№ 122
гр. Стара Загора, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно
гражданско дело № 20225500500167 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба от Я.П.Т., чрез
адв.Д.А. от АК - Хасково против Решение № 639 от 30.12.2021г., постановено
по гр.д. № 2076/2021г. по описа на Районен съд – Стара Загора, в частта му, с
което се отхвърля предявения от Я.П.Т. против „К.Б.“ ООД, гр. Стара Загора,
иск за заплащане на сумата 432 евро -командировъчни пари за периода
01.05.2020 г. до 09.05.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на подаване на исковата молба в съда - 11.03.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и в частта за разноските.
Възивникът обжалва първоинстанционното решение в посочената част
като неправилно и необосновано. Твърди, че изводите на съда противоречат
на събраните по делото доказателства и на действителното фактическо
положение между страните. Това довело до неправилно приложение на
материалния закон. Сочи, че оспорил заключението на назначената съдебно-
икономическа експертиза с твърдението, че е необосновано и направил
възражение да не се приема, но първоинстанционния съд приел заключението
на вещото лице. Въззивникът твърди, че не са налице доказателства,
установяващи плащане от страна на въззиваемия на сумата 432 евро –
главница, представляваща командировъчни пари за периода 01.05.2020г. до
09.05.2021г. От представените от въззиваемия писмени доказателства не се
установило твърдяното плащане.
1
Моли съда да постанови решение, с което да отмени
първоинстанционното решение в обжалваната част, като осъди въззиваемия
да му заплати сумата 432 евро – командировъчни пари за периода
01.05.2020г. до 09.05.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на подаване на исковата молба в съда – 11.03.2020г. до окончателното
изплащане на сумата. Претендира разноските за двете съдебни инстанции.
Моли да бъде осъден въззиваемият да заплати на адвоката адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. за оказаната безплатна правна помощ.
Въззиваемата страна „К.Б.“ ООД, чрез адв.З.Й. оспорва жалбата като
неоснователна. Твърди, че при постановяване на първоинстанционното
решение, съдът взел предвид всички събрани по делото доказателства, на база
на които било изготвено заключението на съдебно-икономическата
експертиза, прието по делото. Сочи, че от приетите като доказателство
документи, обсъдени от вещото лице при изготвяне на заключението,
безспорно се установило, че на работника не се дължат нито трудови
възнаграждения, нито командировъчни пари.
Моли съдът да остави без уважение подадената въззивна жалба, като
потвърди първоинстанционното решение. Претендира присъждане на
направените разноски по делото.
Съдът, като обсъди направените в жалбите оплаквания и становищата
на страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Пред районния съд са предявени кумулативно обективно съединени
искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 215 КТ, и чл. 86, ал.1 ЗЗД, след
допуснато изменение на размерите на част от предявените искове и частично
прекратяване на производството, поради отказ в друга част от исковете.
Ищецът твърди, че работил в ответното дружество по трудов договор на
длъжността „шофьор на товарен автомобил“ (международни превози), като
трудовото правоотношение възникнало въз основа на сключен между
страните трудов договор от 22.06.2015 г. и било прекратено на основание
чл.325 ал.1 т.1 КТ на 09.05.2020 г. Съгласно трудовия договор, основното
месечно трудово възнаграждение било в размер на минималната работна
заплата за страната и се заплащало до 30 - то число на следващ отработен
месец, а работникът имал право на 25 работни дни платен отпуск годишно.
Задълженията по трудовия договор се изпълнявали извън страната основно в
Швеция, Холандия, Белгия и др., за което от работодателя се дължали
командировъчни пари. Твърди, че през периода от 18.03.2018 г. до 09.05.2020
г. ответникът не му бил заплатил изцяло дължимите на основание чл. 215 КТ
и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина чл. 32
във вр. приложение №3, т.1 командировъчни пари, като неизплатената част
2
възлизала на 400 евро. След допуснато изменение на размерите на част от
предявените искове и частично прекратяване на производството, поради отказ
в друга част от исковете, ищецът е претендирал сумата 107,72 лева -
неизплатено нетно трудово възнаграждение за м.05.2020 г., ведно със
законната лихва от завеждане на делото - 11.03.2021 г. до окончателното
изплащане на главницата, ведно с мораторната лихва от 8,50 лв. за периода
01.06.2020 г. до завеждане на делото 11.03.2021 г. и сумата 432 евро -
неизплатени командировъчни пари за периода 01.05.2020 г. до 09.05.2021 г.,
ведно със законната лихва от завеждане на делото – 11.03.2020г. до
окончателното изплащане на сумата, ведно с мораторна лихва от 34.08 евро за
периода 01.06.2020 г. до завеждане на делото – 11.03.2020 г.
Ответникът оспорва предявените искове с твърдението, че всички
дължими на ищеца суми от бившия му работодател са платени и че не са
останали неплатени такива. Моли исковете да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
За да отхвърли исковете, поставени за разглеждане пред него районният
съд е приел, че ищецът Я.П.Т. е бил назначен в „К.Б." ООД, гр. С.З. на
длъжност „шофьор на товарен автомобил“, с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 431 лв. С допълнително споразумение от
01.01.2020 г. е увеличено основното трудово възнаграждение на 610.00 лв.
Със заповед №314/08.05.2020 г. трудовото правоотношение между страните е
било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ /по взаимно съгласие/,
считано от 09.05.2020 г.
От заключението по СИЕ, което съдът е кредитирал като компетентно
изготвено и съответно на писмените доказателства, съдът е установил, че за
м. май 2020г. (01.05-09.05.2020г.) нетното трудово възнаграждение на ищеца е
138,81 лева, а за същия период командировъчните пари са в размер на 432
евро. Според вещото лице, за периода от 18.03.2018г. до 09.05.2020г. не са
установени неплатени на ищеца трудови възнаграждения и командировъчни
пари, дори в. л. е констатирало, че на ищеца са заплатени в повече пари за
командировъчни.
От заключението на СИЕ, съдет е приел за установено по безспорен
начин, че претендираното от ищеца нетно трудово възнаграждение за м.
05.2020 г. в размер на 107,72 лева е заплатено от работодателя, както и
претендираната по чл. 215 КТ сума 432 евро - командировъчни пари за
периода 01.05.2020 г. до 09.05.2021 г., поради което е отхвърлил исковете
като неоснователни.
Въззивният съд намира, че въззивната жалба е неоснователна.
По делото не е спорно, че ищецът Я.П.Т. е работил при ответника „К.Б."
3
ООД, гр. С.З. на длъжност „шофьор на товарен автомобил“, с основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 431 лв., увеличено с
допълнително споразумение от 01.01.2020 г. на 610.00 лв. Със заповед
№314/08.05.2020 г. трудовото правоотношение между страните е прекратено
на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ /по взаимно съгласие/, считано от
09.05.2020 г.
От заключението на назначената по делото СИЕ, в което вещото лице е
проследило по писмени документи – ведомости и по банков път заплащането
на дължимите на ищеца трудови възнаграждения и командировъчни пари за
периода м. март 2018г. – 09.05.2020г. се установява, че дължимите суми са
изплатени, като последната сума за периода 01.05.- 09.05.2020г. – 432 евро
командировъчни е заплатена на 08.05.2020г.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира,
че предявения от ищеца иск за заплащане на сумата 432 евро,
представляваща командировъчни пари за периода 01.5.2020г. - 09.05.2020г. е
неоснователен, поради плащане на търсената сума от ответника.
Неоснователно е оплакването на ищеца, че след като е оспорил
заключението на вещото лице в тази част и е направил искане за
неприемането му, съдът не е следвало да приеме за установено плащането на
дължимите от работодателя суми. След като по делото е установен факта на
заплащането на дължимата от ответника сума в заключението на вещото лице
по назначената СИЕ, ищецът е този, който при оспорването му носи
доказателствената тежест да установи обратното. По делото не са налице
никакви други доказателства от ищеца, които да установяват обратнотото на
установеното от вещото лице по делото, че претендираната сума от 432 евро
командировъчни пари на ищеца за м. май 2020г. е заплатена по банков път на
08.05.2020г.
Предвид изложените съображения, съдът намира, че обжалваното
решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
В полза на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски в размер
на 360 лв. за адв. възнаграждение, съгласно представени списък по чл. 80
ГПК и доказателства.
Водим от горните мотиви, Старозагорския Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 639/ 30.12.2021г., постановено по гр.д. №
2076/2021г. по описа на Районен съд – Стара Загора в обжалваната част.
ОСЪЖДА Я.П.Т., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. Х., ***, да
4
заплати на „К.Б.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
С.З., ***, сумата 360 /триста и шестдесет/ лева, представляващи направените
във въззивното производство разноски за адвокат.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5