№ 24170
гр. София, 11.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20221110143311 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.248, ал.1 ГПК.
По делото са постъпили молби по чл.248 ГПК с вх.№ 177107/21.06.2023г. от адв. М. Л.
Л., с вх.№ 177110/21.06.2023г. от адв. Н. И. И., и с вх.№ 177113/21.06.2023г. от адв. К. И. Б.,
като трите молби са с едно и също съдържание, с искане в полза на всеки от тримата
адвокати да се присъдят разноски за подадено възражение по чл.414 ГПК по заповедно
производство по ЧГД № 25010/2022г. на СГС, като искат по 179,44лв. за всеки от тях,
съразмерно с отхвърлената част от исковете с решение № 9866/09.06.2023г. постановено по
исковото производство след заповедно по ГД№ 43311/2022г.
Молбата е изпратена за становище на ищец Т.С. ЕАД, като в указания срок от съда
такова е подадено с вх.№ 194668/7.7.2023г., с което е посочено, че разноските са правилно
присъдени с решението и се моли молбата по чл.248 ГПК да се остави без уважение.
Съдът след като се запозна с делото установи от фактическа и правна страна
следното:
Молбата е подадена в определения в чл.248, ал.1 ГПК срок и от лице, което е страна по
делото, молбата е допустима, и по същество е неоснователна.
По същество молбата за изменение на решението в частта на разноските е
неоснователна, защото съдът изцяло споделя мотивите изложени в решение №
9866/09.06.2023г. във връзка с отказа си да присъди разноски на адвокатите на тримата
ответника за подадено възражение по чл.414 ГПК, като не са настъпили допълнителни
факти и обстоятелства, които да доведат до различен извод от вече изложения с решението.
На следващо място настоящият съдебен състав приема, че в разглеждания случай,
предвид характера на извършените действия от адвокатите, представляващи тримата
длъжника в заповедното производство, няма основание да бъдат признати претендираните
от тях разноски. Този извод следва от различната роля на адвоката във връзка със защитата
на длъжника в заповедното производство, която може да се изрази в подаването на
възражение по чл.414 ГПК, подаването на възражение пред въззивния съд по чл.423 ГПК,
1
обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение – чл.419 ГПК, отправяне на искане
за спиране на изпълнението – чл.420 ГПК, обжалване на заповедта за изпълнение в частта за
разноските – чл.413, ал.1 ГПК. Възражението срещу процесната заповед за изпълнение е
било съставено чрез попълване на утвърден образец, в който единствено се твърди, че
длъжника не дължи изпълнение на претендираното вземане. Процесуални действия, извън
попълването и подаването на възражението, не са били извършени от адвоката на тримата
ответника в заповедното производство.
Съгласно чл.24, ал.1 ЗА, упражняването на адвокатската професия включва: 1/
писмени и устни консултации по въпроси на правото; 2/ изготвяне на всякакви книжа –
молби, тъжби, заявления, жалби и други, свързани с възложената от клиента работа и 3/
представителство на доверителите и защита на правата и законните им интереси пред
органите на съдебната власт. Попълването и подаването на възражение по чл. 414 ГПК е
вид адвокатска дейност, но макар за нея да се изисква учредяване на представителна власт
/въпреки, че с оглед изложеното вече по горе тези действия не предполагат знания и умения,
с които длъжникът не разполага/, тя не представлява процесуално представителство по
смисъла на чл.24, ал.1, т.3 ЗА и чл.7, ал.7 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Отделно от това в посочената наредба не е
предвидено самостоятелно възнаграждение за изготвяне на възражение срещу заповед за
изпълнение, т.е. за подаване на възражение по чл.414 ГПК /така, както изрично е предвиден
размер на възнаграждението за изготвяне на отговор на искова молба, отговор на въззивна
жалба, отговор на касационна жалба и др./. Ето защо развитите от молителите оплаквания са
неоснователни, а искането по чл.248 ГПК следва да бъде оставено без уважение/ в този
смисъл е Решение № 4333 от 16.7.2020г. на СГС постановено по в. гр. д. № 13556/2019 г./.
Следва и да се допълни, че възраженията подадени по чл.414 ГПК в заповедното
производство са срещу само част от сумите по издадената ЗИ№ 14116/20.5.2022г. издадена
по ЧГД№ 25010/2022г. по опис на СРС, т.е. за част от сумите ЗИ е вляпзла в сила, защото не
са оспорени, следователно за частта която не е оспорена също не се дължи адв.хонорар.
Реално адвокатите подали възраженията по чл.414 ГПК в заповедното производство
искат да се формулират нови правни изводи относно разноските присъдени с решението.
Няма място за какъвто и да е друг извод, тъй като това би означавало подмяна на мотивите
на акта, което би било пряко нарушение на правилата по изготвяне на решение по чл.235
ГПК и чл.246 ГПК. Нови правни изводи може да направи само въззивната инстанция по пътя
на инстанционния контрол. Поради всичко изложено искането/молбата/ по чл.248 ГПК е
неоснователна и следва да се отхвърли изцяло.
Мотивиран от гореизложеното СЪДЪТ,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователни трите искания/молби/ с с вх.№
177107/21.06.2023г. от адв. М. Л. Л., с вх.№ 177110/21.06.2023г. от адв. Н. И. И., и с вх.№
2
177113/21.06.2023г. от адв. К. И. Б., с искане да се присъди адв.възнаграждение за подадено
възражение по чл.414 ГПК в размер по 179,44лв. за всеки един от тримата адвокати,
съразмерно с отхвърлената част на исковете в заповедното производство предхождащо
исковото по ЧГД№ 43311/2022г. на СРС, като се измени постановеното по делото решение
№ 9866/09.06.2023г. в частта на присъдени разноски в полза на адвокатите на тримата
ответника, на основание чл.248 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частта жалба пред СГС в едноседмичен
срок от уведомяването на ищеца и тримата адвокати.
ПРЕПИС да се изпрати на ищеца по електронен път и на съдебен адрес на тримата
адвокати, който е един и същ.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3