Р Е Ш
Е Н И Е
№ …….
гр. Велико
Търново, 04.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великотърновският
районен съд, тринадесети състав, в публичното заседание на деветнадесети април две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА АЛЕКСИЕВА
при секретаря Светлана Папазова и в присъствието на прокурора………..……,
като разгледа докладваното от съдията АНД
№ 317 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите
от ЗАНН
Производството
е образувано по жалба на П.В.Р. ***, който не е съгласен с Наказателно
постановление № 18-1275-001992 от 06.12.2018 г. на Началник Сектор "Пътна полиция"
при ОД на МВР – Велико Търново, с което за нарушения на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и
чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП,
съответно чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, са му наложени административни
наказания "Глоба" в размер на 200,00 лева за първото нарушение и
10,00 лева за второто. В жалбата
се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно и постановено при
неправилно отразена фактическа обстановка. Моли за отмяна на издаденото
наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят Р., лично и чрез адв. Н.Д. от Пловдивска
АК, поддържа жалбата за отмяна на издаденото наказателно постановление само в
частта за извършеното от него нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, с посочени
подробни доводи за незаконосъобразността и неправилността му в тази част.
Административнонаказващият орган - редовно призована страна, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
На 22.11.2018
г. на жалбоподателя П.В.Р. е съставен Акт за установяване на административно
нарушение № 1907, бл. № 501201, за това, че на същата дата, около 11,25 часа, на
път II-55, км. 13+700, в посока към гр. Велико Търново, управлявал товарен
автомобил „***”, рег. № ***, собственост на „***” ЕООД, ЕИК ***, като при
избиране скоростта си на движение не се съобразява с атмосферните условия и
релефа на местността и в зоната на лява крива, мокра пътна настилка, губи
управление над управляваното от него МПС, навлиза в лентата за насрещно
движение и блъска пътуващия в посока към гр. Гурково лек автомобил „***”, рег.
№ ***, реализирайки ПТП с материални щети. При проверката водачът не носи
контролния талон към свидетелството за управление на МПС - административни нарушения
по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Процесният АУАН е подписан и връчен на жалбоподателя на 22.11.2018 г., с възражения,
че „по време на движение се е спукала предна дясна гума”, като допълнителни
писмени възражения не са постъпили в тридневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Позовавайки се
на констатациите в посочения АУАН, на 06.12.2018 г. срещу жалбоподателя е издадено и обжалваното Наказателно постановление № 18-1275-001992
на Началник Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Велико Търново, с което за нарушенията по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, на Р. са наложени административни
наказания "Глоба" в размер на 200,00 лева за
първото нарушение и „Глоба” от 10,00 лева за второто нарушение.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на дата 05.02.2019 г. и е обжалвано от него в
законоустановения срок /жалба, вх. № 127500-2741 от 11.02.2019 г./.
Съгласно приложената по делото Заповед № 8121з - 515/14.05.2018 г. на
министъра на МВР, АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
По делото са разпитани в качеството на свидетели С.С. и Б.Б. -
актосъставител и свидетел по акта, както са дадени обяснения и от жалбоподателя
Р.. Представени и приети като доказателства по делото са и Протокол за ПТП № 1702969
от 22.11.2018 г., ведно с изготвения към него снимков материал.
С оглед на така установените фактически констатации, съдът намира следното
от правна страна:
Жалбата против атакуваното НП е подадена в законоустановения срок от
легитимирано лице, пред компетентния да се произнесе съд.
По отношение на административното нарушение по чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП: Настоящият съдебен състав намира, че в съдържанието на
издадения АУАН не са отразени пълно всички обстоятелства, при които е извършено
деянието, както и самото нарушение, съобразно установените в закона /чл. 42, т.
4 от ЗАНН/ изисквания. В акта не са описани в пълнота фактически данни относно
това какви са били конкретните условия на движение, липсва констатация относно
мястото на удара между двата автомобила. Не е отразен и съобразен с всички
останали описани в акта обстоятелства фактът, че при пристигане на
местопроизшествието контролните органи са констатирали спукана предна лява гума
на автомобил „Хюндай”, без да се установи дали това спукване на гумата е
станало по време на движение на автомобила, съответно причина за настъпилото
ПТП или е следствие от настъпилия удар между двете превозни средства. Изложеното
води до невъзможност да се изследват релевантните обстоятелства за преценка
отговорността на водача за вмененото му нарушение както от обективна, така и от
субективна страна и до неустановеност на факта на твърдяното нарушение -
съществена предпоставка по смисъла на чл. 53 от ЗАНН. Тези обстоятелства е
следвало да се установят още при съставяне на акта и с оглед пълното описание
на нарушението да бъдат посочени в него. Поради изложеното, съдът е мотивиран
да приеме, че актосъставителят не е отразил в акта пълно и точно самото
нарушение и обстоятелствата, при които е било извършено то. В случая е
неприложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, според която наказателното
постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина. Като не е отразил правилно и в пълнота нарушението
и обстоятелствата, при които е извършено, актосъставителят е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. Освен това, с оглед обстоятелството, че е
реализирано ПТП безспорно имуществени вреди са настъпили, но не е ясно за кого
и какви. По този начин наказаното лице е лишено от възможността да разбере в
извършването на какво нарушение е обвинено, при какви приети за установени
факти, за да организира адекватно защитата си. Допуснатото съществено нарушение
на процесуалните правила е пренесено и в обжалваното наказателно постановление,
в което отново не е отразена точно и в пълнота фактическата обстановка по
нарушението, без да има препратка към изготвения на място Протокол за ПТП. Това
от своя страна обективира извод за допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1,
т. 5 от ЗАНН, представляващо самостоятелно основание за отмяна на наказателното
постановление в тази част.
Досежно
административното нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП: В хода на
съдебното следствие не се спори от жалбоподателя
/”Талонът ми е взет преди това, защото е управляван служебен автомобил, който е
спрян от движение. Глобата не е платена, затова ми е взет талонът. На 22.11.
управлявах автомобила си „Хюндай” без талон, защото имах издадено наказателно
постановление… Не носих контролния талон към СУМПС… Не оспорвам, че съм
извършил нарушението за неносене на КТ към СУМПС…”/ и при съобразяване нормата
на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, приобщените писмени и събрани гласни доказателства
и липсата на каквито и да било такива в противна насока, съдът намира за
безспорно доказано, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, доколкото е управлявал процесния лек автомобил без да е носил контролния талон към свидетелството си за
управление на МПС. По делото бе установено, че изложените в акта за нарушение
авторство, обстоятелства, дата и място на извършването напълно съответстват на
тези, описани в Наказателното постановление, поради което правилно и
справедливо на жалбоподателя Р. и на основание чл. 183,
ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложено предвиденото в закона, единствено
възможно наказание - "Глоба" в размер от 10,00 лева.
По
изложените съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № 18-1275-001992 от 06.12.2018 г. на Началник Сектор „ПП” при ОД на МВР – Велико Търново, с което на
жалбоподателя Р. е наложено административно наказание глоба в размер на 200,00
лева, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП следва да бъде отменено, а като правилно и законосъобразно
потвърдено в частта, с която му е наложено административно наказание глоба в
размер на 10,00 лева, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП за
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-1275-001992 от 06.12.2018 г., издадено от Началника на
Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Велико Търново, в частта, с
която на П.В.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, за
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1,
т. 1, пр. 2 от ЗДвП, му е наложено административно наказание "Глоба"
в размер на 10,00 лева.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-1275-001992 от 06.12.2018 г., издадено от Началника на
Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Велико Търново, в частта, с
която на П.В.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, за
нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от
ЗДвП, му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200,00
лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Велико Търново в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: