Р Е Ш
Е Н И
Е
№463/17.7.2020г.
Шуменски районен
съд, в публичното
заседание на седемнадесети
юли, през две хиляди и двадесета година,
в състав :
СЪДИЯ:
Зара Иванова
при секретаря
А.П. като разгледа
докладваното от районният съдия гр.д.
№2066 по описа
за 2019 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.55,ал.1, предл. първо от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от Р.Р.П., ЕГН
**********, адрес: ***, съдебен адрес:***-13 – адв.С.К. срещу „Уникредит
Булбанк“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление : гр.София , пл.“***,
представлявано от E.М.и Т.П., чрез адв.И.Т., в която посочва, че на 07.11.2007 г. е сключил с
ответника Договор за банков кредит №
2077 за сума в размер на 65 000.00 лева, с цел, строителство на недвижим
имот – масивна жилищна сграда в гр.
Шумен, на ул. „***“ № 27, със застроена площ от 121 кв.м., със срок за
погасяване на кредита 312 месеца. Начина на погасяване на кредита е чрез намаляващи погасителни вноски
(равни погасителни вноски за главницата), включващи плащания за главница и
лихви, като вноските се заплащат на 20-то число от съответния месец.
Солидарен длъжник по кредита е Е. К. П., ЕГН: **********. Съгласно
договореностите между страните по
договора дължимите месечни вноски се събират служебно от кредитора от авоара на
разплащателна сметка № *** открита от ищеца
при ответника. Кредитът бил
усвоен на 07.11.2007 г., като
погасяването му се извършвало от ищеца по посочения начин. Ищецът заявява, че
през 2019 г. при проверка на движението
по разплащателната сметка установил, че ответникът му е удържал по-големи от
дължимите суми. При направени по-точни проучвания установил, че от началото на
2009 г. едномесечния СОФИБОР започвал да спада, но вноските по кредите не
намалявали, а в периода 03.11.2008 г. – 01.07.2009г. същите се увеличават по
размер в сравнение с тези за предходния период. Ищецът направил запитване през
обслужващия го служител на клона на банката в гр. Шумен относно начина на
изчисляване на плащаните от него лихви по кредита, като поискал предоставяне на
разширен лихвен лист, но му било отказано. Установило се, че ответника едностранно и без каквото и да е
уведомяване е изменила формулата, по която се изчислява ГЛП, като била добавена нова компонента „Премия“. Размерът на
последната бил повишаван три пъти с по
1% с Решения на УС на банката, за които
били съставени Протоколи № 38/14.10.2008 г., № 14/01.04.2009 г. и №
25/05.06.2009 г. Съгласно т. 6 от Решението, обективирано в протокол№
38/14.10.2008 г., било прието промените да се прилагат за заварени договори за
кредити по решение за всеки конкретен случай, прието от ГОД или овластен от
него служител на банката въз основа на проведени с кредитополучателите преговори или постигнато съгласие. Ищецът
заявява, че такива преговори или постигане на съгласие в конкретния случай
нямало. Ответникът информирал ищеца, че
след въвеждане на индекса ОДИ на 01.08.2018 г. в банковата информационна
система била намалена надбавката на 1.428%, което само по себе си било
нарушение на начина на изчисляване на БЛП, като стойността на последния била
формирана в „ОД 0.13% плюс 3 % Премии“. Ищецът твърди, че ответникът едностранно въвежда трети
компонент „Премии“ в договора за кредит
за който нямало договорка между страните
и не му било съобщено за въвеждането му и липсвало съгласие от негова
страна. Съгласно сключения между страните договор ищецът е следвало да
заплати на ответника възнаградителна
лихва по кредита за периода от юли 2014
г. до юни 2019 г. сумата от 3879.26 лв., а ответникът е удържал от ищеца за същия период сумата от 10249.39
лв.. Ищецът претендира да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от
6370.13 лева, ведно с дължимата лихва върху сумата от датата на депозирана
на исковата молба до окончателното и
изплащане, както и присъждане на разноски. В хода на делото ищецът прави
увеличение на предявения иск от сума в 6370.13 лева,
на сума в размер на 6424,95 лева
, допуснато с Протоколно определение от 18.06.2020г.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор,
в който заявява, че с оглед обстоятелствата, че се претендирали суми
произтичащи от лихви, както и периода за който се претендират сумите считат,
че претенциите са погасени по
давност. Ответникът заявява, че дори да
не била настъпила погасителна давност, то исковите претенции били неоснователни,
а начина на изчисление на дължимите
лихви бил правилен и законосъобразен.
Съдът въз основа на събраните по делото писмени и
гласни доказателства , прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Между страните не е спорно и се доказва от събраните писмени доказателства, че ответникът е предоставил на ищеца кредит в размер на 65 000 лева, за което е сключен Договор за банков кредит №2077/07.11.2007г. Съгласно т.4 от договора годишния лихвен процент за съответния период на олихвяване се формира от базисния лихвен процент ( по т.10.3 и 10.4. от Условията по кредити на физически лица, определен съгласно т.11.1.1, определен при подписване на договора ) , плюс надбавка . В т.4.1а е описан лихвения план за кредити изплащани чрез анюитетни месечни вноски , като за периода на олихвяване 8.11.2007г. до 20.10.2033г. е предвиден базисен лихвен процент (БЛП) от 5,699% на надбавка от 1,701% или годишният лихвен процент е 7,40 % . Съгласно т.12.2 кредитът ще се издължава главницата по кредита, ведно с дължимата лихва, съгласно установеното в т.4 от договора, на месечни вноски, които съгласно двустранно подписания погасителен план са : анюитетни вноски за съгласно погасителния план, дължими в срока по т.7.2 , погасителни вноски за главницата съгласно погасителния план, дължими в срока по т.7.1 и отделни вноски за лихвата дължими по редовния дълг, дължими в същия срок, съгласно установеното от т.12.1 и т.12.2.1.
Ищецът твърди, че към момента на сключване на договора за кредит страните са уговорили за БЛП да се прилага едномесечен индекс SOFIBOR , впоследствие с Протокол №38/14.10.2008г. , на УС на Банката е взето решение при кредити в лева за БЛП да се прилага индекс SOFIBOR плюс „премия“ установена от ГОД или оторизиран от него служител или друг БЛП определен от УС на Банката , съответно оторизираните да го определят органи. С Протокол №14/01.04.2009г. , УС на Банката е приела решение , считано от 01.04.2009г. , определената компонента „премия „ по предходното решение , за кредитите в лева да е 1% . С Протокол 25/05.06.2009г. е прието решение „ премията „ като компонент на БЛП да се повиши със 100 базисни пункта, за непогасени кредити на физически лица . Ищецът посочва, че посочените по-горе решение на УС на Банката са рефлектирали при определяне на БЛП на ползвания от него кредит, като при определяне на дължимата от него възнаградителна лихва е включена новата компонента „премия“. Счита, че сумата с която договорната лихва се е увеличила въз основа на новата компонента „премия“ е платена без основание и заявява, че клаузата предоставя възможност на банката едностранно за промени договора се явява неравноправна .
Ответникът не оспорва фактическите обстоятелства, напротив по делото са представени цитираните по-горе Решения на „Уникредит Булбанк“ АД, които потвърждават твърденията на ищеца за механизма, времето и начина на въвеждането на „премията“ като част от БЛП, но твърди, че за банката е съществувало договорно право едностранно да измени размера и начина на формиране на БЛП. Счита, че постигнатото между страните съгласие, изразено в чл.11.1.1 от Договора за кредит предоставя на банката право да промени БЛП , включително и чрез включване на нови индекси. Според посочения договорен текст, приложимия към съответния период на олихвяване БЛП за различните валути и различните кредитни продукти се определя от УС на банката или оторизирани от него органи или лица въз основа на конкретно посочения индекс посочен от ОУ , с които кредиторът е запознат Кредиторът уведомява кредитополучателя за определения от УС приложим БЛП към съответния период. В т.11.1.2 е предвидено, че съгласно установеното в т.11.1.1. с промяна на действащият към периода на олихвявяване БЛП определен от УС, лихвените условия по Раздел първи, т.4.1 до 4.5 от договора се считат за автоматично променени в съответствие с приетите изменения . В т.11.1.4 е прието, че при кредити издължавани чрез намаляващи погасителни вноски (равни погасителни вноски за главницата), ГЛП по кредита за съответния лихвен период от лихвения план се определя в размера на БЛП, действащ и прилаган от банката за периода на олихвяването, увеличен с надбавката за редовен дълг, установена в раздел първи, т.4.1, буква „б“, валидна за съответния период от лихвения план. При промяна на БЛП и считано от датата на влизането и в сила, съгласно установеното в т.10.3 от ОУ по кредитите за физически лица, ГЛП по кредита ще се счита автоматично променен в съответствие с приетите изменения при запазване на договорената надбавка за лихвения период по лихвения план.
Договорът за банков кредит е двустранен, консенсуален, формален, възмезден, с продължително изпълнение – арг. от чл. 430, ал. 1 ТЗ. Основното задължение на банката е да предостави в собственост на кредитополучателя определен финансов ресурс, а на кредитополучателя - да заплати уговорената възнаградителна лихва (граждански плод) и да върне заетата сума.
Както беше посочено по-горе съгласно уговореното от страните в т. 4 от процесния Договор за банков кредит и предвиденото в действащите към сключване на договора ОУ, годишният лихвен процент по усвоената част от кредита се формира от сбора на базовия лихвен индекс, представляващ 1-месечния индекс SOFIBOR плюс предвидената надбавка в неизменна стойност. Следователно, общият разход по кредита се определя при променлив лихвен процент, който се формира въз основа на променлива величина (т. нар. референтен лихвен процент) и фиксирана надбавка. Извършеното с Решение на УС на „Уникредит Булбанк“ АД, по т.1 от Протокол № 38/14.10.2008 г. "подновяване" на Общите условия не обвързва ищеца, тъй като по този начин банката едностранно изменя съдържанието на договорното правоотношение, включвайки трети компонент, а именно - премия при изменението на ГЛП, чийто размер зависи единствено и само от нейната преценка - по решение на УС. Следователно, тази промяна противоречи на основополагащи за частното право принципи – свободата на договаряне и автономията на волята (аргумент от чл. 8 и чл. 9 ЗЗД). Тъй като договорът представлява съвпадане на две насрещни волеизявления с един и същ предмет за постигане на признат от закона интерес (постигнато съгласие между два равнопоставени правни субекта), всяка уговорка за едностранно изменение на предметното съдържание на учреденото облигационно правоотношение, включително и по отношение на насрещната парична престация за използване на заетия финансов ресурс (възнаградителната лихва), когато тази правна възможност не е обусловена от външни, обективни за страните по материалното правоотношение обстоятелства (настъпили извън тяхната воля и контрол), не поражда целените правни последици и не обвързва страните по договора. Дори и да се приеме, че формулировката на цитираните по-горе договорни норми предоставят право на банката едностранно, по свое усмотрение и без предварителни преговори да изменя съществени условия на договора, съдът намира същите за неравноправни и като такива нищожни .
При осъщественото по реда на чл. 20 ЗЗД систематическо и граматическо тълкуване на цитираните т. 11.1.1, т.
11.1.2 и т. 11.1.4 от процесния договор, смисълът, който произтича от целия
договор, неговата цел, добросъвестността, лоялните практики при предоставянето
на потребителски кредити, разпределението на риска и теориите при избор на
лихвения процент, съдът съд приема, че
всички оспорени клаузи се отнасят до изменението на годишния лихвен процент,
който извод следва на първо място от употребените изрази "съответния
период на олихвяване" и "с промяната на действащия към съответния
период на олихвяване базисен лихвен процент... лихвените условия... се считат
за автоматично променени... ", което сочи, че годишният лихвен процент от 7,40
% е първоначален, като същият може да е различен за следващите отделни лихвени
подпериоди, предвид определянето на базисния лихвен процент въз основа на
едномесечен индекс SOFIBOR, както и на
второ място от обстоятелството, че втората от посочените клаузи изрично
препраща към предходната. Горните разсъждения са съществени с оглед твърденията
на ответника, че въвеждането на компонента „премия“ е свързано с промяната
/намалението на индекса SOFIBOR.
Въвеждането на този допълнителен индекс е извършено с цел да се повиши БЛП ,
който ако се изчислява само на базата индекс SOFIBOR следва да намалее значително , а като следствие да се
намали стойността на ГЛП.
В задължителното за националните
юрисдикции Решение
на СЕС, постановено по преюдициално запитване по дело С-472/10, е прието,
че "националната юрисдикция следва да прецени с оглед на чл. 3, параграфи
1 и 3 от Директивата неравноправния характер на клауза, съдържаща се в Общите
условия на договора с потребители, с която продавач или доставчик едностранно
предвижда промяна в свързаните с предоставяната услуга разходи, без обаче да
описва ясно начина на определяне на тези разходи или да посочва основателно
съображение за тази промяна. В рамките на тази преценка посочената юрисдикция
трябва по-специално да провери дали, предвид съдържащите се в ОУД с
потребителски клаузи, сред които е и спорната, както и предвид националното законодателство,
уреждащо правата и задълженията, които биха могли да допълват предвидените в
разглежданите ОУД, съображенията или начинът на промяна на свързаните с
предоставяната услуга разходи са уточнени по ясен и разбираем начин и
евентуално дали потребителите имат право да прекратят договора". Всяко
"основателно съображение" по смисъла на горепосоченото решение
представлява всяко обективно обстоятелство, извън волята и контрола на страните
по договора, което е било уговорено или установено преди сключване на
потребителския договор и което обективно води до увеличаване на цената на
стоката или услугата. Също така и в решения по делата С-240/98,
С-168/05, С-484/08 - в
които търговецът използва това, че потребителят е в положението на по-слабата
страна в отношенията с продавача или доставчика от гледна точка на
информираност - положение, което го принуждава да се съгласява с установените
предварително от продавача или доставчика условия, без да може да повлияе на
съдържанието им, и се стига до приемането от потребителя на предварително
установени условия, които в негова вреда създават неравновесие между правата и
задълженията на страните, безспорно се нарушават изискванията за
добросъвестност при сключване на договорите. Спазване на принципа на
добросъвестност изисква в облигационните отношения да бъде осигурена защитата
на всеки признат от нормите на правото интерес, а не само на индивидуалният
такъв на някоя от договарящите страни. Тези изисквания са нарушени с включване
на процесните клаузи в договора, доколкото в тях се предвижда ограничаване
възможностите на потребителя, с което се стига не просто до липса на защита, но
и до незачитане на неговите интереси. Следователно процесните клаузи от
договора и тези от Общите условия, които въвеждат правото на кредитора
едностранно да променя размера на възнаградителната лихва (чрез изменение на БЛП – един от нейните компоненти) – цената на кредита, която е съществен елемент от
договора за кредит, са неравноправни. Неясно, непрозрачно и без установен метод
и стандарт банката, чрез добавяне на нова компонент „премия“ , е променила БЛП.
Посочените по-горе договорни разпоредби са типичен пример за възможности за
едностранни промени на лихви, по усмотрение на банката, които и в трайната
практика на ВКС се приемат, че са неравноправни, като внасящи значително
неравновесие между правата и задълженията на страните по кредитното
правоотношение (Решение № 76 от
15.07.2016 г. по т. д. № 888/2015 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, Решение № 72
от 02.08.2016 г. по т. д. № 686/2015 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, Решение №
77 от 22.04.2015 г. по гр. д. № 4452/2014 г. на ВКС, ГК, Трето отделение,
Решение № 424 от 02.12.2015 г. по гр. д. № 1899/2015 г. на ВКС, ГК, Четвърто
отделение, Решение № 51 от 04.04.2016 г. по т. д. № 504/2015 г. на ВКС, ТК,
Второ отделение, Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на ВКС,
ТК, Първо отделение, Решение № 95 от 13.09.2016 г. по т. д. № 240/2015 г. на
ВКС, ТК, Второ отделение, Решение № 165/2.12.2016 г. по т. д. № 1777/2015 г. на
ВКС, I т. о., Решение № 95/13.09.2016 г. по т. д. № 240/2015 г. на ВКС, II т.
о., Решение № 236/20.12.2016 г. по т. д. № 3082/2015 г. на ВКС, II т. о. /,
Определение № 42 от 29.01.2018 г. на ВКС по т. д. № 2025/2017 г., I т. о., ТК,
Определение № 72 от 3.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 1297/2016 г., II т. о., ТК,
, и др. ) . Банката е обезпечила за себе си правото произволно
да изменя БЛП в посока, която тя счете за целесъобразна (право на автономна преценка), за постигане на своите стопански задачи, т. е. за реализиране на
търговска печалба. По този начин е накърнен принципът на добросъвестност и е
създадено значително неравновесие между правата и задълженията на банката и
кредитополучателя, и то във вреда на последния, тъй като при неизвестни основания той не би могъл да предвиди
евентуалните промени на БЛП. Липсата на такава информация преди да бъде сключен
договорът по принцип не може да бъде компенсирана с това, че в хода на
изпълнение на договора потребителят ще бъде уведомен по предвидения ред за
промяната на лихвения процент, и че ще получи новия погасителен план.
Добросъвестната търговска практика представлява съвкупност от правила,
определящи пазарното поведение, които произтичат от законите и обичайните
търговски отношения и не нарушават добрите нрави. Да се приеме обратното , би означавало, че
за банката липсва каквото и да е ограничение при определяне размера на БЛП –
може да добавя различни по естество и вид допълнителни компоненти, които да
променят размера на БЛП.
В обобщение на изложеното се налага изводът, че едностранната промяна на общите условия, приложими към договора за банков кредит, чрез която се въвежда така наречената "премия" в ГЛП, не следва да се прилага в отношенията между страните в настоящото съдебно производство, тъй като нито е уговорена по взаимно съгласие, нито зависи от обективни и външни фактори, а единствено и само от волята на банката. Дори и да се приеме, че страните са изразили насрещна воля за подобна договорка, същата се явява неравноправна и като такава нищожна. Следователно, отношенията между страните относно дължимата възнаградителна лихва следва да се уреждат съобразно първоначалното съгласие, постигнато в клаузата на т. 4 от Договора за банков кредит (едномесечен индекс SOFIBOR , а считано от 18.08.2018г.- индекс ОДИ + надбавка от 1,701 %).
Възникването на спорното материално право за връщането на дадено при начална липса на правно основание се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) процесната сума да е излязла от патримониума на ищеца; 2) тя да е постъпила в имуществения комплекс на ответника и 3) това разместване на блага от имуществото на ищеца в патримониума на ответника да е без правно основание, т. е. без да е бил налице годен юридически факт, без да е било възникнало задължение за заплащане на възнаградителна лихва над действително уговорения размер.
Следователно, в тежест на ищеца е да докаже даването, респ. получаването на имущественото благо, а в тежест на ответника е да докаже възникването и съществуването на правното основание за това имуществено разместване от патримониума на ищците в неговия имуществен комплекс.
От заключението на приетата от СГС като компетентно изготвена и неоспорена от страните ССЕ се установява правнорелевантното обстоятелство, че дължимият размер на възнаградителната лихва по договора за банков кредит за периода от 19.07.2014г. до 20.06.2019г. , съобразно уговореното в т. 4 от процесния договор, а именно БЛП - равен на 1-месечния SOFIBOR , а след 18.08.2018г. ОДИ и надбавка от 1,701% , е 3 825,12 лева , a инкасираната от банката сума за същия период е в размер на 10 250,07 лева. Следователно, сумата, представляваща разлика между дължимата и неоснователно удържаната възнаградителна лихва в размер на 6424,95 лева (10250,07 лева -3825,12 лева), е заплатена при начална липса на основание (при едностранно увеличаване от банката на лихвения процент в противоречие с действително постигнатото съгласие между страните по договора за банков кредит, дължащо се на недопустимо добавяне на трети компонент при определянето на размера на ГЛП), поради което ответникът дължи връщане на тази сума. Фактът, че тя е излязла от патримониума на ищеца и е постъпила в имуществения комплекс на ответника, не се оспорва от банката.
Неоснователно се явява релевираното в преклузивния срок – в отговора на исковата молба, правопогасително възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираното вземане . Кондикционното вземане се погасява с изтичането на петгодишна давност, която започва да тече от настъпване на изискуемостта. Съгласно т. 7 от ППВС № 1/1979 г. при дадено при начална липса на основание (арг. чл. 51, ал. 1, предл. 1 ЗЗД), какъвто е настоящият случай, субективното право за връщане на предоставеното благо без наличието на годен правопораждащ юридически факт става изискуемо от момента на получаването на престацията, поради което от този момент започва да тече и общата погасителна давност. Вземането на ищеца не е за лихва, а за връщане на неоснователно заплатена на ответника лихва , което категорично изключва приложението на разпоредбата на чл.11, „б“ от ЗЗД , в какъвто смисъл са твърденията на ответника. Следователно, петгодишният давностен срок не е изтекъл, тъй като исковата молба е подадена на 16.07.2019г. , а претенцията на ищеца е за периода 19.07.2014г. до 20.06.2019г., т.е. преди изтичане на пет години , за всяка от от удържаните от банката през посочения период суми .
Предвид изхода от спора и на основание чл.78,ал.1 от ГПК , ответникът дължи на ищеца извършените деловодни разноски в размер на 1 204,99 лева .
Водим от горното , съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление : гр.София , пл.“***, представлявано от E.М.и Т.П., чрез адв.И.Т. да заплати на Р.Р.П., ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес:***-13 – адв.С.К., сумата 6424,95 (шест хиляди четиристотин двадесет и четири лева и деветдесет и пет ст.)лева , получена без основание възнаградителна лихва (представляваща стойността на компонент „премия“) по Договор за банков кредит №2077/07.11.2007г. , за периода от 19.07.2014г. до 20.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.07.2019г. , до окончателното и изплащане .
ОСЪЖДА „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК *** да заплати на Р.Р.П., ЕГН **********, сумата 1 204,99 лева (хиляда двеста и четири лева и деветдесет и девет ст.) лева – деловодни разноски .
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд – Шумен.
СЪДИЯ: