№ 9908
гр. София, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20221110110392 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Електрохолд Продажби“ АД (предишно
наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД) срещу Г. Н. Т., за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1488,11 лева –
представляваща начислена стойност на електрическа енергия за имот с адрес: гр.
София, ********** съгласно извършена корекция с фактура № ********* г., за
периода от 20.07.2018 г. до 17.10.2018 г., въз основа на констативен протокол №
********** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 01.10.2021 г. до окончателното плащане, и сумата
от 423,69 лева – законна лихва върху главницата за периода 03.11.2018 г. – 23.09.2021
г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
******** г. по описа на Софийски районен съд, 41 състав.
В исковата молба се твърди, че на 17.10.2018 г. служители от отдел
„Нетехнически загуби” към ищцовото дружество са извършили проверка на място на
измерване на електрическа енергия, доставяна в обект, находящ се в гр. София,
**********, за който е регистрирана партида с клиентски № *********. За проверката
е съставен Констативен протокол № ********** г. в присъствието на свидетелите М.
С. Б. и И. В. П., които са присъствали през цялото време на проверката, заедно с
представител на полицията, който също е подписал протокола. При извършване на
проверката е констатирано, че е направено присъединение без средство за търговско
измерване с проводник тип AL/R — 16 мм2, като в единия си край то е присъединено
към една от фазовите линии на въздушна мрежа ниско напрежение, а в другия край
захранва електрическата инсталация на къщата. Установена е промяна в схемата на
свързване на измервателната система на електрическата енергия, и присъединяването
е премахнато. Поддържа, че на основание чл. 83, ал. 1, т.6 ЗЕ, в съответствие с чл. 48,
1
ал. 1, т. 1, б. „б“ и чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ е преизчислена сметката за доставената,
неизмерена и незаплатена електрическа енергия за периода от 20.07.2018 г. до
17.10.2018 г. Количеството потребена електрическа енергия е доначислена по реда на
чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б“, първа хипотеза от ПИКЕЕ. Извършеното доначисление е в
размер на 7700 kWh по формула при наличие на точен измерител за битови
потребители. В резултат на извършената проверка е издадена фактура № ********* г.,
на гърба на която е описана и единичната цена, по която е преизчислена стойността в
левове. На ответника е изпратено писмо изх. № ********* г. с обратна разписка, към
което е приложена издадената фактура, което е получено лично от него. Излага доводи,
че отговорността в случаите на констатирана неизмерена или неточно измерена
електрическа енергия е специална отговорност, която е в отклонение от общите
правила на договорната отговорност и за да се ангажира същата не е нужно да се
установи, че причината за неизмерване на енергията се дължи на конкретно въведено
недобросъвестно поведение от потребителя в определен момент. Основана е само на
обективния факт на констатирано неточно измерване или неизмерване. Твърди, че след
датата на падежа на фактурата – 02.11.2018 г. ответникът дължи и законна лихва върху
главницата за времето от 03.11.2018 г. до 23.09.2021 г. По горните съображения моли
за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на
исковата молба от ответника Г. Н. Т., уведомен по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, чрез
назначения от съда особен представител, с който оспорва предявените искове по
основание и размер. Излага доводи, че според чл. 120 ал. 1 ЗЕ и чл. 112, ал. 3 от
Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката средствата за търговско
измерване, както и електромерните табла, са собственост на електроразпределителното
дружество, което е длъжно да ги поддържа в изправност за своя сметка, да обезпечава
правилното им функциониране и да следи за отклонения в измерването, и по делото не
са налице доказателства за осъществен, без санкцията на дружеството достъп на
ответника до електромера, за да се ангажира отговорността му. Поддържа, че
правоотношението между доставчика на електрическа енергия и потребителя е
договорно и единствено недобросъвестното поведение на едната страна по договора
представлява основание по смисъла на чл. 82 ЗЗД, тя да бъде санкционирана за всички
настъпили за другата страна вреди. Затова, след като не е констатирано съответно
виновно поведение на клиента, липсва законово основание за извършване на
въпросната едностранна корекция, която би могла да се извърши единствено, ако
абонатът е осуетил правилното отчитане. Твърди, че не е установено ответникът да е
бил търсен и действително да е отсъствал или пък да е отказал да подпише
предложени му от представители на електро-разпределителното дружеството книжа,
съответно - че заместването на подписа му с подписи на свидетели е оправдано.
Поддържа, че присъствието на абоната на проверката е необходимо, за да се спазят и
гарантират и неговите права за обективност и достоверност на констатациите,
извършени от служителите на оператора. В конкретния случай тази процедура не е
доказано да е спазена, което опорочавало документалната обоснованост на
извършената впоследствие корекция на сметка. Поддържа, че проверката на процесния
обект на 17.10.2018 г. е извършена след отмяната на Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), като с оглед действието занапред на
решенията на Върховния административен съд, с които се отменят подзаконови
нормативни актове и поради съществуващата законова делегация в чл. 83 ЗЕ, до
приемането на нови ПИКЕЕ, които да съответстват на тази делегация операторът на
разпределителната мрежа не може да се ползва от корекционната процедура, за която
2
към датата на проверката 17.10.2018 г. е липсвал ред за извършване. Поддържа, че
доколкото законодателят не е предвидил друга процедура и ред, освен този по ПИКЕЕ,
по който да се извърши проверката и коригирането на сметката, то доставчикът няма
правомощия да извършва такива действия на друго непредвидено в закона основание,
поради което извършването им няма юридическа стойност. Прави възражение за
изтекла погасителна давност.
Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По допустимостта на производството
От приобщеното ч.гр.д. № 57221/2021 г. по описа на СРС, 41 състав, се
установява, че по заявление от 04.10.2021г. ищецът е поискал издаване на заповед по
чл.410 ГПК срещу Г. Н. Т. за вземане, начислено въз основа на констативен протокол
№ ********** г. за извършена корекция на сметка за клиентски № *********, открит
за имот с административен адрес гр. София, ********** поради неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия за периода от 20.07.2018г.
до 17.10.2018 г. в размер на 1 488,11 лв., ведно със законната лихва от 01.10.2021г. до
изплащане на вземането, както и мораторна лихва от 03.11.2018г. до 23.09.2021 г. в
размер на 423,69 лв. Въз основа на заявлението била издадена заповед от 13.10.2021 г.,
с която съдът е разпоредил длъжникът да заплати на кредитора претендираните суми.
Заповедта е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което с
разпореждане съдът е дал указания на ищеца „Електрохолд Продажби“ АД (с
предходно наименование „ЧЕЗ Електро Българи“ АД) по чл. 415, т.2 ГПК, в
изпълнение на които в срок е предявен настоящият иск.
Ето защо настоящото производство е допустимо.
По исковете с правно основание чл. 98а ЗЕ вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ вр. с чл.
51 ПИКЕЕ (отм.) вр. с чл. 183 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи пълно и главно: 1) че през процесния период
между страните е съществувало валидно облигационно отношение по договор за
продажба на електрическа енергия, по силата на което ищецът е доставил на ответника
определено количество електрическа енергия, чиято цена възлиза поне на процесната
сума, 2 ) респективно, че е налице основание за преизчисление на дължимата за
процесния период стойност на доставена електрическа енергия по нормативно
предвидена методика поради констатирана промяна в схемата на свързване на
измервателната система на електрическа енергия, довело до неизмерване на цялата
потребена от клиента електрическа енергия за периода; 3) че стойността на
преизчислената електрическа енергия е в съответствие с правилата за преизчисляване
и действащите цени за периода.
В тежест на ищеца с оглед наведеното възражение за давност е да установи
наличието на факти, довели до спиране или прекъсване на давността за вземанията.
Правоотношението по доставка на електрическа енергия на краен клиент
намира правната си уредба в Закона за енергетиката, който регламентира
правоотношението за продажба на електрическа енергия за битови нужди като
произтичащо от договор, при държавно регулирани цени от Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР) и публично известни общи условия. Според действащата
разпоредба на чл. 98а. /нов - ДВ, бр. 74 от 2006г., в сила от 01.07.2007г./ крайният
снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия,
предложени от крайния снабдител и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не
3
е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник и влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично
писмено приемане /чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ/.По силата на законовата уредба, продавач на
доставената електрическа енергия е крайният снабдител /субектът по чл. 94а, респ. по
чл. 95 ЗЕ/, а купувач - крайният клиент /чл. 91-92, вр. чл. 97-98а от ЗЕ/. След
измененията на ЗЕ /ДВ, бр. 54/2012г./, в сила от 17.07.2012г., битов клиент по смисъла
на §1, т. 2 а от ДР на ЗЕ е клиент, който купува електрическа енергия за собствени
нужди, а съгласно § 1, т. 41 б. от ДР на ЗЕ в сила от 17.07.2012г., изм. ДВ, бр. 35/2015г.,
потребител на енергийни услуги е: а/ краен клиент, който купува енергия и/или б/.
ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия.
Легалната дефиниция на понятието "битов клиент" е в § 1, т. 2а от Допълнителните
разпоредби на ЗЕ, а преди - § 1, т. 42 ДР (отм.) на ЗЕ и се отнася и за
правоотношението по договора по чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗЕ. Чрез нея ЗЕ свързва
качеството на длъжник с качеството на собственик или на носител на ограниченото
вещно право на ползване върху електроснабдения имот, доколкото доставяната
енергия е за "собствени битови нужди" и друго не е уговорено с крайния снабдител.
Договорната свобода, предвидена в чл. 9 ЗЗД, допуска и при това правоотношение
клиент на доставената електроенергия за битови нужди да е друг правен субект - онзи,
който ползва електроснабдения имот със съгласието на собственика, респ. с титуляря
на вещното право на ползване и същевременно е сключил договор за продажба на
електрическа енергия за същия имот /в този смисъл решение № 205 от 28.02.2019г. по
гр.д. № 439/2018г. по описа на ВКС, III ГО/. Този извод следва и от клаузите на
приетите по делото Общи условия на ищеца, конкретно чл. 4.
В конкретния случай по делото не са ангажирани никакви доказателства от
страна на ищеца в подкрепа на твърдението му, че с ответника се намират в
облигационни правоотношения за обект, находящ се в гр. София, **********, за който
е регистрирана партида с клиентски № *********, т.е. не се установява ответникът да
е собственик на процесния имот, респективно да е сключил изричен договор с ищеца.
Приетите по делото констативен протокол, както и писма с обратни разписки във
връзка с изготвения констативен протокол, в които като абонат е посочен ответникът
не обуславят друг извод. Фактът, че ответникът се води от ищеца като титуляр на
партида не доказва договорни отношения. По делото не са представени доказателства
за правото на собственост върху процесния имот, съответно документите за откриване
на партидата, нито писмен договор между страните, респективно по делото не е
установено при условията на пълно и главно доказване при доказателствена тежест,
принадлежаща на ищеца и разпределена му с проекта за доклад от 08.08.2024г., че през
процесния период между страните е съществувало валидно облигационно отношение
по договор за продажба на електрическа енергия, по силата на което ищецът е
доставил на ответника определено количество електрическа енергия, чиято цена
възлиза поне на процесната сума, т.е. че е бил страна по облигационно
правоотношение с предмет продажба на ел. енергия за процесния имот. Следва да се
посочи, че липсата на конкретно оспорване на наличието на облигационно
правоотношение не освобождава ищеца от задължението да го установи пълно и
главно по делото.
Предвид гореизложеното, от събраната по делото доказателствена съвкупност
се налага изводът, че ищецът не е установил при условията на пълно и главно
доказване наличието на качеството потребител на ел. енергия, т.е. недоказано е
облигационно правоотношение с ответника за процесния недвижим имот. При липса
4
на първата и основна предпоставка за възникване на процесните вземания, останалите
не следва да бъдат разглеждани.
С оглед на горното предявеният иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорния иск предполага наличие на главно задължение
и забава в погасяването на същото.
Предвид правните изводи за липса на главен дълг, следва да се отхвърли
изцяло и иска за акцесорното вземане за лихва за забава.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски
има ответника. Същият обаче не е сторил такива, доколкото е представляван в
настоящото производство от особен представил, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал.1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание чл. 98а ЗЕ вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ вр. с чл.
51 ПИКЕЕ (отм.) вр. с чл. 183 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
Г. Н. Т., ЕГН **********, дължи на „Електрохолд Продажби“ АД (предишно
наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД), ЕИК *********, следните вземания:
сумата 1488,11 лева, представляваща задължение за неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия за периода от 20.07.2018г. до 17.10.2018 г. за
имот с адрес: гр. София, ********** за клиентски № *********, съгласно извършена
корекция с фактура № ********* г., въз основа на констативен протокол №
********** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 01.10.2021 г. до окончателното плащане, както и
сумата 423,69 лева, представляваща законна лихва върху главницата за периода
03.11.2018 г. – 23.09.2021 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № ******** г. по описа на СРС, 41 състав.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5