РЕШЕНИЕ
№ 1586
град Пловдив, 28.07.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито заседание на десети май през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА като разгледа
докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 566 описа за 2021
година, взе предвид следното:
Производството е по
реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от АПК, във връзка с чл.40 от
Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.
Делото е образувано по жалба от В.Т.Т. *** срещу мълчалив отказ за
предоставяне на обществена информация от Кмета на Община Сандански по заявление за достъп до обществена информация УРИ 1613058199545-11.02.2021г. с вх.№ ДОИ – 10 от 12.02.2021 г.
Недоволен от така постановения мълчалив
отказ, оспорващият счита същия за незаконосъобразен и настоява за отмяната му,
респ. връщане на преписката на сезирания Кмет – за произнасяне.
В съдебно заседание В.Т.Т. чрез
адв. Б. изрично заявява, че поддържа жалбата само в частта срещу отказа за
предоставяне на обществена информация от Кмета на Община Сандански по точка 6
от заявлението за достъп до обществена информация УРИ
1613058199545-11.02.2021г. с вх.№ ДОИ – 10 от 12.02.2021 г., претендира разноски съгласно представен списък,
представя писмени бележки.
Ответникът – Кмет на Община Сандански не се представлява.
С писмено становище по делото
чрез гл.юрк. П. ответникът намира жалбата за недопустима поради липсата на
мълчалив отказ и отпаднал интерес на оспорването. В тази връзка се твърди, че преди изтичане на срока за обжалване, от
момента на входиране на заявлението, задълженият орган се е произнесъл с
Решение № ДОИ-10-/1/ от 24.02.2021 г., с което
по отношение на т.1, т.2, т.3 и т.6 /Копие от всички фактури за периода
от 01.05.2011 г. до 01.06.2020 г. със заличени лични данни, съгласно
изискванията на закона за защита на личните данни и европейските директиви
отнасящи се за защита на личните данни/ от заявлението за достъп се обососнова
наличие на отрицателни материални предпоставки за предоставяне на обществена
информация, а по точки 4 и 5 се посочва, че Община Сандански няма неплатени
фактури и не се е позовавала на изтекла погасителна давност.
В решението се сочи още, че
заявителят не попада в кръга на лицата,
които имат право на контрол и получаване на информация по бюджета на Община
Сандански, както и че ЗПФ е ограничил също кръга на лицата, които имат право да
получават такава информация до "местната общност", а заявителя не
попада в този кръг. Изложено е допълнително, че жалбоподателя нарушава
забраната по чл. 57, ал. 2 от Конституцията на РБ, като с поведението си да
изисква една и съща информация от доста общини на територията на страната.
Пловдивският Административен Съд – Второ
отделение, десети състав, след като прецени поотделно и в
съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за
установено следното.
Не е спорно между страните, че Т. е
входирал чрез Платформата за достъп до обществена информация на МС заявление от
дата 11.02.2021г., което е регистрирано с входящ
номер ДОИ-10 от 12.02.2021 г.
Не е спорно между страните, че Решение
№ ДОИ-10-/1/ от 24.02.2021 г. на Кмета на Община Сандански е съобщено на 09.03.2021
г., а жалбата срещу мълчаливия отказ е подадена в Административен съд Пловдив
на 04.03.2021 година.
Съгласно чл. 58, ал. 3 от АПК когато по
административен или по съдебен ред бъде отменен мълчалив отказ, смята се за
отменен и изричният отказ, който е последвал преди решението за отмяна.
Съгласно чл. 172, ал. 3 от АПК когато бъде отменен мълчалив отказ, смята се за
отменен и последвалият изричен такъв преди решението за отмяна. "... при
оспорване на мълчалив отказ и наличие на последвал в хода на производството
изричен отказ, какъвто в настоящия случай е налице, то производството
продължава по оспорването на изричния отказ." - Определение № 2387 от
19.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 638/2019 г., II о.; Определение № 16013 от
19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14947/2018 г., I о.;
Според приложимата норма на чл. 4 от ЗДОИ всеки
гражданин има право на достъп до обществена информация. Действително законът не
поставя изискване за правен интерес, но той се обуславя от целта на закона -
заявителят да си състави собствено мнение относно дейността на задължения
субект. Нормалната житейска логика изисква дейността на задължения субект по
някакъв начин да засяга правната сфера на лицето, което търси информация, така
че съставеното мнение да му послужи при упражняване на негови права или защита
на негови интереси. В противен случай се предпоставя възможност за злоупотреба
с правото на достъп до информация и упражняването му се превръща в самоцел.
Според определението на чл. 2, ал. 1 ЗМСМА общината е основната административно-териториална
единица, в която се осъществява местното самоуправление, а територията й е тази
на включените в нея населени места (чл. 10, ал. 1). Чл. 14 ЗМСМА регламентира,
че общината е юридическо лице и има право на собственост и на самостоятелен
общински бюджет. Орган на изпълнителната власт в общината е кметът, съответно
органи на изпълнителната власт в района и кметството са кметът на района и
кметът на кметството (чл. 38, ал. 1 ЗМСМА). Според изричната норма на чл. 44,
ал. 1, т. 1 ЗМСМА кметът на общината ръководи изпълнителната дейност на
общината, а орган на местното самоуправление е общинският съвет, който в
изпълнение на правомощията си по чл. 22, ал. 1 от ЗМСМА, приема правилници,
наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. От анализа на цитираните
норми следва извод, че дейността на кмета на общината и на общинския съвет,
като органи на местното самоуправление и местната изпълнителна власт, са
ограничени до територията и населението на съответната община.
Следователно и правен интерес от информацията,
относима към дейността на органите на местната власт се презумира по отношение
на лицата, живеещи на територията на общината и/или упражняващи дейност на тази
територия. По отношение на тези лица – физически и юридически, актовете,
действията и бездействието на кмета, общинския съвет и общинската
администрация, имат непосредствено въздействие. Информацията, съдържаща се в
актовете на органите на местната власт във всеки случай е обществена - такава,
която принадлежи на обществото или произтича от обществото като група от хора
(общност) в трайно социално взаимодействие, които споделят една и съща
географска или социална територия и които са групирани по време, интерес, място
или друг признак. Този извод не изключва възможността за всички останали
граждани на Република България да търсят и да получават достъп до информация,
свързана с дейността на органите на местно самоуправление и на местната власт, но
в този случай правният интерес не се презумира, а следва да бъде обоснован и
доказан.
Ето защо, административният орган правилно е приел,
че заявителят не попада в кръга на лицата, които имат право на контрол и
получаване на информация относно всички фактури за периода от 01.05.2011 г. до
01.06.2020 г., от които би могъл да се изведе извод за размера на разходваните
средства от бюджета на община по сключени договори за строителство, доставки,
услуги и др. Разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република
България предписва също така правата да се упражняват добросъвестно, като не се
допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява
права или законни интереси на други. В
случая няма данни за жалбоподателя действително да съществува някакъв пряк и
непосредствен законен интерес от търсенето и получаването на информацията,
описана в заявлението за достъп до обществена информация УРИ
1613058199545-11.02.2021г. с вх.№ ДОИ – 10 от 12.02.2021 г., и касаеща
дейността на община Сандански. По делото не се твърди жалбоподателя да има постоянен или настоящ адрес ***, както
и няма данни същият да е бил съконтрагент на общината по някакъв договор за
строителство, услуги или доставки в периода от
от 01.05.2011 г. до 01.06.2020 г.,
или за който и да било друг период преди и след това. Не се установява
евентуално извършвана от жалбоподателя търговска дейност да е била свързана с
община Сандански, така че търсената информация да може да й послужи да си
състави собствено мнение за дейността на задължения субект – каквато е целта на
ЗДОИ. Нормата на чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България изрично прокламира, че не се допуска
злоупотреба с права. Настоящият състав намира, че с търсенето на описаната по-горе
информация от общини, с които заявителя няма никаква връзка, несъмнено е налице
злоупотреба с право. Заявителят е нарушил посочената конституционна забрана.
Подобна злоупотреба, не следва да бъде толерирана. В подкрепа на горния извод е
и нормата на чл. 47 от Закона за публичните финанси. Въпросите поставени със
заявлението за достъп са насочени към това дали законосъобразно са разходвани
средства от общинския бюджет на Община Сандански. Посочената норма изрично
ограничава кръга на лицата които имат право да контролират съответния общински
бюджет и да търсят информация за разходване на средства от този бюджет.
Законодателят е ограничил този кръг до "местната общност". Жителите
на съответната община са тези, които имат правото на контрол и на получаване на
информация относно бюджета. Жалбоподателят в случая, безспорно не попада в този
кръг от лица. В заключение, настоящата
съдебна инстанция приема, че така подадената жалба е неоснователна и недоказана
и като такава следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на спора и направеното искане за
присъждане на разноски от ответната страна, жалбоподателят дължи заплащането на
сумата от 100 лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт Илка П.,
определено по реда на чл. 37 ЗПП във връзка с чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Изрично с писмена молба по делото и в съдебно
заседание В.Т.Т.,
чрез адв. Б., заявява, че не поддържа жалбата си в частта срещу отказа за
предоставяне на обществена информация от Кмета на Община Сандански по точки 1,
2, 3, 4 и 5 от заявлението за достъп до обществена информация УРИ
1613058199545-11.02.2021г. с вх.№ ДОИ – 10 от 12.02.2021 г., като в тази част
жалбата следва да се остави без разглеждане.
Мотивиран от горното Административен съд Пловдив,
десети състав,
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на В.Т.Т. *** срещу мълчаливия отказ последван от изричен отказ за предоставяне на обществена
информация от Кмета на Община Сандански по точки 1, 2, 3, 4 и 5 от заявление за
достъп до обществена информация УРИ 1613058199545-11.02.2021г. с вх.№ ДОИ – 10
от 12.02.2021 г., КАТО ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО В ТАЗИ ЧАСТ.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Т.Т. *** срещу последвалия
изричен отказ за предоставяне на обществена информация от Кмета на Община
Сандански по точка 6 от заявление за достъп до обществена информация УРИ
1613058199545-11.02.2021г. с вх.№ ДОИ – 10 от 12.02.2021 г. , обективиран в Решение
№ ДОИ-10-/1/ от 24.02.2021 г. на Кмета на Община Сандански.
ОСЪЖДА В.Т.Т., с ЕГН ********** ***
сумата от 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
В
прекратителната си част Решението с
характер на Определение подлежи на обжалване в 7 – дневен от съобщаването пред
Върховния административен съд, а Решението, с което жалбата се отхвърля е
окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 40, ал. 3
от ЗДОИ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: