Определение по дело №461/2024 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1195
Дата: 28 март 2024 г. (в сила от 28 март 2024 г.)
Съдия: Мл.С. Христо Руменов Митев
Дело: 20243100500461
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 март 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1195
гр. Варна, 28.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Ралица Ц. Райкова

мл.с. Христо Р. Митев
като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско
дело № 20243100500461 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с № 7177/26.01.2024 г. от Т. С. К.,
ЕГН:**********, с постоянен адрес: *******, чрез особения му представител
адв. Н. Х. В. с адрес на кантората: **********, против Решение
№84/08.01.2024 г. по гр. дело № 1258/2023 г., по описа на Варненския
районен съд, с което Т. С. К. е осъден да заплати на „МЪНИ ПЛЮС
МЕНИДЖМЪНТ” АД, ЕИК ********* следните суми: 2459.94 лева -
представляваща 22 бр. незаплатени вноски по главницата за периода от
10.09.2020 г. до 10.06.2022 г; 996.62 лева - договорна възнаградителна лихва
за периода от 10.09.2020 г. до 10.06.2022 г. – представляваща 22 бр.
незаплатени вноски по договорната лихва, дължими за периода 10.09.2020 г.
до 10.06.2022 г.; 516.71 лева - мораторна лихва за забава, начислена върху
просрочената главница за периода от 11.09.2020г. до 31.01.2023г., ведно със
законната лихва върху главницата по кредита, дължима от датата на подаване
на исковата молба – 02.02.2023г. до окончателното погасяване на
задължението. Посочва, че обжалваното решение е необосновано и
незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалните норми.
Изтъква, че неправилно съдът е приел за доказано процесното задължение.
Твърди, че не са обсъдени всички възражения, срещу недействителност на
клаузата за уговорена лихва и годишния процент на разходите поради липса
на информация в договора, как се определя задължението за ГПР от 49,60 %.
Кредитирано е единствено заключението по оспорената ССЕ. Изтъква, че в
договора липсва ясно разписана методика, как се е формулира ГПР от 49%.
1
Посочва, че в договора не е посочено как лихвеният процент на заема (който
е фиксиран), се съотнася към ГПР, чийто алгоритъм е заложен е ЗПК. На
следващо място изтъква, че първата инстанция не е обсъдила въпроса за
нищожност, поради заобикаляне на закона. Твърди, че в клауза (без да се
посочва коя) не е индивидуално уговорена и с нея цели заобикаляне на
установения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, праг на годишния процент на разходи, а
именно петкратния размер на законната лихва. Моли да се постанови
решение, с което дас се отмени решение №84/08.01.2024 г. по гр. дело №
1258/2023 г. на ВРС.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с
вх. № 13518/16.02.2024 г., от „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ" ЕАД.
Посочва, че направеното възражение, че процесният договор е нищожен, е
общо без да се сочи, които точно клаузи от договора за кредит са
неравноправни. Сочи се, че от предоставения стандартен европейски
формуляр е видно, че преди сключване на договора за кредит на Т. К., му е
предоставената изискуемата от закона информация относно кредитния
продукт. Поради изложеното счита, за неоснователни са възраженията в
отговора на исковата молба, че клаузите в процесния договор за кредит не
били предварително договорени между страните, поради което да се приеме,
че същите са неравноправни такива. На следващо място посочва, че
годишният лихвен процент от 41.00 % съотнесен към задължението на
кредитоплолучателя за заплащане на главница и представляващ цената за
възмездно ползване на представения финансов ресурс, е съобразен с
изискванията на добросъвестността, с оглед пазарната икономика и дейността
на ответника по предоставяне по занятие на парични средства срещу
възнаграждение. Изтъква се, че възнаградителната лихва по договора за
кредит е 41 % на годишна база и е в размера на законоустановения праг от 50
% от общия размер на разходите по кредита. Посочва, че тъй като процесната
лихва не надвишава 5-кратния размер на законната лихва, посочен в чл.19,
ал.4 от ЗПК, е договорена в рамките на закона, и не може да противоречи на
добрите нрави. Излага, че възражението, че процесният договор за кредит не
отговарял на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т.11 и т.12 ЗПК, е
бланкетно и общо направено, без да се посочват конкретни пороци. Изтъква,
че правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице, валидно
възникнала между страните облигационна връзка по договор за кредит, по
който кредиторът е изправна страна, поради което и за ответника е
възникнало задължение да погаси усвоената заемна сума на съответните
падежни дати, като видно от представения погасителен план, била настъпила
и изискуемостта на вземането. Моли да се отхвърли въззивната жалба.
Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно
легитимирано лице, чрез надлежно оправомощен процесуален представител,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е
отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
2
Не са направени искания за допускане на доказателства по чл. 266 от
ГПК.
Доколкото въззивникът Т. С. К. се представлява от назначен от ВРС на
основание чл.47, ал.6 ГПК особен представител на разноски на ищеца, то
следва да бъде указано на „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ" ЕАД в срок до
първото с.з. да представи по делото доказателства за внесена по сметка на
ВОС сума в размер на 350 лв. за възнаграждение на особен представител,
дължимо за въззивната инстанция.
Като взе предвид горе изложеното настоящият съдебен състав прие, че
на основание, чл. 268, ал.1 от ГПК, следва да разгледа жалбата в открито
съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба с вх. № 7177/26.01.2024 г. от
Т. С. К., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: *******, чрез особеният му
представител адв. Н. Х. В. с адрес на кантората: **************, против
Решение №84/08.01.2024 г. по гр. дело № 1258/2023 г., по описа на
Варненския районен съд, с което Т. С. К. е осъден да заплати на „МЪНИ
ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ"АД, следните суми: 2459.94 лева - представляваща
22 бр. незаплатени вноски по главницата за периода от 10.09.2020г. до
10.06.2022г; 996.62 лева - договорна възнаградителна лихва за периода от
10.09.2020г. до 10.06.2022г. – представляваща 22 бр. незаплатени вноски по
договорната лихва, дължими за периода 10.09.2020 г. до 10.06.2022 г.; 516.71
лева - мораторна лихва за забава, начислена върху просрочената главница за
периода от 11.09.2020г. до 31.01.2023г., ведно със законната лихва върху
главницата по кредита, дължима от датата на подаване на исковата молба –
02.02.2023г. до окончателното погасяване на задължението.
ЗАДЪЛЖАВА „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ" ЕАД в срок до
първото с.з. по делото да представи доказателства за внесена по сметка на
ВОС сума в размер на 350/триста и петдесет/ лв. за възнаграждение на
особен представител, дължимо за въззивната инстанция, на осн. чл.47, ал.6
ГПК, като му УКАЗВА, че при неизпълнение в срок съдът ще постанови
определение за принудително събиране на сумата на осн. чл.77 ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
14.05.2024г. от 13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение, като на въззивника се изпрати и препис
от отговор на въззивната жалба.

ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да
уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за
3
доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на
делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца.

НАПЪТВАНЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ ИЛИ ДРУГ СПОСОБ ЗА
ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРА
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява,
че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора,
който има преимущество пред спорното производство, като при постигане на
спогодба заплатената от ищеца държавна такса се връща в половин размер.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за
разрешаване на спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за
медиацията.
РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за
доброволното разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на
споразумение, одобрено от съда. Освен това, чрез медиацията страните могат
да разрешат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на
съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение.
Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ
към Окръжен съд - Варна, адрес гр. Варна ул. „А. Кънчев" № 12, ет.4
/сградата, в която се помещава СИС при ВРС/, без заплащане на такси.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към
координатора за ВОС: Нора Великова - ет. 4, стая 410, на тел. 052 62 33
62, както и на e-mail: mediation@vos.bg.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4