Р Е Ш
Е Н И Е
№
…………../………………2020г., гр. Варна.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА,
VІІ-ми касационен състав,
в публично съдебно заседание
на шести август 2020г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ
ДИМИТРОВА
СТОЯН КОЛЕВ
при участието на секретаря Галина Владимирова
и прокурора Нина Величкова,
като разгледа докладваното
от съдия Желязкова КАНД № 1320/2020г.
по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
ХІІ от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Дирекция
„Инспекция по труда” (Д“ИТ“) Варна, подадена чрез ст. юриск.Д. О., срещу
Решение № 486 от 08.04.2020г., постановено по НАХД № 308/2020г. на Районен съд
– Варна (ВРС), с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 03-011763 от
04.09.2019г., издадено от Директора на Д“ИТ“, като с последното на „АДОРО
ХОЛИДЕЙЗ“ ЕООД, с ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 1
700 лева.
Според касатора, решението на ВРС е
неправилно и незаконосъобразно, като постановено при неправилно тълкуване на
приложимия закон „от установената фактическа обстановка“. Оспорва се изводът на
ВРС за наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи
се, че на адреса на офиса на дружеството е връчвана призовка за явяване,
представляващият дружеството се е явил, като поканата за съставяне на акт за
установяване на административното нарушение (АУАН) е изпратена на адреса по седалище
и на всички известни адреси и представляващи дружеството, като е и качена на
интернет страницата на Главна инспекция по труда, но макар при представянето на
документи да е било устно уведомено лицето, представило документите –
счетоводителят на дружеството, като е спазена и процедурата по уведомяване на
дружеството, то представител на дружеството не се е явил и е съставен АУАН в
негово отсъствие. Изтъква се, че представляващите дружеството са препятствали
осъществяването на правомощията на контролния орган, което е дало основание да
се приложи разпоредбата на чл. 416, ал. 3 от КТ. Заявява се, че придружителното
писмо, с което с обратна разписка е изпратен на дружеството-нарушител
съставеният АУАН, се е върнало с информация „отказва да получи“, което е довело
до приложението на чл. 416, ал. 3 от Кодекса на труда КТ).
В касационната жалба е посочено, че
е приложено, без в действителност да има такова, писмо от ОД на МВР, сектор
Миграция по отношение на третия представляващ Асият Абдулкадировна Гимбаловна,
която е чужденец и не живее на територията на РБ, като посещава България за
един или два дни, което според касатора не дава възможност да бъде уведомена.
(Процесното писмо на зам. директора на ОД на МВР Варна е приложеното на л. 30
от делото на ВРС.) Касаторът счита за неправилни мотивите на ВРС, че е следвало
да се връчи покана на чужденеца, който не живее в РБ и няма известен адрес
извън седалището на дружеството, което седалище е хотел „Орхидея“, Златни
пясъци, като след приключване на летния сезон там няма лице за контакт.
Предвид наличието на специалната
разпоредба на чл.416 ал.3 от КТ, касаторът поддържа, че неправилно ВРС приема,
че е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН.
Искането е да се отмени решението
на ВРС и да се потвърди НП, като се излагат доводи за законосъобразността на
НП. В хода на делото ст. юриск. Богомил Н. - процесуален представител на
касатора поддържа жалбата си и направените с нея искания, като претендира и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът в касационното
производство – „АДОРО ХОЛИДЕЙС“ ЕООД, с ЕИК *********, без посочен в ТР
представител, с едноличен собственик на капитала „Риджънт Кепитал“ АД, с ЕИК *********,
не представя писмено отговор по жалбата и не изпраща представител в съдебно
заседание.
Участващият по делото прокурор дава
заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в
сила на решението на ВРС като правилно и законосъобразно.
Административният съд, като взе
предвид доводите на страните, обсъди фактите, изведени от ВРС от събраните по
делото доказателства, мотивите на обжалвания съдебен акт и заключението на
участващия по делото прокурор, в рамките на наведените от жалбоподателя
касационни основания и в обхвата на касационната проверка, очертан в
разпоредбата чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Касационната жалба е редовна и допустима -
подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство и в срока по чл. 211,
ал. 1 от АПК.
Производството пред районния съд е
образувано по жалба на „АДОРО ХОЛИДЕЙС“ ЕООД срещу НП №
03-011763/04.09.2019 г., издадено от Директора на Д “ИТ“ Варна, с което на
основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ, на дружеството е
наложена имуществена санкция в размер на 1 700 лв. за извършено нарушение на
чл. 415, ал. 1 от КТ.
Според наказателното постановление „АДОРО
ХОЛИДЕЙС“ ЕООД в качеството
на работодател не е изпълнило задължително предписание № 7 на контролен орган Д
„ИТ“, дадено с Протокол № ПР 1909985/09.04.2019 г., а именно работодателят да
изплати договореното трудово възнаграждение за извършената работа за месец
декември 2018 г. на С. Ж. С.с ЕГН ********** на длъжност „пазач-портиер“,
съгласно чл. 128, т. 2 от КТ, във връзка с чл. 270, ал. 2 и ал. 3 от КТ, със
срок на изпълнение 07.05.2019 г., тъй като не се представиха подписан ведомости
/фишове/ или други платежни документи, удостоверяващи изпълнението на
предписанието.
В НП е посочено, че нарушението е
извършено на 08.05.2019 г. в гр. Варна, в хотел „Орхидея“, находящ се в гр.
Варна, кк „Чайка“, стопанисван от дружеството, към който момент е следвало да е
изплатено трудовото възнаграждение, а като доказателства са посочени Протокол №
ПР 1909985/09.04.2019 г., призовка № 1057/06.06.2019 г. и обяснение от А. К.от
24.06.2019 г. За процесното установено нарушение е съставен АУАН на 29.07.2019
г. Наказващият орган е обективирал и извод, че нарушението не представлява маловажен
случай.
С обжалваното решение ВРС приема,
че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, както и че са съставени в
сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.
За да отмени НП, районният съд
приема, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила – в хода на административнонаказателното
производство е нарушена процедурата по съставяне и връчване на АУАН, поради
което е ограничено правото на участие в производството на санкционираното лице.
Предвид
липсата на каквито и да е данни поканата за съставяне на АУАН да е стигнала до
дружеството чрез неговите управители, ВРС сочи, че не е налице законово
основание за
пристъпване към
съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя. Направен е извод, че не е налице
нито една от двете хипотези на чл.40, ал.2 от ЗАНН, както счита АНО, тъй като покани
за съставяне на АУАН,
видно от доказателствата по делото, не са били изпратени до
дружеството, чрез неговите управители, а са били публикувани в
интернет страницата на ГД „ИТ“ и на таблото за съобщенията в местната Дирекция, поради което АУАН
е съставен в нарушение на закона и изначално е компрометирано протеклото производство, като доколкото
именно с АУАН се слага началото на наказателното преследване, правото на защита
на лицето е засегнато по много съществен начин.
На следващо място, ВРС констатира,
че АУАН е връчен по реда на чл. 416, ал.3 от КТ, а специалният ред за връчване
на АУАН по чл. 416, ал. 3 от КТ предполага връчване по пощата с препоръчано
писмо с обратна разписка само и единствено при невъзможност за лично връчване
на нарушителя срещу подпис, в случая на представляващия нарушителя. Разписаната
процедура, когато лицето не бъде намерено на адреса на управление, на
постоянния му адрес или по месторабота - връчването да се извършва чрез
поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото
за обявления и в интернет страницата на съответния орган по чл. 399, 400 и 401,
ВРС посочва че е възможно ползването й само при кумулативно наличие и на двете
предпоставки- невъзможност за лично връчване на представител на нарушителя и
при ненамиране на адреса на управление.
В случая по АНП, ВРС не е установил
приложени каквито и да било доказателства, че представляващите дружеството са
били търсени, призовавани и прочие за връчване на АУАН. Въззивният съд е
посочил, че покани за съставяне на АУАН дори не са били изпратени до
управителите на дружеството – Б. и Г. (управители към момента на съставяне на
АУАН видно от Търговския регистър-общодостъпен за всички) - представени са
доказателства, че АУАН е изпращан по пощата за връчването му, по седалището на
дружеството, но пратката е върната от
Български пощи непотърсена. В случая ВРС приема, че липсват данни за
невъзможност за лично връчване на АУАН на представител на нарушителя, поради
което неправилно актосъставителят е пристъпил към връчване на АУАН чрез
изпращане на препоръчано писмо с обратна разписка. Нещо повече, липсват
доказателства, че лицето не е намерено на посочения адрес, тъй като писмото, с
което е изпратен АУАН е върнато непотърсено, което е съвсем различна хипотеза
от ненамирането на лицето на адреса.
Преминавайки към връчване на АУАН
чрез публичното му оповестяване в интернет или на таблото за съобщения в Д“ИТ“,
при липса на предпоставките на чл.416, ал.3 от КТ, актосъставителят, според
ВРС, е опорочил цялото административнонаказателно производство.
Въззивният съд е констатирал, че
преди издаване на НП, наказващият орган не е съобразил и приложил разпоредбата
на чл. 52, ал.2 от ЗАНН и вместо да върне преписката на актосъставителя, е
пристъпил към постановяване на своя краен акт. При това положение е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, довело до съществено накърняване
на правото на защита на санкционираното дружество, като същото е било лишено от
възможността да разбере фактическия състав на обвинението, което му се повдига
и да организира адекватно защитата си.
Настоящият състав на съда намира
обжалваното решение на ВРС за правилно. Изводите на районния съд се основават
на обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото, които
се извеждат от приобщените по делото доказателства, разгледани поотделно и в
съвкупност. ВРС е установил правилно фактите и правилно ги е отнесъл към
правото.
Правилно ВРС приема, че НП страда
от пороци от процесуалноправно естество, които влекат неговата отмяна, поради
което въззивният съд не е допуснал неправилно приложение на материалния закон.
Неоснователни са възраженията на
касатора по отношение липсата на допуснати съществени процесуални нарушения в
хода на административно-наказателното производство, като изложените от ВРС
мотиви в този аспект са подробни и обосновани, поради което на основание чл.
221, ал. 2 от АПК настоящата инстанция препраща към мотивите на районния съд.
Следва само да посочи следното:
Видно от
приетите по делото на ВРС известия за доставяне както на поканата за съставяне
на АУАН – л. 22, така и на АУАН – л. 18 и 19 от делото на ВРС, същите са се
върнали с отбелязване, че пратката не е потърсена.
Фактът на изпращане в случая на
поканата за съставяне на АУАН, без същата да е надлежно получена, не обосновава
извод за наличие на основание за съставяне на АУАН в отсъствието на нарушителя,
доколкото в случая не е налице нито една от двете хипотези на чл.40 ал.2 от ЗАНН, поради което правилно ВРС е определил процесното процесуално нарушение
като съществено и обосноваващо отмяната на НП.
Възражението на касатора за
неправилност на извода на ВРС, че е следвало да се приложи разпоредбата на
чл.43 ал.4 от ЗАНН, е напълно несъстоятелно, доколкото такъв извод не е
направен в мотивите на обжалвания съдебен акт на въззивната инстанция.
Правилно ВРС приема, че не са
налице надлежни доказателства, които да обуславят приложението на реда за
връчване на АУАН, регламентиран в чл. 416, ал. 3 от КТ.
Обстоятелството, че единият от
представляващите дружеството е чужденец, както и че дружеството не може да бъде
намерено на адреса на управление, в случая не са надлежно удостоверени, за да
се приеме, че са налице основания за пристъпване към връчване на АУАН по реда
на чл.416 ал.3 от КТ. Освен това специалният ред за връчване на АУАН по този
ред предполага връчване по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка само и
единствено при невъзможност за лично предявяване и връчване на нарушителя срещу
подпис.
Значението на процедурата по
предявяване на акта се извежда и от разпоредбата на чл 52, ал. 2 от ЗАНН,
според която в случай, че актът не е бил предявен на нарушителя, наказващият
орган го връща веднага на актосъставителя, респ. не издава наказателно
постановление. Правилно ВРС приема, че административнонаказващият орган е
следвало да констатира, че АУАН не е предявен на нарушителя и да го върне на
актосъставителя за надлежно изпълнение на процедурата по неговото връчване и
едва след това да издаде наказателно постановление.
При извършената служебна
проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира, че
решението не страда от пороци,
които да са основания за отмяна, обезсилване или обявяване на нищожността му.
С оглед изложеното
касационната жалба се явява неоснователна и следва да се остави в сила
обжалваното решение на ВРС като правилно и законосъобразно.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 221, ал. 2, първо предл.
от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 486 от 08.04.2020 г. по АНД № 308/2019 г. на
Районен съд – Варна, с което е отменено Наказателно постановление № 03-011763
от 04.09.2019г., издадено от Директора на Д“ИТ“, като с последното на „АДОРО
ХОЛИДЕЙЗ“ ЕООД, с ЕИК *********, за нарушение по чл.415 ал.1 от КТ е наложена
имуществена санкция в размер на 1 700 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.