№ 734
гр. С., 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-М, в закрито заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галя Митова
Членове:Валентина Ангелова
Милен Евтимов
като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело №
20221100501205 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по жалба, вх. № 24248 от 15.11.2021 г., подадена от “Т. С.“ЕАД, чрез
пълномощник – юрисконсулт М.П. – длъжник по изпълнително дело № 2021790402078 по
описа на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Р.М., рег. № 790 при КЧСИ, с район на
действие Софийски градски съд, срещу отказ на ЧСИ М. да намали разноските по
изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение, обективиран в Постановление от
28.10.2021 г.
В жалбата са наведени оплаквания, че така постановеният отказ е неправилен, предвид
липсата на фактическа и правна сложност на изпълнителното дело. Жалбоподателят
изтъква, че освен молбата по чл. 426 ГПК от адвоката, представляващ взискателя, не били
извършвани други действия, който да обосноват приложение на нормата на чл. 10, т. 2 от
Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения (наричана Наредба № 1
от 09.07.2004 г.). Вземането по изпълнителния лист било платено в срока за доброволно
изпълнение, веднага след връчване на поканата за доброволно изпълнение. Поддържа, че
неправилно е определен и размера на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, за което
длъжникът е възразил пред ЧСИ М., но последната не се е произнесла с обжалваното
постановление. Искането е да се отмени атакувания отказ и да се намали адвокатския
хонорар по изпълнителното дело до минималния размер от 200.00 лева, както и да се
редуцира пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Претендира разноски за настоящото
1
производство.
Взискателят Ц..М.Н., чрез пълномощник – адвокат М.Б., е депозирал в срока по чл. 436, ал.
3 ГПК възражение по така подадената от длъжника жалба, с което е оспорил същата. Счита,
че адвокатският хонорар не е прекомерен с оглед действията на процесуалния представител,
насочени към събиране на вземането. Поддържа, че жалбата следва да се отхвърли като
неоснователна.
ЧСИ Р.М. е изложила мотиви по обжалваните действия на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, в
които излага становище, че жалбата е допустима, но неоснователна.
Жалбата е допустима - подадена е в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна –
длъжникът по изпълнението и насочена е срещу подлежащо на обжалване изпълнително
действие по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
Софийският градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и прецени материалите по
изпълнителното дело, приема от фактическа и правна страна следното:
Изпълнително дело № 20217900402078 по описа на ЧСИ Р.М. е образувано по молба на
взискателя Ц..М.Н., чрез пълномощник – адвокат М.Б., въз основа на изпълнителен лист,
-ти
издаден на 08.10.2021 г. от СРС, ГО, 164 състав, по гр. дело № 48802 по описа на съда за
2020 г., за следната сума – 650.00 лева, присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в
полза на Ц.Н..
В молбата за образуване на изпълнителното дело от 14.10.2021 г. взискателят е сочил като
способ за принудително изпълнение – запор на банковата сметка на длъжника “Т. С.“ЕАД.
Заявена била и претенция за събиране на адвокатски хонорар в размер на 400.00 лева.
Представен е към молбата (л. 3 от изпратеното на СГС копие на изпълнителното дело),
договор за правна защита и съдействие за адвокат М.Б., с който взискателят Н. го
упълномощава да образува изпълнителното дело и да осъществява процесуално
представителство по същото. Договорено е възнаграждение в размер на 400.00 лева, за
което е отразено, че е платено в брой, следователно в тази му част договорът е годен да
служи като разписка.
На длъжника “Т. С.“ЕАД е връчена покана за доброволно изпълнение, изх. № 34833 от
14.10.2021 г., в която ЧСИ М. е отразила размера на дълга по изпълнителното дело, както
следва: 650.00 лева по изпълнителния лист, 400.00 лева разноски по изпълнителното дело,
представляващи – адвокатски хонорар в полза на взискателя, както и 292.80 лева – такси и
разноски по ТТРЗЧСИ. Едновременно с поканата за доброволно изпълнение е изпратено
запорно съобщение, изх. № 34834/ 14.10.2021 г. до “О.Б.“АД, с което на 15.10.2021 г. (датата
на получаване на запорното съобщение от третото задължено лице) е наложен запор на
банковите сметки на длъжника. Видно от платежно нареждане (л. 10 от изпълнителното
дело), сумата от 1342.80 лева е наредена по специалната банкова сметка на ЧСИ М..
Следователно, вземанията подлежащи на принудително събиране в размерите, посочени в
поканата за доброволно изпълнение, са погасени в срока за доброволно изпълнение.
2
Постъпило е на 28.10.2021 г. възражение от “Т. С.“ЕАД, с което длъжникът оспорвал
размера на приетия за събиране адвокатски хонорар от 400.00 лева, сочейки, че е
прекомерен по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, предвид липсата на каквито и да било действия
от страна на процесуалния представител на взискателя, които да обосновават приложение на
чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Заявено е и искане за намаляване на
пропорционалната такса, за която дружеството е сочило, че не съответства на размера на
дълга и също е в прекомерен размер.
По посоченото възражение, обективиращо искане на жалбоподателя да бъдат редуцирани
разноските по изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение и пропорционална такса,
ЧСИ М. е постановила обжалваното Постановление от 28.10.2021 г., с което е отказала да
редуцира размера на адвокатския хонорар от 400.00 лева. По искането за преизчисляване на
пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ ЧСИ М. не се е произнесла.
Съдът констатира, че на л. 30 от изпълнителното дело е приложена Сметка № ********** от
25.11.2021 г., изготвена от ЧСИ, на основание чл. 79 ЗЧСИ. Сметката е изготвена след
подаване на жалбата от длъжника, по която е образувано настоящото производство. В този
документ е отразено, че размерът на пропорционалната такса е 64.38 лева, който отговаря на
нормативно изискуемия такъв, съгласно т. 26, б.“б“ ТТРЗЧСИ, предвид материалния интерес
по изпълнителния лист издаден на 08.10.2021 г. Ето защо по оплакванията на
жалбоподателя досежно размера на пропорционалната такса съдът в настоящото
производство не дължи произнасяне.
Изложеното налага извода, че единствените усилия на представляващия взискателя
адвокат са сведени до подаване на молбата за образуване на изпълнително дело, част от
съдържанието на която и без да съставлява отделно действие по защита, е посочването на
способ за принудително изпълнение (в случая запор). От материалите по изпълнителното
дело се установи, че вземанията по изпълнителния лист са заплатени на 18.10.2021 г. - в
срока за доброволно изпълнение, предвид което не се е налагало извършването на други
действия от пълномощника на взискателя, извън подаването на молбата по чл. 426 ГПК. Ето
защо съдът приема, че не са били осъществени значими процесуални действия по защита и
съдействие, респ. не са извършвани действия с цел удовлетворяване на парични вземания,
визирани в нормата на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Допълнително следва да
се посочи, че с разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗАдв. е въведено изискване адвокатският
хонорар да бъде справедлив и обоснован. Последното означава, че размерът на
възстановимите разноски следва да бъде разумен и справедлив от гледна точка на обективни
критерии, част от които са извършени процесуални действия, необходимо време за
подготовка на адвоката и т. н. Приетият за събиране по изпълнителното дело адвокатски
хонорар следва да бъде намален до минимума, определен с чл. 10, т. 1 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. - в размер на 200.00 лева за подаване на молба за образуване на
изпълнително дело. Останалата част от хонорара следва да остане в тежест на взискателя,
който се е съгласил да го заплати при свобода на договарянето. Възнаграждението от 200.00
лева се присъжда без ДДС, доколкото в договора за правна и защита и съдействие не е
3
извършено отразяване дали сумата от 400.00 лева е с данък добавена стойност или не,
предвид на което за съда не възниква задължение да извършва проверка в публичния
регистър относно наличие на регистрация на адвоката по ЗДДС.
По изложените съображения обжалваният отказ на ЧСИ М. от 28.10.2021 г. да се намалят
разноските за адвокатски хонорар по изпълнително дело 20217900402078, е неправилен и
следва да се отмени.
По разноските за настоящото производство.
Искането на жалбоподателя “Т. С.“ЕАД за присъждане на разноски за настоящото
производство е неоснователно, независимо от изхода на делото по жалбата.
Отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановено Решението,
спрямо която тя е санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая, производството е
по повод жалба срещу действия на ЧСИ, като взискателят (ответник по жалбата) не е дал
повод за съдебното производство със свое поведение или действие. В този случай
взискателят не може да носи отговорност за разноските по обжалване на
незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител. Отговорността на съдебния
изпълнител за вреди се реализира по друг ред, регламентиран в нормата на чл. 441 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказ на ЧСИ Р.М., рег. № 790 при КЧСИ, с район на действие Софийски
градски съд, за намаляване на адвокатското възнаграждение, обективиран в
Постановление, изх. № 2624 от 28.10.2021 г. по изпълнително дело № 20217900402078, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА разноските по изпълнително дело № 20217900402078 по описа на
ЧСИ Р.М., рег. № 790 при КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, както следва:
адвокатско възнаграждение в полза на взискателя Ц..М.Н. - до размера на сумата от
200.00 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на “Т. С. ”ЕАД, ЕИК *********, за
присъждане на разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 437, ал. 4 ГПК, е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4