Р Е Ш
Е Н И Е
№ 144/07.03.2018 г.
гр.
Монтана
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в публично съдебно
заседание на шести март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Соня Камарашка
при секретаря А*** А*** , като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 43 по описа
за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от АПК във връзка с чл.59, ал.11, т.1, буква „а” от Закона за здравното
осигуряване /ЗЗО/.
Образувано е по жалба на „Диагностично – консултативен
център 1 - Лом" ЕООД /ДКЦ1 – Лом/ със седалище и адрес на управление
гр.Лом, общ.Лом, обл.Монтана, ул.”Т*** К*** ”№* , представлявано от Управителя
Д-р Ч.Ц.А., чрез адвокат М.Р. ***, срещу Заповед за налагане на санкции
№12/29-04-350/22.12.2017 г. на Директора на РЗОК гр.Монтана, с която е наложена
санкция прекратяване на договор частично на основание чл.410, ал.1, пр.1, буква
„а” от НРД 2017 за медицинските дейности, по отношение на Д-р И.В.Ж.,
специалист „Ендокринология и болести на обмяната”, изпълнител от състава на
„ДКЦ1 – Лом” по договор №120076/16.05.2017год. за оказване на специализирана
извънболнична медицинска помощ.
В жалбата
и приложено писмено становище по делото се твърди, че издаденият акт е
незаконосъобразен, тъй като при издаването му са допуснати съществени
процесуални нарушения, които не кореспондират с възприетата от административния
орган фактическа обстановка, която се оспорва изцяло. Твърди се нарушение на
разпоредбата на чл.421, ал.4 от НРД 2017 МД, неправилно квалифициране на
извършеното деяние и неправилно приложение на материалния закон.
Ответната страна Директорът на РЗОК - Монтана,
чрез юрисконсулт Е*** И. в писмено становище и по съществото на делото моли да
се отхвърли жалбата, като неоснователна, и да бъде потвърден оспорения акт, като
правилен и законосъобразен. Претендира разноски по делото.
Заинтересованата страна Д-р И.В.Ж., редовно призована не се
явява, не се представлява и не изразява становище.
От представената и приобщена като доказателство
по делото административна преписка по издаване на оспорения акт се установява,
че със Заповед
№12-РД–17–554/20.11.2017 г. на Директора на РЗОК – Монтана /лист 37 от делото/,
на основание чл.72,
ал.2 от ЗЗО във връзка с Инструкция №РД-16-31/23.06.2016 г. за условията и реда
за осъществяване на контрол по чл. 72, ал.2,
3,
4,
5,
6,
7
и 8 от ЗЗО,
Глава двадесета и глава двадесет и първа от НРД 2017 за МД е наредено да бъде
извършена проверка за периода от 20.11.2017 г. до 01.12.2017 г. на изпълнител
по индивидуален договор №120076/16.05.2017год. „ДКЦ1 – Лом” ЕООД с ЕИК * със
седалище и адрес на управление гр.Лом, общ.Лом, обл.Монтана, ул.”Т*** К*** ”№* ,
представлявано от Управителя Д-р Ч.Ц.А.. В заповедта е определен срок на
проверката от десет дни, вида на проверката, която е тематична, във връзка с
отчетена, но неизвършена дейност от ИМП, за периода от 01.04.2017год. до
момента на проверката, със задача – проверка дейността на д-р И.В.Ж. –
специалист „Ендокринология и болести на обмяната”, изпълнител от състава на „ДКЦ1
– Лом” по отношение изпълнението по индивидуален договор №120076/16.05.2017год.
НРД 2017 за МД и ЗЗО. Определени са длъжностните лица – контрольори от РЗОК –
Монтана, които да извършат проверката. За резултатите от извършената проверка е
съставен доклад от 29.11.2017год. до Директора на РЗОК – Монтана на л.39-41 от
делото и Протокол №12/РД-17-554/29.11.2017год. ведно с приложения от №1 до №7,
връчен на управителя на „ДКЦ1 – Лом” ЕООД на 29.11.2017год., в който подробно е
описано констатираното при проверката.
Посочено е, че при извършената проверка по заповедта на
Директора на РЗОК – Монтана по повод докладна записка от сектор ДКИМДПА в РЗОК
Монтана, относно отчетен вторичен консултативен преглед от д-р И.В.Ж. на ЗОЛ Н***
Л*** Д*** родена на ***год., отчетен след настъпване на смъртта на ЗОЛ е
установено, че д-р Ж. е отчела дейност на ЗОЛ Н*** Л*** Д*** , която реално не
е извършена. Констатирано е, че е отчетен вторичен консултативен амбулаторен
преглед на ЗОЛ Н*** Л*** Д*** , документиран в Амбулаторен лист
№001034/11.10.2017год. 15,10часа фигуриращ в електронния отчет за извършената
дейност от д-р Ж. за м. октомври 2017год. подписан с електронен подпис и
подаден по електронен път в РЗОК Монтана, които е обработен и отхвърлен за
заплащане, като ЛЗ е информирано с месечно известие по см. на чл.208, ал.10 от
НРД 2017 за МД. При направена справка и приложени данни от ГРАО, ЗОЛ Н*** Л*** Д***
е починала на 09.10.2017год., поради което вторичния консултативен преглед
документиран в Амбулаторен лист №001034/11.10.2017год. 15,10часа е отчетен след
датата на смъртта. При проверката са изискани обяснения от д-р Ж. с участие на
управителя на лечебното заведение, като такива са постъпили до комисията с
вх.№12/29-04-316/24.11.2017год. от д-р Ж., в които се твърди, че на
13.09.2017год. е извършен първичен преглед на същата пациентка, като е сменена
дозата на лекарствата, като след влошаване на състоянието близки до нея хора на
07.10.2017год. са посетили кабинета й с цел промяна на терапията, като при
снемане на анамнеза от близките й е установено, че клиничната картина и
влошеното състояние не е от щитовидната железа, поради което е потвърдена
терапията от прегледа на 13.09.2017год., като близките са насочени към друг
специалист. Вторичния преглед е отчетен на 11.10.2017год., тъй като е изчерпана
пациентската листа на 07.10.2017год. По дадените обяснения от д-р Ж., същите не
са приети за основателни, като проверяващите са изложили подробни съображения
за това свързани с представения Амбулаторен лист №001034/11.10.2017год. с които
се удостоверява извършването на преглед на ЗОЛ, които е издаден два дни след
смъртта на ЗОЛ; свързани с наличието на подпис на придружител на АЛ, в нарушение
на чл.46, ал.3 от НРД 2017 за МД; липсата на връзка с дадените обяснения и
отчетения вторичен консултативен преглед с основната диагноза; посоченото в
Амбулаторен лист №001034/11.10.2017год. като анамнеза, обективно състояние и
отразеното в обясненията за влошено състояние и клинична картина; наличие на
издадено от д-р Ю*** М*** – амбулатория за първична медицинска помощ и
съобщение за смърт №28/09.10.2017год. на същото ЗОЛ починало на 09.10.2017год.;
липса на отчетен преглед от д-р Ж. в информационната система на НЗОК на ЗОЛ Н***
Л*** Д*** от 07.10.2017год.
При установеното е прието, че в случая се касае за отчетена
дейност на починало ЗОЛ, отразена в АЛ №001034/11.10.2017год., която реално не
е извършена от д-р И.В.Ж. специалист „Ендокринология и болести на обмяната”,
изпълнител от състава на „ДКЦ1 – Лом” с което не са изпълнени изискванията на
чл.55, ал.2, т.2 и т.3 от ЗЗО регламентирано в чл. чл.59,
ал.11, т.1, буква „а” от ЗЗО, чл.101, ал.2 от НРД 2017 за МД и чл.68, ал.2, т.1
от индивидуален договор №120076/16.05.2017год.
Срещу констатациите по съставеният протокол
№12/РД-17-554/29.11.2017год. от „ДКЦ1 – Лом” ЕООД чрез управителя е депозирано
писмено възражение на л.42,43 от делото и спора е изпратен за решаване от арбитражна
комисия.
Със Заповед от 19.12.2017год. на Директора на РЗОК Монтана е
назначена арбитражна комисия, като от проведеното заседание на арбитражната
комисия видно от приложения протокол №2 от 19.12.2017год. комисията не е
стигнала до решение поради равен брой противоположни гласове по констатациите
на контрольорите от РЗОК Монтана.
Със Заповед на осн. Чл.75, ал.1 от ЗЗО и чл.421, ал.4 във
вр. с ал.3 от НРД 2017 МД за налагане на санкции №12/29-04-350/22.12.2017 г. на
Директора на РЗОК гр.Монтана, е наложил санкция прекратяване на договор
частично на основание чл.410, ал.1, пр.1, буква „а” от НРД 2017 за медицинските
дейности, по отношение на Д-р И.В.Ж., специалист „Ендокринология и болести на
обмяната”, изпълнител от състава на „ДКЦ1 – Лом” по договор
№120076/16.05.2017год. за оказване на специализирана извънболнична медицинска
помощ, за констатирано нарушение във връзка с изпълнение изискванията на чл.55,
ал.2, т.2 и т.3 във вр. чл.59,
ал.11, т.1, буква „а” от ЗЗО, чл.101, ал.2 от НРД 2017 за медицинските дейности
и чл.68, ал.2, т.1 от индивидуалния договор №120076/16.05.2017год.
Заповедта за налагане на санкции е връчена на лечебното
заведение „Диагностично – консултативен център 1 - Лом" ЕООД със седалище
и адрес на управление гр.Лом, общ.Лом, обл.Монтана, ул.”Т*** К*** ”№* ,
представлявано от Управителя Д-р Ч.Ц.А. на 02.01.2018 г., а жалбата е
депозирана на 16.01.2018 г. видно от входящия печат на РЗОК Монтана.
Въз основа на гореизложеното съдът намира, че жалбата е
подадена в предвиденият от закона 14 дневен срок.
Въз основа на така установените факти, съдът намира, че
жалбата е процесуално допустима, доколкото е насочена срещу акт, подлежащ на
пряк съдебен контрол за законосъобразност; подадена е от субект - адресат на
акта, който е засегнат неблагоприятно от обективираното в същия властническо
волеизявление и е депозирана в преклузивния срок по чл. 149, ал.1 АПК.
Тъй като с процесния административен акт се засягат права и
интереси на д-р И.В.Ж., специалист „Ендокринология и болести на обмяната”,
изпълнител от състава на „ДКЦ1 – Лом”, същата е конституирана служебно като
заинтересована страна в този см. е Решение №8751 от 05.07.2017год. на ВАС по
адм. дело №4625/2017год. на VІ о. на ВАС
При служебна проверка за законосъобразност на процесната
заповед при условията на чл.168 от АПК на всички основания по чл.146,т.1-5 от АПК съдът констатира следното:
Заповедта е издадена от компетентен орган - Директора на
РЗОК-Монтана, при спазване разпоредбата на чл.75, ал.1 от ЗЗО и чл.421, ал.4
във вр. с ал.3 от НРД 2017 МД, който е оторизирания от закона орган да налага
санкции за нарушения на индивидуалния договор, ЗЗО, НРД2017 за МД и др.законови
и подзаконови разпоредби. Съгласно
разпоредбата на чл. 72, ал.10
от ЗЗО условията и редът за осъществяване на контрола по ал.2, ал.3,
ал.4, ал.5, ал.6, ал.7, ал.8 и ал.9 се определят с Инструкция, издадена от
управителя на НЗОК. В изпълнение на цитираната разпоредба управителят на НЗОК е
издал Инструкция №РД-16-31/23.06.2016 г. за условията и реда за осъществяване
на контрол по чл. 72, ал.2-8 вкл. от ЗЗО.
Съобразно тази Инструкция и разпоредбата на чл. 74, ал.4
от ЗЗО, правилно в хода на проверката длъжностните лица са съставили
протокол, връчили са копие от него на проверяваното дружество и са му
предоставили 7-дневен срок за писмено становище. Тъй като в изразеното писмено
становище са оспорени констатациите на съответните длъжностни лица –
контрольори спорът е отнесен за решаване от арбитражна комисия на РЗОК Монтана,
назначена със Заповед, при спазване на разписаните разпоредби на чл.75 и сл. от ЗЗО. Тъй като арбитражната комисия не е стигнала до решение по констатациите на
длъжностните лица назначени от директора на РЗОК Монтана, поради равен брой
противоположни гласове, то Директорът на РЗОК Монтана в условията на оперативна
самостоятелност е издал оспорената Заповед на основание чл.421, ал.4 във вр. с
ал.3 от НРД 2017 МД.
Обжалваната заповед е издадена при спазване на изискванията
за форма. Същата е изготвена в законоустановената писмена форма съобразно чл. 59, ал.1
от АПК и е постановена при съблюдаване изискванията на чл. 59, ал.2
от АПК, като съдържа подробно изложение на фактическите основания,
обусловили обективираното в нея властническо волеизявление, които напълно
кореспондират с посочените правни основания за това. Като правно основание за
издаването е посочена нормата на чл.75, ал.1 от ЗЗО и чл.421, ал.4 във вр. с
ал.3 от НРД 2017 МД, овластяваща директора на РЗОК да издаде заповед за
налагане на санкция, след липсата на решение на арбитражната комисия в
условията на оперативна самостоятелност, когато обекта на проверката, в писмено
становище е оспорил констатациите по чл. 75 ал.1
от ЗЗО.
В заповедта са посочени и правните основания за налагане на
санкцията във връзка с приложението на Националния рамков договор съгласно
чл.55, ал.2, т.2 и т.3 от ЗЗО, за които не се спори между страните, че за 2017
г. на 28.02.2017 г. е подписан и обнародван на 21.03.2017 г. в Държавен вестник
бр.24 и в сила от 01.04.2017 г. Като съгласно чл.101, ал.2 от НРД 2017 за медицинските дейности договорът с ИМП се
прекратява без предизвестие по реда на Глава двадесет и първа, в случаите по
чл.59, ал.11,т.1, буква „а” от ЗЗО при отчитане на дейност, която не е
извършена от изпълнителят на извънболнична медицинска помощ по определен пакет
– частично по отношение на лекаря, който не е извършил тази дейност и в
съответствие с чл.68, ал.2, т.1 от индивидуалния договор №120076/16.05.2017год.
Настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед е
издадена при спазване на административно производствените правила по см. на
чл.146, т.3 от АПК, като в хода на административното производство,
административния орган стриктно е съблюдавал законовите изисквания за
протичането на производството, за даване възможност да сочи доказателства и да
ангажира доказателства. От документите съдържащи се в преписката по издаване на
оспорената заповед по категоричен и недвусмислен начин се установява, че
жалбоподателят надлежно и своевременно е бил уведомен за всички действия и
актове на административния орган в хода на административното производство,
гарантирана е и възможността за оспорване на констатациите на специално назначената
да извърши проверка комисия, като жалбоподателят се е възползвал от тази
възможност. Самият административен орган се е произнесъл с оспорената заповед
след като е изяснил всички правнорелевантни факти, в съответствие с
изискванията на чл.35 от АПК и обсъждайки всички доказателства, които са
представени, както и всички доводи които са наведени от д-р И.Ж. и управителят.
Административния орган се е произнесъл с обжалваната
заповед, след като се е запознал с протокола №12/РД-17-554/29.11.2017год.,
обясненията от д-р И.Ж., писменото становище вх.№12/36-00-681 от
05.12.2017год., решението на Арбитражната комисия и е изложил своите аргументи
защо счита тези доводи за неоснователни и е издал оспорената в това
производство заповед.
В конкретния случай съдът намира, че по делото е безспорно
установено, че се касае за дейност, която не е извършена, но е отчетена след
датата, на която здравноосигуреното лице е починало – нарушение извършено от
Д-р И.В.Ж., специалист „Ендокринология и болести на обмяната”, изпълнител от
състава на „ДКЦ1 – Лом”. Безспорно е, че лицето е било починало към момента, в
който Д-р И.В.Ж. е отчела извършен вторичен консултативен преглед на същото,
докато лекарят би следвало да познава своята пациентка и нейните заболявания.
Неоснователни са твърденията в жалбата, че извършеното
следва да се квалифицира като нарушение в работата с медицински документи, тъй
като съгласно чл.148, ал.3 от НРД 2017 МД, специалистът отразява оказаната
медицинска помощ в „Амбулаторен лист”, които удостоверява верността на
отразените в него факти и обстоятелства, като в същото време същият се явява
официален свидетелстващ документ, съставен в предвидената форма и ред от
длъжностно лице, поради което е доказателство за удостоверените с него факти. А
тези факти – отчитането на дейност, която не е извършена, тъй като към датата
на издаване на Амбулаторния лист ЗОЛ Н*** Л*** Д*** е починала, в анамнезата е
отразено, че пациентът се явява на контролен преглед, като в „Обективно
състояние” е отразено, че същото е подобрено, посочено е извършване на преглед,
измерване на кръвно налягане, бледорозов корем и др., които на практика не са
извършени.
В случая отговорността е обективна, като е достатъчно
обстоятелството, че е отчетена неизвършена реално медицинска дейност.
Следователно правилно административният орган е приел, че е налице извършено
нарушение, като е наложил и съответната предвидена в закона санкция за него –
частично прекратяване на договор №120076/16.05.2017год. за оказване на
специализирана извънболнична медицинска помощ по отношение на Д-р И.В.Ж.,
специалист „Ендокринология и болести на обмяната”, изпълнител от състава на
„ДКЦ1 – Лом”.
Издадената заповед е съобразена и с целта на закона, тъй
като е недопустимо е да се иска заплащането на медицински дейности, които не са
извършени от лекаря, като по този начин се цели и ощетяването на публичния
финансов ресурс от една страна, а от друга се нарушават правата на задължително
здравноосигурените лица.
Предвид гореизложеното, заповедта за налагане на санкция,
като издадена от компетентен орган, в установената форма, при спазване на
административно - производствените правила, материалния закон и целта на
закона, се явява законосъобразна и следва да се потвърди, а жалбата като
неоснователна следва да се отхвърли.
От страна на ответника е направено искане за
присъждане на направените по делото разноски. Съдът намира същото за
основателно. На основание чл. 78, ал.8
от ГПК размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ, препращащ към чл. 24 от
Наредба за заплащане на правната помощ, според който по
административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100.00 до 200.00
лв. Настоящото дело не е с фактическата и правна сложност, поради което „Диагностично
– консултативен център 1 - Лом" ЕООД с ЕИК * следва да бъде осъден да
заплати на РЗОК гр. Монтана, сумата от 100.00 лв. /сто лева/ - юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 172,
ал.2, предл. второ от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Диагностично –
консултативен център 1 - Лом" ЕООД /ДКЦ1 – Лом/ със седалище и адрес на
управление гр.Лом, общ.Лом, обл.Монтана, ул.”Т*** К*** ”№* , представлявано от
Управителя Д-р Ч.Ц.А., чрез адвокат М.Р. ***, срещу Заповед за налагане на
санкции №12/29-04-350/22.12.2017 г. на Директора на РЗОК гр.Монтана, с която е
наложена санкция прекратяване на договор частично на основание чл.410, ал.1,
пр.1, буква „а” от НРД 2017 за медицинските дейности, по отношение на Д-р И.В.Ж.,
специалист „Ендокринология и болести на обмяната”, изпълнител от състава на
„ДКЦ1 – Лом” по договор №120076/16.05.2017год. за оказване на специализирана
извънболнична медицинска помощ, като неоснователна.
ОСЪЖДА „Диагностично – консултативен
център 1 - Лом" ЕООД с ЕИК * със седалище и адрес на управление гр.Лом,
общ.Лом, обл.Монтана, ул.”Т*** К*** ”№* , представлявано от Управителя Д-р Ч.Ц.А.
***, представлявана от Директора Л*** С*** П*** сумата от 100.00 лева /сто
лева/, разноски по делото, представляваща юрисконсултско възнаграждение, както
и 5.00лева /пет/ лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист
в полза на Административен съд гр.Монтана.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба и
протест чрез Административен съд - Монтана пред Върховен административен съд в
14 - дневен срок от съобщението до страните.
На основание чл.138, ал.1 от АПК препис от решението
да се изпрати на страните.
Административен
съдия: