в раздел ІІ-ІV от ЗАНН.
По нарушението в пункт 1.
Съгласно разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, водачите и пътниците в МПС от
категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните
колани, с които МПС са оборудвани. Извършването на това нарушение не е оспорено от
нарушителя, като при извършена служебна проверка съдът намира, че при вярно установени
факти, правилно е приложен и материалния закон, като наложената санкция - 50.00 лева
кореспондира на фиксирания размер, очертан в санкционната норма, поради което НП
следва да се потвърди в тази част.
По нарушението в пункт 2.
Разпоредбата на чл.104а от ЗДвП забранява на водачите на МПС да използват мобилен
телефон по време на управление на ПС, освен при наличие на устройство, позволяващо
използването на телефона без участие на ръцете му. Не се спори, че жалбоподателят е имал
качеството на водач на МПС, съгласно §6, т.25, пр.1-во от Допълнителните разпоредби на
ЗДвП. Полицейските служители М. и П. непосредствено са възприели, както факта на
управление от страна на жалбоподателя на автомобила, така и използването от водача на
мобилния телефон по време на управление на ПС, като това е ставало без устройство,
позволяващо неговото използването без участие на ръцете му, поради което правилно е била
ангажирана административно-наказателната отговорност на водача за описаното в АУАН и
в НП противоправно деяние.
2
В хода на съдебното следствие не са ангажирани доказателства, опровергаващи
посоченото от свидетелите-очевидци и отразено в акта и в НП, поради което съдебният
състав приема, че нарушението е доказано по безспорен начин. От цитирания по-горе
законов текст на посочената за нарушена разпоредба става ясно, че нарушението се изразява
в неправомерно „използване" на мобилен телефон по време на управление на МПС, като без
значение е дали е осъществен конкретен разговор с друг мобилен абонат, дали само е бил
набиран такъв или е било извършвано друго действие съобразно функциите на телефона.
След като свидетелите очевидци са възприели, че телефонния апарат е бил в ръцете на
водача по време на движение, то същият е осъществил състава на адм. нарушение, визирано
в чл.104а от ЗДвП.
Санкцията за неизпълнение на задължението по чл.104а от ЗДвП е установена в
разпоредбата на 183, ал.4, т.6 от същия закон, където е точно фиксирано по вид и размер
наказанието - глоба от 50.00 лева, каквато е и наложена на жалбоподателя. Предвиденият
абсолютен размер обвързва наказващия орган при реализиране отговорността на
нарушителя и изключващо възможността му за преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2
от ЗАНН, поради което е и безпредметно да се изследва въпросът дали размера на
наложеното наказание отговаря на тежестта на нарушението.
По нарушението в пункт 3 от НП.
Съдът намира, че следва да бъде отменено в частта, в която е ангажирана отговорността
на Ю. за нарушение по чл.190, ал.3 от ЗДвП. Преди всичко следва да се има предвид
принципа за законоустановеност на адм. нарушения и наказания, установен с чл.2, ал.1 от
ЗАНН, съгласно който деянията, които съставляват адм. нарушения, и съответните за тях
наказания, се определят със закон или указ. В светлината на този принцип следва да се
тълкува нормата на чл.185 от ЗДвП, съгласно която за нарушение на този закон и на
издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание,
виновните се наказват с глоба 20.00 лв. За да е налице нарушение по чл.185 ЗДвП следва
привлеченото към отговорност лице да не е изпълнило изрично вменено му от ЗДвП
задължение или да е извършило нещо, което законът изрично е забранил. С НП, предмет на
обжалване Ю. е наказан на основание чл.185 ЗДвП - обща и бланкетна санкционна
разпоредба, в която не се съдържа състав на адм. нарушение. В нея е предвидено, че за
нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не
е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20.00 лева. В процесния случай
АНО е посочил, че привлеченото към отговорност лице е управлявал МПС при наличие на
неплатени в срока по чл.190, ал.3 от ЗДвП глоби. Това не е нарушение, тъй като нито ЗДвП,
нито подзаконовите нормативни актове по прилагането му, забраняват правоспособните
водачи да управляват автомобил, ако не са си заплатили глобите. Тоест в посочената за
нарушена разпоредба не е установено конкретно задължение за водача на МПС,
неизпълнението на което да представлява адм. нарушение. Нормата въвежда едномесечен
срок, в който водачът разполага с възможност да плати доброволно наложената му глоба с
влязло в сила НП, но не предвижда наказание за неспазване на този срок. Това е така, тъй
като преследваната от закона цел е предоставеният срок да е именно за доброволно плащане.
Затова единствената последица от бездействието на водача след изтичане на едномесечния
срок по чл.190, ал.3 ЗДвП е възможността за пристъпване към принудително събиране на
глобата, както и налагане на принудителни адм. мерки по чл.171, т.1, б."д" ЗДвП и чл.171,
т.2, б."к" ЗДвП (обявени за противоконституционни с Решение №3 от 23.03.2021 г. на КС по
к. д. №11/2020 г, обн., ДВ, бр.26 от 30.03.2021 г., влязло в сила на 02.04.2020 г.) Чл.151, ал.2,
изр. 3 от Конституцията на РБ урежда конститутивното действие на решението на КС,
установяващо противоконституционност на закон – той занапред не се прилага, което в
практиката на КС (решение №22 от 31.10.1995 г. по конст. д. №25/1995 г., КС) се приема за
отмяна на закона и евентуално за възстановяване действието на отменените или изменените
редакции на закона преди приемането на противоконституционната му редакция. Всъщност
3
значението на тази норма е, че от влизане в сила на решението на КС всички държавни
органи, вкл. съдилищата, са длъжни да не го прилагат. Съдилищата са длъжни да откажат да
го приложат по всички висящи дела, а останалите държавни органи – по всички
неприключили правоотношения. Следователно, неплащането на наложените глоби за
нарушенията на ЗДвП, не съставлява адм. нарушение по смисъла на чл.6 ЗАНН, тъй като
законодателят не е обявил това деяние за наказуемо, а е регламентирал други последици от
бездействието на водачите. Следва да се добави, че приемането на противното означава да
се налага наказание за неизпълнение на наложено наказание, като изглежда нелогично
такава нетипична за правната логика конструкция да се обвърза с бланкетната разпоредба на
чл.185 ЗДвП.
По нарушението в пункт 4.
Съгласно чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП, водачът на МПС е длъжен да носи: свидетелство за
управление на МПС от съответната категория и контролния талон към него, като неносенето
на който и да е от съответните документи представлява самостоятелно нарушение,
наказуемо с отделно наказание.
В настоящия случай се установи безспорно, че на посочените в АУАН и НП време и
място, жалбоподателят не е носил контролния талон към СУМПС.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установи, че въпреки изричното
поискване на посочения документ от страна на полицейските служители, Ю. не е
предоставил свидетелство за управление на МПС за съответната категория и контролен
талон към СУМПС.
Нарушението е осъществено от жалбоподателя при пряк умисъл като форма на вина -
съзнавал е общественоопасния характер на деянието си (че не носи свидетелство за
управление на МПС за съответната категория и контролен талон към СУМПС, въпреки
вмененото му задължение), че така нарушава правилата за движение по пътищата и въпреки
това е управлявал лек автомобил.
Съгласно санкционната разпоредба на чл.183, ал.1, т.1, пр.2 ЗДвП, с глоба 10.00 лева се
наказва водач, който не носи определените документи - свидетелство за управление и
контролен талон. Доколкото предвидената за нарушение глоба е в абсолютно определен
размер, безпредметно се явява излагането на съображения относно нейната
индивидуализация.
По нарушението в пункт 5 и 6.
По отношение нарушенията по чл.139, ал.2, т.3 и т.4 от ЗДвП, Движещите се по пътя три-
и четириколесни МПС се оборудват и със: 1. обезопасителен триъгълник; 2. аптечка; 3.
пожарогасител; 4. светлоотразителна жилетка.
В конкретния случай посредством събраните по делото доказателства се установява
закрепеното в АУАН и НП, че управлявания от жалбоподателят автомобил на процесната
дата и място не е бил оборудван пожарогасител и светлоотразителна жилетка. От
показанията на св. М. и П. се установява, че тези вещи не са установени в процесния
автомобил по време на осъществяваната проверка, поради което следва да се приеме, че
същият е осъществил състава на горепосочените за нарушени административно-наказателни
норми, а именно чл.139, ал.2, т.3 и т.4 от ЗДвП от обективна страна, като е управлявал
автомобил, който не е бил оборудван с посочените вещи. Доказателства в обратна насока
липсват.
От субективна страна, жалбоподателят е осъществила състава на тези адм. нарушения
виновно. Като правоспособен водач на лек автомобил той е съзнавал, че с действията си
нарушава императивно установени и вменени със закон задължения, предвиждал е
обществено опасните последици от тези си действия и е искал тяхното настъпване.
Съдът намира, че в случая административно-наказавщия орган правилно е квалифицирал
извършените от жалбоподателя нарушения при управление на технически необрудвано
МПС, като двеи отделни деяние. Видно от разпоредбата на чл.139, ал.2 ЗДвП законодателят
4
е въвел задължение МПС да бъде оборудвано с пожарогасител- т.3, светлоотразителна
жилетка - т.4. Изрично са уредени хипотезите на всяко от едно от вменените с НП
нарушение. С всяко едно от изпълнителните деяния наказаното лице е осъществило състав
на нарушение, съответно по чл.139, ал.2, т.3 и по чл.139, ал.2, т.4 ЗДвП. Законодателят
изрично ги е квалифицирал като нарушения при различните хипотези на цитираната
разпоредба.
След като правилно е квалифицирал процесните нарушения административно-
наказаващия орган е наложил адм. наказание „глоба“ от по 20.00 лв. за всяко от тях на
основание чл.185 от ЗДвП, което е и единствената алтернатива за този тип нарушения,
поради което и изключва преценка на чл.27 от ЗАНН.
Предвид изложеното съдът намира, че НП и в тези му части следва да бъде потвърдено.
С оглед гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП №20-0331-000237/18.03.2020 г. на Н-ка на РУ-Р. при ОДМВР-Б., с
което на А.Н.Ю., ЕГН*, от г.Р., у.„И.Д.“№2, е.3, а.7, е наложено адм. наказание: „глоба“ от
50.00 лева за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА НП №20-0331-000237/18.03.2020 г. на Н-ка на РУ-Р. при ОДМВР-Б., с
което на А.Н.Ю., ЕГН*, от г.Р., у.„И.Д.“№2, е.3, а.7, е наложено адм. наказание: „глоба“ от
50.00 лева за нарушение на чл.104а от ЗДвП.
ОТМЕНЯ НП №20-0331-000237/18.03.2020 г. на Н-ка на РУ-Р. при ОДМВР-Б., с което
на А.Н.Ю., ЕГН*, от г.Р., у.„И.Д.“№2, е.3, а.7, е наложено адм. наказание: „глоба“ от 20.00
лв. за нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОТВЪРЖДАВА НП №20-0331-000237/18.03.2020 г. на Н-ка на РУ-Р. при ОДМВР-Б., с
което на А.Н.Ю., ЕГН*, от г.Р., у.„И.Д.“№2, е.3, а.7, е наложено адм. наказание : „глоба“ от
10.00 лв. за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП,
ПОТВЪРЖДАВА НП №20-0331-000237/18.03.2020 г. на Н-ка на РУ-Р. при ОДМВР-Б., с
което на А.Н.Ю., ЕГН*, от г.Р., у.„И.Д.“№2, е.3, а.7, е наложено адм. наказание: „глоба“ от
20.00 лв. за нарушение на чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА НП №20-0331-000237/18.03.2020 г. на Н-ка на РУ-Р. при ОДМВР-Б., с
което на А.Н.Ю., ЕГН*, от г.Р., у.„И.Д.“№2, е.3, а.7, е наложено адм. наказание: „глоба“ от
20.00 лв. за нарушение на чл.139, ал.2, т.4 от ЗДвП.
Решението на съда подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението
на страните пред Бл.АС.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
5