№ 235
гр. Ловеч, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно гражданско дело
№ 20224300500142 по описа за 2022 година
Производство с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК
Подадена е въззивна жалба № 262366/08.12.21 г. от Ц. И. С. против
съдебно решение №260120/29.11.21 г. по гр.д. № 225/18 година на ТРС, в
частта, в която е отхвърлен иска за движимите вещи,конкретизирани в
жалбата и в отхвърлителната част за обезщетението за ползване на имота гр.
Троян. Въззивницата обсъжда признанията на съделителя М. относно
придобиване на част от в движимите вещи в съпружеска имуществена
общност Моли атакуваното съдебно решение да бъде отменено или
предявения иска за делба на движимите вещи да бъде уважен, както и бъде
присъдена пълната сума от 455.60 лева обезщетение за ползване на имота в
гр.Троян.
Въззивна жалба №262392/17.12.2021 г. /пощенско клеймо от
15.12.2021 г./ от Б. М. ,с която атакува съдебното решение №260120/2911.21 г.
по гр.д. № 225/18 година на ТРС е подадена на 15.12.2021 г., а съдебният акт е
съобщен на страната на 03.12.2021 г. Въпреки ,че в диспозитив на съдебното
решение от 29.11.2021 г. на ТРС липсва произнасяне спрямо вещите посочени
1
в тази въззивна жалба, в мотивите съдът е изложил становище за
неоснователност на иска . С решение №260000/05.01.2022 г. на ТРС е
отстранена очевидната фактическа грешка и вещите са описани и в
диспозитив. В този смисъл въззивна жалба от 17.12.2021 г. е подадена в срок ,
от съделител и следва да и бъде даден ход.
Цв.С., редовно призована се явява лично и с адв. З.. Заявява ,че
поддържа въззивната жалба в частта относно присъденото месечно
обезщетение за сумата над 334.26 лева месечно до 455.60 лева.
Б.М. , редовно призован не се явява лично, а се представлява от адв.
М.. Заявява, че възивната жалба в тази част е неоснователна и моли да бъде
оставена без уважение
Относно движимите вещи, предмет на цитираните - въззивна жалба №
262366/08.12.21 г. от Ц. И. С. и въззивна жалба №262392/17.12.2021 г.
/пощенско клеймо от 15.12.2021 г./ от Б. М., в съдебно заседание на
22.11.2022 г. страните са заявили ,че са постигнали извънсъдебно
споразумение и оттеглят въззивните си жалби в тази част. С протоколно
определение №350/22.11.2022 г. съдът е прекратил на основаине чл. 264,ал.1
от гПК производството по в.гр.д. №142/2022 г. на ЛОС относно движимите
вещи ,предмет на спора.
Ловешки окръжен съд обсъди представените доказателства по гр.д.
225/2018 на ТРС, гр.д. 879/2018 г. на ТРС,гр.д. №933/2018 г. становището на
представителите на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и
приема за установено:
Постановено е съдебно решение №260120/2911.21 г. по гр.д. №
225/18 на РС-Троян, с което е допусната съдебна делба между Б. М. М. и Ц.
И. С. на три недвижими имота,находящи се в гр. Троян, гр. Несебър и
движими вещи при квоти 28% за Б.М. и 72 % за Цв. С.. С цитираното съдебно
решение е осъден Б.М. да заплаща на Цв. С. сумата 334.26 лева месечно,-
обезщетение за ползване на сграда с идентификатор 73198.516.110.3 в гр.
Троян, ул. „ Райковска“№50, разположен в поземлен имот с ид. №
73198.516.110 със застроена площ от 134 кв.м. ,бр. етажи-2,предназначение-
жилищна сграда-еднофамилна, съответно притежаваната от Ц. И. С. 72%
част от имота, считано от влизане в сила на решението за допускане на делба
до окончателно извършване на делбата на основание чл. 344,ал.2 от ГПК.
2
Предвид процесуалните действия във въззивна фаза на страните по
оттегляне на въззивните жалби относно движимите вещи, предмет на
въззивен контрол е съдебният акт №260120/2911.21 г. по гр.д. № 225/18 на
РС-Троян в отхвърлителната част над присъдената сума по чл. 344,ал.2 от
ГПК до пълния претендиран размер на 455.60 лева. Въпреки, че липсва
отхвърлителен диспозитив в първоинстанционното решение, съдът приема,че
на основание чл. 247 от ГПК районния съд е в компетентност да отстрани
тази очевидна фактическа грешка. В мотивите на съдебното решение е
мотивирано не приемането на сумата 455.60 лева и следователно има
произнасяне на делбения съд по искането по чл. 344,ал.2 от ГПК.
По отношение на допустимостта на въззивното производство съдът
съобразява, че съдебният акт е постановен на 29.11.2021 г., но съобщението за
неговото изготвяне е връчено на Цв. С. едва на 07.01.2022 г. Следователно
жалбата с пощенско клеймо 06.12.2021 г. е допустима и е спазен
едноседмичния срок.
Б. М. е включил по исковата молба №1461/14.03.2018 г. по
предявения иск за делба недвижим имот, съставяващ сграда с идентификатор
73198.516.110.3 в гр. Троян, улр. „ Райковска“№50, разположен в поземлен
имот с ид. № 73198.516.110 със застроена площ от 134 кв.м. ,бр. етажи-
2,предназначение-жилищна сграда-еднофамилна, като придобита в режим на
съпружеска имуществена общност. С влязло в законна сила съдебно решение
№117/22.12.2020 г. по гр.д. №780/20 г. на ВКС е определен, на основание чл.
29,ал.3 от СК на Ц. И. С. по-голям дял от имуществото ,придобито по време
на брака и с Б. М. М. в размер на 72 %. Съдебно решение №260120/2911.21 г.
по гр.д. № 225/18 на РС-Троян допуска съдебна делба между Б. М. М. и Ц. И.
С. на цитирания имот,находящ се в гр. Троян, при квоти 28% за Б.М. и 72 %
за Цв. С. и в тази част е влязло в законна сила. С писмен отговор №
3510/29.06.2018 г. Цв. С. е предявила претенция да бъде постановено от съда
разпределение на правото на ползване на имота , а при невъзможност да и
бъде заплащано ползването на имота по чл. 344,ал.2 от гПК. Съдът е обсъдил
в мотивите невъзможност за реално разпределение на ползването на
жилищната сграда с ид. № 73198.516.110.3 със застроена площ от 134 кв.м.
,бр. етажи-2 , но не е постановил диспозитив и в тази част въззивната
инстанция преценява, че се касае до очевидна фактическа грешка,
отстранима по реда на чл. 247 от ГПК.
3
В писмено становище №5208/01.10.2018 г. Б.М. е посочил , че
ползва единствено имота в гр.Троян и въпреки,че не са представяни гласни
или писмени доказателства, явно за страните този факт е безспорен. В
писмена молба №260323/27.01.2021 г. Б.М. е направил искане на основание
чл. 344,ал.2 от ГПК при постановяване на решението за делба да му бъде
предоставено ползването на сградата с идентификатор с ид. №
73198.516.110.3 със застроена площ от 134 кв.м. ,бр. етажи-2. В подкрепа на
извода, че в имота живее Б.М. е и заявлението му, че сградата е изградена в
негов личен имот,притежаван от него преди сключване на гражданския брак
и поради това на Цв. С. следва да се отредят за ползване останалите имоти в
гр. Несебър.
Настоящата инстанция съобразява заключенията по съдебно-
техническите експертизи №261995/31.08.2021 г. и № 262181/15.10.2021 г.
само доколкото са в съответствие с правите и фактически изводи по казуса.
Съдът е сезиран с искане за заплащане на обезщетение за пропуснати
ползи по чл. 344,ал.2 от ГПК, предявено от невладеещия имота съделител
към владеещия. Доколкото се касае до привременни мерки, които целят да
осуетят неоснователно разместване на престациите в хода на делбеното
производство, те са с конкретен времеви обхват – периода от постановяване
на решението за допускане на делба до приключване на производството. В
този смисъл актът на съда ,макар и част от диспозитива на съдебното решение
по първа фаза на делбата има характер на определение. То подлежи на
изменение от постановилия го съд, но същевременно на основание чл.
344,ал.3 от ГПК, може да бъде обжалвано и с частна жалба.
Вземането на невладеещият съсобственик към владеещия е във
връзка с чл.31,ал.2 от ЗС , и не съставлява наем или периодично плащане, а
обезщетение за пропусната полза. По делото не се отрича и следователно е
доказано, че реално имотът в гр.Троян се ползва от Б. М.. Сградата е
двуетажна жилищна страда, застроена в периода 2005-2010 г. по архитектурен
проект , със стоманобетонова –скелетно –гредова конструция. Външните
стени на първия етаж са с дебелина 60 см., иззидани отвън с камък, а от вътре-
25 см – зид от кухи тухли с положена топлоизолация. Покривните
конструкции над първи и втори етаж са дървени, покрити от плочи с
пясъчник върху дървесна обшивка. Застроената площ на сграда е 130.19
4
кв.м..,като на първия етаж има дневна -трапезария ,кухненски бокс , спалня,
санитарен възел и антре , на втория етаж- две спални, дрешник и санитарни
възли, а на подземния етаж - складово помещение от 23.47 кв.м.
Доколкото се обжалва съдебното решение от 29.11.2021 г. на ТРС
само в отхвърлителната част съдът изследва механизма на определяне на
обезщетението. В заключението по съдебно-техническата експертиза
№261995/ 31.08.2021 г. е определено, че пазарния наем за ползване на сграда
от този вид-еднофамилна жилищна сграда с едно жилище в гр. Троян възлиза
на 464.25 лева, от които 72% от съсобствеността определя сумата 334.26 лева.
Съдът приема за обосновано и професионално изготвено оценяването на
имота по сравнителен метод и инвестиционния метод по това заключение при
приложена корелация на резултатите и определяне на крайна оценка на
наема за 72%-334.26 лева. Обсъдени са обявите за наемане на къщи и вили в
гр. Трон и в Ловешка област и нивата на офертите, които съответстват на
средните или над средните за общински центрове в страната- 3 лв. на
кв.метър . Изчислените суми за наемна цена са относно жилищна площ от
128.73 кв.м., за обслужваща площ от 47.90 кв.м. и складова площ от 23.47
кв.м. или общо 200.10 кв.м. Следоватено вещото лице е съобразило изцяло
площта на жилищната сграда. По представената от вещото лице оферта за
отдаване под наем на къща в гр. Троян се определя наемна цена 2.92 лв на
кв.м., а за процесната къща се дава пазарна стойност по сравнителен метод
2.72 лв/кв.м. и 2.96 лв /кв.м. –паз.стойност по инвестиционен метод и не се
дава по-висок размер, който би определил дължимост на обезщетение в
размер на 464.25 лева за ид.части на въззивницата.
Същевременно въззивният съд не възприема като обосновано и
относимо към казуса заключението №262181/ 15.10.2021 г. по съдебно-
техническата експертиза. В нея е направен анализ на къщите за гости в гр.
Рибарица, в м.Райковска, , мах.“Патрешко, с.Ломец, с.Черни Осъм , като няма
съответствие нито във вида на обекта с процесния, нито в населеното място.
Тези два критерия са съществени при приложение на сравнителния метод и
не могат да бъдат преодолени, тъй като определят относимостта на изводите
на вещото лице към конкретния имот. Процесната сграда е жилищна ,
използва се като такава и не следва да бъде сравнявана с къщи за гости и то в
други населени места.Следователно пазарна наемна цена месечно в размер на
сумата 632.80 лева на база на къща за гости в гр. Рибарица е необоснована и
5
не следва да се прилага за определяне на дължимите суми по чл. 344,ал.2 от
ГПК.
При гореизложените мотиви съдът намира, че искането на Ц. И. С.
против Б. М. М. с правно основание чл. 344,ал.2 от ГПК за заплащане на
сумата над 334.26 лева до 464.25 лева, представляваща дължимо обезщетение
от лично ползващия съсобствения недвижим имот за ползите, от които е
лишен другия съсобственик е неоснователно и недоказано и следва да бъде
отхвърлено.
Предвид изложените мотиви изводите на Ловешки окръжен съд като
въззивна инстанция съвпадат със становището на районния съд.
Следователно съдебно решение №260120/29.11.21 г. по гр.д. № 225/18 на РС-
Троян, в обжалваната част е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на процеса разноски не следва да бъдат присъждани.
Воден от горе изтъкнатите мотиви и на основание чл. 344, ал.3 от
ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА , като законосъобразно съдебно решение
№260120/29.11.21 г. по гр.д. № 225/18, в обжалваната част.
Решението е окончателно на основание чл. 344,ал.3 от ГПК по цена
на иска.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6