Решение по дело №88/2020 на Административен съд - Шумен

3е

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ...........

град Шумен, 12.06.2020г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд Шумен, в публичното заседание на първи юни през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                  Председател: Росица Цветкова

                                                         Членове: Снежина Чолакова

                                                                         Бистра Бойн

 

при секретаря Ив.Велчева и с участие на прокурор Р.Рачев от Окръжна прокуратура– Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия Б.Бойн КАНД № 88 по описа за 2020г. на Административен съд- Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63 ал.1 предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба от ТД на НАП- гр. Варна, депозирана чрез главен юрисконсулт В.М., срещу решение № 121/28.02.2020г. на Районен съд-гр.Шумен, постановено по ВНАХД № 2197/2019г. по описа на същия съд. С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление № 461703-F504269/04.09.2019г. на Началник отдел „Оперативни дейности“– Варна, в ЦУ на НАП, гр.Варна, с което, на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС, на „В.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, с управител В.В. е наложена „имуществена санкция” в размер на 900 /деветстотин/ лева, за нарушение по чл.33 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, във връзка с чл.118 ал.4 от ЗЗДС.

Касаторът счита, че обжалваното решение е незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния закон. Твърди, че съдът неправилно е приел, че извършеното нарушение представлява “маловажен случай” по см. на чл. 28 от ЗАНН, въпреки че не са налице законови основания за това. С оглед на релевираните касационни основания моли съда да отмени въззивното решение и да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на предявената жалба и излага аргументи, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, същата се явява основателна по следните съображения:

С атакуваното решение е отменено Наказателно постановление № 461703-F504269/04.09.2019г. на Началник отдел „Оперативни дейности“– Варна, в ЦУ на НАП, гр.Варна, с което, на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС, на „В.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, с управител В.В. е наложена „имуществена санкция” в размер на 900 лева, за нарушение по чл.33 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства., във връзка с чл.118 ал.4 от ЗЗДС.

За да постанови съдебния си акт, съдът е приел за установено от фактическа страна следното:

С Акт за установяване на административно нарушение № F504269/13.08.2019г. служител по на НАП, заемащ длъжността инспектор по приходите констатирал, при извършена проверка на 06.08.2019г. на търговски обект- офис на фабрика  производство на PVC и алуминиеви профили за врати и прозорци, находящ се в гр.Шумен и стопанисван от дружеството, че е налице разлика между касовата наличност и регистрираните продажби във ФУ към момента на проверката. При проверката било установено още, че в обекта има монтирано фискализирано и с изградена дистанционна връзка с НАП фискално устройство ELTRADE A3 KL с ИН на ФУ ED273559 и ИН на ФП 44273559, което притежава функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. Било установено от издадения междинен отчет от ФП, че  регистрираните продажби във ФУ към момента на проверката са в размер на 638,40лв. при касова наличност от 0,00лв., съгласно изготвен опис на паричните средства. От изведения в началото на проверката дневен финансов отчет без нулиране за 06.08.2019г., нямало „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. Резултатите от проверката били подробно обективирани в Протокол за извършена проверка № АА0389165 от 06.08.2019г. С горното деяние актосъставителят приел, че дружеството, стопанисващо обекта, не е изпълнило задължението си да регистрира всяка промяна на касовата наличност във фискалното устройство чрез операции „служебно изведени” суми, което представлява нарушение на разпоредбата на чл. 33 ал.1 от Наредба № Н-18/2006г., във вр. с чл.118 ал.4 от ЗДДС. Актът бил съставен в присъствието на представител на дружеството, след което му бил надлежно предявен и връчен. Възражения били направени, както и писмени такива били депозирани впоследствие. Въз основа на този акт наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което била наложена санкция на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС в размер към минимума.

При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че търговецът е осъществил състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, като същото е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Предвид това съображение, съдът отменил наказателното постановление.  

          Настоящият касационен състав споделя установената от въззивния съд фактическа обстановка, но не и направените правни изводи за маловажност на нарушението. Касационната инстанция намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да накърняват правото на защита на нарушителя и да водят до отмяна на наказателното постановление. Последното е постановено и в съответствие с материалния закон, доколкото от събраните по делото писмени и гласни доказателства вмененото на търговеца нарушение се доказва по несъмнен начин. След като търговецът, в качеството му на задължено лице, не е изпълнил задължението си, произтичащо от чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18 да отрази промяната в касовата наличност, извън случаите на осъществени продажби, той е осъществил състава на нарушението, за което правилно е  ангажирана отговорността му. Ирелевантни се явяват обстоятелства като време на проверка на данъчните органи в обедна почивка за служителите в предприятието и неговият оборот за последната година.

Настоящият касационен състав не споделя мотивите на райнния съд, че в случая се касае за маловажен слу­чай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. От събраните по делото доказателства не се установява процесното неизпълнение на задължение да притежава значително по-ниска обществена опасност от обичайните случаи на нарушения от посочения вид. Това е така, доколкото се касае за нарушение на просто извършване, за чиято съставомерност не се изисква настъпването на вредоносен резултат. Нещо повече, в случая е приложена разпоредбата на чл.185 ал.2 изр.второ от ЗДДС, която предвижда по-лека наказуемост в случаите, когато допуснатото нарушение не води до неотразяване на приходи, т.е. това обстоятелство е съобразено от законодателя при преценка на обществената опасност на деянията от посочения вид и не може да се отчете отделно и като смекчаващо отговорността обстоятелство. Освен това, нарушаването на изискването на чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за отбелязване на всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата), извън случаите на продажби, съществено уврежда обществените отношения, регулирани от данъчните закони и насочени към формирането и несмущаваното разходване на държавния бюджет, което изключва извода за неговата маловажност. Установената разлика е в значителния размер на 638,40лева. Обстоятелството, че се касае за първо по ред нарушение, също не е в състояние да обуслови маловажност на случая, тъй като само по себе си не е достатъчно да обоснове по-ниска обществена опасност на същото от обичайните нарушения от същия вид. В обобщение на гореизложеното, касационната инстанция не споделя направения от районния съд извод, че санкционираното неизпълнение на задължение съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Водим от горното, Шуменският административен съд счита, че въззивният съд е извел неправилни правни изводи, обосновали отмяната на НП, което е довело до постановяването на незаконосъобразен съдебен акт. Същият следва да бъде отменен, а с оглед липсата на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство и безспорната установеност на нарушението и дееца, наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора, разноски не следва да се присъждат.

   Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, Шуменският административен съд

 

Р   Е    Ш    И   :

 

ОТМЕНЯ решение № 121/28.02.2020г. на Районен съд- Шумен, постановено по ВНАХД № 2197/2019г. по описа на същия съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 461703-F504269/04.09.2019г. на Началник отдел „Оперативни дейности“– Варна, в ЦУ на НАП, гр.Варна, с което, на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС, на „В.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, с управител В.В. е наложена „имуществена санкция” в размер на 900лв. /деветстотин лева/, за нарушение по чл.33 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, във връзка с чл.118 ал.4 от ЗЗДС.

 

Решението е окончателно.

        

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................           ЧЛЕНОВЕ: 1..........................

 

                                                                          

                                                                                                      2..........................

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 12.06.2020г.