Р Е Ш Е Н И Е
№ 105
гр. Велико Търново, 21.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, VII - ми адм. състав в
открито съдебно заседание на
двадесет и трети март две хиляди двадесет и трета година в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА ДАБКОВА
с участието на секретаря С.Ф.
разгледа адм. дело № 13/2023г.
по описа на АСВТ. При това, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда
на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.40 от Закона за достъп до обществена
информация/ЗДОИ/.
Образувано по жалба вх. № 76/06.01.2023г.
в АСВТ, депозирана от П.Й.П. ***.
Оспорва се Решение № 6/8.12.2022г. на кмета на Кметство с.Ореш,общ. Свищов, с което му се представя
достъп до обществена информация, съхранявана в Кметството на с. Ореш, по повод
постъпило заявление за достъп с рег. № АД04-09-257/01.12.2022г. подадено от
жалбоподателя. Последният твърди, че не му е предоставена исканата информация
на електронната му поща, макар в Решението изрично да е указано да бъде
изпратена на жалбоподателя по електронната поща. По въпрос № 1, №3 и №4 е
посочено, че на основание чл. 27, ал.1, т.1 от ЗДОИ поради липса на техническа
възможност, големия обем на исканата информация, същата не е представена във
вида, който се иска от жалбоподателя, а във вид на справка.
Жалбоподателят сочи, че оспореното Решение не отговаря на изискванията на ЗДОИ,
защото достъпът до исканата информация не е предоставен чрез е-поща на заявителя,
така както е поискан. Освен това не са предоставени официално заверени копия на
исканите счетоводни документи, а справка. Възразява срещу посочената техническа
невъзможност, защото се касае за общо 5 фактури. Поради това жалбоподателят
счита това Решение за отказ. Моли съда да го отмени и да задължи кмета да му
предостави информацията на посочената е-поща.
В открито с.з. жалбоподателят се явява
лично и се представлява от упълномощения адвокат, който пледира за
основателност на жалбата и претендира АВ по реда на чл.38 от З***/вж. ДПЗС на
л.50/.
Ответникът – кмета на Кметство с.Ореш, общ. Свищов, действащ чрез
упълномощения адвокат, оспорва жалбата в нарочно писмено становище с характер
на писмен отговор. Прави възражение, че
същата е недопустима, т.к. е постановено позитивно решение - за предоставяне на достъп до ОИ, освен това е
просрочена. Алтернативно, ПП на ответника
счита жалбата за неоснователна. Поради липса на сканиращо устройство/техническа
невъзможност за изпращане на информацията по е-поща, задълженият субект е
определил форма на запознаване – чрез справка, в която конкретно е посочил
номерата на товарителниците, фактурите и др. съпровождащи документи. Освен това
счита, че няма задължение за предоставяне на документи, като носител на
информация, а самата такава като сведение или знание за някого или нещо. В тази
връзка се позовава на Решение на ВАС по АД № 3888/2009г. Претендира за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Възразява за прекомерност на
АВ на страната жалбоподател.
В изпълнение на конкретни указания на съда
жалбоподателят подписа саморъчно депозираната жалба. Съдът констатира, че Решение
№ 6/8.12.2022г. е съобщено на заявителя на 15.12.2022г. по пощата/вж. л.27/. Жалбата е подадена на 29.12.2022г. по
е-поща/вж. л.47/, т.е. в срока по чл.140, ал.1 от АПК.
От съдържанието на оспореното Решение и
неговия диспозитив е видно, че е формирана воля исканата ОИ, с която кметството
разполага, да бъде предоставена/вж. л.6-7 от делото/. Формата на достъп обаче, е
определена от кмета, чрез предоставяне във вид на справка. Безспорно тази форма
е различна от заявената – на посочената от заявителя е-поща, официално заверени
документи. Това обстоятелство определя наличието на правен интерес у
жалбоподателя да сезира съда с въпроса
дали задълженото лице е разполагало с правото да определи форма на
достъп, различна от заявената и във връзка с
това да прецени лишен ли е
заявителят на практика от правото на достъп до ОИ или е постигнат резултат,
съответен на целта на ЗДОИ. В тази
връзка вж. акта на ВАС по АД № 11677/2017г. Освен това, на основание чл.40,
ал.1 от ЗДОИ, всяко произнасяне по заявление за достъп до ОИ, независимо от
неговото съдържание и резултат е ИАА, годен предмет на съдебен контрол по
силата на този закон/така в Реш. по АД № 11943/2012г. на ВАС/.
С оглед горе изложеното, съдът прие жалбата
за допустима. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
С определението за насрочване на делото
съдът указа разпределението на доказателствената тежест. В тази връзка
ответникът представи административната преписка. В хода на съдебното следствие бяха
ангажирани нови доказателства, свързани
с въпроса за техническата невъзможност за предоставяне на информацията в е-вид.
Приложено е и АД № 792/2022г. на АСВТ.
Съдът
като анализира доказателствата по делото и взе предвид доводите на страните,
намери за установено следното:
Със Заявление за достъп до обществена
информация рег. № АД 04-09-257/01.12.2022г. в кметство с. Ореш/вж. л.11 от
делото/, изпратено по е-поща, П. Й. П. е поискал да му предоставят официално
заверени копия от всички товарителници на бетоновозите за положения бетон на три
конкретно посочени улици в селото за 2022г.; да се уточни колко кубически метра
бетон е положен и колко арматурни скари при ремонта насъщите; официално
заверени копия на фактури и платежни нареждания за бетона и марката на бетона
за 2022г.; аналогично за арматурните скари, от които да е видна ед.цена и
дебелината на арматурата. По пункт 5-7 са търси отговор има ли проект за
полагане на железобетона; кои са изпълнителите при полагането му; кой отговаря
за ежедневния контрол. Заявителят е поискал информацията да му бъде
предоставена на неговата е-поща.
С оспореното понастоящем Решение № 6/08.12.2022г.
кметът на кметство с. Ореш е предоставил достъп до обществена информация като
по в. 5-7 вклч. е дал конкретен отговор, а по въпроси от 1-4 вклч. е предоставил
информация във вид на Справка. В справката е видна дебелината на арматурата и
може да се изчисли единичната цена. Не така стои въпросът с бетона. Посочени са
само номера на товарителници. Липсват фактури с цената и платежни нареждания.
Кметът се е позовал на големия обем на документите и липсата на техническа възможност за това, на
основание чл.27, ал.1, т.1 от ЗДОИ.
Решението за достъп до ОИ е получено от П.
П. на 15.12.2022г.по пощата. Недоволен от посоченото Решение №6/08.12.2022г. П.
е сезирал Административен съд Велико Търново с жалба, въз основа на която е
образувано настоящото административно дело.
При тези фактически установявания, съдът
формира следните изводи по правото:
От изложените в жалбата факти следва, че приложим материален закон при
решаване на спора е Закона за достъп до обществена информация/обн. ДВ бр.55 от
2000г./, а процесуален АПК/обн. ДВ бр.30 от 2006г./.
Законът
за достъп до обществена информация / ЗДОИ/ регламентира един от правните
способи за упражняване на конституционното право на гражданите за достъп до
информация. В чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ законодателят е дал легална дефиниция на
понятието обществена информация, достъпът до която законът регламентира. Именно
за тази информация законодателят е създал и изричното задължение за субектите
по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, каквато несъмнено е Кметството на с. Ореш,
представлявано от кмета на селото, да я предоставят когато е създадена в кръга
на неговата компетентност и е налична.
Нормата
на чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ определя, че законът се прилага тогава, когато в друг
закон не е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на
такава информация. В случая, не се твърди и не се установява от данните по
делото да е налице друг специален ред за достъп до исканата информация,
дерогиращ приложимостта на нормите на ЗДОИ.
В
разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ е дадена легална дефиниция на понятието
„обществена информация“, според която „обществена информация“ по смисъла на
този закона е всяка информация, свързана с обществения живот в Република
България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение
относно дейността на задължените по закона субекти. Следователно, една
информация е обществена, когато са налице две визирани в правната норма кумулативни
предпоставки - да е свързана с обществения живот в страната и да дава
възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на
задължените по закона субекти. Законодателят не е дал легално определение на
понятието обществен живот, но то е с достатъчно ясно съдържание – живота на
обществото като група хора. С оглед на това всяка информация, която е свързана
с живота на обществото, като група хора има характер на обществена информация.
Но за да е налице обществена информация е необходимо, не само информацията да е
свързана с живота на група хора, но и да дава възможност на гражданите да си
съставят собствено мнение за дейността на задължения субект. Тоест,
информацията трябва да е обвързана с правомощията и дейността на съответния публичен
орган, защото само тогава тя би могла да притежава исканата от закона специална
цел.
С оглед
посочената законова дефиниция, поисканата от жалбоподателя със Заявлението информация относно материалите за СМР/бетон и арматура/ –
доставка, цена, обем и
разходване има характер на обществена информация по смисъла на чл.
2, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като е свързана с функциите на кметството за задоволяване
на местни потребности и в
частност с разходването
на бюджетни средства за ремонта
на улиците. Тази информация освен това е и служебна
такава по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ, тъй като се събира, създава и съхранява по
повод дейността на органа на изпълнителната власт в кметството и достъпът до
нея е свободен с изключение на случаите, изрично посочени в чл. 13, ал. 2 от
ЗДОИ. В случая, не са налице ограниченията на достъпа до тази информация. Нещо
повече, съгласно текстът на ал. 4 на чл. 13 от ЗДОИ достъпът до служебна
обществена информация не може да се ограничава, при наличие на надделяващ обществен интерес, какъвто е настоящият случай.
Исканата
информация няма абстрактен характер. Не става въпрос за получаването на документите, а възможност
чрез тях да се узнаят доставчиците, цените и обема на разходваните материали.
Транспорта и др.,
т.е. макар да се сочат документи, частни такива, е посочено какъв вид информация се търси/количество, цена ,
доставчик и др./ и така посочените документи по естеството си съдържат конкретна информация по предмета на Заявлението. В тази връзка търсената със заявлението информация е официална
обществена информация по смисъла на ЗДОИ, т.к. е свързана с обществения живот
и би дала възможност на заявителя да си
съставят собствено мнение относно дейността на кмета като орган на власт. В
тази връзка следва да се посочи, че за жалбоподателя е налице
правен интерес да установи, че неправомерно не му е предоставен достъп до
обществена информация по начина, по
който е поискана в депозираното заявление, тъй като това е реална пречка за
пълноценно упражняване на правото му на достъп до обществена информация.
Кмета на с. Ореш, като орган на
изпълнителната власт съгласно чл. 38, изр. второ от ЗМСМА) е задължен субект по
смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ. Предвид това оспореното Решение за достъп до
ОИ е издадено от компетентен адм. орган, съгласно чл.28, ал.2 от ЗДОИ.
Решението от 08.12.2022г. е издадено в
предписаната от чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ писмена форма и притежава съдържанието по
чл. 34 от същия закон. При извършената служебна
проверка съдът намира, че процедурата по издаване на оспорения акт е съобразена
с приложимите за случая процесуални норми на ЗДОИ и АПК, като не са налице
процесуални нарушения, засягащи нейната законосъобразност в цялост.
Относно приложението на материалния закон:
Съдът констатира, че действително в
Заявлението е посочено, че се иска предоставяне на официално заверени преписи
от документите, които съдържат исканата информация на посочената от П. Й. е-поща,
т.е. в електронен формат. В оспореното Решение кметът на Кметство с. Ореш е
определил друга форма – Справка. За това се е позовал на липсата на техническа
възможност и е посочил правно основание чл.27, ал.1, т.1 от ЗДОИ. Тоест, за
предпочитаната от заявителя форма на предоставяне на информацията кметството не
разполага с техническа възможност. В самото Решение не се уточнява изрично в какво
точно се изразява същата. Липса на компютър, интернет доставчик, скенер и/или
електронен подпис за официалната заверка на документа или липса на служители,
или пък всичко това заедно. В писмено становище по делото се сочи липсата на
сканиращо устройство.
В конкретния случай спорът се свежда до
това дали се касае за отказ за предоставяне на исканата със заявлението
информация, щом не е предоставена във вида, в който е поискана. Този въпрос е
уреден в нормата на чл. 27 от ЗДОИ. Съдът следва да прецени налице ли е някое
от изключенията по чл. 27, ал. 1, т. 1-3 от ЗДОИ, пораждащи правото на органа
да определи сам формата, в която да предостави информацията и да не се съобрази
с предпочетената от заявителя форма.
Разпоредба на чл. 27, ал. 1 от ЗДОИ
задължава органите да се съобразят с предпочитаната форма за предоставяне на
достъп до обществена информация, освен в случаите, когато:
1. за нея няма техническа възможност;
2. е свързана с необосновано увеличаване
на разходите по предоставянето;
3. води до невъзможност за неправомерна
обработка на тази информация или до нарушаване на авторски права.
Съгласно ал. 2 на посочената разпоредба на
ЗДОИ в случаите по ал. 1 достъп до информацията се предоставя във форма, която
се определя от съответния орган, т. е. органът разполага с право на
преценка/оперативна самостоятелност/, според практиката на ВАС. Тази преценка
обаче, относно избраната форма не подлежи на контрол за законосъобразност пред
съда. Съдът може да проконтролира само налице ли са били предпоставките за
това. В случая се сочи от фактическа страна техническа невъзможност и голям обем на документите. От правна АО се
позовава на чл.27, ал.1, т.1 от ЗДОИ.
Тази техническа
невъзможност се оспорва от жалбоподателя. В хода на съдебното следствие
бяха събрани множество писмени доказателства/вж. л.120, л.131 и л.136/. Същите
сочат, че понастоящем в кметството в с. Ореш има три сканиращи устройства, вклч.
предоставено за ползване от Читалището. Такова сканиращо устройство е било
налично в кметството и към момента на постановяване на оспореното Решение./вж.
л.120/. Твърди се, че е предоставено на
Читалището, а закупеното малко по-късно от 08.12.2022г. не било инсталирано.
Ответната страна е предупредена за последиците по чл.161 от ГПК при отказ да
представи изисканите документи от счетоводството относно наличието на сканиращо
и/или мултифункционално устройство. Действително такива са представени, но се прави
опит да се размият фактите с твърденията, че едното устройство е предоставено за ползване на Читалището, а
пък другото не било инсталирано. При това съдът намира, че са налице
предпоставките за приложение на чл.161 от ГПК, която предвижда, че с оглед на
обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно
които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства. В този
ред на мисли в случая съдът намира за доказано, че ответникът е разполагал със
сканиращо устройство и необходимата техника, за да предостави исканата
информация по е-поща на заявителя.
Като допълнение към горното следва да се
отбележи, че не е лишено от основание становището на жалбоподателя, че не е
имало пречка да се ползва устройството,
намиращо се в Читалището още през м. април 2021г. С приложеното по делото за
послужване АД № 792/2022г. на АСВТ е установено безспорно, че самата Община
Свищов разполага с техническата възможност. Кметство с. Ореш е в състава на
тази Община, поради което и като структури на местната власт няма законова
пречка да си съдействат, при желания от задължения по ЗДОИ АО. Освен това, за
всеки гражданин, а не само за заявителя административния апарат на властта е
единен, поради това и задължението на администрацията да препраща по
компетентност искания и заявления, адресирани погрешно до некомпетентния АО.
По
изложените съображения съдът в случая
съдът отчита, че безспорно не е налице техническа невъзможност, което да позволи на
задължения да предостави информацията субект да не се съобрази с формата,
предпочетена от заявителя. Не се споделя и твърдението за големия обем на
документите. Исканите от жалбоподателя документи и информация се съхранява от
органа на хартиен носител. Поради това
не е налице практическа невъзможност за осъществяване на трансформация
на данните в електронен формат, съответно, невъзможност исканите документи да
бъдат сканирани/заснети в цифрова форма и така генерираните файлове да не могат
да бъдат изпратени на електронната поща на жалбоподателя, ако е необходимо, и с
няколко отделни съобщения. Горепосочените предпоставки са посочена като
фактическо и правно основание за
техническа невъзможност в оспореното Решение, но не са доказани. Поради това, обстоятелството,
че информацията не е предоставена във формата, предпочетена от заявителя в
случая води до извод за незаконосъобразност на оспорения акт, който се
приравнява по същество на пълен отказ за предоставяне на същата. Поисканата информация реално не е предоставена на
жалбоподателя от задължения субект. При това положение, заявителят несъмнено не
е в състояние да получи в необходимата пълнота търсената от него и описана в
заявлението информация, за да си състави собствено мнение относно дейността на
задължения субект по чл. 3 от ЗДОИ.
Макар привидно с частично позитивно за заявителя съдържание, оспорения
акт не предоставя искания достъп. Тоест, целта на ЗДОИ да бъде предоставена
такава информация не е постигната, а
правота на ДОИ е засегнато.
По изложените мотиви Решение № 6/8.12.2022г. на кмета
на Кметство с.Ореш,общ. Свищов следва да
бъде отменено, поради издаването му в противоречие с материалния закон.
На основание чл. 173, ал. 2 от АПК административната
преписката следва да бъде върната на административния орган за произнасяне по
заявлението с надлежен акт, съответстващ на изискванията на ЗДОИ, при спазване
на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на
настоящото решение.
При този изход на делото и с оглед направеното
своевременно искане от жалбоподателя, на същия следва да се присъдят
направените по делото разноски. Приложен е договор за правна защита и
съдействие, в който е посочено, че е оказана безплатна адвокатска помощ,
съдействие и процесуално представителство , като на основание чл. 38, ал.2 от
ЗА във вр. с чл. 38, ал.1, т. 3 предл. 2ро от ЗА, във вр. с чл. 8, ал. 3 от
Наредба №1/9.7.2004г. на ВАС за
минималните адвокатски възнаграждения в
полза на адвокат С. следва да се присъдят разноски в размер на хиляда лева.
Ответникът чрез пълномощника си е направил възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, което се явява неоснователно, тъй
като визираният в чл. 8, ал.3 от горепосочената Наредба на ВАС, минимален
размер на адвокатско възнаграждение е 1000 лева, при дела без материален
интерес извън тези по ал. 2, каквото е настоящото.
Разноските следва да бъдат възложени на Община Свищов
като ЮЛ, на основание §1, т.6 от ДР на АПК.
Водим от горното и на основание чл. 41, ал. 1 от ЗДОИ,
във вр. с чл.172, ал.2, пр.2-ро от АПК и чл. 173, ал. 2 от АПК, VII - ми адм.
състав на Административен съд Велико Търново
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на П.Й.П.
***, Решение
№ 6/8.12.2022г. на кмета на Кметство
с.Ореш, общ. Свищов, постановено по Заявление рег. № АД 04-09-257/01.12.2022г.
подадено от същото лице, в частта по въпроси от 1 до 4 вклч.
ВРЪЩА делото, като
преписка, на кмета на Кметство село Ореш за ново произнасяне по Заявление рег.
№ АД 04-09-257/ 01.12.2022г. подадено от жалбоподателя, в посочената част, съобразно дадените в мотивите на
решението указания по тълкуването и прилагането на закона, в установения в чл.
28, ал. 1 от ЗДОИ срок от получаване на настоящото решение.
ОСЪЖДА Община Свищов да заплати на П.Й.П. ***, направените по делото разноски общо в размер
на 10 десет лева за ДТ.
ОСЪЖДА Община Свищов да заплати на *** С.Д.С. от ВТАК в размер на
1000- хиляда лева.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.40, ал.3
от ЗДОИ.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: