Р Е Ш Е Н И Е № 3337
гр. Пловдив, 09.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в,
в открито съдебно заседание на двадесет
и шести септември две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
секретар:
Петя Мутафчиева, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 2596
по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на „Профи кредит
България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В против Н.Б.Й., ЕГН **********, с адрес: ***,
с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 20.01.2016 г. ответникът Н.Б.Й. е подал
Искане за отпускане на потребителски кредит Стандарт със зададени параметри. На
21.01.2016 г. ищецът сключил с ответника договор за потребителски кредит №
.........., по силата на който предоставил на последния заем в размер 2300 лв.
за срок от 24 месеца с месечна погасителна вноска в размер 142,19 лв. и падежна
дата всяко 20-то число на месеца. В договора бил уговорен годишен процент на
разходите 49,89 %, годишен лихвен процент 41,17 % и лихвен процент на ден 0,11
%. На същата дата ответникът сключил и споразумение за Пакет от допълнителни
услуги, по сила на което същия се задължил да заплати сумата от 1724,88 лева,
за срок от 24 месеца с месечна погасителна вноска в размер 71,87 лв. Неразделна част от договора и споразумението
били Общите условия, приети от ответника без забележки. Твърди се, че с част от
сумите по договора ответникът поискал да бъде извършено рефинансиране по други
договори, сключени от последния с други кредитори. Сочи се, че първоначално бил
изготвен погасителен план с определени 24 погасителни вноски, всяка в размер на
214,06 лева, с падежна дата – 20-то число на месеца. Впоследствие погасителният
план се увеличил с една вноски. Увеличаването броя на вноските се дължало на
факта, че по договора било направено отлагане на една вноска, поради тази
причина в погасителния план вноските нараснали до 25. Общият размер на задължението
останало непроменено след отлагането на вноските. Длъжникът преустановил
плащанията на погасителните вноски, след което изпаднали в забава. Твърди се,
общата сума на направените плащания по договора да възлиза на 1080,05 лева. С
нея е погасена сума в размер на 1071,68 лева, съгласно задължението на длъжника
по погасителен план. Поради плащане на вноските със забава били начислени лихви
в размер на 25,89 лева, които към момента са заплатени частично. Това
задължение възникнало по силата на разпоредбата на чл. 12.1 от ОУ към сключения
договор. След като били отразени направените плащания, оставащото неизплатено
задължение съгласно погасителния план към Договор за потребителски кредит №
.........., възлизало в размер на сумата от 4065,76 лева. Съгласно чл. 12.3 от
Общите условия към сключения договор, вземанията станали предсрочно изискуеми
поради настъпило автоматично прекратяване на правоотношенията, вследствие
забава повече от 30 календарни дни. Така на 29.11.2016 г. задълженията по
договора били обявени за предсрочно изискуеми, като до длъжника било изпратено
уведомление за това. За вземанията си по договора ищецът се снабдил със заповед
за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 14628/2017 г. по описа на ПРС, но тъй
като длъжникът Н.Й. подал възражение срещу издадената заповед, възникнал
интерес от установителния иск за съществуване на вземането. Въз основа на
изложените обстоятелства, ищецът формулира петитум за установително решение, с
което да бъде признато съществуването на вземането, произтичащо от горния
договор за потребителски кредит, за главница в размер 4065,76 лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението, до изплащане на
вземането. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът не
е подал отговор на исковата молба, като се явява в съдебно заседание и заявява,
че дължи сумите на ищеца в претендираните размери, като не желае събиране на
доказателства за установяване на твърденията му, че е заплатил две вноски от по
100 лв. Иска да се реши делото и да си плаща задълженията.
Съдът, след като обсъди събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
изявленията на страните, намира следното:
По
делото е прието ч.гр.д. № 14628/ 2017 г.
по описа на ПРС , от което се установява, че на 15.09.2017 г. ищецът е
депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение против ответника за
процесните суми. Заявлението е уважено, като е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите по заявлението. Против заповедта
е постъпило в срок възражение по чл. 414 ГПК от ответника – длъжник в
заповедното производство, поради и което е указано на ищеца – заявител да
предяви иск по чл. 422 ГПК в едномесечен срок, поради и което в срока са
предявени исковете, въз основа на които е образувано настоящото исково
производство за установяване на дължимост на сумите за главница. По
отношение на присъдената лихва в размер от 17,52 лв. ищецът не е заявил искова
претенция.
С оглед
допустимостта на производството следва да се обсъдят представените и приети по
делото доказателства с оглед преценка на основателността на предявените искове.
На 20.01.2016 г. ответникът Н.Б.Й. е подал Искане
за отпускане на потребителски кредит Стандарт със зададени параметри. На
21.01.2016 г. ищецът сключва с ответника договор за потребителски
кредит № .........., по силата на който е предоставил на последния заем в
размер 2300 лв. за срок от 24 месеца с месечна погасителна вноска в размер
142,19 лв. и падежна дата всяко 20-то число на месеца. В договора е уговорен
годишен процент на разходите 49,89 %, годишен лихвен процент 41,17 % и лихвен
процент на ден 0,11 %. На същата дата ответникът сключва и споразумение за
Пакет от допълнителни услуги, по силата на което се задължава да заплати сумата
от 1724,88 лева, за срок от 24 месеца с месечна погасителна вноска в размер
71,87 лв. Неразделна част от договора и
споразумението са Общите условия, приети от ответника без забележки.
Видно от приетия по делото като доказателство
договор и искането на ответника, част от сумата е използвана за рефинансиране
на задължения по други договори за кредит.
Първоначално, при сключване на договора е изготвен погасителен план с определени 24
погасителни вноски, всяка в размер на 214,06 лева, с падежна дата – 20-то число
на месеца. Впоследствие на 18.07.2016 г. ответникът е поискал отлагане на една
вноска, което е довело до увеличаване на броя на вноските по договора до 25,
като общият размер на задълженията остава непроменен. Въз основа на молбата на 28.07.2016 г. е
сключен анекс към договора за кредит, към който е приложен и подписан от
страните нов погасителен план с падеж на последната погасителна вноска
20.03.2018 г.
Длъжникът преустановява плащанията на
погасителните вноски, като последната платена погасителна вноска е от
31.08.2016 г., а общата платена до тази дата сума е в размер от 1080,05 лв.,
като с нея са погасени пет вноски по договора, частично седма вноска, както и
лихви за просрочие. На основание чл. 12.3.
от договора, просрочие на месечна вноска с повече от тридесет дни,
кредитът е обявен за предсрочно изискуем, за което е изпратено уведомление до
длъжника. Ответникът не спори, че дължи претендираните суми, като датата на
падежа на последната погасителна вноска вече е настъпил.
При така установената по
делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
За да се уважат предявените искове дружеството –
ищец следва да установи вземането си на претендираното договорно основание
/договор за цесия/ и в претендирания размер, както и изправността на цедента –
наличието на сключен договор за потребителски паричен кредит, по който
е била предоставена и усвоена твърдяната парична сума, като установи, че е
настъпил падежа за връщане на сумата и докаже конкретния размер на дълга, който
се претендира. Ищецът следва да докаже и, че е уговорена в договора и
обезщетение за забава, като следва да докаже и размера и периода на претенциите
за договорно обезщетение за забава, както и неустойки. В тежест на ответника е да
докаже
фактите, които погасяват, изключват или унищожават спорното право, като такива в случая не се
твърдят. Налице е признание на иска от страна на ответника.
Ответникът
признава фактите и обстоятелствата по делото, като иска да се постанови решение
и да изплаща дължимите суми. От приетите по делото доказателства се установява,
че е налице сключен договор за кредит, по силата на който на ответника е
предоставена заемна сума в горните размери, която той се е задължил да върне,
ведно с договорна лихва на няколко месечни вноски с определени падежи.
Подписано е и допълнително споразумение между страните, по силата на което ответникът
дължи заплащане на възнаграждение за закупен пакет услуги, като не оспорва, че
дължи така претендираните суми.
На основание гореизложеното съдът счита, че при
разпределената му доказателствена тежест за това ищецът доказа исковете си
както по основание, така и по размер, поради и което същите следва да се уважат
изцяло.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да се присъдят разноски, претендирани и направени в заповедното и
настоящото исково производство, които съгласно приетия списък по чл. 80 ГПК и
представените доказателства се установява да са в размер от 131,67 лв.-
разноски в заповедното производство и 180,96 лв.- разноски в настоящото исково
производство. На основание чл. 78, ал.
8 ГПК съдът счита, че следва да се
определи юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лв., като този размер
напълно съответства на фактическата и правна сложност на делото и извършените
процесуални действия.
По изложените мотиви съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че против Н.Б.Й.,
ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В
сумата от 4065,76 лв. –главница по Договор
за потребителски кредит № .......... от 22.01.2016
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 15.09.2017 г. до
окончателното им изплащане, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 14628 по описа за 2017 г. на РС- Пловдив, VІ-ти гр. с-в.
ОСЪЖДА Н.Б.Й., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49,
бл. 53Е, вх. В сумата от 131,67
лв. – разноски по
ч.гр.д.14628/2017 г. по описа на ПРС и сумата от 180,96 лв. – разноски
по гр.д. № 2596/2018 г. по описа на ПРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./ ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
Вярно с оригинала!
ММ