РЕШЕНИЕ
№ 99
гр. В. 16.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. в публично заседание на седми юни през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Г. П. Й.
при участието на секретаря В. В. У.
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛ П. ЙОНЧЕВ Гражданско дело №
20231300100055 по описа за 2023 година
Делото е образувано по исковата молба на Л. Ж. Б. ЕГН ********** с
настоящ адрес: гр. Г.чрез процесуалния си представител: адв. К. Н. от гр. С.
адв. кантора „Г. Н., С. срещу С. Н. Б. НА Б. А. З. гр. С.ЕИК . ,представлявано
от Борислав Атанасов Богоев - Председател на УС .
Твърди се ,че ищцата Л. Ж. Б. е сестра на К. Ж. Д., ЕГН **********,
който е починал при тежко ПТП, настъпило на 08.03.2018 г. на републикански
път Е-79 между разклона за с. Ж. и с. И.
Посоченото ПТП било реализирано изцяло по вина на Г. А.- турски
гражданин. Същият управлявал пътен състав, състоящ се от влекач „МАN“ с
турски регистрационни табели № 35 РЕР 59 и прикачено към него
полуремарке „Тирсан“ с № 35 РFY 38 с превишена скорост, поради което
загубил контрол над МПС-то и навлязъл в насрещната лента за движение, без
да извършва маневра изпреварване или заобикаляне. Именно в насрещната
лента Апшин реализирал ПТП с правомерно движещия се в своята пътна
лента товарен автомобил „Ивеко ДЕЙЛИ“ с ДК№ ВН 6920 АВ и причинил
смъртта на водача К. Ж. Д.
К. Д.е починал на място в резултат на получените множество
травматични увреждания, несъвместими с живота, намиращи се в пряка
1
причинно- следствена връзка с реализираното ПТП.
По случая на 08.03.2018 г. било образувано досъдебно производство №
368-ЗМ- 43/2018 г. по описа на ОДМВР - В., пр. преписка № 618/2018 г. по
описа на ОП - В.. На турския гражданин Г. А. било повдигнато обвинение по
чл. 343 ал. 1 б. "в", вр. чл. 342 ал. 1 от НК, вр. чл. 5 ал. 1, т. 1, чл. 16 ал. 1 т. 1,
чл. 20 ал. 1 и чл. 21 от ЗДвП. След приключване на досъдебното
производство срещу него бил внесен обвинителен акт.
С присъда от 01.12.2021 г., постановена по НОХД № 149/2020 г.
Окръжният съд - В. признал подсъдимия за ВИНОВЕН за това да е извършил
престъпление по чл. 343 ал. 1 б. "В", вр. чл. 342 ал. 1 от НК, вр. чл. 16 ал. 1 т.
1 и чл. 21 от ЗДвП. На А. било наложено наказание „лишаване от свобода” за
срок от 3 /три/ години, чието изпълнение било отложено по реда на чл. 66 ал.
1 от НК за срок от 5 /пет/ години. Подсъдимият бил лишен и от право да
управлява МПС за срок от 3 години.
С решение № 173/21.06.2022 г. на САС, НО, 2-ри състав по ВНОХД №
289/2022 г. присъдата била изменена в частта си относно приложението на чл.
66 от НК, като било постановено А. да търпи ефекивно наложеното му
наказание лишаване от свобода при първоначален общ режим. В останалата
си част присъдата била потвърдена.
Горепосоченото решение на САС изцяло било потвърдено от ВКС,
Първо НО с решение № 10/09.01.2023 г., постановено по н.д № 849/2022 г.
Решението на ВКС е окончателно.
В посочените съдебни производства ищцата Л. Б. не била предявявала
граждански искове и била участвала само в качеството на частен обвинител.
Твърди се ,че Л. Б. е по-голяма сестра на починалия К. Д. като разликата
във възрастта им е точно 10 години. Ищцата години наред била полагала
грижи за по-малкия си брат, а той й отвръщал с обич, доверие и уважение.
Двамата били изградили трайна и дълбока емоционална връзка помежду си.
Никога не са имали конфликти, разбирали са се отлично. Семействата им
също били близки.
След сключването на брак Л. Б. се преместила да живее в гр. Г., но не
била прекъснала връзката с брат си К. Двамата се чували често по телефона,
винаги си помагали, когато е имало нужда. Въпреки семейната и
професионалната си ангажираност се виждали при всяка възможност и са
2
прекарвали време заедно.
Ненавременната смърт на К. Д. при пътния инцидент на 08.03.2018
г.била огромен шок и кошмар за сестра му Л.. Тя загубила не само кръвен
роднина, но и човек който бил до нея през целия й живот, на когото е можела
да разчита и когото силно обичала. Този момент безспорно бил най-голямата
травма в живота й до момента, като негативните емоции по никакъв начин не
били отшумели въпреки изминалите години от катастрофата.
Ищцата пазела силни и болезнени спомени от деня, в който й е било
съобщено по телефона, че брат й е загинал в катастрофа. Чувството на
огромна тъга и безсилие, че не може да помогне не можели да бъдат
забравени никога.Гореописаните негативни преживявания съпътствали
живота на Л. Б. от деня на инцидента до настоящия момент и не отшумявали с
времето. Празнотата от претърпяната загуба била огромна.
От правна страна се поддържа ,че ищцата Л. Ж. Б. е активно
легитимирана и има правен интерес от завеждане на настоящия иск. Видно от
изложената по-горе фактическа обстановка, тя имала изключително дълбока
и трайна връзка с починалия си брат, търпяла е и продължавала да търпи
болки и страдания с голям интензитет.
Управляваният от виновния водач Г. А. пътен състав, състоящ се от
влекач „МАN“ с турски регистрационни табели № 35 РЕР 59 и прикачено към
него полуремарке „Тирсан“ с № 35 РFY имал сключена валидна застраховка
„ГРАЖДАНСКА ОГОВОРНОСТ“ с турска застрахователна компания, която
нямала представител и кореспондент на територията на Република Б.
Полицата е № *********, валидна от 9.06.2017 г. до 9.06.2018 г.
Именно поради това и на основание чл. 511 ал. 1 , т. 2 от КЗ се
предявява настоящата претенция срещу Националното бюро за автомобилно
застраховане (НББАЗ).
По случая пред НББАЗ е образувана щета № ВС-18-ТР-00506.
Поддържа се ,че от името на Л. Б. било подадено заявление вх. № 2-
2404 / 06.10.2020 г. за изплащане на застрахователно обезщетение. С писмо
изх. № 1-1751 / 13.10.2020 г. на основание чл. 496, ал. 2, т. 2 „а“ ответникът
НББАЗ отказал плащане на застрахователно обезщетение на Л.
Б.,следователно било изпълнено и изискването на чл. 511 ал. 3, предл. 2 от
3
КЗ.
Исковата претенция в размер на 26 000 лева се базирала на
изключително дълбоката и трайна емоционална връзка между ищцата и
загиналия при ПТП неин по-малък брат, подробно изложена по-горе.
Също така следвало да се вземат под внимание и обстоятелствата, при
които се е реализирало процесното ПТП - при груби нарушения на ЗДвП от
страна на турския водач и абсолютно правомерно поведение на починалия К.
Д. В тази връзка на стр. 4 от решението си, ВКС, Първо наказателно
отделение сочел: „настъпилият вредоносен резултат се дължи изцяло на
допуснатите от страна на подсъдимия груби нарушения на правилата за
движение, залегнали в нормата на чл. 16, ал. 1 т. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, без
да е налице съпричиняване от страна на пострадалия, както и че деянието е
извършено поради самонадеяност, т. е. при по-тежката форма на
непредпазливо виновно поведение в сравнение с небрежността“.
Във връзка с влезлия в сила съдебен акт на наказателния съд се
поддържа,че доколкото по повод процесното ПТП е влязла в сила присъда на
ОС-В., частично изменена с решение на САС, потвърдено от ВКС, се иска на
основание разпоредбата на чл. 300 от ГПК да се възприеме изцяло
изложеното в настоящата искова молба относно деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Иска се да бъде постановено решение,с което да се осъди НББАЗ да
заплати на ищцата Л. Ж. Б. сумата от 26 000 (двадесет и шест хиляди) лева,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
загубата на нейния брат К. Ж. Д., загинал при ПТП, настъпило на 08.03.2018
г. на републикански път Е-79 между разклона за с. Ж. и с. И.
Иска се ответникът да бъде осъден да заплати посочената сума, ведно
със законната лихва от датата на настъпване на събитието (08.03.2018 г.) до
окончателното изплащане на сумата.
Претендират се и направените в производството разноски.
Към исковата молба са приложени :
1. Заверено копие присъда по НОХД № 149/2020 г. на ОС - В.
2. Заверено копие от решение на САС НО, 2-ри състав по ВНОХД №
289/2022 г.
4
3. Заверено копие от решение на ВКС, Първо НО по н.д № 849/2022 г.
4. Заверено копие от Заявление за заплащане на застрахователно
обезщетение до НББАЗ вх. № 2-2404 / 06.10.2020 г.
5. Заверено копие от писмо на НББАЗ изх. № 1-1751 / 13.10.2020 г., с което
се отказва плащане на обезщетение.
6. Заверено копие от Справка за родствени връзки на починалия К Ж. Д.
7. Заверено копие от 2 броя изрични пълномощни с нотариална заверка:
7.1. Пълномощно рег. № 838/12.10.2018 г. на Л. Г., завеждаща Нотариална
служба при община Г. по силата на което братът на ищцата Ц. Д. има право да
я представлява пред всички съдебни органи, както и правото да
преупълномощава трети лица.
7.2. Пълномощно рег. № 1955/ 30.10.2019 г. на нотариус А. А. № 488 на
Нотариалната камара, по силата на което Ц. Д. в качеството си на
пълномощник на сестра си преупълномощава адвокат за завеждане на
настоящия иск.
Ответникът СДРУЖЕНИЕ „Н. Б. НА Б. А. З.”, със седалище и адрес на
управление: гр. С., вписано в Регистъра на Софийски градски съд с Решение
на СГС по ф. д. № 11830/ 2001 г.„ представлявано от Адвокатско дружество
„Х. Я. и Ц.”, с адрес на управление: гр. С.регистрирано от Софийски
градски съд по фирмено дело № 398/2017 г„ БУЛСТАТ. чрез адв. Р. И. Ц. -
САК, със съдебен адрес гр. С. е депозирал писмен отговор на исковата молба
,в който оспорва допустимостта на исковата молба и счита, че не е изпълнено
изискването на чл. 511, ал. 3, предл. 2 от Кодекса за застраховане предвид
факта, че извънсъдебната претенция на Л. Ж. Б. на основание изложеното по -
горе е подадена от лице, което не разполага с правото да предяви такава пред
„Н. б. на б. а. з.“.
В случай, че се намери исковата молба за редовна и допустима, се
оспорва изцяло предявеният от Л. Ж. Б. срещу НББАЗ иск за обезщетяване на
неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на брат й К. Ж. Д.,
настъпила при ПТП на 08.03.2018 г., като неоснователен.
Оспорва се правото на ищцата да получи обезщетение за
неимуществени вреди по задължителна застраховка „Г. о. на а. за ч. - „Зелена
5
карта“, в качеството й на сестра на починалия, вследствие ПТП.
Съгласно Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСГНК на ВКС,
постановено на 21.06.2018 г., правото на лицата, извън посочените в
Постановление № 4/61 г. и Постановление № 5/69 г. да получат обезщетение
не е абсолютно и същото следва да се допусне като изключение - само за
случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина
между починалия и лицето да се породи особена близост, която обосновава
получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени
вреди.
Ищцата, с оглед заявеното и представените доказателства не била от
кръга на най- близките на починалия лица, по смисъла на двете
Постановления, с оглед на което по отношение на нея е необходимо наличие
на изключителни и особени, специални основания за присъждане на
обезщетения. Разрешението, дадено от посоченото Тълкувателно решение, е,
че лицата извън най - близкия семеен и родствен кръг имат право да получат
обезщетение, само ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока
емоционална връзка, т.е. само по изключение и то само за случаите на
особена близост между починалия и лицето.
Представеното с исковата молба копие на Справка по НОХД относно
родствените връзки на К. Д. не обосновавало извод за наличие на трайна
емоционална връзка и за надхвърляща по характера си близост, която да дава
основания за допускане на изключение от посочения по-горе принцип на
обезщетяване.
Заявеното в исковата претенция не се отличавало с изключителност,
която излиза извън рамките на обичайните за българското общество,
нормални и естествени взаимоотношения между брат и сестра и не
обосновавало правото на ищцата да получи обезщетение за вреди от смъртта
на починалия при ПТП К. Ж. Д.. Тази връзка, съгласно Тълкувателното
решение трябвало да е особена, дълбока и трайна и страданията трябвало да
са с по- голям интензитет и продължителност от обичайните такива.
С исковата молба не се сочели факти и обстоятелства, обосноваващи
правото на ищцата да получи обезщетение, а приложените доказателства не
установявали както твърдяните факти, така и основателността на исковата
претенция. Напротив, от изложеното и доказателствата се установявало, че
6
ищцата и починалия й брат са живели в различни населени места - гр. Г.и гр.
В. в отделни домакинства, всеки от тях е имал собствено семейство и
преживял към датата на застрахователното събитие родител,че не са се
виждали и общували често, като по делото не се сочели обстоятелства,
обосноваващи извода, че връзката между починалия при ПТП и ищцата е
била по-силна от тази с майка им, децата им и съпрузите им.
Без да се подценява мъката от загубата на близък човек,се поддържа, че
в случая не са налице критериите на Тълкувателно решение № 1/2016 г., а
именно изключителни обстоятелства, различни от обичайните отношения
между брат и сестра, които да налагат допускането по изключение на
обезщетяване на ищцата.
Оспорват се претърпените от ищцата неимуществени вреди по обем,
характер, интензитет и продължителност. Отделно с исковата молба не се
твърдели емоционални болки и страдания, надхвърлящи по характер, сила,
въздействие, интензитет и продължителност, присъщите за този тип
негативни събития и за този вид родствена връзка.
Оспорва се претендираният от ищцата размер на обезвреда за
неимуществени вреди като несъответен на претърпените вреди и завишен,
съобразно принципа на справедливост, произтичащ от разпоредбата на чл. 52
от Закона за задълженията и договорите и съдебната практика по сходни на
настоящия случаи.
Оспорва се претенцията за лихва поради неоснователност на главния
иск.
Отделно се оспорва, в случай на основателност на претенцията за
обезщетение, началната дата, от която се претендира лихвата, а именно от
датата на събитието - 08.03.2018 г.Ответникът НББАЗ в случай на
основателност на претенцията за обезщетение, дължал лихва от датата, на
която изтича тримесечния срок по чл. 496 от КЗ, съгласно препращащата
норма на чл. 512, ал. 1 от КЗ.
Видинският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по
делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от
фактическа страна следното :
С присъда от 01.12.2021 г., постановена по НОХД № 149/2020 г.
7
Окръжен съд – В. ПРИЗНАЛ ПОДСЪДИМИЯ ГАЛИЛ АПТПИН , роден на
19.03.1981г., гр. Б., турски граждани, ЛНЧ с постоянен адрес: Р Т., гр. Б.,
вътрешна врата, ЗА ВИНОВЕН, В ТОВА ЧЕ на 08.03.2018 г. на международен
път „Е-79“ в района на километър 24+400 с посока на движение от гр. Д. към
гр.В. при управление на МПС- товарен автомобил- влекач, марка „МАН“,
модел „ТGX 18.440“ с турски регистрационни табели с рег. № 35 РЕР 59 и
прикачено към него полуремарке, марка „ Тирсан“ с рег. № 35 РFY 38, в
нарушение на правилата за движение по пътищата, установени в ЗДвП, а
именно- чл.16 от ЗДвП „На пътно платно с двупосочно движение на водача
на пътно превозно средство е забранено; когато платното за движение има
две ленти- да навлиза и да се движи в лентата на насрещно движение освен
при изпреварване или заобикаляне“ и чл. 21 от ЗДвП /Изм. и доп. ДВ. бр.
43/2002г. в сила от 26.04.2002г., изм. Дв. бр. 54/2010 г. , изм. и доп. ДВ- бр.
47/2012г./ „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч,
пътно превозно средство от категория С+Е - в извън населено място - 70
км/ч.“, като се е движел със скорост от 90 км/ч.,загубил контрол над
управляваното МПС, навлязъл в лентата за насрещно движение, поднесъл се
странично и с лявата част на кабината на влекача блъснал насрещно
движещото се в посока гр.В. гр.Д., МПС - товарен автомобил марка „ Ивеко-
Дейли“, модел „ 35 с 17“ с рег. № ВН6920 АВ, собственост на В. А. Г. от с.А.,
управляван от К. Ж. Д. с ЕГН ********** от гр.В. като допуснал
настъпването на ПТП и по непредпазливост причинил смъртта на К. Ж. Д.от
гр.В. за което и на основание чл. 343, ал.1, б“в“ във вр. с чл. 342, ал.1 от НК,
във вр. с чл.16, ал.1,т.1 и чл. 21 от ЗДвП, ОСЪДИЛ подсъдимия Г. А., като му
наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години.
На основание чл.66, ал.1 от НК отложил изпълнението на наложеното
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 години, считано от влизане на
присъдата в сила.
На основание чл.304 във вр. с чл.303, ал.2 от НПК ОПРАВДАЛ
подсъдимия Г. А. /ОАПР АР8ГЛ/, със снета по - горе самоличност, по
обвинението, че е извършила престъплението по чл. 343, ал.1, б “в“ във вр. с
чл. 342, ал.1 от НК, във вр. с чл. 5, ал.1, т.1 и чл. 20, ал.1 от ЗДвП, респ. че е
извършил престъплението, като е нарушил правилата за движение по
8
пътищата, установени в:
-чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП „Всеки участник в движението по пътищата с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не
трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява
имуществени вреди“;
-чл. 20, ал.1 от ЗДвП / Изм. ДВ.бр.43/2002г. в сила от 26.04.2002г./
„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, у/ които управляват.“
На основание чл.343г във вр.с чл.37, ал.1, т.7 от НК наложил на
подсъдимия Г. А. наказание „лишаване от правоуправление на МПС“ за срок
от 3 години.
На основание чл.59, ал.4 от НК, от срока на наложното наказание
„лишаване от правоуправление на МПС“, приспаднал времето, през което
подсъдимия Г. А е бил лишен по административен ред от възможността да
упражнява това право.
Осъдил подсъдимия Г. А. със снета по - горе самоличност, да заплати
на частните обвинители посочени по-долу, сторените от тях деловодни
разноски- адвокатски хонорар на ДП и в съдебната фаза на процеса, както
следва: на Ц. Ж. Д. сумата от 366, 66 лева; на Л. Ж. Б. сумата от 366, 66 лева;
на Д. П. Д. сумата от 366, 66 лева.
В мотивите към присъдата ,които са задължителни за гражданския
съд,разглеждащ гражданските последици на деянието ,се казва следното :
Делото е образувано по обвинителен акт на Окръжна прокуратура - В. с
който е повдигнато обвинение против подсъдимия Г. А. , роден на 19.03.1981
г., гр. Б. Р. Т. турски граждани, ЛНЧ . с постоянен адрес- Р Т., гр. Б., вътрешна
врата, за това че на 08.03.2018г. на международен път „Е-79“ в района на
километър 24+400 с посока на движение от гр. Д. към гр.В. при управление на
МПС- товарен автомобил- влекач, марка „МАН“, модел ТGX 18.440“ с турски
регистрационни табели с рег. № 35РЕР 59 и прикачено към него полуремарке,
марка „ Тирсан“ с рег. № 35 РРУ 38 в нарушение на правилата за движение по
пътищата, установени в ЗДвП, а именно :
Чл.5/ Всеки участник в движението по пътищата ; с поведението си не трябва
да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди;
9
Чл.16/На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно
средство е забранено; когато платното за движение има две ленти- да навлиза
и да се движи в лентата на насрещно движение освен при изпреварване или
заобикаляне;
Чл.20/ Изм. ДВ.бр.43/2002г. в сила от 26.04.2002г./ Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.; ,
Чл. 21/ Изм. и доп. ДВ. бр. 43/2002г. в сила от 26.04.2002г., изм. Дв. бр. 54/20
10 г. , изм. и допъл. ДВ- бр. 47/2012г./ При избиране скоростта на движение
на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в км/ч. Пътно превозно средство от категория С+Е - в
извън населено място - 70 км/ч.,като се е движел със скорост от 90 км/ч.,
загубил контрол над управляваното МПС, навлязъл в лентата за насрещно
движение, поднесъл се странично и с лявата част на кабината на влекача
блъснал насрещно движещото се в посока гр.В. гр. Д. ,МПС - товарен
автомобил марка „ Ивеко-Дейли“, модел „ 35 с 17“ с рег. № ВН6920 АВ,
собственост на В. А. Г. от с.А. управляван от К. Ж. Д. с ЕГН: ********** от
гр.В. като допуснал настъпването на ПТП и по непредпазливост причинил
смъртта на К. Ж. Д. от гр.В. - престъпление по чл. 343, ал.1, б“в“ във вр. с чл.
342, ал.1 от НК, във вр. с чл. 5, ал.1, т.1; чл.16, ал.1,т.1; чл.20, ал.1 и чл. 21 от
ЗДвП.
От доказателствата по делото, преценени поотделно и в съвкупност,
Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 08.03.2018 г., след полунощ, турският гражданин Г. А. с ЛЧН .,
роден на 19.03.1981 г. в Р. Т., пътувал от гр.С. за гр.В., по главен път Е-79,
който е двупосочен с товарен влекач марка „МАН“, модел“ ТGX 18.400 с
турски рег. табели № 35РЕР59 с прикачено към него полуремарке марка“
Тирсан“ с турска регистрационна табела № 35РЕY38. След гр.М. зад него се
движел свид. В. П.също с товарен автомобил-ТИР. След като преминал през
гр.Д. подсъдимият продължил за гр.В.
Пострадалият К. Ж. Д. с ЕГН ********** бил професионален шофьор и
извършвал инцидентни курсове на товари с товарен автомобил „ИВЕКО
ДЕЙЛИ“, модел „35С17“ с рег. № ВН 6920 АВ, собственост на В. А. Г. от
с.А., който бил отдаден под наем на транспортна фирма с управител свид. Ц.
П. Имало товар за гр.С. и гр.П. и пострадалия Д., на 08.03.2018 г., трябвало да
10
го закара с товарния автомобил. За целта, на посочената дата, Д. тръгнал от
гр.В. в посока С. около 03.30 часа, като управлявал автомобила по главен път
Е-79.
Автомобилите се движили на къси светлини.
Около 4 часа, между разклона за с. Ж. и разклона за с. И. при километър
24+400, подсъдимият А., след лек десен завой, при навлизане в участък с
надлъжен наклон на спускане около 5 градуса, загубил контрол над
автомобила, употребил аварийно спирачки, навлязъл в насрещната пътна
лента и след около 66 метра плъзгане се и ударил челно, с лявата половина на
кабината на влекача, идващия насреща товарен автомобил, управляван от
Жиков. От удара двете превозни средства се заклинили едно в друго.
Вследствие по голямата маса на ТИР-а той повлякъл „Ивеко“-то в неговата
лента и спрели на 44 метър от удара. Свидетелят В. И. П., водач на МПС,
който, непосредствено преди ПТП, се движил след товарния автомобил,
управляван от подсъдимия, спрял и отишъл на мястото на катастрофата.
Видял, че осветлението в кабината на ТИР-а светела. Подсъдимият А. гледал
уплашено, имал кръв по лицето, а ръцете му били отпуснати на коленете.
Свидетелят отишъл до автомобила „Ивеко“. Видял, че водача му не мърда, а
от главата му тече кръв. П. телефонирал на тел 112.
Непосредствено преди ПТП, подсъдимия е управлявал автомобила си
90 км/ч, /данни и от тахошайбата на влекача/, а пострадалия Д. е управлявал
своя автомобил с около 89 км/ч.
ПТП е станало на прав участък от път с надлъжен наклон на спускане от
5% по посока на движението на ТИР композицията, в тъмната част на
денонощието при студено време и намалена видимост до около 40 метра,
поради паднала мъгла. Участъкът от пътя, където е реализирано ПТП е с
асфалт, със запазен повърхностен слой, с ширина на пътното платно за
движение на ППС - 7,20 метра. Пътното платно е било мокро и частично
замръзнало /видно от протокола за оглед на местопроизшествие от
08.03.2018г. и констативно съобразителната част на АТЕ/.
В следствие на настъпилото ПТП е починал водача на товарния
автомобил „Ивеко Дейли“ - К. Д.
Видно от епикриза от 15.03.2018г. от Сити Клиник, Болница Т. Г. А., на
08.03.2018г. е приет за лечение в болница „С. П.“- В за оказване на СМП, след
11
което на 12.03.2018г. е постъпил на лечение в Ситиклиник, Болница Т.със
счупване на долния край на лъчева кост, открито- дясна ръка, счупване на
дясна лакетна кост и фрактура на базата 2-ра МК кост на лява ръка. По
анамнеза, освен горното, е бил претърпял и счупване на носни кости. А. е бил
хоспитализиран и му е проведено оперативно лечение- РОСМ. Изписан е на
22.03.2018 г.
Видно от заключението на съдебна автотехническа експертиза от
09.04.2018, извършена от ВЛ инженер Р. П. И. /ведно със скица към нея/,
причина за произшествието е превишената скорост на движение на
управлявания от турския гражданин Г. А. влекач марка „МАН“, модел“ ТGX
18.400 с турски рег. табели № 35РЕР59 с прикачено към него полуремарке
марка“ Тирсан“ с турска регистрационна табела № 35РЕY38.
От техническа гледна точка мястото удара между ТИР -композицията и
товарния автомобил „Ивеко“ се намира на около 63 метра от линията на
ориентира на дължината на платното за движение и на 2,20 метра в дясно от
левия ръб по ширината на платното за движение - в лявата пътна лента.
Скороста на движение на влекача марка „МАН“, модел“ ТGХ 18.400 с
турски рег. табели № 35РЕР59 и прикачено хладилно полуремарке марка“
Тирсан“ с турска регистрационна табела № 35РЕY 38 непосредствено преди
ПТП е била 90 км/час, а в момента на удара в товарния автомобил марка
„Ивеко Дейли“, модел „35 С 17“ № ВН 6920 АВ е била около 60 км/час.
Скоростта на движение на товарен автомобил „Ивеко Дейли“, модел „35
С 17“ рег. № ВН 6920 АВ непосредствено преди ПТП и в момента на удара е
била около 89 км/ч.
Произшествието е реализирано в тъмната част на денонощието при
движение на автомобилите на фарове. Осветеността при къси светлини
обхваща разстояние от 25 до 50 м пред автомобилите по цялата ширина на
пътното платно за движение. Фаровете на двата автомобила отговарят на
всички европейски норми и при нормална видимост в експертния анализ е
прието, че видимостта пред автомобила е била около 50 метра. Отчитайки
влиянието на мъглата, тази видимост е била около 40 метра. Водачите на
товарните автомобили са имали техническа възможност да се възприемат
взаимно на разстояние 80 метра един от друг.
Дължината на опасната зона за спиране на ТИР композиция от влекач
12
марка марка „МАН“, модел“ ТGХ 18.400 с турски рег. табели № 35РЕР59 и
прикачено към него полуремарке марка“ Тирсан“ с турска регистрационна
табела № 35РЕY38 при движение с определената скорост от 90 км/ч. в
условията на произшествието е била 158 метра, а при движение със законно
разрешената скорост от 70 км/ч.- 103 метра.
Дължината на опасната зона за спиране на товарния автомобил „Ивеко
Дейли“, модел „35 С 17“ рег. № ВН 6920 АВ при движение с определената
скорост от 89 км/ч. в условията на произшествието е била 115 метра.
Действията на двата автомобила преди удара са се развили в лявата
лента на платното за движение- лентата за движение на товарния автомобил
марка „Ивеко Дейли“, модел „35 С 17“ № ВН 6920 АВ и за неговия водач
ПТП е било неизбежно. Неговият водач дори да беше спрял, произшествието
пак не би се избегнало, защото дължината на опасната му за спиране зона е
по-голяма от минимално необходимата дистанция за осъществяване на
безаварийно спиране.
Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза за изследване на
труп № 12/2018г., извършена д-р А. П., началник отдел „Съдебна медицина“
при МБАЛ „Света Петка“- В. при изследване трупа на К. Ж. Д. е установено
раздробяващо счупване на лицевия и мозъчен черепа, разкъсване на
мозъчните обвивки и мозъка, счупване на всички ребра по
медиоклавикуларните линии, травматично разкъсване на белите дробове,
бъбреците, слезката и черния дроб, счупване на ключиците, гръдната кост,
раздробяващо счупване на тазовите кости с разкъсване на меките тъкани,
счупване на долните крайници и лява ръка, разкъсване на околосърдечната
торбичка, множество наранявания, ожулвания и кравонасядания по тялото,
остра кръвозагуба, липса на алкохол в кръвта на пострадалия.
Смъртта се дължи на несъвместимите с живота увреждания, изброени
по-горе.
Описаните травматични увреждания се дължат на удари от или върху
тъп, твърд и неравен предмет и по характер и местоположение добре
отговарят да са причинени по начина и времето, съобщени в досъдебното
производство.
Смъртта е в пряка причинна връзка с ПТП.
Видно от заключението на съдебно- оценъчната експертиза от
13
15.05.2018, извършена от ВЛ инженер Р. П. И., член на Камарата на
независимите оценители в Б., пазарната стойност на товарен автомобил марка
„Ивеко Дейли“, модел „35 С 17“ № ВН 6920 АВ с дата на първа регистрация
27.02.2012г. в състоянието му към 08.03.2018г. възлиза на 16 810 лева.
Видно от заключение № 18/ТХК-60 от 27.04.2018г. на токсикохимична
експертиза, извършена от И. П.- вещо лице, специалист в областта на химията
в ЦЕКИ към НИК-МВР, в предоставените за изследване кръв и урина, взети
от лицето Г. А., не е доказано съдържание на упойващи лекарствени средства
и наркотични вещества.
Видно от протокол за химическа експертиза за определяне на
концентрация на алкохол в кръв и урина № 28Т/14.03.2018г. /л.91 от ДП/ и
протокол за химическа експертиза за определяне на концентрация на алкохол
в кръв и урина № 105/14.03.2018г. /л.94 от ДП/, в получените са изследване
проби кръв и урина, съответно иззети от труп на К. Ж. Д. и от подсъдимия Г.
А., не се е установила наличие на етилов алкохол.
Горната фактическа обстановка се доказва от: показанията на
свидетелите В. И. П. /водач на МПС, който, непосредствено преди ПТП, се
движил след товарния автомобил, управляван от подсъдимия/; И. Д. А. /водач
на МПС, което преди процесното ПТП се е движило след автомобила,
управляван от пострадалия/, .И. Л. К.ов /инспектор от Областен отдел
„Автомобилна администрация“, който, с оглед службата си, на сутринта след
инцидента е отишъл на местопроизшествието/, Д. Й. К. /шофьор в фирмата,
който пострадалия Д. е сменил за извършване на превоза на процесната дата/
,Ц. П. П. /управител на фирмата, за която пострадалия е извършвал превоза на
процесната дата/; протокол за оглед на местопроизшествие от 08.03.2018 г., с
начало на огледа- 6 часа и край- 7.30 часа, ведно с фото албум към него; талон
за изследване № 0007081/08.03.2018г.; протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози от 08.03.2018 г. /л.82 от ДП/; протокол за
химическа експертиза за определяне на концентрация на алкохол в кръв и
урина № 28Т/14.03.2018 г. /л.91 от ДП/; протокол за химическа експертиза за
определяне на концентрация на алкохол в кръв и урина № 105/14.03.2018г.
/л.94 от ДП/; протокол за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози
14
от 08.03.2018г. /л.95 от ДП/; талон за изследване № 0007080/08.03.2018г.;
медицинска документация относно Г. А. /л.102- 107 от ДП/;документация
относно процесната композиция, управлявана от подсъдимия /л.29-33 от ДП/;
справка за пътуване на лице- чужд гражданин; договор за наем от
04.09.2017г., относно процесния автомобил „ИВЕКО ДЕЙЛИ“, модел
„35С17“ с рег. № ВН 6920 АВ; справка от централна база КАТ за собственост
на автомобил; удостоверение за наследници № 23554/21.05.2018г. от Община
К.; удостоверение за раждане № **********/21.04.2009г.;удостоверение за
раждане № 556573/10.02.2004г.; удостоверение за съпруга и родствени
връзки; № 3398/13.03.2018г от Община .К; писмо № 10583р- 919/16.07.2018г.
от МВР, Дирекция „Национална система 112“, Районен център 112- М.
протокол за оглед на веществени доказателства от 23.07.2018г.; заключенията
на посочените по- горе експертизи; веществени доказателства- тахографска
шайба от товарен автомобил-влечак, марка „МАН“, модел ТGХ 18.400 с
турски регистрационни табели с рег.№ 35РЕР59 и паспорт на турският
гражданин Г. А. с личен № .
Предвид на това, че относно някои обстоятелства ,свързани със случая,
свидетелят В. И П. не беше сигурен в спомените си, както и поради
несъответствия между показанията на свидетеля пред съда и на ДП,
последните бяха прочетени и инкорпорирани в доказателствения материал,
съобразно чл.281, ал.5 във вр. с ал.1, т.1 и 2 от НПК. Първанов обясни
несъответствията с избледняване на спомена за случилото се и потвърди
показанията си от ДП. С оглед естеството на човешката памет, Съдът намира,
че последните по-точно интерпретират впечатленията на този свидетел, тъй
като разпита му на ДП е проведен скоро след процесната катастрофа, а
показанията пред Съда са дадени много време след това.
Предвид на това, че при разпита пред Съда свидетеля И. Л. К.ов заяви,
че не се спомня някои обстоятелства свързани със случая, бяха прочетени
показанията му при условията на чл.281, ал.4 във вр. с ал.1, т.2 предложение
второ. К.ов потвърди показанията си от ДП, които досежно визираната
скорост в тахографската шайба на ТИР-а, кореспондират с нея.
Няма противоречие между доказателствата. Гласните кореспондират с
писмените, веществените и помежду си, поради което Съдът ги кредитира.
Показанията на И. В. Т. /стопанисвала крайпътен комплекс, където, за
15
определено време след инцидента, бил от отседнал Г. А./, нямат отношение
към случилото се ПТП, и не повлияват установената фактическа обстановка.
От така установената фактическа обстановка, Съдът намира, че
подсъдимият Г. А. от обективна и субективна страна е осъществил състава на
чл. 343, ал.1, б“в“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 16, ал. 1 ,т. 1 и
чл. 21 от ЗДвП.
От обективна страна подсъдимия Г. А. при управление на МПС е
нарушил правилата за движение по пътищата, установени в ЗДвП, а именно-
чл.16 от ЗДвП „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно
превозно средство е забранено; когато платното за движение има две ленти-
да навлиза и да се движи в лентата на насрещно движение освен при
изпреварване или заобикаляне“ и чл. 21 от ЗДвП /Изм. и доп. ДВ. бр.
43/2002г. в сила от 26.04.2002г., изм. Дв. бр. 54/2010 г. , изм. и доп. ДВ- бр.
47/2012 г./ „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч,
пътно превозно средство от категория С+Е - в извън населено място - 70
км/ч.“, като се е движел със скорост от 90 км/ч., загубил контрол над
управляваното МПС, навлязъл в лентата за насрещно движение, поднесъл се
странично и с лявата част на кабината на влекача блъснал насрещно
движещото се МПС, като допуснал настъпването на ПТП и по
непредпазливост причинил смъртта на К. Ж. Д.
С оглед техническите характеристики /визирани в документация
относно процесната композиция/ на управляваното от А.МПС, респ. състав
ППС с теглещо МПС от категория С, т.е. с максимална маса повече от 3,5
тона и полуремарке с максимална маса над 750 кг, съобразно чл.21, т.7 от
ППЗДвП, ППС е категория С + Е. Подсъдимият .А е избрал скорост на
движение 90 км/ч на управляваното от него МПС в нарушение на забраната
за превишаване на стойността на скоростта от 70 км/ч, регламентирана в
чл.21 от ЗДвП.
Поведението на подсъдимия Г. А., респ. нарушенията на посочените по -
горе правила за движение, са в пряка причинна връзка с настъпилите
общественоопасни последици.
От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост
/престъпна небрежност/ - подсъдимия Г. А. не е предвиждал настъпването на
16
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Подсъдимият е съзнавал, че управлява ППС- влекач с прикачено
полуремарке, със скорост чувствително над разрешената, в тъмната част на
деноношието, в студено и мъгливо време, при навлизане в завой, на мокър
път, с частични заледявания. Могъл и е бил длъжен да предвиди, че с оглед
скоростта и пътната обстановка, ще застраши други участници в движението
/в частност и с навлизане на ППС в лентата за насрещно движение/ и ще стане
предпоставка за ПТП.
За извършено престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“, във вр. с чл.342, ал.1
от НК, във вр. с чл.21, ал.1 и чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП е предвидено наказание
„лишаване от свобода” от 2 до 6 години.
Подсъдимият е с чисто съдебно минало и няма данни, че той
тенденциозно незачита правилата за движение по пътищата, което са
смекчаващи отговорността обстоятелства. Като такова Съдът приема и
наличие на съпричиняване от страна на пострадалия за настъпване на
вредоносния резултат. Пострадалият Д е управлявал МПС, което с оглед
техническите му характеристики, визирани в АТЕ, е категория В, съобразно
чл.21, т.З от ППЗДвП. Видно от заключението на АТЕ, скоростта на движение
на товарния автомобил „Ивеко Дейли“ е била около 89 км/ч. Тази скорост,
макар да е била в рамките на разрешената, съобразно чл.21, ал.1 от ЗДвП, се
доближава до горната й граница и не е била съобразена, с оглед чл.20, ал.2,
изречение първо от ЗДвП. Скоростта от 89 км/ч не е била съобразена с
движение в тъмната част на денонощието, в мъгла, по мокра асфалтова
настилка, с частични заледявания. Скоростта не е съобразена и с конкретните
условия на видимост. Видно от заключението на АТЕ, дължината на опасната
зона за спиране на управлявания от пострадалия автомобил, при избраната от
него скорост е 115 метра, т.е. разстояние чувствително по- голямо от
разстоянието на видимост в конкретния случай, което е 40 метра. При
избраната скорост от 89 км/ч, пострадалият не е бил в състояние да спре пред
всяко предвидимо препятствие.
Отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства са, че скоростта на
шофиране, непосредствено преди ПТП, е била с 20 км/ч над разрешената и, че
А. е извършил две нарушения по ЗДП, които запълват състава на
престъплението. При това положение и съобразно чл.54 и 36 от НК, Съдът
17
намира, че наказанието на А. следва да бъде индивидуализирано в размер над
минималния, но под средния, респ. „лишаване от свобода” за срок от 3 години
/три години/.
Наложеното наказание „лишаване от свобода“ не надвишава 3 години и
подсъдимия е с чисто съдебно минало. А., както бе посочено по - горе, е
извършил деянието, което е по непредпазливост. Като се отчитат
отегчаващите обстоятелства но и смекчаващите такива, Съдът намира, че за
постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправянето на
извършителя, не е необходимо той да изтърпи наложеното му наказание.
Налице са условията на чл.66, ал.1 от НК и следва да намери приложение
института на „условно осъждане“. Предвид тежестта на деянието и
реализиране на превенцията, срока на отлагане на изпълнението на
наказанието следва да бъде максимален- 5 години, считано от влизане на
присъдата в сила…
По-горе Съдът е обсъдил нарушенията на правилата за движение,
допуснати от подсъдимия, които са съобразени при отмерване на наказанието.
Също така Съдът приема наличие на съпричиняване от страна на
пострадалия. „
С решение № 173/21.06.2022 г. на САС, НО, 2-ри състав по ВНОХД №
289/2022 г. присъдата била изменена в частта си относно приложението на чл.
66 от НК, като било постановено А. да търпи ефекивно наложеното му
наказание лишаване от свобода при първоначален общ режим. В останалата
си част присъдата била потвърдена.
Горепосоченото решение на САС изцяло е потвърдено от ВКС, Първо
НО с решение № 10/09.01.2023 г., постановено по н.д № 849/2022 г.
В с.з.на 07.06.2023 г.бяха разпитани свидетелите В. М. П., с ЕГН. с
постоянен адрес: гр. Г., без родство със страните и Ц. Ж. Д., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. В. брат на ищцата.
Свидетелят В. П. заяви ,че познава Л. повече от 20 години, били
съседи,като живеели през две къщи в Г. със съпругът й също бил приятели.
Познавал и двамата братя на Л.. Знаел, че брат й К. е починал. И двамата
братя на Л. ги бил виждал поне пет-шест пъти на гости на Л. в Г. Идвали по
повод на разни празници - абитуриентски балове на децата, празника на града.
18
Когато Л. и съпругът й тръгвали на гости на К. във В, те оставяли ключовете
от къщата на свидетеля В.П. за да им храни животните и да наглежда къщата-
това нещо се е случвало минимум десетина пъти. Доколкото знаел, К за
последно живеел на квартира във В. К. имал съпруга, ниска на ръст, която
свидетелят В.Петранов виждал няколко пъти. Веднъж видял бус с видински
номер,спрял пред къщата на Л. и попитал съпруга й кой е дошъл на гости ,на
което той отговорил, че е идвал К
Знае,че Л. е родом от Видинския край. Омъжила се в село Д. за съпруга
си Т и там живели известно време, като през 2001-2002 година дошли в Г.,
там живели на квартира няколко години, след което си купили къща през две
къщи от неговата. Не може да каже кога са се оженили двамата,познава ги от
24-25 години.
Л. работела като продавач във фирмата на неговата сестра. Преди
няколко години, около осми март , сестра му се обадила и казала, че Л. се
разплакала, защото разбрала, че брат й е катастрофирал и се е случило нещо
лошо с него. След около час тя и съпругът й минали покрай къщата на
свидетеля, хвърлили му ключовете и заминали. Върнали се след три-четири
дни,като ищцата цялата била забулена в черно .Носела черно шалче около
година. Пътували за полагане на 40 дни на гроба на брат й и на други помени.
Често споменавала, че виновният водач на тира е изчезнал,че за него няма
никаква информация. Тъгувала за брат си,с когото били в близки
отношения. Л. ходела със съпруга си по 5-6 пъти в годината на гости с мъжа
си във В. Брат й също идвал, когато имал възможност. Разстоянието между
двата града е около 240 км.
СВИДЕТЕЛЯТ Д. дава показания,че връзката между ищцата и
починалия и брат Ка. била силна, изразена в това, че още в ранното им
детство, когато Калоян се родил, Л. ,тогава на десет години ,поела изцяло
грижите за него, тъй като покойните им родители били възпрепятствани. След
двегодишна възраст тя поела изцяло ангажиментите към него, първо в
детската градина, след това в ученическите години до трети-четвърти клас, тя
го водела на детска градина, както и на училище, прибирала го от училище,
вкъщи полагала грижи да го учи да смята, да пише. Често седяла до късните
часове на вечерта, за да подготви себе си, защото през деня не е имала време
от ангажиментите към него. Между тях се изградила една връзка, която била
19
по- силна от брат и сестра, по -скоро като между майка и син.
През 90-те години сестра му се омъжила в Г.. Брат му К. влязъл в
казармата в ШЗО- П., където служил една година, изцяло грижите за него ги
поели сестра му и зет му. След това той пое шофьорския път, много често
пътувал по Б и почти винаги намирал време да мине да се видят със сестра си,
както да види племенниците. Дори имало моменти, в които започнал да
изпитвам ревност към тяхната близост, чувствал се някакси елиминиран. Още
когато племенниците били малки, сестра му прекарвала по цели месеци в К
при тях в апартамента, в семейното им жилище тогава. К. живеел в град К в
семейното жилище. Сестра им идвала в К с нейните две деца и гостувала по
цели месеци. Брат му К. живеел в К. до 2016 година, след което се преместил
да живее в гр. В. в жилище,собственост на свидетеля Ц. Ж. Д.
На въпросния ден 08.03.2018 година му се обадила снаха му и казала,
че няма връзка с К. от няколко часа. Свидетелят си бил вкъщи и видял за
катастрофата по телевизията, излъчена в 8.00 часа сутринта на 08.03.2018г. по
една от националните телевизии,най-вероятно по Нова телевизия. В същия
момент се обадила снаха му и казала, че няма връзка с К. и свидетелят Д.
изпаднал в шок. Отишъл в полицията да види дали е така и за съжаление се
оказало това, което мислел. Нямал сила да се обади на сестра си и да й каже и
се обадих на зет си и го помолил по някакъв начин той да й предаде за
случилото се. След около три часа и нещо ищцата и съпруга и пристигнали
във В. Тя била в трагично психическо състояние. Останали три-четири дни
сред катастрофата във В
Според свидетеля у ищцата категорично не е отшумяла болката от
инцидента. Минала година на 20-ти декември били в Р. на изписване на
внучето й и тогава се случило така, че всички били в един момент в съседната
стая и плачели за К.
И тримата израснали в град К Сестра му била най-възрастна, тя е по-
възрастна от свидетеля с две години, а от брат му К с десет години.Тримата
ходели на училище в гр.К Живеели заедно с родителите си, които обаче
ходели постоянно на работа, за да издържат децата. Децата нямали имали
нито баби, нито дядовци, които да се грижат за тях.
При така установената фактическа обстановка Видинският
окръжен съд прие за установено следното от правна страна :
20
Налице е влязла в сила присъда, обвързваща гражданския съд, като в
последната наказателният съд се е произнесъл по механизма на ПТП и
определяне на лицето, виновно причинило вредоносния резултат .От
събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин
механизма на ПТП ,който е описан по-горе в мотивите ,като лицето,виновно
причинило вредоносният резултат, е Г. А. - турски гражданин, управлявал
пътен състав, състоящ се от влекач „МАN“ с турски регистрационни табели
№ 35 РЕР 59 и прикачено към него полуремарке „Тирсан“ с № 35 РFY 38.
С Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2016 г., ОСНГТК, докладчик съдия В. Р. се приема ,че материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961
г. и Постановление № 5 от 24.ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат
обезщетени.Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с
починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
Съдът намира ,че от събраните по делото доказателства не се доказа
сочената от ВКС особена близост,която да е годна да причини душевни болки
и страдания извън традиционно присъщите за родствената връзка между брат
и сестра.
В практиката на ВКС /напр.Определение № 701 от 9.12.2019 г. на ВКС
по т. д. № 681/2019 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Б. Б./ се приема ,че
изключение е налице не само когато е налице близка родствена връзка ,но и
др.обстоятелства като напр.особена емоционална връзка през целия
съзнателен живот,обусловено от малката разлика във възрастта ,
обстоятелството, че сестрите живеели заедно, а след омъжването им – близко
една до друга,че са се виждали ежедневно и са отглеждали заедно децата си в
атмосфера на разбирателство и взаимопомощ. В Определение № 435 от
19.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 2606/2019 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Г.
И.,се приема ,че връзката между ищеца и неговия дядо, загинал при
процесното ПТП, е била изключителна, че между двамата имало трайни
отношения на обич и близост,обусловени от това ,че дядото е бил като баща
21
за внука си поради развода на родителите.
В Определение № 291 от 7.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 2108/2019 г., II
т. о., ТК, докладчик председателят В. А. се приема ,че в резултат на редица
житейски обстоятелства като незначителна разлика във възрастта, рано
настъпил развод между родителите, последвала го необходимост двамата
сина, упражняването на родителските права по отношение на които са
предоставени на майката, не само да преодолеят ноторно стресовия за децата
разпад в семейството, но да й станат морална, а впоследствие и материална
опора, общо да продължат посещенията на напусналия дома им баща, между
двамата братя, приживе на починалия, е създадена такава особена близост и
силна обич, че внезапната смърт на единия от тях е довела до необичайно
интензивен и продължителен емоционален шок у преживелия, който не само
видимо е променил характера си, но без конкретна друга причина е напуснал
професията си на военен, професионалната си реализация до момента и
обезпеченост, изменяйки изцяло начина си на живот и подчинявайки го на
дейността, осъществявана от загиналия му брат. Загърбил е също и любимото
си дългогодишно хоби, което двамата са споделяли и силно е ограничил
социалните си контакти.С оглед на гореизложеното ВКС приема ,че е налице
изключението ,предвидено в Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на
ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК .
В Решение №372/14.01.2019 по дело №1199/2015 на ВКС, ТК, II т.о.се
приема ,че е налице особено близка връзка между брат и сестра поради
следните обстоятелства :
-братът и сестра му живеели при възрастната си баба, защото
родителите им били на работа в друга държава;
-сестрата на била на 12 - 13 години, когато родителите заминали за
чужбина, и оттогава братът поел изцяло грижите за нея, поради което
двамата били много близки;
-смъртта на сестрата, която била само на 18 години, предизвикала
трагедия за всички, най-вече за нейния брат;
-поради отсъствието на родителите им от Б. ищецът трябвало да понесе
изцяло първоначалната тежест от случилото се, като особено зле му се
отразило разпознаването на починалата (чието тяло е било силно овъглено
според протокола за оглед на ПТП);
22
-от внезапната загуба на сестра си ищецът получил нервно
разстройство, изискващо лечение, през „първите години” бил много зле,
постепенно се затворил в себе си, трудно контактувал и станал „друг човек”;
-по становище на свидетел братът едва ли ще преодолее загубата на
сестра си като се има предвид и обстоятелството, че няма собствено
семейство.
В решение №92 / 17.11.2020 г.по т. д. № 1275/2019г. на ВКС , Търговска
колегия, Второ отделение , т. д. № 1275/2019г. се приема ,че не е налице
особено близка емоционална връзка между баба и внучка в случай ,че бабата
се е грижила за внучката си в детските й години; че последната е прекарвала
летните ваканции на село при баба си; че и след като е създала свое семейство
починалата внучка е продължила да поддържа контакт с баба си – обаждала й
се е по телефона и я е посещавала често; че бабата е помагала понякога за
децата на внучката си и че е изживяла много тежко загубата й .ВКС прави
извода ,че не е налице изключителност в близостта между бабата и внучката
по смисъла, разяснен в Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК, а
сочи на нормална за българската традиция духовна и емоционална близост
между бабите/дядовците и внуците, характеризираща се с взаимна обич и
морална подкрепа. Приел е ,че доказателствата не установяват и понасянето
на морални болки и страдания, надхвърлящи болките и страданията, които
биха изпитали всяка баба и дядо – силна и непреодолима скръб от загубата на
внуче.
От гореизложеното може да се направи извод ,че липсват доказателства
за наличието на особено силна емоционална връзка между ищцата и брат и К.
,която да послужи като основание за присъждане на обезщетение.Установява
се ,че ищцата и починалият и брат са израстнали с пълно семейство .Ищцата
като по-възрастна с 10 години се грижела много за починалия си брат ,като го
водела на детската градина, след това на училище до трети-четвърти
клас,прибирала го от училище ,помагала му да подготвя уроците си .След
като се омъжила в гр.Г. на около 200-230 км. от родния им град К. ,ищцата и
починалият и брат често взаимно си гостували ,тя полагала грижи и за
неговите деца . Съгласно установените от ВКС критерии е налице нормална
за българската традиция духовна и емоционална близост между брат и по-
голяма сестра , характеризираща се с взаимна обич и морална подкрепа.Не е
23
налице изключителност на случая ,налагаща да се приеме наличието на
особено близка връзка с починалия .Следва да се отбележи ,че свидетелят Ц.
Ж. Д.е брат на ищцата и на починалия К. Ж. Д. освен излагането на факти
прави и емоционални обобщения,към които следва да се подхожда
предпазливо с оглед разпоредбата на Чл.172 ГПК .
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
Ответникът в отговора на исковата молба е направил искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение,като е посочен и конкретният
претендиран размер-3276,00 лв.С оглед на гореизложеното и на основание
Чл.78 ал.3 ГПК съдът намира ,че ищцата следва да бъде осъдена да заплати
така направените разноски .
Водим от горното и на основание Чл.432 ал.1 Кодекса за
застраховането Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Л. Ж. Б. ЕГН ********** с настоящ адрес: гр. Г.
чрез процесуалния си представител: адв. К. Н. от гр. С.адв. кантора „Г., Н., С”
срещу С. Н. Б. НА Б. А. З. гр. С.ЕИК . за заплащане на сумата от 26 000
(двадесет и шест хиляди) лева, представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от загубата на нейния брат К. Ж. Д., загинал при ПТП,
настъпило на 08.03.2018 г. на републикански път Е-79 между разклона за с.
Ж. и с. И.
ОСЪЖДА Л. Ж. Б. ЕГН ********** с настоящ адрес: гр. Г.чрез
процесуалния си представител: адв. К. Н. от гр. С.адв. кантора „Г, Н., С.” ДА
ЗАПЛАТИ на С Н Б НА Б А З гр. С. ЕИК напрпавените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 3276 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Окръжен съд – В. _______________________
24