Р Е Ш Е Н И Е

гр. Своге, 13.08.2018г.

 

В    И  М  Е  Т  О   Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

         

Свогенският районен съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на тринадесети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав :

 

          Председател : Румен Стойнов

 

при секретаря Ирена Никифорова, като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 212/2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

                                                                                          

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от В.Р.Г. против Д.Р.И. и Г.Ц.Ц.

Ищецът твърди, че е собственик по силата на договор за дарение от 04.12.2014г. на следния недвижим имот, а именно : неурегулиран поземлен имот с площ от 952 кв.м. по измерване, а по документ за собственост с площ от 1000 кв.м., находящ се в с. Р., общ. Своге, м. „Турски кладенец”, попадащ в границите на околовръстен строителен полигон на махала „Калината”, одобрен с Решение № 16/16.08.1960г. на ОНС – гр. София, кад. № 324 по КВС, заедно с построената в имота преди 2001г. масивна стопанска сграда, със застроена площ от 18 кв.м., заедно с всички трайни подобрения, приращения и насаждения в имота, при граници и съседи на имота : път, П. Б., Д.И., Р. Г., В.Р. и Д.Е. От своя страна на 16.05.2007г. ответниците са закупили съседен имот - неурегулиран поземлен имот с площ от 500 кв.м., находящ се в с. Реброво, общ. Своге, попадащ в границите на околовръстен строителен полигон на махала „Янева лъка – Спасовски кръст”, одобрен с Решение № 08/09.02.1982г. на ОНС – гр. София, заедно с построената в него през 1966г. масивна жилищна сграда на етаж и полуетаж със застроена площ от 30 кв.м. и РЗП от 54 кв.м., при граници и съседи на имота : път, Р. Е., Д. Е. и П. Б. На 13.05.2013г., с констативен нотариален акт от същата дата, И. и Ц. са признати за собственици на 230/730 идеални части от неурегулиран поземлен имот, целият с площ от 730 кв.м., находящ се в с. Реброво, общ. Своге, попадащ в границите на околовръстен строителен полигон на махала „Калината”, одобрен с Решение № 16/16.08.1960г. на ОНС – гр. София, при граници и съседи на имота : път, П.Б. и от две страни Р.Р.Г. С втори констативен нотариален акт от 13.05.2013г. ответниците са признати за собственици на неурегулиран поземлен имот с площ от 730 кв.м., находящ се в с. Реброво, общ. Своге, попадащ в границите на околовръстен строителен полигон на махала „Калината”, одобрен с Решение № 16/16.08.1960г. на ОНС – гр. София, заедно с построената в имота през 1966г. масивна жилищна сграда на етаж и полуетаж със застроена площ от 30 кв.м. и разгъната застроена площ от 54 кв.м., при граници и съседи на имота по нотариален акт : път, Р.Е., Д.Е. и П.Б. и при граници по актуална скица : път, П. Б. и от две страни Р.Р. Г.

Ищецът твърди, че 230-те квадратни метра, за които ответниците са се снабдили с документ за собственост през 2013г. и са завлядали, са негова собственост по силата на договора за дарение от 2014г. Точните граници на спорния имот са посочени на л. 8 от делото, ситуационна скица от 27.11.2014г., като въпросното място е заключено между точките 1, 2, 3 и 4. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае ищецът за собственик и да осъди ответниците да му предадат владението, както и да му заплатят разноските.

От страна на ответниците И. и Ц. е подаден писмен отговор. Оспорва се предявения иск, като неосноватален, и фактическите твърдения изложени в исковата молба. Твърди се, че нито ищецът, нито неговият праводател, са собственици на имота описан в нотариалния акт от 2014г., за което се излагат подробни съображения.

В открито съдебно заседание, както и в писмени защити, пълномощниците на страните подробно аргументират тезите си.

По делото са събрани писмени доказателства, разпитани са свидетели, назначени и изслушани са съдебно-технически експертизи.

  Свогенският районен съд, първи състав, като обсъди становищата и доводите на страните, и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :

С нотариален акт от 10.05.1952г. дядото на ищеца е признат за собственик на две ливади в местност „Турски кладенец” – едната от 3 дка, а другата от 2 дка.

С договор за продажба от 01.10.1960г. той е продал на праводателя на ответниците 500 кв.м. от ливада с площ 3 дка.

След смъртта му, със съдебна делба от 28.11.1966г. в дял първи се падат 500 кв.м. от ливада в местност „Турски кладенец”, цялата от 1 дка ; в дял втори 1000 кв.м. от ливада в местност „Турски кладенец”, цялата от 2 декара ; в дял трети 1000 кв.м. от ливада в местност „Турски кладенец”, цялата от 2 декара ; и в дял четвърти 500 кв.м. от ливада в местност „Турски кладенец”, цялата от 1 дка. Общо всички имоти в посочената местност са 3 дка, а дял трети е за бащата на ищеца.

На 15.11.1972г. бащата на ищеца е признат за собственик по наследство и давност на всички имоти посочени в дял трети от съдебната спогодба, като обаче площта на почти всички имоти се увеличава, а ливада в местност „Турски кладенец” става бивша ливада – сега дворно място, извън регулационния план, находящо се в м. „Турски кладенец”, състоящо се от два декара, заедно със застроената в същото място къща на площ от 50 кв.м. Независимо, че в нотариалния акт лицето е признато за собственик и по наследство – съдебната спогодба от 1966г. не е посочена и не цитирана, нито в нотариалния акт е посочено удостоверение за наследници.

На 22.11.1972г. ищецът е надарен от баща си със следния имот : от дворното място - селището, находящо се в м. „Турски кладенец”, извън регулационния план, цялото състоящо се от два декара, получава част от него – 1 дка, при граници : река Искър, път, Т.С. и дарителя. Последният се легитимира като собственик с нотариалния акт от 15.11.1972г.

На 04.12.2014г. ищецът отново е надарен от баща си и пак с имот в м. „Турски кладенец”, с площ от 952 кв.м. по измерване, а по документ за собственост с площ от 1000 кв.м. Отделно бащата на ищеца води и дело срещу Община Своге, което спечелва, като със съдебното решение е прието, че е собственик на земеделска земя - ливада, VІІІ категория, с площ от 1221 кв.м., находяща се в землището на с. Реброво, общ. Своге, местност „Турски кладенец”.

От тази хронология е видно, че бащата на ищеца е получил един декар ливада в местност „Турски кладенец” по наследство и правото на собственост върху един декар ливада в същата местност е придобил по давност. След това едният декар, с изградената къща, е запазил за себе си, а другият е дарил на сина си през 1972г. Въпреки това през 2014г., като се легитимира със спогодбата от 1966г., той дарява още един декар на сина си в същата местност, който декар се явява вече трети – при два налични, а освен това води дело срещу община Своге, като отново се легитимира със спогодбата от 1966г. за един декар ливада в същата местност, който е четвърти претендиран от него декар ливада в местност „Турски кладенец”.

С оглед на изложеното съдът възприема за напълно достоверно и изцяло кредитира заключението на вещото лице инж. Л.М. по допълнителната съдебно-техническа експертиза и приложената към нея комбинирана скица, според което имотите собственост на Р. Р. Г. не са се намирали на мястото, което е спорно по настоящото дело и е негов предмет.

В подкрепа на тезата, че спорното място е владяно след 1960г. от праводателите на ответниците са свидетелските показания на свидетелката И. С., които съдът изцяло кредитира, тъй като кореспондират с другите събрани по делото доказателства, както и показанията на свидетеля М., че целия имот с площ от 730 кв.м. е заграден. Свидетелите А.П. и Н. П., независимо че познават имота от 30-40 години отказват да си спомнят кой е построил масивната стопанска сграда със застроена площ от 18 кв.м. В исковата молба не се твърди, че постройката е изградена от ищеца или от баща му, а съществуването й се приема за даденост. По делото не е спорно, че процесния имот към момента се владее от ответниците.

  При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :

 За основателността на предявения иск по чл. 108 от ЗС е необходимо ищецът да докаже, че е собственик на вещта (спорния имот с площ от 230 кв.м.). По настоящото дело това не беше направено, поради което претенцията следва да се отхвърли със съдебното решение.

  При този изход на делото В.Р.Г. следва да бъде осъден да заплати на Д.Р.И. и Г.Ц.Ц. направените по делото разноски в размер на 840 лева, от които 500 лева заплатен адвокатски хонорар и 340 лева заплатено възнаграждение на вещо лице. Относно направеното от страна на пълномощника на ищeца изрично искане с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът счита същото за неоснователно, тъй като делото е с фактическа сложност и са проведени няколко съдебни заседания.

Така мотивиран и и на основание чл. 12 и чл. 235 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

          Отхвърля иска предявен от В.Р.Г. ***, ЕГН **********, срещу Г.Ц.Ц., ЕГН **********, и Д.Р.И., ЕГН **********,***, мах. „” № , с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността, за признаване за установено, че В.Р.Г. е собственик по силата на договор за дарение на 230 кв.м. от неурегулиран поземлен имот с обща площ от 730 кв.м., находящ се в с. Реброво, общ. Своге, попадащ в границите на околовръстен строителен полигон на махала „Калината”, одобрен с Решение № 16/16.08.1960г. на ОНС – гр. София, и за осъждане на Г.Ц.Ц. и Д.Р.И. да му предадат владението върху тях.

          Осъжда В.Р.Г. ***, ЕГН **********, да заплати на Г.Ц.Ц., ЕГН **********, и Д.Р.И., ЕГН **********,***, мах. „” № , направените по делото разноски в размер на 840 лева.

 

На страните да бъде връчен незаверен препис от настоящото решение(чл. 7, ал. 2 от ГПК).

         

          Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.

                                                

                               РАЙОНЕН СЪДИЯ :