Решение по дело №2271/2017 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№

23.11.2017г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на седми ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА

 

          При секретаря Петя Иванова и прокурора......................., като разгледа докладваното от председателя гр.д.№ 2271/2017г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:

Искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Пред ПлРС е депозирана искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен”, ЕАД, гр. Плевен, чрез юрк. В. В, против Д.Б.Т., с която се твърди, че въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д.№ 1060/2017г, по описа на ПлРС, срещу която е постъпило възражение от страна на длъжника. Твърди се, че ответникът е собственик, респ. ползвател на топлоснабден имот- на адрес гр. ***. Твърди се, че същият е клиент на топлинна енергия за битови нужди, по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ, ползвал е ТЕ, за периода 01.01.2014-31.12.2016г., и не е погасил задълженията си. Твърди се, че сградата-етажна собственост, на посоченият адрес, и за посоченият период, в която се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение с “ТЕХЕМ СЪРВИСИС ”ЕАД, гр. София. Общите условия за ползването на ТЕ, са публикувани във в-к ”Нощен труд”, от дата 13.-14.12.2007г. и във в-к „Посоки”, бр.239/2007г. Твърди се, че от страна на ищеца, ежемесечно са издавани фактури, задължението по които не е плащано от ответника. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че дължи сумата от общо 3574,71лв., от които сумата от 3101,22лв- главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.01.2014-31.12.2016г.и сумата от 473,49лв- лихва за забава, за периода 05.03.2014-02.02.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното й изплащане. Претендират се разноски.

В срока за отговор, отв. Д.Б.Т., чрез адв. П. П., изразява становище за неоснователност на иска . Посочва се, че от страна на ищеца не са ангажирани доказателства за твърдението, че ответника е собственик на процесното жилище и съответно- качеството на потребител на ТЕ за битови нужди. Посочва се, че с ИМ е представена само молба-декларация за откриване на партида, която не е подписана от ответника и в която се посочва, че имотът е придобит по наследство; не е посочено дали и каква част от този имот е попаднал в патримониума на ответника. Посочва се също, че не се установява на какво основание ТЕХЕМ СЪРВИСИС ”ЕАД е извършвало услугата дялово разпределение, с оглед на нормата на чл. 139б, ал.2 от ЗЕ.; липсва договор между ЕС на сградата и фирмата, извършваща дялово разпределение.

Съдът, като съобрази становищата на страните и на основание закона, намира за установено следното:

Безспорно по делото се установява, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение № 681/09.02.2017г. по ч. гр.д.№1060/2017г. по описа на ПлРС.

С определение №2450/19.06.2017г, по делото, като трето лице- помагач на страната на ищеца, е конституирано „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕАД.

По делото се установява също и факта на публично оповестяване на Общите условия, чрез публикуването им във в-к ”Посоки”.

По делото се установява също, че от страна на ответника Т., е депозирана молба до ищеца ТЕЦ- ПЛЕВЕН ЕАД, от 17.06.2008г, за откриване на партида за отопление и топла вода, поради смърт на титуляра ***. По делото се установява също, че на имота на Д.Т., е открита партида, с аб.№ 29856, за имот, на гр. ***По делото е представено и прието удостоверение за наследници на Здравка Димитрова Панталеева, поч. 01.07.2006г, акт за смърт № 0848/02.07.2006г на Община Плевен, от което се установява, че същата е оставила за свои наследници Д.Б.Т. и***- нейни внуци.

По делото, от страна на третото лице- помагач, са представени изисканите писмени доказателства- месечни справки, за процесния период, както и протокол от ОС на ЕС от 26.08.2013г, на което е взето решение за сключване на договор за доставка и монтаж на уреди за дялово същото дружество, да извършва услугата дялово разпределение в сградата. Представя и договор № 32/27.08.2013г., сключен между етажната собственост на сграда, на адрес гр. Плевен, ул. Д. Константинов, №39, вх.А, и ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕАД, въз основа на взетото решение от ОС на ЕС.

По делото е изслушана и приета ССЕ, от заключението по която се установява следното: ответника, с аб. № 29856, за имот с адрес гр. ***, е използвал доставяната от ищеца топлинна енергия, за процесния период, във връзка с което, ежемесечно са издаване данъчни фактури. ВЛ е установило, че размерът на потребената и незаплатена топлинна енергия, за периода  01.01.2014-31.12.2016г., е сумата от 3101,22лв., от която: 230,72лв.- сума за отопление, сумата от 159,66лв.- ТЕ, отдадена от сградната инсталация, сумата от 2640,28лв.- БГВ, и сумата от 70,56лв.- услуга дялово разпределение. ВЛ е установило, че в имота има 2 бр. уреди и 1 бр. водомери. ВЛ е установило също, че сумите за ТЕ, отдадена от сградната инсталация, на начислени въз основа на действителен обем на имота–154,74 куб.м. ВЛ е посочило, че няма извършени плащания, за периода 09.02.2017-12.07.2017г. ВЛ е установило също, че лихвата за забава, върху главницата от 3101,22лв., за периода 05.03.2014-02.02.2017г. е в размер на 473,49лв. ВЛ е посочило също, че сумите са начислявани въз основа на реален отчет на уредите за дялово разпределение. ВЛ е посочило също, че по данни на топлинния счетоводител, в имота има щранг- лира.

По делото е изслушана и приета и СТЕ, от заключението по която се установява следното: процесният имот, се намира в топлофицирана сграда, с общ отопляем обем на сградата- 551,32 куб. м. и действителен отопляем обем на апартамента 154,72 куб. м. ВЛ е установило, че за отопление в баните  на жилищата, са използвани щранг- лири, изработени от два броя гладки тръби, с диаметър 1 ½ ” и дължима общо 5м. ВЛ е установило също, че в имота има монтирани два броя отоплителни тела, оборудвани с топлоразпределители. Установил е също, че в имота се полза топла вода, която се отчита по индивидуален топломер. ВЛ е изчислило и дало в табличен вид- таблица 1- л. 55 от делото, количеството на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, помесечно, за процесния период, изчислена по реда на Методиката за разпределение на ТЕ в сгради, етажна собственост- приложение към чл.61, ал.1 от Наредба за топлоснабдяването №16-334/06.04.2007г. ВЛ е  посочило и начин на изчисляване на ТЕ, за отоплени в баня с ЩЛ- таблица 2, като количеството ТЕ се поставя с зависимост от външната температура; ВЛ е посочило, че при различни месечни температури, температурата във вътрешната отоплителна инсталация се определя по нормограма по справочник. В табличен вид е дадена и потребената за процесния имот топлинна енергия за топла вода. В заключение, ВЛ е посочило, че отопляемият обем на имота, е определен съгласно предоставената техническа документация, при въвеждане на абонатната станция в експлоатация. ВЛ е установило, че при разпределението на ТЕ, са спазени изискванията на Методиката за разпределение на ТЕ в сгради, етажна собственост- приложение към чл.61, ал.1 от Наредба за топлоснабдяването № 16-334/06.04.2007г. Посочва се също, че  параметрите на ТЕ се определят от климатичните условия за всяко денонощие- средна денонощна температура на въздуха и скорост на вятъра. При изслушване на ВЛ Й. в с.з. на 03.10.2017г., същия посочва, че лично е посетил имота на  ответника, където е установил наличието на отоплителни тела и ЩЛ в банята. ВЛ посочва, че сметката на ответника се състои от 4 компонента, дадени в табличен ви- таблица №4 в заключението. ВЛ посочва, че е пресметнал всеки от компонентите, съобразно методиката, и те напълно отговарят на това, което е начислено от топлинния счетоводител.

 По делото е допусната допълнителна СТЕ, във връзка с приложението на чл. 78 от Наредбата за топлоснабдяването № 16-334/06.04.2007г /чл. 78, ал.1-Когато топлинният товар на отоплителните тела в сграда- етажна собственост, е намален с над 50 % от проектния отоплителен товар на сградата и количеството на енергията, отделена от сградната инсталация, е по-голямо от количеството на енергията за отопление на имотите, топлопреносното предприятие е длъжно писмено да уведоми клиентите в сградата - етажна собственост, и лицето по чл. 139б ЗЕ и да предприеме действия съгласно т. 6.6 и 6.6.1 от методиката./, от заключението по която се установява, че не са налице нито едно от две е условия по цитираната норма. ВЛ е дало съответното изчисление в табличен вид.

По делото, от страна на ответника няма представени доказателства за извършване на плащане на претендираните суми.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Съобразно нормата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция, или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства за дялово разпределение по смисъла на чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при условията и реда, определени по Наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. Облигационната връзка в случая е възниква въз основа на самият Закон за енергетиката, с оглед на нормата на чл.150, ал.1 от ЗЕ, съобразно която, продажбата на ТЕ за битови нужди, се осъществява по публично оповестени Общи условия. Както бе посочено по- горе, по делото безспорно се установи публичното оповестяване на Общите условия, чрез тяхното публикуване. Съобразно ТР №2 от 25.05.2017 г. на ОСГК на ВКС, доставката на топлинна енергия в сгради-етажна собственост е колективна услуга, която ползва всички собственици на обекти в такава сграда и че не е необходимо подписване на индивидуален писмен договор с доставчика на топлинна енергия, за да възникне между тях облигационна връзка.

Съобразно нормата на чл.145 от ЗЕ, ползвателя на ТЕ, за имот в сграда- етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, дължи плащане и на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, която се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/.

По делото безспорно се установи, че до имота, с аб. № 29856, е доставяне топлинна енергия за процесния период, от абонатната станция е доставяна ТЕ до имота; ответникът е ползвал отопление от уреди и от щранг- лира в банята, както и топла вода. По делото се установи също, че количеството ТЕ, доставяно до имота, е правилно изчислено, съобразно действаща нормативна уредба.

Спорен по делото е въпросът относно качеството на собственик или на ползвател на процесния имот, на отв. Д.Т.. Възражения в тази насока са изложени в отговора на ИМ, както и в депозираната по делото писмена защита. В съответствие с направеното възражение и изискванията на закона, съдът, в определението, с което е изготвен проекто- доклад по делото, е дал изрични указания на ищеца, като му е указал, че негова е тежестта да докаже качеството на собствени, респ. на ползвател на процесния имот, от страна на отв. Т.. Като доказателства в тази насока са представени и приети по делото – удостоверение за наследници и молба за смята на титуляр на партида- обсъдени по – горе. Именно въз основа на депозираната молба- л. 8, партидата на имота, с аб. № 29856, се води на името на отв. Т.. с оглед на изложеното, съдът приема, че отв. Т. е собственик на ½ ид част от имота, придобит по наследство, който имот притежава в съсобственост с другия съсобственик- неин брат-***-и внуци на насл. ***. С оглед на  това, съдът приема, че претенцията на ищеца ТЕЦ- ПЛЕВЕН ЕАД, за заплащане на потребена ТЕ, за процесния период, е основателна и доказана до размера на притежаваната от отв. Т. ид част от имота- или до размера на сумата от 1550,61лв., за периода 01.01.2014-31.12.2016г., като за разликата до пълният предявен размер на иска от 3101,22лв., следва да бъде отхвърлен като неоснователен. По делото няма ангажирани доказателства, че  отв. Т. е ползвател на целия имот.

Съобразно чл.31, ал.1 от Общите условия, клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните си дължими суми, в 30 дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение се дължи обезщетение, в размер на законната лихва, считано от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата сума. Искът за заплащане на лихва за забава върху главницата има акцесорен характер, и зависи от изхода на главния иск. От заключението по ССЕ, се установява, че размерът на лихвата за забава, върху главницата от 3101,22лв., за периода 05.03.2014-02.02.2017г. е в размер на 473,49лв. Съобразно изложеното по.-горе, съдът намира, че искът за  лихва е основателен до размера на сумата от 236,75лв., като за разликата до пълният предявен размер от 473,49лв, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. 

Следва ответникът да понесе направените по настоящето дело разноски, съобразно изхода на делото, в размер на 241,28лв., изчислени съразмерно уважената част от иска. В случая съдът определя размер на дължимото юрк. възнаграждение, в размер на 100лв., по реда на чл. 78, ал.8 от ГПК. Съобразно цитираната норма, в полза на юридически лица или еднолични търговци, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ- Наредба за заплащането на правната помощ- чл.25, ал.1- или в размер от 100лв. до 300лв. , като в случая съдът определя минимален размер от 100лв.

Ответника следва да понесе направените в заповедното производство разноски, които съдът е изчислил в размер на 27,97лв., вкл. държавна такса и юрк. възнаграждение, съобразно частта от вземането, която е била основателна към датата на подаване на заявлението и за която е предявена претенция по чл. 422 от ГПК. В случая, съдът също определя размер на дължимото юрисконсултско възнаграждение, по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ –Наредба за заплащането на правната помощ–чл.26, съобразно който размерът на възнаграждението при защита в заповедните производства, е в размер от 50лв. до 150лв. Съдът намира, че следва да се определи минимален размер на юрк. възнаграждение от 50лв.

Следва издадената заповед за изпълнение №681/09.02.2017г. по ч. гр.д.№1060/2017г. по описа на ПлРС, да бъде обезсилена –за разликата над предявената в настоящето производство сума.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА за установено, на основание чл.422, ал.1, вр чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, от ЗЗД, че Д.Б.Т., ЕГН **********,***. ***ДЪЛЖИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Й. ***, сумата от 1550,61лв.- главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.01.2014-31.12.2016г., за имот с аб.№ 29856, ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК- 09.02.2017г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 681/09.02.2017г. по ч. гр.д.№1060/2017г. по описа на ПлРС, като ЗА РАЗЛИКАТА до пълният предявен размер от 3101,22лв., за същия период, ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ПРИЗНАВА за установено, на основание чл.422, ал.1, вр чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.86, ал.1, от ЗЗД, че Д.Б.Т., ЕГН **********,***. ***ДЪЛЖИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Й. ***, сумата от 236,75лв.- лихва за забава, върху главницата от 1550,61лв., за периода 05.03.2014-02.02.2017г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 681/09.02.2017г. по ч. гр.д.№1060/2017г. по описа на ПлРС, като ЗА РАЗЛИКАТА до пълният предявен размер от 473,49лв., за същия период, ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК, Д.Б.Т., ЕГН **********,***. ***ДА ЗАПЛАТИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Й. ***, сумата от 241,28лв.- разноски по настоящето дело и сумата от 27,97лв.- разноски по ч. гр.д.№ 1060/2017г. по описа на ПлРС.

ОБЕЗСИЛВА, на основание чл. 415, ал.2 от ГПК, заповед за изпълнение №681/09.02.2017г. по ч. гр.д.№1060/2017г. по описа на ПлРС, ЗА РАЗЛИКАТА НАД предявената в настоящето производство сума, от общо  3574,71лв.., от които сумата от 3101,22лв- главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.01.2014-31.12.2016г, и сумата от 473,49лв.- лихва за забава, за периода 05.03.2014-02.02.2017г.

 

Решението се постановява с участието на третото лице помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД гр. София, ЕИК *********, представлявано от Милена Пенкова Стоянова.

 

Решението може да обжалвано в двуседмичен срок, от съобщението до страните, пред ПлОС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: