Р Е Ш
Е Н И Е № 85
гр.Стара Загора, 26.03.2019г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, VІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
шести февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯН
МАНОЛОВ
при секретар Николина Николова
и с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ
административно дело № 663 по описа за 2018 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. Данъчно-осигурителен процесуален
кодекс.
Образувано е по жалба на „Сънрайз“ ООД
Стара Загора против Ревизионен акт (РА) №Р-16002417006581-091-001/23.08.2018г.,
потвърден с Решение №637/06.11.2018г. на Директор на Дирекция „Обжалване и
данъчно осигурителна практика“ (ОДОП) – гр. Пловдив при ЦУ на НАП. В жалбата се
сочи, че РА в частта, в която е обжалван, е неправилен и незаконосъобразен.
Твърди се, че за 2012г. неправилно в РА е прието, че за съответната продукция
„няма данни в ГФО“ – тя е обезценена, като обезценката не е отнесена като текущ
разход, а по сметка 651 като нефинансови разходи за бъдещи периоди и като такива
присъства в балансите (годишните финансови отчети – ГФО) на дружеството към
31.12.2012г., 2013г., 2014г. и 2015г., т.е. не е продадена или бракувана и не
влияе на данъчните финансови резултати. Заявява се, че аргументът в РА, че
обезценката не е доказана и начислена правилно в случая е неоснователен – дали
това е така или не, е без значение, защото ЗДДС не предвижда начисляване на ДДС
при обезценка на активи, включително продукция, чиято стойност присъства в ГФО,
поради което в този случай не трябва да бъде начисляван ДДС, респективно и
лихви. Излагат се съображения, че за 2014г. в РА неоснователно се твърди, че
„лицето не представя никакви доказателства, че материалните запаси в
действителност са бракувани, и то поради възникнала непреодолима сила“. Въпросното
събитие от непреодолим характер представлява ноторно известен факт, за който
свидетелстват редица национални медии и който не подлежи на доказване. Обосновава
се, че поради това на основание чл.80, ал.2, т.1 от ЗДДС и в този случай не
трябва да бъде начисляван ДДС, респективно лихви и очевидно неправилно данъчния
финансов резултат на дружеството в годишната му данъчна декларация за 2014г. е
увеличен със стойността на погиналите поради непреодолима сила материални
запаси, което трябва да бъде коригирано и ще увеличи натрупаната данъчна загуба
за приспадане през 2016г. Сочи се, че за 2016г. твърдението в РА, че „от
наличната информация не може да се установи, какви са конкретните активи на
дружеството през ревизирания период, дали и колко от тях се използват в
дейността и какъв е размерът на следващата се амортизация за всеки един от
активите“ е необосновано. Твърди се, че за всички години дружеството е подавало
статистически отчети, до които органите на НАП имат достъп и в които има
достатъчно информация за активите му и поради това могат и трябва да бъдат
начислени разходи за амортизации както за 2016г., така и за предходните години
по установените в чл.55, ал.2 от ЗКПО годишни данъчни амортизационни норми,
което ще доведе до намаляване до нула на данъчната печалба за 2016г.,
включително след пренасяне на така изчислените загуби от предходни години. В
заключение се сочи, че трябва да се приложи гореизложеното за увеличаване на
преизчисления резултат за 2014г. на данъчната загуба, която може да бъде приспадната
през 2016г. Поради всичко това в този случай не трябва да бъде установяван
дължим корпоративен данък по ЗКПО за 2016г. и не трябва да бъдат начислени
лихви. Моли се съда да отмени РА №Р-16002417006581-091-001/23.08.2018г.,
потвърден с Решение №637/06.11.2018г. на Директор на Дирекция ОДОП – гр.
Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, в която на дружеството са установени
допълнителни данъчни задължения за ДДС по ЗДДС, корпоративен данък по ЗКПО и
лихви по ДОПК за годините 2012, 2014 и 2016г.
Ответникът по жалбата – Директор
на Дирекция ОДОП гр.Пловдив при ЦУ на
НАП, чрез процесуалния си представител – гл. юрисконсулт Д., оспорва жалбата
като неоснователна и недоказана. Сочи, че жалбоподателят продължава да обжалва
за 2016г. както сумата за корпоративен данък, която е допълнително установена в
хода на ревизията, така и сумата която той сам е декларирал. Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли жалбата и да потвърди изцяло обжалвания
ревизионен акт като правилен и законосъобразен, като вземе предвид и
уточнението във връзка с обжалвания размер на корпоративния данък в ЗКПО, както
и да присъди в полза на Дирекция ОДОП гр. Пловдив юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на
събраните доказателства, съдът приема следното от фактическа страна:
Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №Р-16002417006581-020-001/03.10.2017г.
на началник сектор при ТД на НАП (т.II, л.256) е възложена ревизия с ръководител П.Г.Д.
(главен инспектор по приходите) и П.С.К. (старши инспектор по приходите) на „Сънрайз“
ООД – гр.Стара Загора с обхват: Корпоративен данък за периода от 01.01.2011г.
до 31.12.2016г. и Данък върху добавена стойност за периода от 01.12.2011г. до
31.12.2016г. Срокът на ревизията е определен на три месеца от връчване на
заповедта. Заповедта е подписана с електронен подпис от на 03.10.2017г. в 15:10 часа. При
зареждане на удостоверението към файла с електронните подписи от диска, приложен по делото се
установява, че това е електронния подпис на ,
издадени са от „В-Trust Operational CA QES“, като срокът за валидност на
подписа е от 14.06.2017г. до 14.06.2018г. ЗВР №Р-16002417006581-020-001/03.10.2017г.
на началник сектор при ТД на НАП е връчена на „Сънрайз“ ООД – гр.Стара Загора
по електронен път на 12.10.2017г. (т.II, л.255).
Със Заповед за изменение на заповед възлагане
на ревизия (ЗИЗВР) №Р-16002417006581-020-002/11.01.2018г. на началник сектор
при ТД на НАП (т.II, л.253), обхватът на ревизията е останал в същите
параметри и от същите лица, като е определен срок на завършването й до
12.02.2018г. Заповедта е подписана с електронен подпис от на 11.01.2018г. в 16:10 часа. ЗИЗВР
№Р-16002417006581-020-002/11.01.2018г. на началник сектор при ТД на НАП е
връчена на „Сънрайз“ ООД – гр.Стара Загора по електронен път на 15.01.2018г. (т.II, л.252).
Със ЗИЗВР
№Р-16002417006581-020-003/09.02.2018г. на началник сектор при ТД на НАП (т.I, л.249), обхватът на ревизията е останал
в същите параметри и от същите лица, като е определен срок на завършването й до
12.03.2018г. Заповедта е подписана с електронен подпис от на 09.02.2018г. в 13:34 часа. ЗИЗВР
№Р-16002417006581-020-003/09.02.2018г. на началник сектор при ТД на НАП е
връчена на „Сънрайз“ ООД – гр.Стара Загора по електронен път на 13.02.2018г.
(т.II, л.248).
Със Заповед
№Р-16002417006581-023-001/07.03.2017г. на началник сектор при ТД на НАП (т.II,
л.244), по молба на „Сънрайз“ ООД – гр.Стара Загора и на основание чл.34, ал.1,
т.4 от ДОПК производството по извършване на ревизията е спряно. Заповедта е
подписана с електронен подпис от на
07.03.2018г. в 15:33 часа. Заповедта е връчена на „Сънрайз“ ООД – гр.Стара
Загора по електронен път на 13.03.2018г. (т.II, л.241).
Със Заповед
№Р-16002417006581-143-001/08.06.2018г. на началник сектор при ТД на НАП (т.II,
л.237) ревизионното производство срещу на „Сънрайз“ ООД – гр.Стара Загора е
възобновено, считано от 08.06.2018г. като е определен срок за ревизията след
възобновяването – 13.06.2018г. Заповедта е подписана с електронен подпис от на 08.06.2018г. в 09:55 часа. Заповедта е
връчена на „Сънрайз“ ООД – гр.Стара Загора по електронен път на 08.06.2018г.
(т.II, л.236).
На 22.06.2018г. е изготвен
Ревизионният доклад (РД) №Р-16002417006581-092-001 (т.I, л.31-63), който е връчен на пълномощник на управителя на ревизираното
лице лично на 25.06.2018г. (т.I, л.63-гръб). РД е подписан е собственоръчно от П. Д. и П. К..
На 23.08.2018г. е изготвен РА
№Р-16002417006581-091-001 (т.I, л.14-21), който е връчен на ревизираното лице по
електронен път на 23.08.2018г. (л.87). РА е подписан е електронни подписи от П.Г.Д.
на 23.08.2018г. в 14:00 часа и от на
същата дата в 13:56 часа. При зареждане на
удостоверенията към файла с електрони подписи от диска, приложен по делото се
установява, че електронните подписи са на Д. и Ч., и двата подписа са издадени
от „В-Trust Operational CA QES“, като срокът на валидност на първият от
тях е от 25.09.2017г. до 25.09.2018г., а на втория – от 13.06.2018г. до 13.06.2019г.
РА е обжалван по
административен ред пред Директора на Дирекция ОДОП Пловдив, в частта на
допълнително начислен ДДС в общ размер на 78 586,43 лв., ведно с
прилежащите лихви, възлизащи на сумата от 38 843,17 лв., касаещи периодите
м.12.2012г. и м.12.2014г., както и допълнително установения корпоративен данък
за 2016г. в размер на 8 321, 30 лв., с общо начислените лихви –
1 730,69 лева. С Решение №637/06.11.2018г. Директора на Дирекция ОДОП
Пловдив е потвърдил РА в обжалваната част (т.I, л.70-78).
При извършване на ревизията
е установено следното:
Ревизираното
лице прилага двустранна форма на счетоводно записване на стопанските операции,
съгласно изискванията на ЗСч. Счетоводната отчетност се води от счетоводна къща
„Милдани“ ЕООД с управител П. В. по силата на сключен договор за счетоводно
обслужване в сила от 28.09.2016г. В хода на ревизията ревизираното лице е
представило само част от документи за ревизираният период, а именно оборотна
ведомост и главна книга, включваща данни за периода 01.09.2016г. –
31.12.2016г., както и самите първични счетоводни документи за същия период,
като е посочило, че преди тази дата дружеството не разполага с налична
счетоводна документация. Задълженото лице е информирало ревизиращия екип, че
всички първични и вторични счетоводни документи, както и произтичащите справки,
регистри, отчети и декларации за периода пред 01.09.2016г. се намират при
предишните счетоводители на фирмата – Ч. и Ко ЕООД и Инбаланс Пловдив ЕООД. От
предприетите от ревизиращите лица процесуални действия – искания от трети лица
и контролни органи липсващите документите не са представени, тъй като бившия
финансов мениджър на ревизираното дружество – Д. М. е заявила пред ревизиращия
екип, че от 16.09.2016г. по нареждане на управителя на дружеството е извършила
предаване на всички документи и активи на дружеството на Х. Ч. – управител на Ч.
и Ко ЕООД и Инбаланс Пловдив ЕООД. Последният заявил пред ревизиращите органи,
че е предал всички налични документи в Окръжен съд Стара Загора по търговско
дело №210/2016г., като заявява, че не притежава каквито и да е документи на
Сънрайз ООД. В хода на ревизията, видно от писмо на Апелативен съд Пловдив, е
установено, че Окръжен съд Стара Загора е върнал представените от Ч. документи
още в деня на постъпването им, поради обстоятелството, че същите не са изисквани
от съда.
В периода
от откриването му през 2005г., дружеството е инвестирало значителни финансови
средства в създаването на материална база за производство на текстилни изделия
– покупка на недвижим имот и изграждане на производствен цех с необходимите
машини и оборудване. Съгласно подадения ГФО на дружеството през 2011г. в актива
на баланса са включени земи и сгради на обща стойност 1552 хиляди лева и машини
и оборудване на стойност 305 хиляди лева, други съоръжения 129 хиляди лева. В
пасива на баланса са отчетени допълнителни резерви на стойност 3001 хиляди
лева. При ревизията не са представени хронологични
и аналитични регистри на счетоводните
сметки, удостоверяващи формирането па
посочените цифри. В хода на ревизията дружеството е
представило Заключение на съдебно-икономическа експертиза, изпълнена от И.П.А.
- нещатен експерт към Окръжен съд гр.Стара Загора по търговско дело №
326/2016г. от дата 16.09.2017г., изготвена на база представени по делото
доказателства за внесени суми по банков път, от които е видно, че: За периода от 20.07.2005г. – 11.10.2011г.
дружеството е финансирано от Д. Р. с парични средства в размер на 378 000 евро
/739303,74 лв./; За периода 22.07.2005 -
24.08.2009г. дружеството е финансирано от Д. С. Б. с парични средства в размер
на 716799 евро /1401936,99 лв./; За периода 29.07.2005г. - 24.01.2008г. дружеството е финансирано от В.С. с
парични средства в размер на 202784 евро /39661 1,03 лв/. Сумите са отразени в счетоводството на дружеството
по сметка 119 Допълнителни резерви. Дейността на дружеството с финансирана също
така чрез банков кредит за покупка на оборудване в размер на 250 000 лв.
съгласно представен договор с Райфайзенбанк от 24.07.2007г. със срок на
погасяване до 20.10.2008г. За
ревизирания период дружеството отчита основно приходи от отдаване под наем на
производствения цех и машините.
Предвид
на всичко изложено и с оглед обстоятелството, че в хода на ревизията не са представени счетоводни
документи – първични счетоводни документи, хронологични, синнтетични и аналитични
регистри на счетоводни сметки за периода от 01.01.2011 - 30.09.2016г., оборотна
ведомост, главна книга за всеки един данъчен период, ревизиращият екип е приел,
че са налице обстоятелства но чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК, а именно
„липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за
счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на
основата за данъчно облагане както и когато документите, необходими за установяване
на основата за облагане е данъци или за определяне на задължителните
осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред“. Поради това на
основание чл.122, ал.1 от ДОПК данъчната основа за облагане на задълженото лице
по ЗДДС за периода 01.12.2011г. до 31.08.2016г. и ЗКПО за периода 01.01.2011г.
до 31.12.2016г. е определена по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК.
На ревизираното лице
е връчено уведомление на основание чл.124, ал.1
от ДОПК (т.II, л.263-265) и на основание чл.17, ал.1,
т.2 от ДОПК (т.II, л.260-262), като от страна на лицето не е взето
отношение и е изпратена единствено декларация по чл.124 от ДОПК за 2016г. по електронен път. От ревизиращият екип е извършен
анализ на относимите обстоятелства по чл.122, ал.2 от ДОПК относно установяване на данъчната основа
за облагане на доходите на дружеството, при който е прието, че видно от
публикуваните от дружеството ГФО, подадените годишни данъчни декларации,
справки-декларации, данните налични в ИС на НАП Пловдив и досието на
задълженото лице, дружеството е декларирало приходи от извършената през
годините дейност, за който са установени съответни данъчни задължения.
От установените с РА данъчни
задължения дружеството е оспорило по реда на чл.152, ал.1 от ДОПК само следните
данъчни задължения:
За периода 01.12.2012г. –
31.12.2012г. установен ДДС в размер на 49 571,04 лева и лихва в размер на
28 221,82 лева; за периода 01.12.2014г. – 31.12.2014г. установен ДДС в
размер на 29 015,39 лева и лихви в размер на 10 621,35 лева; корпоративен
данък за 2016г. в размер на 8 321,30 лева и лихви в размер на
1 730,69лв. Останалите установени задължения от
РА не са оспорени пред Директора на „ОДОП“ и следователно са извън предмета на
настоящото производство.
Установяването
на посочените задължения за съответните години са обосновани със следните
обстоятелства:
Относно
начисления ДДС за 2012г. в размер на 49 571,04лв и прилежащи лихви в размер на
27 368,03лв, органите по приходите са извършили анализ на реализираните през
2012г. приходи на база представени от лицето при предходни производства по
прихващане и възстановяване оборотни ведомости за периода 01.01 – 30.04.2012г.
и въз основа на данни от ГФО, доколкото дружеството не е представило счетоводни
документи и регистри в рамките на настоящото производство. В хода на
извършваната ревизия след преглед и анализ на всички събрани документи и
доказателства, е установено, че реализирани приходи по ГДД за 2012г. в размер
на 170489,77лв, са формирани както следва: приходи от отдаване под наем и
консумативи от отдаване под наем и издадени фактури на „Балдис“ ЕООД на
стойност 82591,78 лв., декларирани в дневника за продажби за същия период и
потвърдени с предоставените документи от „Балдис“ ЕООД; приходи от извършени ВОД на
продукция за NUOVA S.G. с VIN IT02813470172 /валиден/ на стойност общо 87895,40лв, потвърдени с
АПВ № 1220245/08.06.2012г. от извършена проверка за прихващане и възстановяване
за периода 01.02.2012 - 30.04.2012г. с приложени към него документи - фактури
за покупки и продажби, 3 броя международни товарителници и оборотна ведомост за
периода 01.01.2012г. – 30.04.2012г., от която е видно изписването на продукция
от сметка 303 за периода на стойност
86529,84лв и дебитен остатък по
сметката на стойност 359754,75лв. Данни по Сметка 303 Продукция съгласно оборотна ведомост към 30.04.2012г.:
Начално салдо – 446284,59лв;
Кредитен оборот – 86529,84лв; Крайно салдо – 359754,75лв; Данни по Сметка 302/6 – Амбалаж
съгласно оборотна ведомост към 30.04.2012г. Начално салдо – 7763,02лв; Кредитен оборот – 1365,56лв;
Крайно салдо – 6397,46лв; Общо за сметка 302 Материали
– дебитен остатък – 29076,95лв, като стойността на материалите, които включва тази сума са Материали /с/ка 302 – 1679,23лв, Памук с/ка 302/2 – 6306,11лв, Еластомери с/ка 302/3 – 10286,18лв, Найлон с/ка 302/4
– 3421,57лв, памук краен с/ка 302/5 – 986,40лв, Амбалаж с/ка 302/6 – 6397,46лв
или общо 29076,95лв, която сума съответства на сумата посочена в баланса към
31.12.2012г. След извършената ВОД през 2012г.
на стойност 88 хил. по данни от оборотната ведомост към 30.04.2012г.,
представена от задълженото лице във връзка с извършената проверка по прихващане
и възстановяване и приложена към АПВ № 1220245/08.06.2012г. остава налична продукция за 359754,75лв, която не съответства на сумата, посочена в баланса
към 31.12.2012г. Сумата в баланса е намаляла на 116 хил. лв., т.е. за разликата
от 244 хил. лева липсват данни относно причината за отписването им. Не са
отчетени приходи от продажба на продукция. В дневниците за продажби са отразени
основно фактури за наем и консумативи и МПС на Балдис ЕООД, както и извършената
ВОД, описана по-горе. Отчетените в дневника за продажби доставки по стойност
съответстват на приходите, посочени в годишната данъчна декларация. В
декларацията резултатът не е преобразуван в увеличение с липса на дълготрайни и
краткотрайни материални активи и материални запаси на основание чл.28, ал.1 и
ал.2 от ЗКПО. В ОПР за 2012г. в разходната част е посочено намаление на
запасите от продукция и незавършено производство на стойност 69 хил. лева. Тази
цифра не съответства на данните и оборотите по сметка 303 Продукция в оборотната
ведомост към 30.04.2012г., като следва да се отбележи, след тази дата и до
31.12.2012г. няма отчетени други продажби на продукция. Въз основа изложените
факти и обстоятелства и събраните доказателства ревизиращият екип е приел, че
отписването на материални запаси /продукция/ на стойност 244 хил. лв. е
направено във връзка с извършена доставка, която не е отразена в дневника за
продажби и справката-декларация на задълженото лице, очевидно не е намерила
отражение и в годишната данъчна декларация, т.е. не е отчетен прихода от тази
доставка и не е начислен ДДС. Ето защо с цел правилно да бъдат определени
задълженията на задълженото лице са взети предвид следните обстоятелства: Намалението
на запасите от продукция за 2012г., за които не са издадени документи за
продажба е в размер на 244 000 лв. Декларираната/извършената ВОД на продукция
през м. април 2012г. за NUOVA S.G. с VIN IT02813470172 на стойност 87895,40лв, е отчетена в счетоводството на дружеството като
прихода е отчетен чрез кредитиране на сметка 701 Приходи от продажба на
продукция, а продадената продукция е отписана чрез кредитиране на сметка 303
Продукция със сумата от 86529,84лв. Тези факти и обстоятелства са приети за достоверни предвид
обстоятелството, че за този период е извършена проверка по прихващане и
възстановяване и фактите и обстоятелствата са потвърдени с издадения АПВ,
поради което данните се приемат за достоверни и по отношение на реализираната
печалба от извършената доставка, която е в размер на 1,58 %. Предвид изложените
факти и обстоятелства, ревизиращият екип е приел за уместно да се приложи
същата ставка на печалба и по отношение на доставката, за която не са издадени
документи, като се има предвид следното: Периодът, в който е осъществена
доставката е същият отчетен период, и в двата случая се касае за продажба на
продукция, която е останала налична след като дружеството отдавна е
преустановило производствената си дейност. Въз основа на изложеното в
настоящето ревизионно производство е прието, че продукцията на стойност 244
000лв е продадена с печалба от 1,58 % и се формира приход и данъчна основа за
облагане с ДДС в размер на 247855,20лв. Тази сума следва да намери отражение
при определяне на приходите на Сънрайз ООД за 2012г. Предвид обстоятелството,
че това е облагаема доставка по ЗДДС, то следва да се начисли и ДДС в размер на
49571,04лв, който се приема за
изискуем най – късно за периода м.12.2012г. Върху тази сума са определени лихви
в размер на 28 221,82лв.
Относно начисления ДДС
за 2014г. в размер на 29015,39лв и
прилежащи лихви в размер на 10621,35лв,
в хода на ревизионното производство органите по приходите са установили
следното: За 2014г. лицето с декларирало реализирани приходи по ГДД в
размер на 232706,55лв, формирани както следва: приходи от отдаване под наем и
издадени фактури за консумативи на „Стара Сокс“ ЕООД на стойност 134669,19лв; приходи
от продажба па отпадъчна хартия на МЕГАХАРТ ЕКОЛОДЖИ ЕООД на стойност 244,17лв.; приходи от продажба на недвижим имот в размер на
97791,50лв. на РИЦ ООД, съгласно нотариален акт №123/31.07.2014г. за сумата от
117349,80лв /данъчна основа 97791,50лв и ДДС – 19558,30лв, всички общо на стойност
232704,86лв. В дневника за продажби за периода м.12.2014г. е включена продажба
на стойност 137417,13лв, отразени в колона 14 - Данъчна основа на доставките по
глава Трета по ЗДДС. По доставката не е начислен ДДС и данъчната основа не е
включена в приходите, отчетени в ГДД за 2014г. Същевременно в баланса на
дружеството за 2014г. е отразена промяна в активите на дружеството както
следва: Стойността на материалните запаси /продукция/ на стойност 116 хил. лв.
отчетени в края на предходната година са намалели на 0,00 лв. към 31.12.2014г. Стойността
на материалните запаси /суровини и материали/ на стойност 29 хил. лв., налични
в края на предходната година са намалени на 0,00 лв. към 31.12.2014г. Общо
намалението на запасите е в размер на 145 хил. лв. Същевременно в ОПР не е
посочен размер на намалението на запасите от продукция, но са отчетени други
разходи на стойност 245 хил. лв., в това число балансова стойност на
продадените активи 104 хил. лв. /земя/. В годишната данъчна декларация за
2014г., е отчетено увеличение на финансовия резултат по реда на чл.28, ал.1 и 2
от ЗКПО при установени липси на материални запаси в размер на 137417,10лв.
Сумата абсолютно съответства на декларираната доставка в дневника за продажби,
описана по-горе, за която не е начислен ДДС. Съгласно чл.79, ал.3 от ЗДДС регистрирано
лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за закупени стоки,
при установяване на липса или бракуване на същите дължи данък в размер на
приспаднатия данъчен кредит. В чл.79, ал.4 на ЗДДС е записано, че корекцията по
ал.3 се извършва в данъчния период, през който са възникнали съответните
обстоятелства, чрез съставяне на протокол за извършената корекция и отразяване
на този протокол в дневника за продажбите и справка-декларацията за този
данъчен период. Видно от цитираните документи е, че за периода 01.01.2014 -
31.01.2014г. в дневника за продажби и справката-декларация няма отразен
протокол, определящ задължението за ДДС на „Сънрайз" ООД съгласно
цитираните разпоредби. След преглед и анализ на декларираните от задълженото
лице покупки и ползвания данъчен кредит в предходните данъчни периоди, се
установи, че задълженото лице по правило е ползвало данъчен кредит за всички
закупени материали за производството и относителния дял на декларираните
покупки без право на данъчен кредит е пренебрежимо малък и естеството на тези
доставки не участва пряко при формирането на себестойността на продукцията. На
база събраните доказателства, както и обстоятелството, че дружеството не е изпълнило
горецитираните разпоредби и не е представило доказателства в хода на настоящата
ревизия, включително след връчване на уведомлението по чл.124 от ДОПК, за
размера на ползвания данъчен кредит и при ревизията не са налични коректни
данни за извършване на корекция на ползвания данъчен кредит, то е прието, че
формираната себестойност на отписаната продукция на стойност 116 хил. и
отписаните материали на стойност 29 076,95 лв. общо в размер на 145 076,95лв е реалната стойност на установените липси на материални
запаси следва да бъде данъчна основа за начисляване на дължимия ДДС във връзка
с прилагането на чл.79 от ЗДДС. Общо размера на дължимия ДДС е в размер на 29 015,39лв.
За 2016г. ревизираното
лице е подало ГДД е вх.№ 2400И0201452/31.03.2017г., която е била некоректна и е
анулирана, а в последствие е подадена коригираща декларация с вх.№
2400140225495/29.09.2017г. Съгласно декларацията за 2016г. ЗЛ
е отчело счетоводна печалба в размер на 292 970лв. След преобразуване данъчния
финансов резултат данъчната печалба е 41 109,35лв. Деклариран корпоративен
данък в размер на 4 110,94лв. Авансови вноски 600,00 лв. С ревизията са
установени следните резултати: Приходи в размер на 1763794,09лв. Приходите са
формирани на база документално доказани приходи от наеми, продажба на недвижим
имот и отписване на задължения на дружеството към съдружници, отчетено от
задълженото лице. както следва: 159 806,70лв. по издадени фактури на „Стара
Сокс“ КООД за наеми и префактуриране па консумативи, включени в дневника за
продажби за цялата 2016г.; 1 302 827,37лв от продажба на недвижим имот
/производствен цех/ съгласно НА №27/12.12.2016г. и ИА №28/12.12.2016г.; 301 160,02лв
– отписани задължения на дружеството към
съдружниците, отчетени по сметка 119 Допълнителни резерви. При тези данни при
ревизията са установени разходи в размер на 1 538 846,61лв.,
формирани както следва: разходи за материали и външни услуги документално
доказани в хода на ревизията размер на 81 787,01лв.; разходи за възнаграждения
и осигурителни вноски в размер на 14 287,21лв. Установена при ревизията отчетна
стойност па продадените активи - ДМА – 1 442 772,39лв. Установеният резултат е счетоводна
печалба в размер – 224 947,48лв. Справка за пренасяне на загуби: Пренасят се
установените данъчни загуби за 2011г. – 62303,91лв и за 2013 – 3832,33лв. Общо
100 624,24 лв. Данъчният резултат и дължимия данък е формиран по следния начин:
|
за 2016 |
Декларирано: /лева/ |
Установено/лева/ |
|
Общо приходи по ОПР |
1702547,37 |
1763794.09 |
|
Общо разходи по 01 IP |
1409573,39 |
1538846.61 |
|
Финансов резултат: |
|
|
|
Счетоводна печалба |
292970,98 |
224947,48 |
|
Счетоводна загуба |
|
|
|
Увеличения на фин.резултат: общо |
|
|
|
В т.ч: - чл. 26. 1.6 от ЗКПО |
|
|
|
|
|
|
|
Намаления на фин. резултат: общо |
|
|
|
В т.ч: - чл. 54. ад. 1 от ЗЮ 10 |
|
|
|
- данъчна загуба от източник в страната |
251861,63 |
100624,24 |
|
Данъчен финансов резултат |
|
|
|
Данъчна загуба |
|
|
|
Данъчна печалба |
41109,35 |
124323,24 |
|
Полагащ се корпоративен данък 10 % |
4110,94 |
12432,24 |
|
Отстъпка съгласно чл.92, ал.5 от ЗКПО |
- |
- |
|
годишен корпоративен данък след отстъпката |
4110,94 |
12432,24 |
|
Внесени авансова вноски |
600,00 |
216,57 |
|
Разлика за внасяне |
3510,94 |
12215,67 |
С ГДД за 2015г. лицето е декларирало
дължими тримесечни авансовите вноски за 2016г. в размер на 300лв и през 2016г.
дружеството е направило 2 вноски по 300лв. Вноските са направени със
закъснение, поради което за същите е начислена лихва общо в размер на 1,60лв, които
са внесени. Заради некоректно подадената декларация на 31.03.2017г., в
данъчно-осигурителната сметка част от внесените суми за авансови вноски в
размер на 383,43 лв. са погасили автоматично други задължения на дружеството,
поради което към датата на подаване на коректната декларация – 29.09.2017г.
само 216,57лв. са обвързани с декларираното задължение. Въз основа на извършената
ревизия с РА са установени следните дължими суми: Корпоративен данък за 2016г.
в размер на 12 215,67лв, като след съобразяване на
декларирания такъв в размер на 4 110,94лв, е определен корпоративен данък
в размер на 8 321,30лв и лихва – 1 730,69лв.
От така установената фактическа обстановка въз основа на представените по
делото доказателства, след като се съобрази с изискванията на чл.160, ал.1 от ДОПК и провери законосъобразността на оспорения ревизионен акт на основанията
предвидени в чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът направи следните правни изводи:
Решение
№ 637/06.11.2018г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив е съобщено на
„Сънрайз“ ООД – гр.Стара Загора по електронен път на 06.11.2018г. (т.I, л.69),
а жалбата срещу него е подадена на 20.11.2018г. по куриер (т.I, л.7),
следователно оспорването е упражнено в рамките на срока по чл.156, ал.1 от ДОПК. С атакувания ревизионен акт се установяват данъчни задължения за
оспорващото лице и това обстоятелство предполага съществуването на пряк, личен
и непосредствен правен интерес от провеждане на неговата съдебна проверка за
законосъобразност. Жалбата до съда е депозирана след изчерпване на възможността
за обжалване на РА по административен ред, което е приключило с решение на
горестоящия административен орган, с което РА е потвърден в оспорената му част.
Предвид обстоятелството,
че седалището на жалбоподателя към 03.01.2012г. (справка Търговски регистър),
т.е. момента
на извършване на първото действие по осъществяване на данъчно-осигурителния
контрол от органите по приходите, е в гр.Стара Загора, на основание чл.156,
ал.1, т.1, изр.2-ро от ДОПК делото подлежи на разглеждане пред Административен
съд Стара Загора. Поради това и след като е депозирана срещу подлежащ на
оспорване акт, пред надлежния съд и в законоустановения срок, от активно
легитимирано лице, за което е налице правен интерес за оспорването, жалбата е
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Видно от Заповед
№РД-09-1/03.01.2017г. на директора на ТД на НАП Пловдив, издадена на основание
чл.11, ал.1 от ЗНАП, вр. чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, е налице оправомощаване на
началниците на сектори в отдел „Ревизии“ (сред които е и ) да издават заповеди
за възлагане на ревизии. Според правилото чл.119, ал.2 от ДОПК РА се издава от органа, възложил ревизията и ръководителя на
същата. В конкретния случай автори на обжалваното произнасяне са – възложител на ревизията и П.Г.Д. –
ръководител на ревизията, поради което следва да се приеме, че това нормативно
изискване е спазено. Издателите на оспорения акт са разполагали с материална
компетентност и такава по степен, налице е и териториална компетентност на същите,
тъй като са част от териториалната дирекция на НАП гр.Пловдив, която е
компетентна териториална дирекция по критериите на чл.8, ал.1,
т.1 от ДОПК.
Постановеният РА, чиято
неразделна част е РД, както и решението на ответника, с което е потвърден РА,
обективират не само фактическите основания на органите по приходите във връзка
с определените задължения за данъци на ревизираното лице, но също се посочват и
правните основания за произнасянето им. Публичните вземания са конкретизирани в
достатъчна степен на яснота по основание, размер и субект. Посочени са данни за
ревизираното лице, за име и длъжност на авторите на РА. Съдържа се информация
за обхвата на ревизията. Посочен е срока и органа, пред който може да се
обжалва съобразно изискванията на чл.120 от ДОПК.
Видно от материалите по ревизионната
преписка РА е подписан от посочените като негови издатели органи по приходите с
квалифициран електронен подпис по чл.13, ал.3 от ЗЕДЕП. Електронният подпис е
приравнен на саморъчен съгласно изричното указание на чл.13, ал.4 от ЗЕДЕП,
като документите са подписани в срока на действие на удостоверението по чл.24
от ЗЕДЕП. По определението на чл.13, ал.1 от Закона за електронния подпис и
електронния документ, електронен подпис е всяка информация в електронна форма,
добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на
неговото авторство. Квалифициран електронен подпис съгласно чл.13, ал.3 и ал.4
от ЗЕДЕП е усъвършенстван електронен подпис, който отговаря на изискването на
чл.16 от Закона и той има значение на саморъчен подпис. За установяване на
наличието на квалифициран електронен подпис е необходимо съгласно изискването на
чл.16, ал.1 от ЗЕДЕП да е придружен от издадено от доставчик на удостоверителни
услуги удостоверение за квалифициран електронен подпис, отговарящо на
изискванията на чл.24 удостоверяващо връзката между автора и публичния ключ за
проверка на подписа, и да е създаден посредством устройство за сигурно
създаване на подписа. Удостоверението за електронен подпис е средство за
електронна идентификация и потвърждаване на самоличността на лицето, подписващо
даден документ /файл/. Удостоверението за електронен подпис е законово признато
за еквивалент на саморъчен подпис за лицата, които притежават такова
удостоверение. От представените удостоверения, като прикачен файл е видно, че
подписите са положени от съответните лица, в периода на срока на действие на тези
удостоверения. В тази връзка се установи, че РА (както и РД и ЗВР) е подписан с
електронен подпис от лицата, посочени като негови издатели, с КЕП и в периода
на действие на удостоверенията.
При тези данни съдът намира,
че оспорения РА е издаден от компетентен орган и е съответстващ на законовите
изисквания за форма на административен акт по чл.120 от ДОПК.
В подадената до съда жалба
не се заявява оплакване за съществено нарушаване на административнопроизводствените
правила, а и служебната проверка не констатира подобен порок на протеклото административно
производство. Със заповед на началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Пловдив от 03.10.2017г. е възложена ревизия с ръководител П.Г.Д. (главен
инспектор по приходите) и П.С.К. (старши инспектор по приходите) на „Сънрайз“
ООД – гр.Стара Загора с обхват: Корпоративен данък за периода от 01.01.2011г.
до 31.12.2016г. и Данък върху добавена стойност за периода от 01.12.2011г. до
31.12.2016г. Срокът на ревизията е три месеца от връчване на заповедта, като този
срок е продължаван на два пъти с последващи заповеди. На 07.03.2018г.
ревизионното производство е спряно със съответна заповед, а на 08.06.2018г. е
възобновено със Заповед №Р-16002417006581-143-001/08.06.2018г. на началник
сектор при ТД на НАП като е определен срок за ревизията след възобновяването –
13.06.2018г. Тази заповед е връчена на „Сънрайз“ ООД – гр.Стара Загора по
електронен път на 08.06.2018г. Спазен
е срока по чл.114 от ДОПК. На 22.06.2018г., в 14-дневен срок след изтичането на срока за
извършване на ревизията, е издаден РД при съблюдаване на разпоредбата на чл.117, ал.1
от ДОПК. РД е връчен на пълномощник на ревизираното лице на 25.06.2018г. В срока по чл.117, ал.5 от ДОПК е постъпило
възражение срещу РД от
ревизираното лице с вх.№70-00-9262/10.08.2018г. Съгласно чл.119, ал.2
от ДОПК ревизионният акт се издава в 14-дневен срок от подаване на
възражение или от изтичане на срока за подаване на възражение. РА е издаден на 23.08.2018г.
при съобразяване с правилото на чл.119, ал.2
от ДОПК. В обобщение съдът не констатира съществено нарушаване на
разписаната административна процедура, рефлектиращо върху законосъобразността
на атакувания РА.
При изследване на
материалната законосъобразност съдът съобрази следното:
Ревизионното производство е
проведено по особения ред на чл.122
– 124 ДОПК,
при който в тежест на органите по приходите е да докажат основанията по чл.122,
ал.1 от ДОПК, а когато фактическите констатации в ревизионния акт са подкрепени
с достатъчно доказателства се прилага презумпцията по чл.124, ал.2 от ДОПК и
тежестта на оборването им се възлага на ревизираното лице. В тази връзка в
разпореждането си за насрочване на делото съдът е дал указания по
разпределението на доказателствената тежест, както по отношение на лицето,
което носи доказателствена тежест съобразно чл.154, ал.1 ГПК, вр. § 2 от ДР на
ДОПК за установяване на твърденията в жалбата си, така и по
отношение на ответника по жалбата за обстоятелствата по чл.122, ал.1 ДОПК.
В случая органа по приходите
е посочил, че в хода на ревизионното производство са изготвени искания за
представяне на документи и писмени обяснения, като са изискани всички
счетоводни документи за ревизирания период, необходими за установяване на
данъчните задължения на дружеството, но в отговор на връчените искания е
представена една незначителна част от документите (за последното тримесечие на
2016г.), като всички останали първични и вторични счетоводни документи и
регистри не са представени. Поради това ревизиращите органи са приели, че е
налице липса или не представяне на счетоводна отчетност съгласно ЗСч, което
означава, че е необходимо в хода на ревизията на лицето редовно да е връчено
искане за предоставяне на конкретни счетоводни документи, относими към
съответното данъчно облагане и тези документи да не са представени в указания в
искането срок. Такова искане е изпратено до ревизираното лице (т.II, л.266) и е
връчено на 07.03.2018г. (т.II, л.268), по което не е представено становище. Освен
това, с Уведомление №Р-16002417006581-113-001/07.03.2018г. (т.II, л.263),
връчено на 07.03.2018г. (т.II, л.265) ревизираното дружество е уведомено по
реда на чл.124, ал.1 от ДОПК, че са налице основания по чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК. Съгласно тази разпоредбата обстоятелствата, които се явяват предпоставка
за извършване на ревизията по особения ред са „липсва или не е представена
счетоводна отчетност съгласно Закона за
счетоводството (ЗСч) или воденото счетоводство не дава възможност за
установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими
за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на
задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред“.
При тези данни се налага
изводът, че законосъобразно приходната администрация е приела, че липсва или не
е представена счетоводна отчетност съгласно ЗСч или воденото счетоводство не
дава възможност за установяване на основа за данъчно облагане – предпоставка по
чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК. Спазени са и останалите изисквания на чл.122, ал.2
от ДОПК, тъй като при определяне на основата за облагане с данъци органът по
приходите е взел предвид всяко от посочените в тази норма и относими към
ревизираното лице обстоятелства. Поради това и с оглед разпоредбата на чл.124,
ал.2 от ДОПК в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена
ревизия по реда на чл.122 фактическите констатации в него се смятат за верни до
доказване на противното, поради което в тежест на задълженото лице е да обори
същите с пълно насрещно доказване. В настоящия случай липсата на водено
счетоводство, което представлява съвкупност от първични и вторични счетоводни
документи и счетоводни регистри, не дава възможност за установяване на основата
за данъчно облагане, т.е. налице е една от хипотезите, предвидени в чл.122,
ал.1, т.4 от ДОПК.
Тези обстоятелства сочат, че
в случая е налице презумптиваната доказателствена сила на фактическите
констатации на РА по смисъла на чл.124, ал.2 от ДОПК и тежестта на оборването им се възлага на
ревизираното лице, като в случая жалбоподателя не обори тези констатации поради
следните съображения:
Относно задълженията за 2012г. в жалбата и в писмените
бележки на процесуалния представител на жалбоподателя се сочи, че неправилно в
РА е прието, че обезценените материали запаси на стойност 244 хил.лева са
реализирани, без да бъде начислен ДДС за извършената доставка. Твърди се, че
макар поради обективна за дружеството невъзможност голяма част от счетоводните
документи да не са представени, то заявените за вписване в търговския регистър
ГФО, както и оборотните ведомости, доказват, че въпросната продукция е
обезценена, като същата е отразена по сметка 651 като нефинансови разходи за
бъдещи периоди и като такива присъства в балансите и за последващите 2013г.,
2014г. и 2015г. Тези доводи се явяват неоснователни, поради следните
съображения: противно на твърдяното в жалбата с протокол №1470877/11.06.2018г.
са присъединени към ревизионната преписка представените от ревизираното
дружество документи, касаещи 2012г. – оборотни ведомости и ГФО, които са били
налични към данъчното досие на дружеството и на които е извършен обстоен анализ
от ревизиращият екип. Но твърденията за обезценяване на продукция не са
подкрепени с каквито и да било доказателства от страна на жалбоподателя, като
не са представени съответните счетоводни записи, нито доказателства за промяна
на пазарните условия, които да обуславят извършването на обезценката, протоколи
за обезценка или др. Ето защо съдът намира, че следва да бъде зачетена отнапред
придадената презумпция за вярност на констатациите в РА. При доказателствена
тежест на жалбоподателя законовата презумпция не беше оборена. Въпреки дадените
в разпореждането за насрочване на делото указания за посочване на доказателства
в подкрепа на изложеното в жалбата, това не беше сторено от жалбоподателя,
поради което спрямо него следва да се приложат последиците от недоказването, а
установено от ревизиращите органи данъчни задължение да е приеме за
законосъобразно.
Относно задълженията за 2014г. в жалбата се твърди, че
поради възникнала непреодолима сила – наводнение в Област Стара Загора,
материалните запаси върху който е начислен данък са бракувани, поради което и
на основание чл.80, ал.2, т.1 от ЗДДС в този случай не трябва да се начислява
ДДС. Съгласно посочената разпоредба корекции
по чл.79 не се извършват в случаите на
унищожаване, липса или брак, причинени от непреодолима сила. Действително посоченото от жалбоподателя наводнение би
могло да се приеме за непреодолима сила и същото да не подлежи на доказване
като общоизвестен факт. Изцяло в е тежест обаче на ревизираното дружество е да
докаже, че именно тази непреодолима сила, представляваща общоизвестен факт, е
причина посоченото бракуване на материални запаси, суровини или активи. От
жалбоподателя обаче не са представени каквито и да било документи за брак, а недоказването по безспорен начин на твърдените
от него обстоятелства сочи, че не са налице установени обстоятелства, които да
обосноват приложението на разпоредбата на чл.80, ал.2,
т.1 от ЗДДС. Поради това ревизиращите органи правилно са приели в РА,
че са налице предпоставки за начисляване на данък по чл.79, ал.3
от ЗДДС в размер на приспаднатият данък.
Относно задълженията за 2016г. в жалбата се твърди, че
както за 2016г., така и за предходните години следва да бъдат начислени разходи
за амортизации по установените в чл.55, ал.2 от ЗКПО годишни данъчни
амортизационни норми. По тези доводи съдът прецени следното: всяко данъчно
задължено лице, което формира данъчен финансов резултат, изготвя и води данъчен
амортизационен план, в който се отразяват всички данъчни амортизируеми активи.
Данъчно амортизационния план е данъчен регистър, в който се отразява информация
за процеса на придобиване, последващо водене, амортизиране и отписване на
данъчните амортизируеми активи. Съгласно чл.54 от ЗКПО
при определяне на данъчния финансов резултат се признават годишните данъчни
амортизации, определени по реда на глава Х. Счетоводните разходи за амортизации
не се признават за данъчни цели. При определяне на данъчния финансов резултат
счетоводния финансов резултат се увеличава със счетоводните амортизации,
независимо от това дали отчитането им води до намаляване на счетоводния
финансов резултат за годината на счетоводното им отчитане. Т.е. счетоводният
финансов резултат се преобразува за данъчни цели като се увеличава с годишните
счетоводни разходи за амортизация (съгласно чл.54, ал.2
от ЗКПО) и се намалява с годишните данъчни амортизации (съгласно чл.54, ал.1
от ЗКПО). Начисляването на данъчни амортизации започва от началото
на месеца, в който данъчният амортизируем актив е въведен в експлоатация или от
началото на следващия месец. Датата на въвеждане в експлоатация следва да е
документално обоснована. Съгласно чл.10, ал.1
от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е
документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗС,
отразяващ вярно стопанската операция. В случая самия жалбоподател не доказа, че
е декларирал наличието на годишни данъчни амортизации. Дружеството не е
отчело годишни данъчни амортизации, нито
в счетоводството му са отчетени разходи за амортизации, следователно за
наличието на такива няма никаква документална обоснованост. При тези данни
съдът намира, че доводите на жалбоподателя, че са налице предпоставки за
начисляване на амортизации за установения за 2016г. корпоративен данък, се
явяват недоказани, поради което следва да се приеме, че законосъобразно
ревизиращите органи са определили дължимия корпоративен данък и лихви.
При така изложените разсъждения жалбата се явява не основателна
и следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на
делото и направеното от ответника искане следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, като при изчисляването му
съгласно чл.8, ал.1, т.5 от Наредба №1 от 09.07.2014г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждение, същото следва да се определи в размер на
3804,81 лева.
Мотивиран от това, Старозагорският административен съд, седми
състав, на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
„Сънрайз“ ООД Стара Загора ЕИК:********* против Ревизионен акт № Р-16002417006581-091-001/23.08.2018г.,
издаден от - началник сектор „Ревизии“,
възложил ревизията и от П.Г.Д. - главен инспектор по приходите, ръководител на
ревизията, и двамата служители на ТД на НАП Пловдив, потвърден в обжалваната
част с Решение № 637/06.11.2018г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ Пловдив, с който са установени задължения за
публични държавни вземания за допълнително начислен ДДС в общ размер на
78 586,43лв, ведно с прилежащите лихви, възлизащи на сумата от
38 843,17лв, касаещи периодите м.12.2012г. и м.12.2014г., както и
допълнително установения корпоративен данък за 2016г. в размер на 8 321,30
лв., с общо начислените лихви – 1 730,69лв.
ОСЪЖДА „Сънрайз“ ООД Стара Загора ЕИК
********* да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив
при ЦУ на НАП сума в размер на 3804,81 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва по касационен ред чрез
Административен съд Стара Загора в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: