Р Е Ш
Е Н И Е
№.............
град
Шумен, 23.06.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд– град Шумен, в
публичното заседание на трети юни две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
Административен съдия: Маргарита Стергиовска
при участието на секретаря Ив. Велчева,
като разгледа докладваното от съдията АД № 442 по описа за 2020 година на
Административен съд– гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.118 ал.1 от
Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба от З.А.М., с ЕГН **********, адрес ***, чрез адв. Г. С.,
против Решение №2153-27-22/09.04.2021 г. на директора на ТП на НОИ – гр. Шумен,
с което е отхвърлена жалба вх.№1012-27-21/21.03.2021г. на З.А.М. срещу
Разпореждане № Ц2113-27-1389#1 от
12.03.2021г. В жалбата се изразява несъгласие с постановеното решение, като
оспорващият счита, че незаконосъобразно не му е зачетен стажът, положен на
наборна военна служба, за периода от 10.10.1972г. до 02.12.1974г., като
неправилно, според оспорващия, органът се позовава на разпоредба, която е
действала значително по-късно от момента, в който е положил стажа си. Счита, че
отговаря на законоустановените условия в съвкупност, а именно възраст и стаж,
като прибавяйки времето, което е прослужил на наборна военна служба, същият
освен изискването за възраст, покрива и критериите за положен стаж над 15
години. В този смисъл счита, че разпореждането и решението са незаконосъобразни
и е отправено искане за отмяна.
Претендира се присъждане
на разноски по делото.
Ответникът, редовно
призован, не се явява. По делото е депозирано писмено становище от гл. юриск.
Л. И., която оспорва жалбата.
Сочи, че като потвърдил
отказа на пенсионния орган да отпусне пенсия на жалбоподателя, Директорът на ТПП
на НОИ – Шумен е издал правилен и законосъобразен акт. Претендира се присъждане
на разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази
данните по делото, намира за безспорно установено от фактическа страна
следното:
Със Заявление /по
образец/ заявление с вх. №2113-27-533, постъпило в ТП на НОИ гр. Шумен на 23.05.2019 г., З.А.М. е
направил искане да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст /ЛПОСВ/.
За периода 05.10.2016 г.
– 31.10.2018 г. била извършена проверка на осигурителния стаж на М., през който
се е осигурявал в качеството на земеделски производител. Резултатите били
обективирани в Протокол №КП-5-27-00682381/22.11.2019 г., от който е видно, че Мехмед
не е започнал да упражнява дейност като земеделски производител и не е
реализирал доходи от селскостопанска продукция. Дадени са задължителни
предписания, които не били обжалвани и са влезли в сила.
На база гореизложеното,
не е зачетен стаж за периода 05.10.2016 г. – 31.10.2018 г.
С Разпореждане № 2113-27-533#9 от 17.07.2020г.
на ръководител по пенсионно осигуряване на осн. чл.98 ал.1 от АПК във вр. с
чл.68 от КСО и чл.55 от АПК е възобновено производството по Заявление с вх. №№2113-27-533, от 23.05.2019 на
З.А.М. и е отказано отпускането на
пенсия за ОСВ. Направен е извод, че на М. не се следва пенсия по
условията на чл.68, ал.3 от КСО, тъй като има навършена възраст
66г. 04м. 03 дни, но няма изискуемият се действителен осигурителен стаж – 15
години, а има 12г. 11м. и 05 дни.
Подадено е ново
заявление с вх. № Ц2113-27-1389/13.11.2020 г.,
съдържащо идентично искане.
С Разпореждане № Ц2113-27-1389#1 от 12.03.2021г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ е
отказано отпускането на пенсия за ОСВ по заявление с вх. №
Ц2113-27-1389/13.11.2020 г. В
мотивите на разпореждането се сочи, че жалбоподателят към датата на заявлението има навършена възраст 66 г. 08 м. дни и зачетен действителен осигурителен стаж от 12 г. 11 м. 19 дни, общ
осигурителен стаж без превръщане 15 г. 01 м. 12 дни, като е прието, че 02 г. 00
м. 11 дни е недостигащ изискуем действителен осигурителен стаж.
На 21.03.2021 г. оспорващият
подал жалба срещу Разпореждане №
Ц2113-27-1389#1 от 12.03.2021г. 18.09.2020г. на ръководител
„Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Шумен,
до Директора на ТП на НОИ – Шумен, заведена под рег. № 1012-27-21/21.03.2021 г.
В жалбата се твърди, че
неправилно било приложено материалното право относно зачитането на
действителния трудов стаж и неправилно не бил зачетен периода на редовна военна
служба като действителен трудов стаж.
Неправилно били зачетени
и представените документи за трудов стаж като продължителност и оттам
неправилно било приложено материалното право и било отказано неправомерно
отпускането на ЛПОСВ по реда на чл.68, ал.3 от КСО.
С Решение №2153-27-22/09.04.2021 г. на директора на ТП на НОИ
– гр. Шумен е отхвърлена жалба вх.№1012-27-21/21.03.2021г. на З.А.М. срещу
Разпореждане № Ц2113-27-1389#1 от
12.03.2021г.
Решение №2153-27-22/09.04.2021 г. било съобщено на 19.04.2021 г. Жалбата е подадена до съда, чрез
органа, на 29.04.2021г.
При така установената
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по
чл.118, ал.1 от КСО, от лице, имащо правен интерес от оспорването, срещу годен
за обжалване административен акт, след изчерпан
задължителен административен контрол, поради което е допустима.
Разгледана по същество,
същата е основателна.
Обжалваното Решение №2153-27-22/09.04.2021 г. на директора на ТП на НОИ – гр.
Шумен и Разпореждане № Ц2113-27-1389#1
от 12.03.2021г. на ръководител
„Пенсионно осигуряване“ са издадени в рамките на
установената от закона местна, степенна и материална компетентност – чл. 117,
ал. 1, т. 2, б. „а“, респективно чл. 98, ал. 1 от КСО.
Спазени са изискванията
за форма на разглежданите административни актове съгласно чл. 59 от АПК. Не се
наблюдават пороци във формата или реда за издаване на оспореното решение,
респективно разпореждане. Изложени са фактическите основания - фактите, поради
които е счетено от административния орган, че не е налице основание за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето при
условията на чл. 68, ал.1-3 от КСО.
Страните по делото не
спорят по отношение липсата на предпоставките, визирани в нормите на чл. 68,
ал.1 и ал.2 от КСО за отпускане на ЛПОСВ на жалбоподателя. Спорен се явява
въпроса относно наличието на тези предпоставки за придобиване на ЛПОСВ на
основание чл. 68, ал.3 от КСО.
Разпоредбата
на чл. 68, ал. 3 от КСО съдържа изключения от правилата на чл.
68, ал. 1 – 2 от КСО, като създава
възможност лицата, които нямат право на пенсия на тези правни основания, до 31
декември 2016г., да придобият право
на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и
най - малко 15 години действителен осигурителен стаж, а след тази дата възрастта се увеличава от
първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на
67-годишна възраст, т.е. същият е
достигнал необходимата възраст - 66 години и 8 месеца /66 г. и шест месеца към момента на подаване
на заявлението/.
Наличието
на първата изискуема предпоставка относно необходимата към датата на
заявлението възраст се признава от ответника и това обстоятелство също не е
спорно между страните.
Като спорен между
страните се очертава въпроса, дали времето от 10.10.1972 г. до 02.12.1974 г. за отбиване на наборна /редовна/ военна
служба, следва да бъде зачетено като „действителен осигурителен стаж“ по см. на
§1, ал.1, т.12 от ДР на КСО и следва ли този период от време да се включи в
стажа по чл.68, ал.3 от КСО.
В случая
административният орган е зачел общ осигурителен стаж без превръщане 15 г. 01
м. 12 дни, действителен осигурителен стаж 12 г. 11 м. 19 дни, като е счел, че 02
г. 00 м. 11 дни е недостигащ изискуем действителен осигурителен стаж.
Противно на установеното
от органа, оспорващият твърди, че зачетеният като осигурителен стаж, положен на
наборна военна служба в периода 10.10.1972 г. до 02.12.1974 г. , следва да се
приеме и за действителен такъв.
Настоящият съдебен
състав споделя становището на жалбоподателя, като счита, че стажа, положен в периода 10.10.1972 г. до 02.12.1974
г. – 02г. 01м. и 23 дни следва да бъде
зачетен за действителен осигурителен стаж.
По делото няма
спор между страните, че за времето от 10.10.1972 г. до 02.12.1974 г. М. е бил на редовна военна служба.
Съгласно
§1, ал.1, т.12 от ДР на КСО „Действителен стаж е действително изслуженото време
по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило
по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост
и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително
осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски.“
От
друга страна, в разпоредбата на § 9 от ПЗР на КСО изрично е посочено, че
времето, което се зачита за трудов стаж и трудов стаж за пенсиониране, положен до
31.12.1999 г. съгласно действащите до тогава разпоредби, се признава за
осигурителен стаж по КСО.
Спорният
трудов стаж е бил положен при действието на Правилника за прилагане на Закона
за пенсиите (отм.). Съгласно чл.81 от цитирания правилник, за трудов стаж от
III категория се зачита изслужената наборна военна служба или приравнената към
нея на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на
наборната служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство.
Съгласно разпоредбата
на чл.9,
ал.7 КСО, за осигурителен стаж
при пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна
служба, а според чл.44
НПОС за осигурителен
стаж от трета категория се признава времето на наборна военна служба и времето
на обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на
наборната военна служба за съответния род войски, съгласно действащото
законодателство, независимо кога са положени.
В процесния период 1972г.-1974г.
наборната военна служба в България е била действителна и задължителна за
мъжете, съгласно чл.3 от Закона за всеобщата военна служба в Народна република
България /обн. Изв. бр. 13 от 14.02.1958 г., отм. ДВ, бр. 112 от 27.12.1995 г.,
в сила от 27.02.1996 г./., т.е., същата е представлявала обективно и
неотстранимо по волята на дадено лице препятствие същото да полага труд, който
да представлява основание за неговото осигуряване и съответно за придобиването
на осигурителен стаж по смисъла на сега действащото законодателство. Предвид
изложеното, положеният от Али Кадир Али трудов стаж от ІІІ-та
категория по време на редовната му военна служба е период, през който той е
работил без трудово правоотношение, но който по силата на закона е признат за
действителен стаж.
След като стажът на
редовна военна служба, положен от жалбоподателя за процесния период, се зачита
за трудов такъв, съгласно действащите към
този период разпоредби, и е положен след навършването на пълнолетие от негова
страна, при действието на нормата на чл.81 от ППЗП/ отм./, то с оглед
разпоредбата на § 9, ал.1 КСО, същият следва да бъде
признат за действителен осигурителен стаж по смисъла на §.1, т.12 от
ПЗР на КСО. В този смисъл е и трайната практиката на ВАС
изразена в Решение №15587/13.12.2018г. по адм. дело №13944/2017г., Решение
№2553/19.10.2017г. по адм. дело №8645/2016г. на ВАС, Решение
№7647/16.06.2017г. по адм. дело №4023/2017г. на ВАС, Решение №9471/17.07.2017г. по адм. дело
№7470/2016г. на ВАС и мн. др. Като
е отказал да зачете този стаж за действителен осигурителен такъв,
административният орган неправилно е тълкувал и приложил закона.
След признаването за
действителен осигурителен стаж за периода на редовна (наборна) служба за времето от 10.10.1972 г. до 02.12.1974 г. – 02г. 01м. и 23 дни, то действителният
осигурителният стаж на оспорващия безспорно е повече
от 15 години, поради което несъмнено се стига до извода, че е
придобил право на пенсия при условията на чл.68, ал.3 от КСО.
Ето
защо оспореното решение на Директора на ТП на НОИ - Шумен,
макар и постановено от компетентен орган, в предвидената от закона
форма, при спазване на административнопроцесуалните правила, но в
несъответствие с материалноправните разпоредби, следва да бъде отменено и
преписката да бъде върната на компетентния пенсионен орган при ТП на
НОИ - гр.Шумен за ново произнасяне, при съобразяване с дадените в мотивите на
настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
Предвид
изложеното, Решението, оспорено пред настоящата съдебна
инстанция и потвърденото с него разпореждане следва да бъдат
отменени, а преписката, на основание чл.173, ал.2, АПК да бъде върната на
административния орган за ново произнасяне по същество при съобразяване на
дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на материалния закон.
С оглед изхода на делото, основателна се явява
претенцията на оспорващия за присъждане на действително направените
по делото разноски, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 350.00 лева, съгласно договор за правна защита и
съдействие от 23.09.2020 г.
Водим от горното, съдът,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№2153-27-22/09.04.2021 г. на директора на ТП на НОИ – гр. Шумен, с което е
отхвърлена жалба вх.№1012-27-21/21.03.2021г. на З.А.М. срещу Разпореждане №
Ц2113-27-1389#1 от 12.03.2021г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“,
с което на З.А.М.
е
отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68,
ал.3 КСО.
ВРЪЩА делото като преписка на Ръководител
на “ПО” при ТП на НОИ-Шумен
за ново произнасяне по заявление с вх. № Ц2113-27-1389/13.11.2020 г на З.А.М.
за
отпускане на лична пенсия по
чл.68, ал.3 КСО, съгласно дадените задължителни указания в мотивите на
решението относно тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА ТП на НОИ - гр.Шумен да заплати
на З.А.М., с ЕГН **********, адрес *** направените
по делото разноски в размер на 350.00 (триста и петдесет) лева.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му.
Административен съдия: