Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 29.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети май
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при участието
на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка
Иванова гр. дело № 10671
по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение от 10.06.2019 г., постановено по гр. д. №
80871/2018 г. по описа на СРС, I ГО, 35 състав,
е отхвърлен предявеният от „С.П.- Р.“ ЕООД срещу Р.Б.иск с правно основание
чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД - за заплащане на сумата от 6 154, 92 лв.,
представляваща удържана, на основание § 6, т.2 и т.3 вр. с чл.35а - чл.35в от
Закона за възобновяемите енергийни източници такса в размер на 20 % от
приходите за периода 01.01.2014 г. - 09.08.2014 г., ведно със законната лихва,
считано от 20.12.2018 г. до окончателното изплащане, както и е отхвърлен иска с
правно основание чл.59 ЗЗД - за заплащане на сумата от 6 154, 92 лв.,
представляваща удържана, на основание § 6, т.2 и т.3 вр. с чл.35а - чл.35в от
Закона за възобновяемите енергийни източници такса в размер на 20 % от
приходите за периода 01.01.2014 г. - 09.08.2014 г., ведно със законната лихва,
считано от 20.12.2018 г. до окончателното изплащане. Ищецът е осъден да заплати
на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 300 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана
въззивна жалба от ищеца „С.П.- Р.“ ЕООД, с която го обжалва изцяло. Излага
съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно, постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон. По делото е установено, че има
качеството производител на електрическа енергия от възобновяеми източници и е
собственик на фотоволтаична централа. Продава произведената електрическа
енергия на „Е О.Б.П.“ АД, като правоприемник на „Е.П.П.“ АД, по силата на
сключения договор за изкупуване на електрическа енергия № 2012/2012 г. С
решение № 13/31.07.2014 г. на КС на РБ, постановено по конституционно дело №
1/2014 г., е прието, че разпоредбата на ал.1 на чл.35а противоречи на чл.60,
ал.1 КРБ. Разпоредбата на чл.35а, ал.3 ЗЕВИ противоречи и на чл.19, ал.2 и ал.3
КРБ. Разпоредбите на чл.35а и чл.35б ЗЕВИ не са противоконституционни, но са
свързани и обслужват чл.35а, ал.1 и ал.3 ЗЕВИ, които са противоконституционни и
поради обусловеност тях също са противоконституционни - самостоятелното им
съществуване влиза в противоречие с принципа на правовата държава. Актът, обявен
за противоконституцеионен, не се прилага от деня на влизането на решението на
КС в сила. На основание чл.22, ал.3 ЗКС възникналите правни последици от обявения
за неконституционен акт се уреждат от органа, който го е постановил. Съгласно
решение № 22/31.10.1995 г. по конст. дело № 25/1995 г. на КС на РБ от влизане в
сила на решението на КС всички държавни органи, включително съдилищата са
длъжни да не го прилагат. Счита, че Народното събрание противоправно е
бездействало да отстрани последиците от неконституционния си акт, като по този
начин противозаконно е отнета, а в последствие задържана платената сума. Счита,
че е неправилен изводът на решаващия съд, че до прогласяване на противоконституционността
на закона извършените действие по събиране на процесната такса са
законосъобразни. Нормата на чл.7 КРБ съставлява гаранция за гражданите, които са
понесли вреди от закони, приети в нарушение на КРБ. Счита, че чл.22, ал.4 ЗКС
не освобождава от отговорност държавата за вредите, причинени на гражданите и
юридическите лица от действалата противоконституционна норма. Не е налице правен
механизъм да се задължи НС да приеме закон, по силата на който да се репарират
претърпените вреди. Неприемането на такъв закон счита, че не лишава увредените
лица от правото да търсят обезщетение за вредите по общия ред. Претърпените от
дружеството вреди са в размер на заплатената такса то 20 % от цената на
количеството изкупена електрическа енергия. Счита, че тези вреди са в пряка
връзка с обявените за противоконституционни норми. Моли съда да отмени
обжалваното решение, като уважи изцяло предявения иск и му присъди сторените по
делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор
на въззивната жалба от ответника - Р.Б., представлявана от министъра на
финансите, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е
правилно и законосъобразно. Поддържа, че обявяването на противоконституционност
на закон не е установен в закона правопораждащ факт на гражданско-правна
отговорност на държавата или НС по частно гражданско правоотношение. Противното
би довело до обезсмисляне на чл.151, ал.2 КРБ. Не е налице и предвидена
възможност едно развило се и приключило публично -правно отношение да се трансформира
в частно гражданско правоотношение като правна последица от влязлото в сила
решение на КС на РБ. Поддържа възраженията, заявени в първоинстанционното
производство. Счита, че предявеният иск е процесуално недопустим, както и че е
недопустимо органите на съдебната власт да извършват преценка за целесъобразност
на законодателната дейност. Излага съображения, че изводите на СРС са обосновани
и законосъобразни. Счита, че приемането на закон, който е представлявал
действащо и приложимо право до определен момент - 10.08.2014 г., не съставлява
противоправно действие, от което да са произтекли вреди. В чл.22, ал.2 ЗКС не е
свързан с наличие на задължение за възстановяване на суми, удържани като такси
през периода, през който спорните разпоредби са били действащо право. Поддържа,
че за ищеца не са настъпили вреди, тъй като за периода 01.01.2014 г. -
10.08.2014 г. разглежданите норми от ЗЕВИ са съставлявали обективно действащо
право, поради което събраните въз основа на него такси не са противоправен
резултат. С обявяване на противоконституционност на нормите на ЗЕВИ те отпада
публичноправният характер на задължението за такса за минал период. Също така
не е налице възлагане от държавата на НС, както и поведението не е виновно.
Поддържа възраженията си, заявени в първоинстанционното производство на
недопустимост на предявеният в условията на евентуалност иск. Счита, че по
делото не е установено удържането на процесните суми от ищеца. Вещото лице по
изслушаната съдебно - счетоводна експертиза не е извършило проверка в
счетоводството на „Е.П.П.“ АД, както и на счетоводството на ищеца. Не е
проверена и редовността на счетоводните записвания, както и на банковите сметки
на ищеца, поради което вещото лице не може да даде отговор за действително
извършено удържане на суми за извършен банков превод. Моли съда да потвърди
обжалваното решение, като му присъди юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с обективно съединени в условията на
евентуалност искове съответно с правно основание чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД вр.
с чл.7 КРБ и по евентуалния иск - чл.59 ЗЗД. Ищецът твърди, че е производител
на електрическа енергия от възобновяеми източници и е собственик на
фотоволтаична централа. Сключил е договор с „Е О.Б.П.“, като правоприемник на „Е.П.П.“
АД, за изкупуване на електрическа енергия № 212/2012 г. и е продавал
произведената енергия от възобновяем източник по преференциална цена. На
основание § 6, т.2 и т.2 от Закона за държавния бюджет на ПБ за 2014 г. дължи
заплащане на такса в размер на 20 % от приходите от електроенергията,
произведена от слънчеви лъчи от вятърни централи. С решение № 13 от 31.07.2014
г. по конст. дело № 1/2014 г. КС на РБ е обявил измененията на ЗЕВИ за
противоконституционни. На основание чл.22, ал.4 ЗКС НС е длъжно да уреди
възникналите правни последици от неговото прилагане - платената такса от 20 % в
периода на действие на измененията на ЗЕВИ, което обаче не е сторило в рамките
на определения двумесечен срок, а и към момента. Твърди, че общият размер на
платената от него такса възлиза на 6 154, 92 лв. На основание чл.7 КРБ
държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на
нейни органи или длъжностни лица. Когато тази отговорност не може да бъде
реализирана по реда на специалния закон - ЗОДОВ, предвид изчерпателно
изброените в него хипотези по неговото приложение, отговорността на държавата
за нанесените вреди може да се реализира по реда на чл.45 ЗЗД, чл.49 ЗЗД или
чл.59 ЗЗД. Счита, че е налице извършено от органи на държавата нарушение на
правото на ЕС. Претърпените от дружеството вреди са пряко следствие на противоправното
действие на ответника – приетият нормативен акт от Народното събрание, който е
противоконституционен, което съставлява основание за ангажиране отговорността
на ответника по чл.49 ЗЗД. Ответникът отговаря за виновното и противоправно
действие на лицата, респ. органите, на които е възложена определена работа и
които са причинили вреди при или по повод изпълнението на работата. В
конкретния случай възложителят отговаря и тогава, когато не може да се установи
кой негов служител конкретно е извършил вредоносното действие. Позовава се на
непосредственото действие на КРБ, установено в чл.5, ал.2 КРБ. Въведеният режим
счита, че е в противоречие с чл.63 от ДФЕС. В условията на евентуалност
поддържа наличието на неоснователно обогатяване на ответника за сметка на
ищеца, тъй като е налице прехвърляне на имуществено благо от ищеца в
патримониума на ответника, като основанието за това прехвърляне е нормативен
акт, който още към момента на прехвърлянето противоречи на КРБ, както и на
правото на ЕС. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата от 6 154, 92 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди за периода 01.01.2014 г. - 09.08.2014 г., настъпили в
резултат на действия на НС по приемане на § 6, т.2 и т.3 от заключителните
разпоредби на Закона за държавния бюджет на РБ за 2014 г., с които са създадени
чл.35а, ал.1, ал.2 и ал.3 ЗЕВИ, чл.35в, ал.1, ал.2 и ал.3 ЗЕВИ и чл.73, ал.1 ,
ал.2 и ал.3 ЗЕВИ, евентуално – обогатяване на ответника до размера на
обедняването на ищеца, ведно със законната лихва, считано от момента на
завеждане на делото до окончателното изплащане, а в условията на евентуалност -
да заплати същата сума, представляваща обезщетение на посочените имуществени
вреди.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на
исковата молба ответникът оспорва предявения иск. Излага съображения за
недопустимост на предявения иск с правно основание чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД.
Счита, че искът е неподведомствен на гражданските съдилища, тъй като
отношенията между НК и останалите граждански субекти, които възникват въз
основа на извършената властническа нормотворческа дейност, не са частни
гражданско-правни или административно-правни отношения. Гражданските съдилища
не могат да контролират действията и/или бездействията на НС. Искът е предявен
при заобикаляне на императивната норма на чл.151, ал.2, изр.3 КРБ. Счита, че не
е налице пасивна легитимация по предявения иск, тъй като вредите са от действия
на НС като колективен орган. Счита, че държавата не носи имуществена
отговорност за приемането, прилагането и действието на противоконституционните
закони, доколкото в националното ни законодателство липсва правна норма, която
да установява такава отговорност. Счита, че неприемането на закон от НС, респ.
неупражняване на законодателна власт не може да се приравни на незаконен акт
или действие по смисъла на чл.7 КРБ. Правните последици от обявените за
противоконституционни закони могат да бъдат уреждани единствено по реда на
чл.22, ал.4 ЗКС, като преценката е изцяло в дискрецията на НС. Счита, че
българската правна система не допуска възможност друг орган, включително и
гражданския съд, да се произнася пряко или косвено по отношение на правните
последици от противоконституционни закони. Счита, че предявеният иск е и
неоснователен. Решенията на КС на РБ нямат обратно действие. До обявяване за
противоконституционен законът регулира обществени отношения, има правен ефект и
се прилага валидно като урежда правоотношения, в каквато насока е и практиката
на КС на РБ. Счита, че не е налице противоправно действие и вредоносен
резултат. Погасяването на публичноправно задължение не съставлява имуществена
вреда за адресатите на нормата на чл.35а ЗЕВИ, които да са в пряка причинна
връзка с противоправно поведение на държавата като възложител на работата на
законодателния колективен орган.
Оспорването на един закон пред КС на РБ не води до спиране на неговото
приложение. Законът е приет въз основа на законосъобразни действия на народните
представители при упражняване на законодателна власт от компетентен орган,
натоварен с упражняването на законодателната власт. Счита, че не е налице
възлагане на работата по смисъла на чл.49 ЗЗД, както и по силата на чл.151,
ал.2 КРБ противоправността на действията по приемане на закони от НК е
изключена. Също така не е налице и вина. Излага съображения, че не е налице и
нарушение на правото на ЕС. По отношение предявеният в условията на
евентуалност иск по чл.59 ЗЗД счита, че същият не е подведомствен на
гражданския съд. Разглежданите държавни такси са представляват публични
държавни вземания по силата на чл.162, ал.2, т.3 ДОПК. Също така искът е и
неоснователен, предвид субсидиарния характер на предявения иск. Счита, че по
делото не са представени доказателства за плащане на процесните такси. Въз
основа на неподписаните банкови извлечения не може да се обоснове извод за
извършените транзакции. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли
съда да отхвърли предявения иск, като му присъди сторените по делото разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение.
С разрешение за
ползване № ДК-07-Р-17/07.05.2012 г. на МРРБ – Дирекция за национален строителен
контрол, е разрешено ползването на строеж: Фотоволтаична централа и Кабелна
електропроводна линия 0, 4 к-V, първата от които се намира в УПИ ІІІ-338,
кв.14, а втората – в УПИ ІІІ-338, кв.14, по ул. „Плиска“ до осово кръстовище 55
по ул. „Чавдар войвода“ до осово кръстовище 62, до трансформаторен пост 4
„Черешово“ в ПИ 93, кв.21 по плана на с. Черешово, община Сливо поле, област Р..
Възложител на строежа е ищцовото дружество.
На 23.05.2012 г. между „Е О.Б.П.“ – купувач и „С.П.Р.“
ЕООД – производител, е сключен договор за изкупуване на електрическа енергия,
произведена от възобновяем енергиен източник. По силата на договора купувачът
се е задължил да заплаща на производителя произведената електрическа енергия в
определените с договора начини и срокове, а производителят се е задължил да
достави електрическа енергия на купувача, отговаряща на показателите за
качество, регламентирани в съответния стандарт в РБ и ЕС или с друг акт на
компетентен орган.
По делото са представени протоколи за отчет на произведената и отдадена в
елекроразпределителната мрежа активна електрическа енергия от ФЕЦ „Черешово“,
собственост на ищеца, за исковия период, съставените в тази връзка фактури и
извършените плащания по тях.
От заключението на вещото лице Е.М.по изслушаната пред
СРС съдебно – счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът
възприема като компетентно дадено, се установява, че по процесните фактури,
съставени за периода м.01.2014 г. – м.06.2014 г. от ищеца, „Е.П.П.“ АД е
удържало такси в размер на 20 %, на основание чл.35а, ал.2 ЗЕВИ. Удържаните
такси възлизат на 6 154, 92 лв. „Е.П.П.“ АД е подавало тримесечни такси по
реда на чл.35б, ал.2 ЗЕВИ до ДКЕВР. Подадените справки са за период 91.01.2014
г. – 10.08.2014 г., като сумите от удържаните такси са преведени в бюджета.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното съдебно решение е валидно. Същото е
процесуално допустимо по отношение на главния иск. Неоснователен е довода на
ответника, че предявеният иск е недопустим, тъй като противоречи на чл.151,
ал.2, изр.2 КРБ. На основание чл.7 КРБ държавата отговоря пряко за вредите,
причинени от незаконни актове или действия на нейните органи и длъжностни лица.
Съгласно трайната съдебна практика, когато тази отговорност не може да бъде
реализирана по ЗОДОВ - специалният закон уреждащ отговорността на държавата при
участие в процеса на съответните държавни органи като нейни процесуални
субституенти, отговорността за вреди се реализира на основание чл. 49 ЗЗД (решение
№ 133 от 29.06.2016 г. по гр. д. № 5002/2014 г., на ВКС, ГК, ІІІ ГО; решение № 110 от 14.06.2013 г. по гр. д. № 93/2012 г.,
на ВКС, ГК, ІV ГО и др.). Ето защо
предявеният иск срещу държавата главен иск е процесуално допустим и правилно с
обжалваното решение е разгледан по същество. Значението и правното действие на
във времето на обявеният за противоконституционен акт имат отношение към
съществото на спора, но не и за допустимостта на главния иск, предмет на
делото.
Допустимостта на решението по отношение предявеният в
условията на евентуалност иск следва да се провери след извършване на преценка на
основателността на главния иск и съответно дали се е сбъднало въведеното от
ищеца вътрешно – процесуално условие са разглеждане по същество на предявеният
в условията на евентуалност иск.
Липсва спор между страните относно заявените в
исковата молба факти, които се установяват и от ангажираните по делото
доказателства, обсъдени по - горе. По делото се установи, че ищецът има
качеството на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници,
като е собственик на фотоволтаична централа. По силата на сключения с „Е О.Б.П.“ АД, чийто правоприемник е „Е.П.П.“
АД, е продавал произведената електрическа енергия от възобновяем източник на
преференциални цени. Установи се също така, че за разглеждания период е
удържана от „Е.П.П.“ АД 20 % такса, по силата на чл.35а, ал.2 ЗЕВИ, в общ
размер от 6 154, 92 лв., която сума е преведена в бюджета.
В чл.35а ЗЕВИ е регламентирано, че за производството
на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия се събира такса, която се
определя по следната формула:ТПЕЕ = ПЦ х КИЕЕ х 20 %, където: ТПЕЕ е такса за
производство на електрическа енергия; ПЦ е преференциалната цена по чл.31, ал.
1 без данъка върху добавената стойност; КИЕЕ е количеството изкупена
електрическа енергия от обществения доставчик и от крайните снабдители по чл.31,
ал.5. Производителите на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия са
задължени за посочената такса.
С решение № 13 от 31 юли 2014 г. по конституционно
дело № 1 от 2014 г., обн. ДВ. бр.65 от 6
август 2014 г., са обявени за противоконституционни точки 2 и 3 от § 6 от
заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2014 г. (ДВ, бр. 109
от 2013 г.), с които са създадени чл.35а, ал.1, 2 и 3, чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и
4, чл. 35, ал. 1, 2 и 3 и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от Закона за енергията от
възобновяеми източници (ДВ, бр. 35 от 2011 г.; посл. изм. и доп., бр. 9 от 2013
г.).
Спори се между страните в производството дали е противоправно
деяние приемането на
противоконституционен закон и бездействието на Народното събрание да уреди
правните последици от прилагането на противоконституционния закон, както и какъв е процесуалният ред за защита на
накърнените от прилагането на противоконституционния закон права преди Народното
събрание да уреди заварените приключили отношения. По тези въпроси е формирана
съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК – решение №
91/06.04.2020 г., по гр. д. № 3804/2019 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, както и решение №
72 от 21.04.2020 г. по гр. д. № 2377/2019 г. на ВКС, ГК ІV ГО.
С тази съдебна практика е разяснено, че отговорност на Народното
събрание е приетите от него закони да съответстват на КРБ, защото народните
представители поемат като основно свое задължение да я спазват под клетва,
която те полагат съгласно чл.76, ал.2 КРБ при конституирането на всяко
новоизбрано Народно събрание. Приемането на противоконституционен закон е
неизпълнение на основното задължение за спазване на КРБ от мнозинството народни
представители. То е във висша степен противоправно, защото съгласно чл.4, ал.1 КРБ
е правова държава, която се управлява на първо място според Конституцията и на
следващо място според законите на страната. Разяснено е също така, че приемането
на противоконституционен закон е деликт, защото приемането му е противоправно
деянието (във висша степен) и приложението на противоконституционния закон
неизбежно причинява вреди на правните субекти – както на самата държава, така и
на гражданите и юридическите лица, които са в равна степен подчинени на закона
до привеждането му в съответствие с Конституцията. Ако действието на
противоконституционния закон е запазено в някаква част, за държавата възниква
задължението да възстанови правото и за тези отношения, които са се осъществили
в нарушение на КРБК. В чл.22, ал.4 ЗКС вр. с чл.152, ал.2 КРБ регламентират
действие занапред на решенията на КС. Той не установява възможност Народното събрание да уреди
възникналите правни последици от запазеното действие на обявения за
противоконституционен закон, а го задължава да направи това, за да възстанови
по този начин нарушения конституционен ред. Бездействието на Народното събрание
да уреди правните последици от прилагането на противоконституционния закон е
толкова противоправно, колкото и приемането на такъв закон.
Дадени са разяснения, че докато
Народното събрание не уреди всички правни последици от прилагането на
противоконституционния закон чрез приемането на съответни правни норми, които
чрез приложението им да компенсират продължаващото нарушение на правата,
конституционният ред остава да бъде накърнен, което е несъвместимо с правовата
държава. Продължаващите да съществуват правни последици от запазеното действие
на обявения за противоконституционен закон винаги се поддават на правна уредба,
но по различни причини релевантните правни последици може да останат неуредени
въобще или да бъдат уредени от Народното събрание непълно или неточно.
Последното не прави накърнения конституционен ред невъзстановим. Докато поддържат
с бездействието си конституционния ред накърнен, мнозинството народни
представители ангажират отговорността на държавата да обезщети на общо
основание увредените от продължаващото да съществува нарушение на
Конституцията.
Тези разяснения, дадени с
актуалната съдебна практика, цитирана по – горе, следва да се съобразят при
разглеждане на спора, предмет на делото.
В разглеждания случай се
установи, че нормата, въз основа на която е събирана процесната такса, е
обявена от КС на РБ за противоконституционна. Също така Народното събрание не е
изпълнило задължението си, произтичащо от нормата на чл.22, ал.4 ЗКС да уреди
възникналите правни
последици от акта, обявен за неконституционен. Това бездействие от страна на
Народното събрание не може да обоснове освобождаването му отговорност за
причинените на засегнатите субекти от обявената за не конституционна норма.
Установяването на
разглежданото бездействие в рамките на спорния исков процес, не съставлява
преценка за необходимост и целесъобразност от приемане на законодателна уредба
на обществените отношения, в каквато насока са изложени доводи от ответника. В
рамките на правораздавателната компетентност е установяването наличието на
противоправно бездействие от страна на Народното събрание, както и извършването
на преценка дали същото може да послужи като основание за ангажиране деликтната
отговорност на държавата.
От ангажираните по делото
доказателства, обсъдени по – горе, се установи, че събраната от ищеца такса
през разглеждания период м.01.2014 г. – м.08.2014 г. при реализиране на
произведената от него електроенергия възлиза на 6 154, 92 лв. Тя е начислена върху приходите и е събрана на
основание чл.35а ЗЕВИ. Същевременно с горепосоченото решение на КС е установена
противоконституционност на посочената норма. С удържането на исковата сума в
размер на дължимата по приложимия закон такса имуществото на ищеца е намалено в
причинна връзка с противоправно поведение на лица, за поведението на които
държавата отговаря. На основание чл.45, ал.2 ЗЗД вината се предполага до
доказване на противното. По делото не са заявени твърдения и съответно не са
ангажирани доказателства за оборване на установената в посочената норма
презумпция за вина.
По изложените съображения и
при съобразяване на дадените разяснения с цитираната актуална практика на ВКС,
следва да се приеме, че е осъществен фактическият състав на чл.49 ЗЗД вр. с
чл.45 ЗЗД. Доколкото размерът на имуществената вреда, която е в пряка причинно
– следствена връзка с приетият противоконституционен закон и бездействието на
НС, възлиза на 6 154, 92 лв. Ето защо предявеният главен иск е изцяло
основателен.
Тъй като крайните изводи на
двете инстанции относно главния иск не съвпадат, обжалваното решение в частта,
с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД, следва да се отмени, като искът следва да се уважи изцяло.
Уважаването на този иск се
явява процесуално пречка за разглеждане по същество на предявеният в условията
на евентуалност иск с правно основание чл.59 ЗЗД, тъй като не се е сбъднало
въведеното от ищеца вътрешно-процесуално условие, а именно: отхвърляне на
главния иск. Ето защо обжалваното решение в частта, с която е отхвърлен
предявеният иск с правно основание чл.59 ЗЗД, следва да се обезсили. Тъй като
този иск е процесуално допустим, не е налице основание за прекратяване на
производството по делото в тази му част.
По разноските по производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в настоящото производство
разноски. Техният размер възлиза на 123, 10 лв. – заплатена държавна такса за
въззивно обжалване, както и 630 лв., заплатено в брой адвокатско възнаграждение
за осъществяване на процесуално представителство на страната в настоящото
производство.
Жалбоподателят своевременно
е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано
от насрещната страна. Предвид обстоятелството, че уговореният размер на адвокатското възнаграждение е в по
– нисък от минималния такъв, регламентиран в чл.9, ал.1 вр. с чл.7, ал.2, т.3
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – 637, 75 лв., не е налице основание за неговото намаляване.
Ето защо на жалбоподателя следва да се присъди сумата
от 753, 10 лв., представляваща сторени разноски във въззивното производство.
На основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва
да се присъди сумата от 563, 10 лв., съразмерно с уважения иск.
С оглед изхода на спора и по аргумент от чл.78, ал.4 ГПК обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която в полза на
ответника е присъдена сумата над 150 лв. до пълния размер от 300 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение от 10.06.2019 г., постановено по гр. д. № 80871/2018 г. по описа на СРС, І ГО, 35
състав, В ЧАСТТА, с която е
отхвърлен предявеният от „С.П.- Р.“ ЕООД, ЕИК *******, със съдебен адрес ***,
срещу Р.Б., представлявана от министъра на финансите, иск с правно основание
чл.59 ЗЗД - за заплащане на сумата от 6
154, 92 (шест хиляди сто петдесет и четири лева и деветдесет и две
стотинки) лв., представляваща удържана, на основание § 6, т.2 и т.3 вр. с
чл.35а - чл.35в от Закона за възобновяемите енергийни източници такса в размер
на 20 % от приходите за периода 01.01.2014 г. - 09.08.2014 г., ведно със
законната лихва, считано от 20.12.2018 г. до окончателното изплащане.
ОТМЕНЯ решение от
10.06.2019 г., постановено по гр. д.
№ 80871/2018 г. по описа на СРС, І
ГО, 35 състав, В ЧАСТТА, с която е
отхвърлен предявеният от „С.П.- Р.“ ЕООД, ЕИК *******, със съдебен адрес ***,
срещу Р.Б., представлявана от министъра на финансите, иск с правно основание
чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД - за заплащане на сумата от 6154, 92 (шест хиляди сто петдесет и четири лева и деветдесет и две
стотинки) лв., представляваща удържана, на основание § 6, т.2 и т.3 вр. с
чл.35а - чл.35в от Закона за възобновяемите енергийни източници такса в размер
на 20 % от приходите за периода 01.01.2014 г. - 09.08.2014 г., ведно със
законната лихва, считано от 20.12.2018 г. до окончателното изплащане, както и В ЧАСТТА, с която „С.П.- Р.“ ЕООД, ЕИК *******,
със съдебен адрес ***, е осъден да заплати на Р.Б., представлявана от министъра
на финансите, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата над 150 (сто и петдесет) лв. до 300 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ДЪРЖАВАТА, представлявана от министъра на финансите,
да заплати на „С.П.- Р.“ ЕООД, ЕИК *******, с адрес с. Черешово, община Сливо
поле, област Р., ул. *******и съдебен адрес ***, пл. „*******6 – адв. Х.А.,
сумата от 6 154, 92 (шест хиляди сто
петдесет и четири лева и деветдесет и две стотинки) лв., представляваща
удържана, на основание § 6, т.2 и т.3 вр. с чл.35а - чл.35в от Закона за
възобновяемите енергийни източници такса в размер на 20 % от приходите за
периода 01.01.2014 г. - 09.08.2014 г., ведно със законната лихва, считано от
20.12.2018 г. до окончателното изплащане; да заплати сумата от 753, 10
(седемстотин петдесет и три лева
и десет стотинки) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени
разноски във въззивното производството, както и да заплати сумата от 563, 10 (петстотин шестдесет и три лева
и десет стотинки) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени
разноски в производството пред СРС, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.