Решение по дело №1961/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2685
Дата: 12 август 2022 г.
Съдия: Марина Георгиева
Дело: 20223110101961
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 февруари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2685
гр. Варна, 12.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Лазар Василев
при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Лазар Василев Гражданско дело №
20223110101961 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от ИВ. Г. АНГ. с
ЕГН **********, К. АЛ. АНГ. с ЕГН ********** и Г. АЛ. АНГ. с ЕГН
********** срещу „*****" **** искове с правно основание чл. 439 ГПК за
приемане за установено в отношенията на страните, че всеки от ищците не
дължи на ответника 1/3 от суми и лихви, обективирани в Заповед
№7113/19.08.2010г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ и Изпълнителен лист от 16.09.2010г., издадени по ч.гр.д.
12519/2010г. по описа на Районен съд Варна 33 с-в, като погасени по давност,
както следва: сума от 3 146,69 лева неиздължена главница по Договор за
потребителски кредит № *****r., сключен с „******" **** ЕИК ***** гр.
**** /нова фирма „******" ****/ с ЕИК *****, гр. ****, сума в размер на
400,07 лева, представляваща договорна лихва, считано от 19.07.2007г. до
06.08.2010г.; сума в размер на 43,42 лева, представляваща наказателна
лихва, считано от 19.11.2009г. до 06.08.2010г., както и законната лихва върху
главницата, считано от 18.08.2010г. до окончателното изплащане на
задължението, посочена в исковата молба в размер на 1661,28 лева, съдебни
разноски в размер на 72.00 лева, държавна такса и 297.00 лева заплатено
адвокатско възнаграждение, които суми са цедирани на „******" **** с
ЕИК *****, по силата на Договор за цесияот 18.01.2016г., сключен между
„*****" ***** и „*****" *** с ЕИК *****, и за събирането на които е
образувано изпълнително дело №***** на *****, peг. №**** при камара на
ЧСИ, с р-н на действие Окръжен съд Варна.
1
К. АЛ. АНГ. с ЕГН ***** е предявила и иск срещу „****" ****, за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 2 012,96 лева,
удържана от сметката на длъжника с IBAN ******** в „*****" ЕАД, и
преведена по изпълнително дело ***** на ***** peг. № **** при камара на
ЧСИ, с р-н на действие Окръжен съд Варна, като платена без основание, на
основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, а в условията на
евентуалност като платена на отпаднало основание, на основание чл. 55,
ал. 1, предложение трето от ЗЗД.
Ищците твърдят, че са законни наследници на А. К. А. с ЕГН
**********, починал на 23.11.2017г., съответно съпруга, дъщеря и син.
Сочат, че на 19.06.2007г. А. А. е сключил Договор за потребителски кредит №
*****с „Ю. и ****" АД /нова фирма ******/, ЕИК ******, за сумата от 5 000
лева. Поради допуснати просрочия кредитът бил обявен за предсрочно
изискуем и Банката е подала Заявление по реда на чл. 417 и 418, вр. чл. 410 от
ГПК, въз основа на което били издадени Заповед № 7113/19.08.2010г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ и Изпълнителен
лист от 16.09.2010г. по ч.гр.д. 12519/2010г., PC Варна, 33 с-в за следните
суми: сумата 3 146, 69 лева, представлявваща неиздължена главница, сума в
размер на 400,07 лева, представляваща договорна лихва, считано от
19.07.2007г. до 06.08.2010г., сума в размер на 43,42 лева, представляваща
наказателна лихва за периода от 19.11.2009 до 06.08.20 Юг., както и за
законната лихва, считано от датата на подаване на Заявлението 18.08.2010г.
до окончателното изпащане на задължението. Присъдени са и съдебни
разноски както следва: 72 лева държавна такса и 297 лева заплатено
адвокатско възнаграждение.
Твърди се, че за събиране на горепосочените суми било образувано
изпълнително дело № ******* по описа на ДСИ при Районен съд Варна. ПДИ
била връчена на длъжника на 14.08.2011г., като срещу заповедта за
изпълнение не било депозирано възражение, респективно последната влязла в
сила.
Ищците сочат, че в хода на изпълнително производство са правени
някои отделни изпълнителни действия - на 19.07.2011 г. е наложен запор на
трудово възнаграждение на длъжника в „*****" *****, след изпратено
запорно съобщение от 04.07.2011 г. от ДСИ. В изпълнение на запора са
постъпили единствено следните суми: 0,75 лв. на 03.08.2011г. и 3.00 лева на
11.05.2012г. Сочат, че видно от отбелязванията направени на гърба на
изпълнителния лист този превод е отразен от ДСИ на 16.05.2012г., като са
удържани 0,30 лв. и са преведени на взискателя 2.70 лв. Твърдят, че
последният посочен в изпълнителния лист превод от 48 лева са такси
заплатени от взискателя.
Ищците сочат, че последният опит за извършване на изпълнително
действие, който не се е състоял е от 08.06.2015г., когато е бил насрочен опис
на движими вещи, но същият е отложен от ДСИ, тъй като видно от Протокола
2
за опис на движими вещи длъжникът не се е явил. След тази дата нямало
извършени никакви изпълнителни действия, нито дори молба от взискателя за
извършването на такива.
Твърди се, че на 18.01.2016г. вземането на Банката е цедирано на
„******" *****по силата на договор за цесия, за който длъжникът не бил
уведомяван. На 22.10.2018г. ДСИ В. Г. като е съобразила, че взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на повече от
две години, е прекратила изпълнителното дело **на основание чл.433, ал. 1, т.
8 от ГПК. Ищците не били конституирани като длъжници по горепосоченото
изпълнително дело, в качеството им на наследници на починалия длъжник.
Ищците твърдят, че на 19.05.2020г. „******" **** е подало молба за
образуване на изпълнително дело срещу А. К. А., като било образувано
изпълнително производство № ********* по описа на *****, peг. № **** при
камара на ЧСИ. На 20.05.2020г. до „*****" *** било изпратено Уведомление,
че длъжникът е починал със запитване дали взискателят желае
конституирането на наследниците и настоящи ищци. На 01.06.2020г. е
постъпила молба от взискателя „******" ***** в която същият заявява, че
желае да се изиска удостоверение за наследници на починалия длъжник. На
30.06.2020г. ЧСИ Д. конституирала като длъжници по делото ищците.
Сочи се, че на 14.12.2021г. от взискателят е подал молба до ЧСИ Д. за
налагането на запор върху сметките на длъжните и наследници в „*****"
****. Въз основа на тази молба на 19.01.2022г. били изпратени запорни
съобщения до „*****“ ЕАД. На двама от длъжниците по изпълнително дело
К. АЛ. АНГ. и ИВ. Г. АНГ. бил наложен запор на банковите сметки и това е
станало на дата 01.02.2022г.
Ищците сочат, че въз основа на така наложения запор, от сметката на
длъжника К. АЛ. АНГ. била удържана и преведена на ЧСИ Д. сума в размер
на 2012,96 лева.
При така изложената фактическа обстановка ищците считат, че след
издаване на заповедта за изпълнение срещу наследодателя им и след влизане
в сила на същата, са настъпили нови факти и обстоятелства по смисъла на чл.
439, ал. 2 от ГПК, които възпрепятстват възможността взискателят да събере
принудително сумите по издадените Заповед за изпълнение на парично
задължение и изпълнителен лист по ч.гр.д. 12519/2010г. на PC Варна, 33 с-в
следствие на изтекла петгодишна погасителна давност и съответно сумите не
се дължат. Сочат, че последното валидно изпълнително действие е било
предприето на 11.05.2012г., като е заплатена сума от 3.00 лева по
изпълнително дело 20113110403030 от работодателя на длъжника. Считат, че
с TP № 2 от 26.06.2015г., издадено по тълкувателно дело №2/2013г. на ВКС
ОСГТК е отменено Постановление № 3/18.11.1980г., според което давност не
тече по време на изпълнителния процес, като Постановлението е обявено за
изгубило действие. Следователно, независимо от развитието на
изпълнителния процес преди дата 26.06.2015г. то към дата 26.06.2020г. е
3
изтекла погасителната давност за вземанията по издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист.
Твърдят, че първото валидно изпълнително действие след
конституиране на наследниците по изпълнителното дело е от дата
01.02.2022г., поради което независимо от това какво разрешение ще бъде
прието по образуваното тълкувателно дело Т.Д. № 3 /2020 г. на ОСГТК
относно това от кой момент поражда действие отмяната на ППВС
No3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от TP No 2/26.06.2015 г. по тълк. д.
No2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по
изпълнително дело, което е образувано преди приемането му, дали след дата
26.06.2015г. или преди това, то във всички случаи давността не е прекъсвана
и вземането на Цесионера „******" ****е погасено по давност.
Ищецът К. АЛ. АНГ. твърди, че давността е настъпила преди
налагането на запора и съответно събирането на сумата от 2 012,96 лева, е
извършено при липса на основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД.
В условията на евентуалност излага, че в случай че бъде прието, че
искът по чл. 55 от ЗЗД няма самостоятелен характер, а е обусловен от
преюдициален иск по чл. 439 от ГПК, то с уважаването на предявения
отрицателен установителен иск за недължимост на сумите, предмет на
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист,
ще отпадне основанието на което тази сума е събрана по принудителен ред в
хода на образуваното изпълнително производство и следователно тя ще
подлежи на връщане на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, предложение трето от
ЗЗД, на отпаднало основание.
Ищците претендират и присъждане на извършените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в
който развива подробни съображения за неоснователност на предявения
иск. Поддържа, че последното изпълнително действие е извършено на
19.05.2020 г. с образуването и искането за извършване на конкретни
изпълнителни действия, а давността е започнала да тече от 26.06.2015г.
Счита, че посочените действия и тяхното искане от взискателя са прекъснали
давността. Навежда доводи, че с изтичане на давностния срок не се погасява
вземането, а единствено правото на принудително изпълнение.
По отношение на иска по чл. 55 от ЗЗД сочи, че с уведомление от
31.03.2022г. ЧСИ Д. е уведомила взискателя, че по отношение на К. АЛ. АНГ.
производството по делото е приключило. Сочи, че към момента на
предявяване на исковата претенция, както и към момента на депозиране на
отговора, ответното дружество не е получило посочените суми, поради което
и същото не дължи връщането им на нито едно от изброените в исковата
молба основания.
Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. В условията на
евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца
4
адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищците не се явяват, но се представляват
от надлежно упълномощения си процесуален представител, който сочи, че от
събраните по делото доказателства се установява, че предявените искове са
напълно основателни, поради което моли за тяхното уважаване. Претендира
присъждане на сторените по делото разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание се явява
процесуалният представител на ответното дружество, който изразява
становище за неоснователност на исковата молба в смисъла, изразен с
отговора на същата.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
С окончателния доклад по делото е прието за безспорно и ненуждаещо
се от доказване в отношенията между страните по делото, че срещу
наследодателя на ищците са издадени Заповед №7113/19.08.2010г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ и Изпълнителен
лист от 16.09.2010г., издадени по ч.гр.д. 12519/2010г. по описа на Районен съд
Варна 33 с-в за сумите от сума от 3 146,69 лева неиздължена главница по
Договор за потребителски кредит № *****r., сключен с „******" АД, ЕИК
*****, гр. С. /нова фирма „*****" АД/ с ЕИК *****, гр. С., сума в размер на
400,07 лева, представляваща договорна лихва, считано от 19.07.2007г. до
06.08.2010г.; сума в размер на 43,42 лева, представляваща наказателна лихва,
считано от 19.11.2009г. до 06.08.2010г., както и законната лихва върху
главницата, считано от 18.08.2010г. до окончателното изплащане на
задължението, съдебни разноски в размер на 72.00 лева, държавна такса и
297.00 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Безспорно между страните е, че въз основа на горепосочения
изпълнителен титул е образувано изп. дело № ****** по описа на ДСИ при
Районен съд Варна, а в последствие е образувано и изпълнително дело №
*****по описа на ЧСИ С********; че ответното дружество е конституирано
като взискател по изпълнителното дело въз основа на договор за цесия,
сключен с „******" АД, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК.
По делото е приобщено в цялост изпълнителното дело №
3030/2011г. по описа на ДСИ при РС Варна . Видно от същото,
производството е било образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден
по ч.гр.д.№ 12519/2010г. по описа ВРС срещу А. К. А., по инициатива на
„************“ АД.
С молбата за образуване на изпълнителното дело от 07.02.2011г. от
ДСИ е поискано да бъдат наложени запори и възбрани на имуществото на
длъжника, както и опис на недвижим имот и изнасянето му на публична
продан. По делото е била изпратена покана за доброволно изпълнение,
връчена лично на длъжника на 14.08.2011г.
5
От преписа на изпълнителното дело се установява, че на 08.03.2011г. е
вписана възбрана върху собствения на длъжника недвижим имот. На
18.07.2011г. е бил наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника,
по който са постъпили суми по изпълнителното дело на 20.09.2011г., на
24.10.2011г. ,на 13.01.2012г. и на 11.05.2012г.
От преписа се установява, че на 14.10.2013г. взискателят е поискал да
бъде присъединено по делото и друго негово вземане срещу същия длъжник,
за което е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 7516/2013г. по описа на РС
Варна. Към молбата е приложена и нова молба за налагане на възбрана на
недвижим имот на длъжника, върху който е вписана възбрана по вече
образуваното изпълнително дело.
На 09.12.2014г. взискателят е поискал да бъде извършен опис и оценка
на недвижимия имот на длъжника, който да бъде изнесен на публична
продан. Съдебният изпълнител е насрочил описа за 27.01.2015г. Впоследствие
описът е бил насрочен за 08.06.2015г.
На 08.06.2015г. съдебният изпълнител е пристъпил към извършване на
опис на движими вещи на длъжника, но тъй като последният не се е явил и не
е осигурил достъп до помещенията, къде се предполага, че се намират вещите
му, описът е бил отложен.
По делото е приобщено в цялост изпълнителното дело № 612/2020г.
по описа на ЧСИ Станимира Костова – Данова. Видно от същата, с молба
от 19.05.2020г. взискателят ************* е поискал да бъде образувано
изпълнително дело срещу А. К. А., по издаден изпълнителен лист от
16.09.2010г. по ч.гр.д. № 12519/2010г. от РС Варна.
С молбата за образуване на делото е поискано от съдебния изпълнител
да насрочи дата за извършване на опис и оценка на движими вещи на адреса
на задълженото лице.
Видно от делото, съдебният изпълнител е направил справка в НБД
население за длъжника, от където е установил, че последният е починал. В
тази връзка е уведомен взискателят, на който е предоставена възможност да
посочи дали желае наследниците на починалия длъжник да бъдат
конституирани по делото. Установените наследници на длъжника са били
конституирани в качеството им на длъжници по делото, като за това са
уведомени изрично.
На 14.12.2021г. взискателят е поискал за всеки от тримата длъжници да
бъде наложен запор на банкови сметки, открити при **********. На
27.01.2022г. банката е уведомила съдебния изпълнител, че са установени
банкови сметки на Г. АЛ. АНГ. и на К. АЛ. АНГ., поради което на същите е
наложен запор.
В изпълнение на наложения запор на К. АЛ. АНГ. е била удържана и
преведена в изпълнение на запора сумата от 2012,96 лв. по сметка на ЧСИ Д..
С разпореждане от 01.03.2022г. ЧСИ е разпоредила постъпилата сума да бъде
разпределена по делото, като сумата от 1783,70 лв. да се разпредели на
6
взискателя, а останалата част да се разпредели в полза на ЧСИ.
С разпореждане от 31.03.2022г. ЧСИ Д. е приключила изпълнителното
дело само по отношение на К. АЛ. АНГ., на основание чл. 433, ал. 2 от ГПК.
Видно от Кредитен превод със счетоводна дата 31.03.2022г. сумата от 1
783,70 лв. е била преведена от ЧСИ Д.по сметка на взискателя „***** с
основание на плащането „ИД ****** изцяло събрано“ и още пояснения „ К.А.
– наследник“
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно чл. 439 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението, като искът може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. За да бъде уважен предявеният иск, ищецът
следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно
доказване твърдените от него обстоятелства, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е било издадено
изпълнителното основание, до предявяване на настоящия иск, които да водят
до погасяване на възможността те да се събират принудително – изтекла
пълна 5 годишна давност от последното валидно изп. действие.
В конкретния случай изпълнителното основание е заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение, издадена по реда на чл. 417 от ГПК, а
съдебното дирене е приключило с влизане в сила на заповедта за изпълнение
– 29.08.2012 г. Ищците се позовават на факта на изтичане в тяхна полза на
погасителния давностен срок след завеждане на индивидуалното
производство по принудително изпълнение. Погасяването по давност не може
да се съобразява служебно – то настъпва само при позоваване от страна на
длъжника, от една страна и от друга страна, следва да се установи
петгодишен период, в който да не са извършвани никакви действия по
принудително осъществяване на вземането.
Тезата на ищците се основава на т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съобразно която, когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие.
Съгласно разпоредбата на чл. 116 б. "в" ЗЗД давността се прекъсва от
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ. В мотивите на т. 10 от т. д. № 2/ 2013 г. на ОСГТК на
ВКС са изброени действията за принудително изпълнение – налагане на запор
или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
7
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Ето защо ищците твърдят, че след стабилизиране на
заповедта за изпълнение на 29.08.2011г. последното валидно изпълнително
действие е от 11.05.2012г., като до 01.02.2022г. (момента на налагане на запор
в **********), не са предприемани никакви валидни изпълнителни действия,
които биха могли да прекъснат давността.
На първо място следва да се отбележи, че съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД,
ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога пет години. Характерно за влезлите в сила решения е тяхното
установително действие - след влизане в сила на решението страните не могат
да продължават спора. Правното положение е установено и страните са
длъжни да съобразяват своето поведение с решението. Те не могат да се
позовават на факти и обстоятелства възникнали до приключване на устните
състезания след които решението е влязло в сила - такива факти са
преклудирани.
Идентично е положението и при влезлите в сила заповеди за
изпълнение. Съгласно закона, когато заповедта е връчена на длъжника /лично
или чрез друго лице/ и той не подаде възражение, вземането по заповедта не
може да бъде оспорвано от него с възражения, основани на факти или
обстоятелства, които са му станали известни или са могли да му станат
известни до изтичане на срока за възражение по чл. 414 ГПК. Последното
означава, че влязлата в сила заповед има установително и преклудиращо
действие като установява с обвързваща страните сила, идентично на
установеното със съдебно решение вземане, че вземането съществува към
момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Влезлите в сила
заповедите за изпълнение се ползват и с изпълнителна сила, присъща на
осъдителните решения.
Гореизложеното в съвкупност обуславя извода, че законодателят е
придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила
решение за вземането, респективно давностният срок за вземанията по влязла
в сила заповед за изпълнение е пет годишен, аналогично с този на установено
с влязло в сила решение вземане.
В конкретния случай вземанията са установени с влязла в законна сила
заповед за изпълнение на парично задължение на 29.08.2011 г., тоест от този
момент е започнал да тече пет годишният давностен срок.
По делото бе отделено като безспорно обстоятелството, че въз основа
на заповедта за изпълнение и издадения изпълнителен лист е било образувано
изпълнително дело № *******г. по описа на ДСИ при РС Варна.
Както бе посочено и по-горе, давността се прекъсва с предприемане на
действия за принудително изпълнение – арг. от чл. 116, б. „в“ от ЗЗД. В
конкретния случай съдът намира, че последното изпълнително действие по
изпълнително дело № 3030/2011г. по описа на ДСИ при РС Варна не е
посоченото от ищците плащане на 11.05.2012г. Видно от преписа по делото,
8
след тази дата е допуснато присъединяване на кредитор на 14.10.2013г.,
когато взискателят е поискал да бъде присъединено по делото и друго негово
вземане срещу същия длъжник, за което е издаден изпълнителен лист по гр.д.
№ 7516/2013г. по описа на РС Варна. Видно от преписа на изпълнителното
дело, към молбата е била приложена и нова молба за налагане на възбрана на
недвижим имот на длъжника, върху който е вписана възбрана по вече
образуваното изпълнително дело. Предвид това, от същата дата – 14.10.2013г.
следва да се приеме, че взискателят е поискал и налагането на възбрана.
Обстоятелството, че имотът вече е бил описан и възбранен не може да лиши
от значение волята на взискателя да се приложи способ, обозначен с първото
от задължителните действия по насочване на изпълнението. Нещо повече,
този способ обезпечава необезпечено в производството вземане на взискателя
към длъжника. Също така и двете действия – присъединяване на кредитор и
искане за налагане на възбрана са от изрично изброените в т. 10 от ТР № 2 от
26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което с тях е била
надлежно прекъсната погасителната давност. Предвид това твърдението на
ищците, че последното годно изпълнително действие е от 11.05.2012г. е
неоснователно.
След присъединяването на изпълнителния лист и след искането за
налагане на нова възбрана от 14.10.2013г. по изпълнителното дело при ДСИ
при РС Варна са извършени нови изпълнителни действия, като последното е
от 08.06.2015г., когато съдебният изпълнител е пристъпил към извършване на
опис и оценка на движими вещи на длъжника. Макар същински опис да не е
бил извършен, това се дължи на поведението на самия длъжник, който не е
осигурил достъп по помещенията си. Предвид това действието е било
надлежно извършено от съдебния изпълнител и то по искане на взискателя.
От изложеното не би могло и да се приеме, че взискателят се е
дезинтересирал от изпълнителния процес, както и че за него са възникнали
неблагоприятните последици от бездействието му.
При това положение, макар впоследствие делото при ДСИ да е било
прекратено поради настъпване на перемпция по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК, съдът намира, че последното годно изпълнително действие по това
дело е от дата 08.06.2015г.
От представения по делото препис на изп. делото № 612/2020г. по описа
на ЧСИ С. К. – Д. се установи, че с молба от 19.05.2020г. взискателят ******
е поискал да бъде образувано изпълнително дело срещу А. К. А., по издаден
изпълнителен лист от 16.09.2010г. по ч.гр.д. № 12519/2010г. от РС Варна.
Установи се също така, че с молбата за образуване на делото е поискано от
съдебния изпълнител да насрочи дата за извършване на опис и оценка на
движими вещи на адреса на задълженото лице.
Предвид горното съдът намира, че с молбата за образуване на
изпълнителното дело, доколкото същата е депозирана преди изтичане на пет
годишния давностен срок (считано от 08.06.2015г.), новият кредитор и
9
взискател по изпълнителното дело е поискал годно изпълнително действие, с
което отново е прекъснал погасителната давност на вземането.
В тази връзка съдът не споделя твърдението на ищците, че същите, в
качеството им на наследници на А. К. А., починал на *******г. не са били
конституирани като страни в изпълнителния процес, поради което до тяхното
конституиране на 30.06.2020г. не биха могли да бъдат предприети действия
от съдебния изпълнител.
Действително преди конституиране на ищците като длъжници в
изпълнителното дело срещу тях не биха могли да се предприемат
изпълнителни действия. Това разбиране обаче не противоречи на разбирането,
че доколкото взискателят не е знаел за факта на смъртта на длъжника, то той
би могъл да иска от съдебния изпълнител да предприеме изпълнителни
действия по делото, за да си гарантира както прекъсване на срока по чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК, така и срока на погасителната давност. Именно по този
начин взискателят показва заинтересованост от събиране на вземането си,
като добросъвестно посочва изпълнителни действия, които да бъде
предприети. Незнанието на взискателя, че длъжникът му е починал, не следва
да се възприеме като обстоятелство, което да води до настъпване на
неблагоприятни за него правни последици, а именно погасяване на вземането
му по давност. Това е така тъй като обективно взискателят не би могъл да
знае дали длъжник, срещу когото има издаден изпълнителен титул е починал,
за да прецени в кой момент да образува срещу него изпълнително
производство, да прецени колко време ще е необходимо да се установи
фактът на смъртта, конституирането на наследници на длъжника и
предприемане на изпълнителни действия спрямо тях. Във всеки момент, в
който вземането не е погасено по давност, включително и в последния ден от
давностния срок, кредиторът може да образува изпълнително дело срещу
длъжника, като поиска да бъдат предприети конкретни изпълнителни
действия спрямо последни и по този начин прекъсне давността.
Тъй като с образуване на изпълнителното дело № *****г. по описа на
ЧСИ С.К. – Д., взискателят е прекъснал давността по отношение на вземането
си по издадени изпълнителен лист, то и последващите изпълните действия,
изразяващи се в налагане на запор на банкови сметки на Г. АЛ. АНГ. и на К.
АЛ. АНГ., са надлежно извършени и с тях отново е била прекъсната
давността, считано от 27.01.2022г.
Всичко изложено по-горе води до извода, че така предявеният от
ищците иск, да бъде прието за установено, че всеки от тях не дължи по 1/3 от
сумите, посочени в изпълнителен лист, издадено по ч.гр.д. № 12519 по описа
на РС Варна, е неоснователен и като такъв следва да бъде оставен без
уважение.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 и евентуалния иск
по чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД:
Доколкото ищцата К. АЛ. АНГ. твърди, че сумата от 2 012,96 лева,
10
удържана от сметката с IBAN *******в „*****" ЕАД, и преведена по
изпълнително дело ******* на ЧСИ С. К.-Д., е платена без основание, тъй
като към момента на налагане на запора – 19.01.2022г. вземането е било
погасено по давност, то следва да се приеме, че искът по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД е
обусловен от главния иск, респективно от решаващо значение е дали
вземането е погасено по давност преди датата на запора или не.
Както беше посочено по-горе, настоящият състав на съда намира, че
вземането на ответника по изпълнителния лист не е било погасено по давност
нито към момента на образуване на второто изпълнително дело, нито към
момента на конституиране на К.А. като длъжник, нито към момента на
налагане на запора.
Предвид това, така предявеният иск е неоснователен и като такъв следва
да бъде оставен без уважение.
Неоснователен и предявеният в условията на евентуалност иск по реда
на чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ГПК, с който ищцата К.А. твърди, че сумата от 2
012,96 лева е събрана от нея на отпаднало правно основание, доколкото
същата е удържана след погасяване по давност на вземането. Мотивите, които
водят съда до този извод са аналогични с тези, изложени по-горе, а именно,
че по делото се установи, че вземането не е било погасено по давност към
момента на налагане на запора, съответно и основанието за принудителното
събиране на сумата не е отпаднало.
По изложените съображение без уважение следва да бъде оставен и
предявеният в условията на евентуалност иск.
По разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът
има право в него полза да бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Изрично в съдебно заседание процесуалният представител на ответното
дружество е посочил, че не представя списък на разноските. Такива не са
претендирани и с отговора на исковата молба, поради което и разноски в
настоящия процес не следва да се присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ИВ. Г. АНГ. с ЕГН **********, с адрес
гр. В., ул. „С.“ № ****, К. АЛ. АНГ. с ЕГН **********, с адрес гр. В., ул.
„З.“ № **** и Г. АЛ. АНГ. с ЕГН **********, с адрес гр. В., ул. „*****“ №
*, ет.*, ап.** срещу „****" *** с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр. С., р-н „В.“, ж.к. „М.“, ул. „Р. П. К.“, № ***, искове с правно
основание чл. 439 ГПК за приемане за установено в отношенията на
страните, че всеки от ищците не дължи на ответника 1/3 от суми и лихви,
обективирани в Заповед №7113/19.08.2010г. за изпълнение на парично
11
задължение въз основа на документ и Изпълнителен лист от 16.09.2010г.,
издадени по ч.гр.д. 12519/2010г. по описа на Районен съд Варна 33 с-в, както
следва: сума от 3 146,69 лева неиздължена главница по Договор за
потребителски кредит № ********r., сключен с „********" АД, ЕИК *****,
гр. С. /нова фирма „****" АД/ с ЕИК ****, гр. С., сума в размер на 400,07
лева, представляваща договорна лихва, считано от 19.07.2007г. до
06.08.2010г.; сума в размер на 43,42 лева, представляваща наказателна
лихва, считано от 19.11.2009г. до 06.08.2010г., както и законната лихва върху
главницата, считано от 18.08.2010г. до окончателното изплащане на
задължението, посочена в исковата молба в размер на 1661,28 лева, съдебни
разноски в размер на 72.00 лева, държавна такса и 297.00 лева заплатено
адвокатско възнаграждение, които суми са цедирани на „******" ЕООД с
ЕИК *****, по силата на Договор за цесияот 18.01.2016г. между „****" ЕООД
и „****Б." АД с ЕИК *****, като погасени по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. АЛ. АНГ. с ЕГН **********, с адрес гр.
В., ул. „З.“ № ****, срещу „******" ЕООД с ЕИК ****, ******" ЕООД с
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С., р-н „В.“, ж.к. „М.“, ул.
„******“, № *****, иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата
сумата от 2 012,96 лева, удържана от сметката на длъжника с IBAN ********
в „*****" ЕАД, и преведена по изпълнително дело *****на ЧСИ С. К.-Д., peг.
№ **** при камара на ЧСИ, с р-н на действие Окръжен съд Варна, като
платена без основание, на основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения в условията на евентуалност от К. АЛ. АНГ. с
ЕГН **********, с адрес гр. В., ул. „З.“ № *****, срещу „*****" ЕООД с
ЕИК ****, *****" ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление гр. С., р-н „В.“, ж.к. „М.“, ул. „Р.“, № **** , иск за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата от 2 012,96 лева, удържана от
сметката на длъжника с IBAN ******* в „*****" ЕАД, и преведена по
изпълнително дело *********на ЧСИ С. К.-Д., peг. № **** при камара на
ЧСИ, с р-н на действие Окръжен съд Варна, като платена на отпаднало
основание, на основание чл. 55, ал. 1, предложение трето от ЗЗД
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12