Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Кюстендил., 02.07.2021 г.
Кюстендилският
окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание
на
втори юни
през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня Богоева
ЧЛЕНОВЕ: Евгения Стамова
Веселина Джонева
при
секретаря Мая Стойнева в. гр. д. № 98
по
описа за 2020 г. на КнОС, за да се произнесе взе предвид:
В.Б.Г., ЕГН **********, с адрес: ***,
действащ чрез процесуалните си представители по пълномощие и съдебни адресати:
адв. В.П. *** и адв. Л.А.от АК – К., с адрес: гр. К.,
ул. „Д.“ *****, *****, ***** е обжалвал с въззивна жалба решение № 1076 от 27.12.2019
г., постановено от Районен съд – Кюстендил. по гр.д. № 2207 по описа на съда за
2016 г.
С оспорвания първоинстанционен съдебен акт КнРС е отхвърлили предявения от В.Б.Г., с ЕГН **********, с адрес *** против М.Б.К., с ЕГН ********** иск за делба на урегулиран поземлен имот, представляващ парцел XII, имот пл.*******, квартал *******по одобрения със заповед № 685/18.03.1925г. план на с.Д.Г., община К. с площ от **************кв.м., при съседи на имота: улица, УПИ XIII-100, УПИ IV-84, УПИ XI-100.
Осъдил е В.Б.Г. да заплати по сметка на Районен съд гр.Кюстендил държавна такса в размер на ******* лв.
Решението на районния съд се обжалва изцяло, като се релевират доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон – чл.201, ал.3 от ЗУТ и поради необоснованост. Иска отмяната му и уважаване на предявения иск за делба на процесния имот, съгласно Заповед № ГА – 13 от 04.07.2017 г. на главния архитект на община К.. Въззивникът се позовава на разпоредбата на чл. 201, ал.3 от ЗУТ, като приема, че когато урегулираният поземлен имот е поделяем, главният архитект на общината с мотивирано предписание до страните нарежда да внесат проект за изменение на действащия ПУП – план за регулация, като не е поставено изрично условие този проект да бъде съвместен на съсобствениците. Изтъква, че в противен случай ще са изправени пред хипотезата на доброволна делба и съдебният процес за делба се обезсмисля. Сочи, че по делото съдът е изискал от главния архитект на община К. изрично становище по чл.201, ал.1 от ЗУТ за поделяемост на имота и такова е било издадено. Впоследствие със Заповед № ГА – 13 от 04.07.2017 г. главният архитект на община К., издал мотивирано предписание и наредил на съсобствениците на процесния имот да внесат проект за изменение на ПУП – ПР в обхвата на същия за разделянето му. Заповедта е обжалвана от ответницата, като същата е потвърдена от КАС и впоследствие от ВАС. Твърди, че съгласно разпоредбата на чл.201, ал.3 от ЗУТ процесната заповед се прилага след влизане в сила на съдебното решение, т.е. след допускане на делбата. Излага, че заповедта, с която ще се одобри или не внесеният проект ще подлежи на самостоятелно основание на съдебен контрол по административен ред, като същата не може да бъде условие и основание за допускане на делбата.
Въззивницата М.Б.К. с адрес *** , чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. А.П. изразява становище да неоснователност на въззивната жалба и иска обжалваното решение като правилно да бъде потвърдено.
ОС-Кюстендил., след като се запозна с материалите
по делото, счете, че въззивната жалба е допустима, като подадена в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт.
Предмет на разглеждане
в първоинстанционното производство е предявен от В.Б.Г. против М.Б.К. иск за
делба на урегулиран поземлен имот, представляващ парцел XII, имот пл. *******, кв. *******по
одобрения със заповед № 685/18.03.1925 г. план на с.Д.Г., с площ от **************кв.
м., при съседи на имота: улица, УПИ XIII-100, УПИ IV-84, УПИ XI-100 , в кв.*******по плана на с.Д.Г.,
община К.. Ищецът претендира допускане на делба на този недвижим имот
притежаван от тях в режим на съсобственост,
при равни права за всяка от страните – по ½ ид. ч.
Ответницата оспорва иска за делба, като твърди, че
процесният имот е и искът за делба
следва да бъде отхвърлен.
Няма спор относно фактическата обстановка по делото
между страните относно притежаваните от тях права в процесния имот и способите,
въз основа на които са придобити тези права.
От събраните в първоинстанционното производство
писмени доказателства, подробно посочени и правилно обсъдени в обжалваното
решение се установява, че страните са брат и сестра и низходящи от първи ред –
деца на Б.А.Г., починал на ********г. и Ц.Н.Г., починала на **********г.
По силата на договор за покупко-продажба
от 25.07.1960 г., обективиран в нот.акт № 6/1960 г. наследодателят Б. Г.
придобил правото на собственост върху процесния имот. между страните не се
спори, че към този момент между родителите им съществувал сключен граждански
брак, както и че след придобиване на гореописания имот в него били изградени
две жилищни сгради, описани като
двуетажна жилищна сграда и вилообразна жилищна сграда.
След смъртта на съпруга
си Ц.Г.дарила с договор за дарение, обективиран в нот. акт *******/1986 г. на
дъщеря си М.К. 1/4 ид. ч. от процесния имот, както и
½ ид. ч. от вилообразна жилищна сграда, а на сина си В.Г. също ¼ ид. ч. от процесния имот, както и ½ от двуетажната
жилищна сграда.
С договор за замяна,
обективиран в нот. акт № 25/1986 г. сключен между страните ищецът прехвърлил на
ответницата притежаваната от него 184 ид. ч. от вилообразната жилищна сграда, а
ответницата прехвърлила на ищеца притежаваната от нея 184 ид. ч. от другата
жилищна сграда.
С
решение от 06.11.2015 г.,постановено по гр. д. № 1035/2015 г. на КнРС, влязло в
сила на 24.11.2015 г. е отхвърлен предявения от В.Г. против М.К. иск за делба на процесния урегулиран поземлен
имот. С това решение КнРС е
- 2 -
приел, че искът за делба е
преждевременно предявен, тъй като преди това не е осъществена процедурата за
частично изменение на ПУП по реда на чл. 134 и сл. от ЗУТ.
След влизане на решението в сила ищецът подал заявление вх. № УТ -
2480/09.12.2015 г. до община К. с искане за частично изменение на ПУП – ПР за
УПИ XII-100 в кв.*******по плана на с.Д.Г., община К. чрез разделяне на
процесния имот на два имота, съгласно приложена към заявлението скица-проект.
Процедурата не била осъществена, като до заявителя със служебно писмо били дадени указания за
предприемане на съответни действия и представяне на документи, тъй като
липсвало съгласие от всички съсобствениците и носители на ограничени вещни
права за исканото изменение, а това изискване е нормативно установено с
разпоредбата на чл. 134, ал.1, т. 6 от ЗУТ.
Тъй като ответницата категорично отказва да даде
съгласие, включително и в течение на настоящото производство, процедура по чл.
134, ал.1, т. 6 от ЗУТ не е осъществена.
Вместо това ищецът отново е предявил иск за делба на
процесния УПИ, предмет на разглеждане в настоящото производство. В
първоинстанционното производство е изискано становище от главния архитект на община
К. относно поделяемостта на имота съгласно
изискването на чл. 201, ал. 1 от ЗУТ. По делото е представено и прието писмено становище от главния архитект
на община К. изх. № 11-03-1266/25.05.2017 г., според което имотът е поделяем и
могат да бъдат обособени два равни по плащ дяла.
Със заповед № ГА-13/ 04.07.2017г. на главния
архитект на община К. е наредено на съделителите М.Б.К. и В.Б. Котев да внесат проект за
изменение на действащия ПУП - ПР в обхвата на УПИ XII-100, в кв.*******по плана на с.Д.Г.,
за разделянето му, съгласно решение №120/19.03.2015г. на КРС и заверена
скица-проект. Ответницата М.Б.К. е обжалвала тази заповед и с влязло в сила
решение, постановено по по адм.д.
№ 227/2017 г. на КнАС жалбата е отхвърлена.
Не се спори, че и след влизане в
сила на заповедта на главния архитект не е осъществена процедура за изменение
на ПУП – ПР касаещо процесния имот.
Производството е във фазата по допускане на делбата.
С обжалваното решение КнРС е отхвърлил
като неоснователен иска за съдебна делба на процесния УПИ, като е приел, че при
липса на осъществена процедура по изменение на плана за регулация от
съделителите предвид изискването на чл. 201, ал. 3 от ЗУТ, имотът представлява обща част за
съществуващите в имота две самостоятелни жилищни сгради, всяка от които
индивидуална собственост за всеки от съделителите. Решението е обжалвано от
ищеца.
Окръжен съд-Кюстендил., като съобрази
гореизложеното, намира от правна страна следното:
Въззивната инстанция, в съответствие с
правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши служебно проверка на валидността на
обжалваното решение и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка
намира, че същото представлява валиден и допустим съдебен акт.
Във връзка с наведените във въззивната
жалба оплаквания трябва да се отбележи следното:
Съобразно установената фактическа обстановка по делото и непредприемане на необходимите действия от съделителите за осъществяване по административен ред на процедурата предвидена в чл. 201, ал. 3 от ЗУТ, искът за делба на процесния урегулиран поземлен имот, представляващ парцел XII, имот пл.*******, квартал *******по одобрения със заповед № 685/18.03.1925г. план на с.Д.Г., община К. с площ от **************кв.м., при съседи на имота: улица, УПИ XIII-100, УПИ IV-84, УПИ XI-100 е неоснователен и правилно отхвърлен с обжалваното решение.
По делото е безспорно
установено, че двамата съделители са били
съсобственици при равни права на процесния УПИ като правата им са придобити
чрез два способа – наследствено правоприемство и
договор за дарение. В режим на съсобственост са притежавани от тях и
съществуващите в имота две сгради, като правата върху тях са придобити чрез
същите способи. Това положение е съществувало до момента, в който между двамата
е сключен договорът за замяна. След неговото сключване всеки от съделителите е
станал индивидуален собственик на всяка една от сградите/.До този момент всеки
от тях е притежавал право на собственост в размер на 3/ 4 ид. ч./, като носител на правото на собственост върху
двуетажната жилищна сграда е ищецът, а на вилообразната жилищна сграда –
ответницата.
При това положение
процесният УПИ, в който са изградени два
самостоятелни обекти, принадлежащи в индивидуална собственост на всеки един от
съделителите се явява обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗС, тъй като
земята е станала прилежаща част към всеки самостоятелен жилищен обект, т. е. е
възникнала т. нар. хоризонтална етажна собственост. Делбата на общи части в
етажна собственост е недопустима по закон, като приложението на това
правилно не изключва и настоящия
казус, що се касае до положението на
процесния имот към момента и без осъществена процедура по чл. 201 от ЗУТ.
Делба на УПИ, в който са изградени самостоятелни обекти, принадлежащи в индивидуална собственост на всеки един от съделителите е допустима, ако по делото по категоричен начин бъде установено, че е налице възможност за обособяване на самостоятелни УПИ от съсобствения имот и е проведена процедура по чл. 201 ЗУТ. В този смисъл е трайно установената съдебна практика към момента.
В настоящия случай по делото е безспорно установено, че процесният УПИ е поделяем, като от него могат да бъдат образувани два дяла при спазване изискванията на чл. 19 от ЗУТ. Предвид, изясняването на въпроса относно поделяемостта на процесния имот на два равни по площ дяла, съотвестващи на броя на съделителите по несъмнен начин, то правилно от страна на първоинстанционния съд са предприети и действия по чл. 201, ал. 1 от ЗУТ – изискано е становище от общинската администрация на Община Кюстендил. Както бе посочено и по-горе по делото е постъпило мотивирано становище от главния архитект на община К., с което идискването на горепосочената законова разпоредба е изпълнено.
Необходимо е било да се осъществяват и съответните действия за спазване изискването на чл. 201, ал. 3 от ЗУТ. Налице е влязла в сила заповед на горепосочения административен орган, съдържащо мотивирано предписание до страните по делото и им е разпоредено да внесат проект за изменение на действащия план за регулация.
Действия от страна на страните по изпълнение на даденото им предписание не са предприремане след влизане в сила на заповедта на главния архитект. По-горе бе посочено, че след влизане в сила на решението на КнРС, с което е бил отхвърлен искът за делба на процесния имот по предходното дело, действия по внасяне на проект за изменение на действащия план за регулация са предприети единствено от ищеца, но процедурата не е осъществена, т.е. не е приключила, тъй като не са изпълнени дадените указания на административния орган за участие на всички съделители – в случая и на ответницата.
Необходимо е било да се предприемат съответните действия от съделителите след влизане в сила заповедта на главния архитект, като указания в този смисъл са
- 3 -
дадени от съда в първоинстанционното производство. неоснователни са изложените доводи във въззивната жалба, за това че тези въпроси не касаели първата фаза на съдебната делба, в която се обсъждали въпроси относно допустимостта на делбата за конкретен имот. Тези доводи не могат да бъдат споделени и разбирането на въззивника е в разрез с гореизложено разрешение на тези въпроси дадено с трайната и безпротиворечива към момента съдебна практика.
Съдът е длъжен в подобна хипотеза да предприеме действията, необходими за изпълнение на процедурата по чл. 201 ЗУТ във фазата по допускане на делбата, за да установи възможно ли е да се промени предназначението на имота и същият да бъде поделен между съсобствениците, т. е. възможно ли е от общия съсобствен УПИ да бъдат обособени самостоятелни имоти, съсобствеността върху които да бъде прекратена във втората фаза на делбеното производство. С постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 293/12.12.2011 г. на Второ ГО на ВКС е прието, че делбата не би била несъвместима с предназначението на дворното място като обслужващо построените в него сгради в случаите, когато към момента на постановяване на решението в първата фаза на делбеното производство вече е налице проект за изменение и заповед за изменение на ПР., с която се обособяват отделни УПИ за собствениците на сградите.
Разбираемо и пределно ясно по съдържание е даденото и в редица други постановени също по реда на чл. 290 от ГПК решения на ВКС разрешение на въпроса относно допустимостта на делба на дворно място, което е застроено със сгради, в които всеки един от съсобствениците притежава самостоятелен обект в индивидуална собственост. Възприето е, че такова дворно място представлява обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС само ако от него при спазване на установените в ЗУТ правила не са обособени самостоятелни УПИ, всеки от които да обслужва притежаван в индивидуална собственост обект. И тъй като по допустимостта на делбата съдът се произнася в първата фаза на делбеното производство, в тази фаза следва да се извърши преценката за възможността от застроения съсобствен УПИ да бъдат обособени два или повече самостоятелни имота, отговарящи на изискванията на ЗУТ, ако с исковата молба или становищата на останалите съделители са въведени доводи, че подобна възможност съществува.
Необходимостта от осъществяване на процедурата по чл. 201 от ЗУТ в първата фаза по делбата, включително и относно процесния казус, както и последиците от неизпълнението й са изяснени пределно ясно и в това производство по съдебна делба с определение № 79/08.05.2018 г. постановено по ч. гр. д. № 1461/2018 г. на ВКС, /което е известно за страните по делото/, по което предмет на обжалване е било постановено от КнОС като въззивна инстанция определение, с което е потвърдено постановено от първоинстанционния съд определение за спиране на производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по обжалване на издадената от главния архитект на община К. заповед, с която на съделителите е наредено да внесат проект за изменение на действащия ПУП.
Предвид изложеното искът за делба се явява неоснователен и правилно е отхвърлен с обжалваното решение. решението на КнРС като правилно следва да бъде потвърдено.
Страните не са претендирали разноски по водене на делото за въззивното производство и този въпрос не се обсъжда.
Воден от горното, КнОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1076 от
27.12.2019 г., постановено от Районен съд – Кюстендил по гр.д. № 2207 по описа
на съда за 2016 г.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: