Р Е Ш
Е Н И Е №….
гр. София, 13.09.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на тринадесети
юни през две хиляди и деветнадесета година
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка И.
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска Боряна Петрова
при
секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното от съдия З. И. в. гр. д. № 13538 по описа на съда
за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 258 и сл. ГПК.
С
решение № 433114 от 19.06.2018 г. на СРС, 62 с-в, по гр. д. № 71769/2017
г., е отхвърлен предявения от „О.-П.“ ЕООД срещу „Е.Т.“ ООД осъдителен иск с
правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 367 ТЗ, за заплащане на сумата от 2 933, 75
лв., като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът е осъден да заплати съдебни
разноски, в размер на 1 350 лв.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „О.-П.“
ЕООД, в която се излагат доводи за неговата неправилност поради допуснати
нарушения на материалния и процесуален закон и необоснованост. Излага се, че пред
СРС е установено безспорно, че ищецът е изпълнил трите заявки за международен
транспорт по маршрута България - Швейцария, както и че „Е.Т." ООД не е
заплатило остатъка от договореното превозно възнаграждение в размер на 2 933, 75
лв. Неправилно съдът е приел за основателно правопогасяващото
възражение на ответника за прихващане, направено с отговора на исковата молба,
тъй като същото е заявено след изтичане на едногодишния срок по чл. 32, ал. 4
от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (Конвенцията
CMR). Развива съображения за процесуалноправния характер на възражението за
прихващане, произтичащо от вземане за вреди от забава на доставката на стока с
оглед разпоредбата на чл. 32, ал. 1 и ал. 4 от Конвенцията CMR, поради което
съдът е следвало да следи служебно и без довод на ищеца дали е спазен срока за
предявяване на това възражение. Счита за неправилен извода на СРС, че възраженията
за изтичане на едногодишния срок за предявяване вземането на ответника по исков
ред, включително и чрез възражение за прихващане срещу ищцовата
претенция, са преклудирани и не следва да се
разглеждат. Възражението за недопустимост на възражението за прихващане е
своевременно заявено. При условията на евентуалност поддържа, че възражението
за прихващане не е установено по основание и размер от събраните по делото
доказателства. Ответникът не е доказал, че ищецът носи вина за забавяне на процесната доставка. Твърди, че ответникът „Е.Т.“ ООД не е
изпълнил задължението да предаде всички необходими документи за достигане на товара
до получателя. Сочи, освен това, че спазването на инструкциите в заявките - договор
за преминаване на превоза през конкретен митнически агент на митница София е
довело до закъснение в издаването на необходимите митнически документи, поради
ограниченото работно време около Великденските празници през 2016 г. (29.04 - 02.05.2016
г.), както и некомпетентността на митническия агент, който отговаря за
оформянето им. От показания на свидетеля Д. в о. с. з. на 05.04.2018 г. се
установява, че купувачът „Б.Х.Ф.“ ООД, който е ангажирал спедиционните услуги
на ответника, е посочил митническия агент, т. е. той не е бил избран от ищеца -
превозвач. Ето защо ответникът е имал възможност да възрази на доверителя си по
спедиционния договор, че забавянето на превоза се дължи на забавянето при
обработката на митническите документи от митническия агент, посочен именно от „Б.Х.Ф.“
ООД. Поддържа още, че ответникът е заплатил исканата от неговия доверител „Б.Х.Ф.“
ООД неустойка без да информира превозвача, предвид възможността той да направи
възраженията, които евентуално да го освободят от отговорност. Отделно от
горното поддържа, че не е налице причинно - следствена връзка между
извършването на превозите, съгласно процесните заявки-договори и твърдяната от
ответника вреда в размер на 1 500 евро. По делото не са събрани никакви
доказателства, установяващи наличието на твърдените от ответника договорни
отношения с посоченото от него немско дружество „Б.Х.Ф.“ ООД, като за доказателство
в тази насока не можела да се приеме представената с отговора на исковата молба
фактура № 400870/13.07.2016 г. от „Б.Х.Ф.“ ООД. Отделно от това поддържа, че не
е установено, че посочените 1 500 евро са платени от ответника именно като
неустойка, свързана с по-късното доставяне на стоките. Твърди още, че отговорността
на въззивника за забавена доставка на стоките не може да бъде ангажирана, тъй
като не е проведено надлежно рекламационно производство по чл. 30, ал. 3 от
Конвенцията CMR, доколкото претенцията не е заявена в предвидения 21-дневен
срок от момента на доставката. Оспорва, че представеното с отговора на исковата
молба уведомително писмо от 12.05.2016 г., не е подписано от представител на
превозвача и представлява частен свидетелстващ документ, като същото не му е
било връчено. По изложените съображения моли обжалваното решение да бъде
отменено, а претенцията му да уважена в пълен размер. Претендира разноски.
Въззиваемата страна - ответникът „Е.Т.“ ООД, оспорва жалбата
в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК, като поддържа, че решението е правилно,
постановено при съобразяване на събраните по делото доказателства. Оспорва
доводите на ищеца във въззивната жалба, които
противоречат на доказателствата, събрани по делото. Поддържа, че възражението
за изтекла давност относно рекламацията по СМР Конвенцията е несвоевременно
заявено – едва в писмените бележки на представителя на ищеца след приключване
на съдебното дирене пред СРС. Дори да се приеме за своевременно направено, то е
неоснователно. По делото е установено, че ответникът е уведомил превозвача -
ищец по електронен път за ангажиране на отговорността му за забава доставянето
на стоките по трите процесни превоза, съгласно
изискването на чл. 30, пар. 3 от Конвенцията. Писмото
е изпратено и получено от ищеца на 12.05.2016 г. Оспорва се възражението, че
писмото нямало обвързваща доказателствена сила, защото не е подписано от ищеца.
Поддържа се, че с получаването на това писмо в 21-дневния срок от получаване на
товарите, съгласно СМР Конвенцията, е
открито рекламационното производство. Съгласно чл.
30, т. 2 от Конвенцията, писмената рекламация спира течението на давността до
деня, в който превозвача я отхвърли писмено, като по делото не се установява да
е налице такова писмено отхвърляне. Твърди, че възражението за прихващане е
направено в срока за отговор на исковата молба и е основателно. Поддържа още,
че причината за неспазване на срока за доставка на товарите – 06.05.2016 г. по
трите превоза е изцяло по вина на превозвача – ищец. По делото не се
установяват други причини за забава на доставката освен неизпълнението на
договора от превозвача. Несъстоятелно е твърдението, че ищецът не е получил
необходимите превозни документи, както и за липсата на причинна връзка между превозите и щетата, настъпила за
ответника в резултат на забавата в размер на 1 500 евро. Моли да се
потвърди решението, като претендира разноски, съгласно списък.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото
по реда на въззивната проверка, приема следното :
В рамките на проверката по чл. 269 ГПК
въззивният съд намира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо. Относно неговата законосъобразност - съдът е обвързан от изложеното в
жалбата, като следи и без довод за нарушения на императивните материалноправни
норми.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск за
заплащане на остатъка от превозно възнаграждение за извършен превоз по маршрута
България - Швейцария, в размер на общо 2 933, 75 лв., дължимо по фактура №
**********/09.05.2016 г. по заявка - договор № 16/Т1/04/7776 от 27.04.2016 г.,
по фактура № **********/10.05.2016 г. по заявка - договор №16/Т1/04/19440 от
27.04.2016 г. и по фактура № **********/11.05.2016 г. по договор
№16/Т1/04/18144 от 27.04.2016 г.
Въззивният съд намира, че възникналите
между страните правоотношение са с източник три договора за международен превоз
на стоки по смисъла на чл. 1, т. 1 от Конвенцията за международен автомобилен
превоз на товари (наричана за краткост Конвенция CMR), доколкото мястото на
приемането на стоката за превоз и мястото на доставянето ѝ, се намират в
две различни държави - България и Швейцария, поради което
към процесното правоотношение са приложими
разпоредбите на Конвенцията CMR, като общата нормативна
уредба на договора за превоз,
която се съдържа в чл. 367 - чл. 378 ТЗ се прилага само
доколкото в специални международни и вътрешни актове не са
регламентирани различни правила - съгласно чл. 379 ТЗ.
Независимо, че СРС е квалифицирал
претенцията по чл. 367 ТЗ, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
настоящият състав намира, че при постановяване на решението той е разгледал относимите към спора факти и дадената квалификация не се
отразява на допустимостта на произнасянето му.
Релевантните факти към основателността на иска
за дължимост на превозното възнаграждение са: наличие на превозно
правоотношение между страните, елемент от което е заплащането на претендираната сума - превозно възнаграждение, както и
неизпълнение на задължението за заплащането ѝ от страна на задълженото
лице и настъпил падеж за това.
В практиката на ВКС е възприето становище, което се споделя и от настоящият
състав, че договорът за международен автомобилен превоз е неформален консенсуален договор и за неговото
сключване е достатъчно доказване наличието на съвпадение
на насрещните волеизявления на съконтрахентите. (така в решение № 135/05.10.2011 г. по
т. дело № 1103/2010 г. на
ВКС, ТК, ІІ т. о.) Съгласно чл. 9, т. 1 от Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки
(СMR) товарителницата
удостоверява, до доказване на противното, условията на договора и получаването
на стоката от превозвача, а съгласно чл. 4 нейната
липса не засяга превозното правоотношение.
Между страните по делото не е спорно, че
са сключили процесните три договора за международен превоз по възлагане от
ответника, по силата на които ищецът - превозвач е следвало на 28.04.2016 г. да
натовари стоката от гр. Троян, да премине митница София и да я достави в
Швейцария, най - късно на 06.05.2016 г., при превозно възнаграждение в общ
размер на 11 988, 95 лв., от което ответникът е заплатил сумата 9 055,20
лв. (в този смисъл е и приетата пред СРС и неоспорена първоначална ССчЕ).
Видно от представените три товарителници
като изпращач е посочена фирма „Б.Х.Ф.“ ООД, Германия, а като получател „А.С.“
АД, Швейцария.
Не спорно и от товарителниците се
установява, че по две от заявките - договори стоката е натоварена на
уговорената дата, а по заявка - договор №16/Т1/04/19440 превозът е натоварен на
03.05.2016 г., а стоките са доставени съответно на 10 и на 11.06.2016 г.
За да отхвърли иска за заплащане на
остатъка от договореното превозно възнаграждение СРС е уважил направеното от
ответника, в отговора на исковата молба, възражение за прихващане с вземането
му към ищеца за обезщетение за вреди от забавата на превоза в размер на
1 500 евро.
По оплакването на въззивника
за допуснато процесуално нарушение и недопустимо произнасяне на СРС по
възражението за прихващане направено от ответника, понеже съдът е приел за преклудирано направеното в писмените бележки на ищеца възражение за изтекла
давност, въззивният съд намира следното :
Според чл. 32. 4, вр. с чл.
32. 1 от Конвенцията CMR, погасен по давност иск във връзка
с превози, подчинени на Конвенцията, не може да бъде предявен, дори и под
формата на насрещен иск или възражение. Доколкото визирана разпоредба отнема на
страната процесуалното право на защита относно претендираното материално право,
то съдът следва да следи за спазване на срока.
Според чл. 32. 1, б. „а“ от Конвенцията CMR, едногодишният давностен
срок започва да тече от деня, в който стоката е била доставена, като изречение
последно от чл. 32. 1 предвижда, че деня за доставка не е включен в него.
От приложените към исковата молба
товарителници е установено, че по две от заявките - договори стоката е
натоварена на уговорената дата на 28.04.2016 г., а по заявка - договор
№16/Т1/04/19440 превозът е натоварен на 03.05.2016 г. Не е спорно, че стоките
са разтоварени съответно на 10 и на 11.06.2016 г. при получателя.
Следователно, давността предвидена в
Конвенцията, е започнала да тече от деня, следващ датата на доставка - т. е.
съответно от 11 и от 12 май.
С отговора на исковата молба са
представени писма, изпратени по електронната поща от ответника до „О.-П.“ ЕООД.
С уведомително писмо от 12.05.2016 г. превозвачът е уведомен, че вследствие на допусната забава е възможно отговорността на ищеца да бъде
ангажирана, ако бъде предявена претенция от клиента срещу „Е.Т.“ ООД, в случая
„Б.Х.Ф.“ ООД. Приетата без възражения от страните съдебно - техническата
експертиза е констатирала, че писмото от 12.05.2016 г. е изпратено по имейл до
електронната поща на ищцовото дружество, като електронните писма се намират на мейл сървъра на „Е.Т.“ ООД и не могат да бъдат
манипулирани. Вещото лице е посочило, че след разговор с представителя на ищецаВ.О.е уведомен, че имейлът от 12.05.2016 г. е получен
в електронната поща на „О.-П.“ ЕООД, но вече не се пази в нея и ищецът
разполага единствено с хартиен екземпляр от него.
Предвид заключението на СТЕ следва да се
приеме, че още на 12.05.2016 г. „Е.Т.“ ООД надлежно е предявила по имейл
рекламация до ищеца относно забавата при процесния
превоз.
Съдът намира за неоснователни твърденията
във въззивната, че писмото не е получено от него,
доколкото то е изпратено до посочената от него електронна поща за
кореспонденция. С получаване на писмото предвиденият в чл. 30. 3 от Конвенцията
CMR 21-дневен преклузивен срок за отправяне на
рекламация е спазен, а от друга страна е спрял и давностния срок, който е
следвало да продължи да тече едва след като превозвачът отхвърли писмено
рекламацията и върне приложените към нея документи (аргумент от чл. 32. 2, изр.
първо от Конвенцията CMR). Ищецът не твърди да е изпратил писмен отговор на
писмото от 12.05.2016 г., поради което следва да се приеме, че спрелият
давностен срок не е изтекъл и възражението за прихващане не е погасено.
За пълнота на изложението следва да се
отбележи, че в изпратения от „Е.Т.“ ООД до превозвача имейл от 25.10.2016 г.
самият ответник е посочил, че на 22.07.2016 г. е получил писмо от „О.-П.“ ЕООД
с обяснения за причините за забавеното изпълнение. Писмото не е приложено по
делото, но дори и да се приеме, че с него ищецът е отхвърлил рекламационната
претенция и от този момент (22.07.2016 г.) давността е продължила да тече, то
същата би изтекла най - рано на 21.07.2017 г. Отговорът на исковата молба, в
който се съдържа и възражението за прихващане е депозиран на 12.07.2017 г. и
предвид изложеното относно спирането на давностния срок, възражението е
направено в едногодишния срок по чл. 32. 1, изр. първо от Конвенцията CMR.
По същество спорът касае основно въпроса дали
установената безспорно забава в изпълнението на договора за превоз се дължи на
виновно поведение на превозвача - ищец.
В производството пред СРС, както и във въззивната жалба, ищецът - превозвач е поддържал, че не е
станал причина за забавяне на превоза. Твърдял е, че то се дължи на факта, че ответникът
не му е предал цялата документация, необходима за извършване на превоза, както
и поради необходимостта да бъдат спазени инструкциите на изпращача за
преминаване на превоза през митница София, където митническите документи са
били издадени със закъснение, заради ограниченото работно време около
Великденските празници (29.04 – 02.05.2016 г.) и некомпетентността на
митническия агент, отговарящ за оформянето им. Според ищеца ответното дружество
не го е предупредило и за необходимостта от издаване на специфичен документ за
влизане на територията на Конфедерация Швейцария, снабдяването с който също довело до забавяне на превоза.
Във връзка с горните твърдения на ищеца,
въззивният съд намира следното :
Съгласно чл. 17. 1 от Конвенцията превозвачът е отговорен за забавата
при доставянето на стоката. Според пар. 2 на чл. 17 той
се освобождава от тази отговорност, когато забавата се дължи на грешки на
правоимащия, на нареждане на последния,
което не е резултат на грешка
на превозвача или на обстоятелства,
които превозвачът не е могъл да
избегне, и последиците, които не е могъл
да преодолее, а според чл. 17. 3 от
Конвенцията, за да се
освободи от отговорност, превозвачът не може да
се позовава нито на недостатъци
на превозното средство, с което си служи за
извършване превоза, нито на грешки
на лицето, от което е наел
превозното средство, или на негови
служители.
Доказването, че забавата е причинени от един
от фактите, предвидени в чл. 17 пар. 2 от Конвенцията е в
тежест на превозвача. (по арг. от чл. 18, пар. 1 от Конвенцията).
В случая, от показанията дадени пред СРС от
свидетеляВ.Й.О.- ръководител международен транспорт в
„О.-П.“ ЕООД се установява, че камионите е следвало да се натоварят на
следващият ден след сключване на договорите на 27.04.2016 г. - т. е. ден преди
великденските празници. Два от камионите на дружеството са се явили в 8: 30 ч. във фирма „К.“ и са
приключили товареното около 13: 30 ч. - 14:00 ч., като още на този етап е било
практически невъзможно да достигнат до митническия агент „Шенкер“ в гр.
Божурище, поради което след разговор с „Е.Т.“ ООД е взето решение камионите да
бъдат в „Шенкер“ в първия работен ден след празниците - трети май. Забавяне
било допуснато и от избрания от ответника митнически агент „Шенкер“,
който изготвил документите за първите два камиона едва в 18 ч., а за третия
около 20 ч. и стигайки до границата с Р. Румъния, шофьорите не можели да
шофират, тъй като достигнали изискуемите 15 часа за денонощие. Свидетелят е
посочил още, че на 04.05.2016 г. два от камионите е следвало да спрат на австро-унгарската границата, понеже имало забрана през този
ден да се управляват МПС над 12 тона, за което ответникът е предупреден
предварително. Според него, на 07.05.2016 г. трите камиона са били на
швейцарската граница, където е последвало ново забавяне при преминаването ѝ,
тъй като било необходимо издаването на документ „Лауф зетел“. Същият се е
наложило да бъде заплатен от превозвача (по 100 евро на камион), за да премине
стоката транзит, за която сума имал потвърждение по имейл от ответника, че ще
му бъде възстановена. Сочи, че въпреки договорната клауза „ол ин“, разходите на
швейцарската граница е следвало да се поемат от ответника, който приел без
възражения издадената в тази връзка фактура. Заявява, че през цялото време
неуспешно се е опитвал да установи контакт със служители на „Е.Т.“ ООД.
Свидетелката Д.Д.Д.,
ръководител спедиция при ответника „Е.Т.“ ООД, от
своя страна е дала показания, че процесната поръчка е възложена от немското дружество „Б.Х.Ф.“
ООД за превоз на промоционални възглавници и доставката е била с фиксиран срок,
поради пускането им в промоция. Според нейните показания спедиторът е посочил
единствено митницата, но не и конкретен митнически агент, в случая „Шенкер“. За
един от камионите е имало забава още при товареното в България, което е било
извършено на 03.05.2016 г. На 12.05.2016 г. - денят, следващ датата на
последната доставка, ответникът е изпратил до превозвача „О.-П.“ ЕООД по имейл
уведомление, че заради забавянето ще бъдат глобени от изпращача „Б.Х.Ф.“ ООД,
тъй като самият той е бил санкциониран от получателя „А.“. Независимо, че са
изпратени и последващи имейли, ищецът не взел
становище и не е оспорил удържаната сума от 1 500 евро.
Предвид противоречията в показанията на
свидетелите, районният съд е постановил извършването на очна ставка между тях.
При нея свидетелят О.е поддържал дадените показания, че камионите са изпратени
по нареждане на митническия агент „Шенкер“, тъй като на последния фирма „Б.Х.Ф.“
ООД е дължала заплащането на такси за оформянето на транзитните документи. Според
него документа „Лауф зетел“ е подобен на разрешително
за влизане в Швейцария и не се изисквал винаги, като клиентът на ответника е
следвало да представи този документ. Документа се издава на митницата срещу
такса, но без съгласуване с ответното дружество, шофьорите на ищеца нямали
практика по своя преценка да го заплащат. Тъй като шофьорите се наложило да
чакат един ден, свидетелят е намерил нов митнически агент и след консултация
със служител на ответника –Б., се разбрали да се плати допълнителната такса,
след което тези средства да се възстановят на превозвача.
Свидетелката Д. заявява, че не е била
информирана от служителяБ. за забавянето на документи
по процесния превоз, като по повод твърденията на свидетеля О., че не е могъл
да открие никой от фирмата заявява, че всички във фирмата имат мобилни
телефони, на които могат да бъдат открити. Пояснява, че фирма „Б.Х.Ф.“ ООД посочва
митницата, през която да премине превоза, като „Б.Х.Ф.“ ООД плаща на митницата
и на митническия агент, а необходимите документи изпраща директно на адреса за
товарене. Твърди, че забавянето от страна на превозвача е започнало още в
България, тъй като от гр. Троян до гр. София са два часа път и камионите са
могли да избегнат въведената забрана за движение след 16 ч.
Предвид обсъдените показания въззивният
съд намира следното относно допуснатата забавата при процесния
превоз,:
Основно задължения на превозвача е да
извърши превоза в определения за това срок. (арг. от
общата разпоредба на чл. 368, ал. 1 ТЗ). Договорът за превоз безспорно е
абсолютна търговска сделка и всяко лице, което извършва превоз по занятие има
качеството на търговец. Именно защото търговецът е професионалист, се очаква да
има повече знания и умения от нетърговеца при извършване на дейността по
занятие, и в този смисъл законът изисква засилена грижа към неговите дела -
грижата на добрия търговец.
Предвид изложеното въззивният състав проема, че при сключване на процесните три договора за
превоз от 27.04.2016 г. ищецът „О.-П.“ ЕООД, като превозвач, е следвало да
съобрази обстоятелството, че в периода 29 април - 02 май 2016 г. са Великденски
празници и тези дни са почивни. Дори да е имало забавяне на митница София в
резултат от намаленото работно време на тази служба по време на празниците
(което не е еднозначно установено по делото), грижата на добрия търговец изисква
от ищеца - превозвач да предвиди тази възможност и да обезпечи в максимална
степен достигането на камионите до митница София на 28.04.2016 г.
От приетата пред СРС съдебно - техническа
експертиза, която не е оспорена от страните, анализираща данните от GPS системата на два от трите камиона (за третия камион
такива данни не са се съхранявали) се установява, че камион с рег. № ********е
пристигнал в 08: 27 ч. на 28.04.2016 г. на мястото за товарене в гр. Троян и е
отпътувал в 13:33 г., като се е отправил не към митницата в гр. София, а към
гр. Плевен, без да е доказана основателна причина за това. По отношение на другия
камион с рег. № ********се установява, че е пристигнал в гр. Троян едва в 11:13
ч. и предвид твърденията и на двете страни, че от 16 ч. същия ден е бил
въведено ограничение за движение на товарни камиони по републиканските пътища е
изводимо, че превозвачът не е обезпечил в пълна степен възможността
товарителните дейности да започна в един по - ранен момент на деня,
осигурявайки си необходимото време да се придвижи до митница София още на
28.04.2016 г.
По отношение на твърдението на ищеца, че е
било допуснато забавяне при оформянето на митническите документи от избрания от
изпращача „Б.Х.Ф.“ ООД митнически агент, не се установява, този агент да е посочен
именно от фирма „Б.Х.Ф.“ ООД или от ответника, но дори и този факт да се изведе
от заявеното от свидетеля Д., че „Б.Х.Ф.“ ООД плаща на митническия агент“, по
делото липсват каквито и да било доказателства, че митническият агент е оформил
документите извън обичайно разумния за това срок.
Съдът намира, че не представлява извинителна
причина за допуснатата забава на доставка и набавянето на документа „Лауф
зетел“, който ищецът поддържа, че му е бил изискан при влизане в Конфедерация
Швейцария. Ищцовият свидетел О.сочи, че такъв
документ не се изисква винаги, поради което не може да се приеме тезата на
въззивника, че изпращача и спедитора не са му осигурили необходимите документи
за превоз, още повече че не се сочи друг превозен документ, който да не е
предаден на ищеца. Освен това свидетелят О.заявява, че „Лауф
зетел“ се издава на самата митница на шофьора на
камиона, което води до извод, че не е било необходимо съдействието на „Е.Т.“
ООД или фирма „Б.Х.Ф.“ ООД и превозвачът е могъл сам да се снабди с документа с
минимално няколко часово закъснение.
В заключение на изложеното и при
положение, че уговорената крайна дата за доставка по договорите за превоз е
била 06 май, съпоставено с дължината на маршрута и дадения на превозвача срок от
общо девет дни за изпълнение на договора, то и допуснатото неколкодневно
закъснение (стоките са разтоварени на 10 и 11 май) не може да бъде оправдано с възникналата
необходимост от получаване на въпросния документ, нито с великденските празници
или твърдяната (но недоказана) забава от страна на митническия агент.
Следва да се отбележи, че ищцовата теза за наличие на обстоятелства, които
превозвачът не е могъл да избегне, се гради единствено на показанията на
свидетеля О.. Последните обаче са в противоречие със заявеното от свидетелката Д.
и не са подкрепени от други писмени или гласни доказателства, включително не е
представена твърдяната в първоначалните показания на свидетеля О.писмена имейл
кореспонденция със служител на „Е.Т.“ ООД. Като се отчете известната
заинтересованост на свидетеля О., който е отговарял за процесния
превоз и понастоящем е служител при ищеца, показанията му, преценени по реда на
чл. 172 ГПК, не са с достатъчна доказателствена стойност да обосноват извинителни
обстоятелства за закъснението на доставката.
Съгласно чл. 23, пар.
5 от Конвенцията, в случай
на забава при доставянето, ако правоимащият докаже, че от
това е възникнала щета, превозвачът е длъжен да заплати
обезщетение в размер на тази щета,
но не повече
от цената на превоза.
Предвид доказване по
делото на допусната виновна забава от страна на превозвача за която на „Е.Т.“
ООД е наложена глоба от 1 500 евро от изпращача - немското дружество „Б.Х.Ф.“
ООД, настоящият състав споделя извода на СРС, че направеното от ответника в
отговора на исковата молба възражение за прихващане с претендираното от ищеца
превозно възнаграждение е основателно.
Във връзка с оплакването в жалбата, въззивният
съд намира за доказано наличието на причинна връзка между допусната забава и претендираните от „Е.Т.“ ООД вреди, тъй като видно от
фактура № 400870/13.07.2016 г. (л. 23) и заключението на допълнителната ССЕ (л.
90) фирма „Б.“ е издало фактура на ответното
дружество за сумата от 1 500 евро и заплатена на 27.03.2017 г., която сума е
била дължима поради просрочена доставка с най - късна дата 06.05.2016 г. на
фирма „Х. – А.С.“ - получател на стоките по процесните три превоза.
Предвид изложеното, основателно СРС е приел, че остатъка
от възнаграждението, дължимо на ищеца по договора за превоз в размер на
2 933, 75 лв. (равняващо се на 1 500 евро), е погасен чрез прихващане
с дължимото от него към ответника обезщетение за забава в превоза в размер на
1 500 евро.
Доколкото крайните изводи на въззивният
съд съвпадат с тези на СРС, макар и по допълнително изложени съображения, въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение следва да се потвърди изцяло. Този извод се отнася и
до частта, в която са присъдени разноски в полза на ответника.
По
разноските пред СГС:
С оглед изхода на спора пред въззивната
инстанция, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените в
настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 450
лв.
Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение
№ 433114 от 19.06.2018 г. на СРС, 62 с - в, по гр. д. № 71769/2017 г.
ОСЪЖДА „О.-П.“ ЕООД, ЕИК ********, със
съдебен адрес ***, партер, чрез адв. С.М., да заплати
на „Е.Т.“ ООД, ЕИК ********, със съдебен адрес ***, офис 510, чрез адв. Д.С.,
на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски за адвокатско възнаграждение пред СГС, в размер на 450 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване, по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.