Р Е Ш Е Н И Е
Номер 14.05.2021г. Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо ГО, 30 състав
На пети март Година 2021
В публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА
и секретар ДИАНА БОРИСОВА
като разгледа докладваното от съдия Банкова гр. дело N 12352 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът
твърди в исковата молба, че е титуляр на парични вземания, произтичащи от
договор за
потребителски кредит от 07.03.2008г., сключен с ответниците
Я. и В. Я., както и сключените към същия допълнителни споразумения, подробно
описани в исковата молба. Чрез последователно преоформяне
на всички дължими от кредитополучателите плащания, в т.ч. просрочена главница,
лихви и такси, чрез натрупване към редовната усвоена и непогасна част от
главницата, последната нараснала до сума в размер на 32 245,16 евро.
Съгласно чл.18, ал.1 на договора за потребителски кредит, при непогасяване на
която и да е от вноските по кредита, както и при неизпълнение на което и да
е задължение по същия, банката може да
направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. Извършена справка в
счетоводството на банката установила че е налице трайно просрочие
на дължими месечни вноски по договора, поради непогасяване на 39 вноски по
главницата, считано от 20.07.2015г. и 38 месечни вноски за лихва, считано от
20.08.2015г. Банката е връчила на Я.Я. уведомление за
предсрочна изискуемост на 03.11.2018г., но поради невъзможност втората
ответница да бъде открита на регистираните си
постоянен и настоящ адрес, както и по месторабота, връчването по отношение на
нея било неуспешно. Ето защо, банката упражнява правото си да обяви целия дълг
по договора за потребителски кредит за предсрочно изискуем, с надлежното
връчване на исковата молба за отговор на ответниците,
респ. на назначения особен представител. Моли ответниците
да бъдат осъдени солидарно да й заплатят следните суми: главница в размер на
27 371,95 евро, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното погасяване; просрочени такси в размер на 186,77 евро за периода
26.10.2016г. – 16.09.2019г.; неплатени застрахователни премии в размер на 36,93 евро за периода
09.03.2017г. – 16.09.2019г. и сума за нотариални разноски в размер на 132 лева.
Претендира и разноските по делото.
Ответникът Я.Я. подава
отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, в който я оспорва изцяло.
Прави възражение за погасяване по давност на претендираните
от ищеца вземания. Сочи, че договорът е сключен при условията на
неравнопоставеност и с всяко следващо допълнително споразумение положението му
е било последователно утежнявано, вкл. и чрез капитализация на дължима лихва.
Изрично заявява, че полученото от него изявление на 30.11.2018г. не би могло да
възстанови изтеклия давностен срок.
Ответницата Я., чрез назначения й по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител, оспорва редовността на исковата молба с твърденията, че процесният договор за кредит е сключен от ответника Я. извън представителната власт, която му е била учредена по силата на приложеното към договора пълномощно, поради което последният не я обвързва, както и също поддържа, че вземанията са погасени по давност.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема за установено от фактическа страна следното:
Установява се от приетите по делото доказателства, че на 07.03.2008г. между ответниците като кредитополучатели и „Ю.И Е.Д.Б.“ АД / сегашно наименование „Ю.Б.“ АД е бил сключен договор за потребителски кредит №HL34200, по силата на който банката предоставила на кредитополучателите банков кредит в размер на 20 000 евро. Размерът на годишната лихва е уговорен като сбор от базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в евро, валиден за съответния период за начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 4.6 пункта. Към момента на сключване на договора БЛП на банката е в размер на 6.35%. Посочено е също, че действащия БЛП на банката не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните. Кредитополучателят заплаща на банката и следните такси: 1.5 % от размера на кредита еднократно – такса за управление; в началото на всяка следваща година, считано от откриването на заемната сметка – годишна такса за управление в размер на 0.3% върху размера на непогасената главница към същата дата; 40 лв. еднократно дължима административна такса. Крайният срок за погасяване на кредита е 156 месеца, считано от откриването на заемната сметка, която от своя страна се открива след учредяване на уговореното между страните обезпечение на кредита – първа по ред договорна ипотека върху недвижим имот – апартамент в гр. София. Погасяването на кредита е уговорено на равни месечни вноски, включващи главница и лихва, в общ размер на 240,90 евро. За задълженията си по договора кредитополучателите отговарят солидарно. Посочено е, че при промяна на БЛП на банката за жилищни кредити, размерът на погасителната вноска се променя автоматично. Кредитополучателите са дали съгласие банката ежегодно да застрахова от тяхно име и за тяхна сметка имота, служещ като обезпечение по отпуснатия кредит. Нотариалните такси за учредяване, заличаване или подновяване на ипотеката също са уговорени в полза на кредитополучателите. Съгласно чл.18, ал.1 от договора при непогасяване на която и да вноска по кредита или при неизпълнение на друго задължение, банката може да направи кредита частично или изцяло предсрочно изискуем. Ал. 2 на същия член предвижда, че при неиздължаване на три последователни месечни вноски, изцяло или частично, целият непогасен остатък от кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска. Изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да било волеизявление на страните. За ответницата В.Я. договорът за кредит е подписан от Я.Я., упълномощен с нотариално заверено пълномощно, рег. №6875/28.02.2008г. на нотариус с рег.№039 на НК. Съгласно съдържанието на пълномощното, В.Я. упълномощава Я.Я. със следните права: Да я представлява, където е необходимо, вкл. и пред нотариус, като от нейно име и за нейна сметка придобие недвижим имот, както и да заплати от нейно име продажната цена или част от нея чрез кредит от Ю.И Еф Д. АД или друга банка, на основание договор за кредит с банката за недвижимия имот, находящ се в гр. София, кв. ********, ап.10; Да я представлява, където е необходимо, вкл. и пред нотариус, при учредяването на договорна ипотека върху посочения недвижим имот в полза на когото намери за добре, вкл. и на ищцовата банка, при условия, каквито прецени; Да я представлява и от нейно име да извършва всички необходими действия, за да бъде/бъдат отпуснат/и кредит/и от банка/банки, вкл. ищеца, да сключва от нейно име договор/и за кредит, както прецени, при условия и размер на кредитите, каквито договори и да учреди обезпечаването на сключените договори за кредит, съгласно предоставените му по-горе права и др. Посочено е също, че правата по пълномощното следва да се тълкуват разширително и изцяло в полза на упълномощеното лице.
Условията по договора за кредит са предоговаряни с допълнителни споразумения, съответно от 02.04.2009г., 23.07.2010г., 30.08.2011г., 06.02.2013г., 10.12.2013г. и 23.10.2014г. Във всяко едно от споразуменията се съдържа установителна част, в която страните са посочили какъв е размерът на задълженията по кредита към датата на сключване на съответното споразумение- просрочени главница и лихви, както и редовна главница и лихви. С подписването на споразуменията страните са се съгласили задълженията по процесния кредит да бъдат „преоформени“ като към редовната непогасена част от главницата по първоначаланото задължение /респ. по предхождащото допълнително споразумение/, да бъде прибавено задължението за просрочена главница, лихви и такси. В резултат на това „преоформяне“ в исковата молба ищцът сочи, че размерът на усвоената по кредита главница е нараснал на 32 245,16 евро. Срещу поемането на така преоформените задължения кредитополучателите имат правото на облекчен ред за погасяване на дълга за срок и при размер на вноските, допълнително уговорени между страните. Извън това, с допълнителните споразумения след 06.02.2013г. е променен и начинът, по който се формира дължимата лихва по кредита, като по споразумението от 06.02.2013г. тя се формира като сбор от действащия БЛП на банката за жилищни кредити в съответната валута и надбавка от 6.34 пункта; по споразумението от 10.12.2013г. - сбор от референтния лихвен процент ПРАЙМ на банката за жилищни кредити в съответната валута, плюс договорна надбавка от 7.30 пункта; респ. по последното допълнително споразумение – 6-месечния EURIBOR, приложим за съответния периода на начисляване на лихвата плюс надбавка в размер на 11,544 пункта.
Поради трайно неизпълнение на задълженията за погасяване на месечните вноски по кредита, ищцовата банка е пристъпила към обявяване на същия за предсрочно изискуем, за което ответникът Я. е бил уведомен с нотариална покана, връчена му лично на 30.11.2018г.
По делото са представени погасителен план към договора за потребителски кредит от 2008г., както и погасителен план от 31.10.2014г. , който не носи подпис за кредитополучател.
По делото е изслушано заключението на съдебно-счетоводна експертиза. От същото се установява, че отпуснатият кредит в размер на 20 000 евро е бил усвоен на 17.03.2008г. Размерът на задълженията по кредита, при съобразяване на измененията в лихвения процент и уговорките, направени с допълнителните споразумения, възлиза на: 27 371,95 евро главница; общо 263,49 евро такси – подробно описани в заключението; 49,45 евро – суми за имуществено застраховане и 132 лв. нотариални разноски. За периода на издължаване на кредита лихвените проценти за редовната главница са променяни многократно, като от първоначаланата стойност 10.950% същите са движили в размери от 6.620% до 14.540%. Чрез прибавяне на просрочени задължения към редовната главница, съгласно сключените допълнителни споразумения, размерът на дълга по същата е нараснал до 32 245,16 евро, а размерът на дължимата редовна лихва – 28 807,28 евро. Размерът на вземанията, заявени с исковата молба, изчислен съобразно първоначално договорения лихвен процент, без съобразяване на предприетото с допълнителните споразумения „преоформяне“ на редовната главница и без предприетите изменения на възнаградителната лихва, възлиза на сума от 19 882, 67 евро - главница, а таксите, застраховките и нотариалните разноски по договора са погасени чрез плащанията, извършвани от ответниците. Съдът кредитира заключението изцяло като обосновано, компетентно изготвено и неоспорено от страните.
При така установеното
от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
Предявени са обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 430 от
ТЗ.
Основателността на исковете предполага доказването на валидното
възникване и съществуване на процесните парични
вземания от твърдения правопораждащ юридически факт –
договор за кредит и сключените към него допълнителни споразумения, както и
техния размер. Тежестта за доказване на правно релевантните факти, на осн. чл.154 от ГПК, е за ищеца.
Страните не спорят, а и от
заключението на ССчЕ се установява, че процесният кредит е бил отпуснат и усвоен от
кредитополучателя на 17.03.2008г.
Първият правен въпрос, по който страните спорят, е валидна и обвързваща ли е облигационната връзка, породена от процесния договор за кредит по отношение на ответницата Я., с оглед направеното от нея, чрез назначения й особен представител - адв. В. от САК, възражение, че договорът е сключен от нейно име, извън пределите на надлежно учредена с представеното по делото пълномощно представителна власт.
Съдът намира това възражение
за неоснователно. От съдържанието на представеното по делото пълномощно ясно се
установява, че ответницата е упълномощила Я.Я. да я
представлява и от нейно име да извършва
всички необходими действия, за да бъде/бъдат отпуснат/и кредит/и от
банка/банки, вкл. ищцовата банка, да сключва от нейно
име договор/и за кредит, както прецени, при условия и размер на кредитите,
каквито договори. Отделно е посочено и че правата по пълномощното следва да се
тълкуват разширително изцяло в полза на
упълномощения. Видно е, че целта на упълномощителя е
да преодостави на упълномощения пълната
представителна власт що се касае до сключването от договори за кредит, като на
усмотрението на последния е предоставена преценката относно избора на контагент, размера и условията по същите. При съмнение,
тази представителна власт следва да се тълкува изцяло в полза на упълномощения,
каквато е волята на упълномощителя. При това
положение, стеснителното тълкуване, направено в отговора на исковата молба,
както и поддържано в о.с.з. от адв. В., а именно - че
волята на ответницата е била да упълномощи ответника да сключи договор за
придобиване на имот, за заплащането на който да сключи договор за ипотечен
кредит, а не въобще да сключи договор за ипотечен кредит, и то потребителски –
не отговаря на изразената в пълномощното воля. Ако ответницата е искала да
упълномощи ответника за конкретното действие, няма никаква правна пречка това
да бъде направено чрез изричното му посочване, в който случай представителната
власт би била ограничена само до извършването на това конкретно действие.
Доколкото последното не е направено, съдът приема, че ответникът е разполагал с
представителна власт за сключването на процесния
договор от името на ответницата Я., поради което между страните е възникнала
валидна облигационна връзка въз основа на договор за кредит от 07.03.2008г.,
която я обвързва.
Още с определението си по чл.140 от ГПК съдът е
посочил, че на осн. чл.7, ал.3 от ГПК той е длъжен
служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в потребителските
договори, какъвто договорът за банков кредит безспорно е. На страните е осигурена възможност да изразят становище по тези въпроси.
На ищеца изрично е указано, че негова е тежестта да
установи, че е налице ясна методика или формула за промяна на базовия лихвен
процент по процесния кредит, че същата е базирана на
обективно външни фактори, които са извън контрола на търговеца и че тази
методика или формула е доведена до знанието на кредитополучателя по ясен и
разбираем начин. На ищеца е указано също така, че негова е тежестта на докаже,
че уговорките, предоставящи възможност на банката едностранно да променя уговорената
между страните възнаградителна лихва в частта на
променливата й компонента, са били индивидуално уговорени. Такива доказателства
не са ангажирани по делото.
По въпроса „Неравноправна ли е по смисъла на чл.143
ЗЗП клауза на потребителски договор, с която се уговаря, че лихвата по кредита,
ще се образува въз основа на базов лихвен процент за определен вид кредит плюс
надбавка при положение, че в договора не са предвидени начин за изчисление или
формула за определяне на базовия лихвен процент, респ. методика с ясни правила
за изменението му?“ е налице богата и еднопосочна съдебна практика, обективирана в множество решения, като например: Решение №
231/02.03.18г. по т.д.№ 875/17г. на І т.о., Решение № 15/18.04.18г. по т.д.№
2439/16г. на І т.о., Решение № 189/18.01.19г. по т.д.№ 1607/17г. на І т.о.,
Решение № 299/15.02.19г. по т.д.№ 2023/17г. на ІІ т.о., Решение №
294/27.03.19г. по т.д.№ 1599/17г. на ІІ т.о., Решение № 378/28.03.19г. по т.д.
№ 2775/17г. на ІІ т.о., Решение № 384/29.03.19г. по т.д.№ 2520/16г. на ІІ т.о.,
Решение № 314/29.07.19г. по т.д.№ 1766/16г. на ІІ т.о., Решение № 92/09.09.19г. по т.д.№ 2481/17г. на ІІ т.о., Решение №
67/12.09.19г. по т.д.№ 1392/18г. на І т.о., решение №87/06.11.2019г. на ВКС, I TO по т.д. № 848/2017г. В цитираната практика е
прието, че по отношение на забраните за търговеца да променя едностранно
условията в договора на непредвидено в него основание (чл.143, т.10 ЗЗП), да
определя цената на услугата при предоставянето й или да я увеличава без
потребителят да има право да се откаже от договора (чл.143, т.12 ЗЗП), се
прилагат изключенията по чл.144, ал.2, т.1 и чл.144, ал.3, т.1 и чл.144, ал.4
ЗЗП, но при определени предпоставки. Прилагайки тълкуването на Съда на
Европейския съюз на Директива 93/13 относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, съставите на Върховния касационен съд са посочили, че
промяната на цената следва да се налага от обективни, външни и извън контрола
на търговеца фактори, които да са подробно разписани в договора, както и методиката
на банката за изменението да е част от договорното съдържание, а не да
представлява вътрешен акт на търговеца, съответно при изменение на договора да
липсва възможност за субективна едностранна преценка на доставчика на услугата.
Уговорките, които определят основния предмет на
договора и не са индивидуално договорени, не могат да бъдат преценени като
неравноправни, ако са ясни и разбираеми – чл.145, ал.2 ЗЗП. Клаузата за
възнаграждението на кредитодателя е съществен елемент
на договора за кредит и изискването на яснота и разбираемост се счита за
изпълнено, не само ако цената е посочена ясно от граматическа гледна точка, но
и ако от съдържанието й може точно да бъде разбран обхватът на поетото
задължението и средният потребител, относително осведомен и в разумна степен
наблюдателен и съобразителен, да разбере икономическите последици от
сключването на договора.
При конкретна преценка на клаузи от договори за кредит, в които размерът на
възнаграждението (лихвата) на търговеца е изразен в абсолютна стойност като
процент към момента на сключване на договора, е прието, че е спазено
изискването за яснота и разбираемост. Съображенията са изведени от възмездния
по дефиниция характер на договора за банков кредит съгласно чл.430, ал.1 във
връзка с ал.2 ТЗ, при който заплащането на лихвата представлява насрещна престация на кредитополучателя за ползването на
предоставените парични средства. Посочването на задължение за лихва в отнапред
известен размер не нарушава изискването за добросъвестност и не води до
значително неравновесие между правата и задълженията на банката и на заемополучателя. Прието е, че при клауза в договор за
банков кредит, с която е постигнато съгласие дължимата от кредитополучателя
цена по възмездния договор за банков кредит да се формира от два компонента -
БЛП с точно определен към датата на подписване на договора размер в проценти и
договорна надбавка, с възможност за промяна на цената (лихвата), обусловена от
промяна на БЛП, но при липса на ясна методика и условия за промяната, доведена
до знанието на кредитополучателя, е неравноправна по смисъла на чл.143, т.10 и
т.12 ЗЗП и нищожна съгласно чл.146 ЗЗП, но само в частта, даваща право на
банката - кредитор да променя едностранно лихвата при промяна на БЛП, но не и в
частта, определяща дължимата към момента на сключване на договора лихва,
включваща БЛП и договорна надбавка в определен размер.
Въз основа на изложеното, съдът намира, че клаузата
по чл.3, ал.1, вр.с ал.5 от основния договор за
кредит в частта й даваща право на банката - кредитор да променя едностранно
лихвата при промяна на БЛП, е нищожна, поради което приложима към процесните отношения следва да се приеме лихвата, както е
уговорена към момента на сключване на договора – 10.95%.
Що се касае до сключените към договора за кредит допълнителни
споразумения, съдът намира следното:
В решение № 66/29.07.2019 год. на ВКС, II т.о. по т.д. №1504/2018г. съдът е приел, че уговорката
в допълнителни споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера на
редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм
по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци на
основание чл.294, ал.1 ТЗ. Уговорките в сключените допълнителни
споразумения, по които страна е физическо лице – потребител, за увеличаване на
главницата чрез прибавяне на изтекли лихви и начисляване върху тях на възнаградителни лихви, са нищожни на основание чл.26, ал.4,
във вр. с чл.10, ал.3 ЗЗД, тъй като е налице анатоцизъм, доколкото Наредба № 9/03.04.2008г. /отм./ или
друга наредба на БНБ не предвижда възможност за олихвяване на изтекли лихви.
На следващо място, в Решение №146/01.01.2017г. на ВКС, I т.о. по т.д.
№2615/2016г., съдът е приел, че допълнително споразумение, имащо за предмет
предоговаряне на кредит, в което задълженията на кредитополучателя са
определени въз основа на неравноправни клаузи в първоначалния договор, е нищожно
на основание чл.366 от ЗЗД.
Още към датата на първото по ред допълнително
споразумение към договора за кредит, сключено на 02.04.2009г. размерът на възнаградителната лихва е бил променян неколкократно,
въз основа на признатата по-горе за нищожна като неравноправна клауза, което се
установява от заключението на ССчЕ. Впоследствие, по
силата на същото споразумение просрочената възнаградителна
лихва е била добавена към редовната главница и върху същата отново са
начислявани възнаградителни лихви.
Воден от разбирането, намерило израз в цитираната съдебна практика, настоящият състав на съда приема, че сключените допълнителни споразумения са нищожни в установителната си част, касателно посочването на размер на дълга, определен въз основа на признатата по-горе за нищожна като неравноправна клауза, както и по отношение на уговорките, предвиждащи прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които да се начислява възнаградителна лихва.
Въз основа на гореизложеното,
съдът счита, че задълженията по процесния договор
следва да бъдат определени въз основа на отговора на заключението на ССчЕ по поставената
от съда задача №3 – при приложение само на първоначално договорените между
страните условия относно размера на лихвения процент и без да се вземат предвид
уговорките за капитализация, направени с допълнителните споразумения, които
представляват по същество нищожни уговорки за анатоцизъм
и изчисляване на размера на дълга, въз основа на нищожни договорни клаузи за едностанно изменение на размера на възнаградителната
лихва.
Следователно, като съобрази заключението на експертизата, съдът намира, че основателен е искът за главница до размера от 19 882,67 евро, като за сумата над този размер същият е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Неоснователни са също така и исковете за заплащане на такси, застрахователни премии и нотариални разноски, т.к. според заключението на ССчЕ и след уточненията, направени от вещото лице при изслушването му в съдебно заседание, тези вземания са били погасени чрез плащане от страна на ответниците.
При този изход на спора съдът дължи произнасяне по направеното своевременно възражение от ответниците за изтекла в тяхна полза погасителна давност.
От мотивите на
т.18 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.
д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС става ясно, че вземането, произтичащо от договор
за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при
неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът
може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо
с неплащането или настъпването на обстоятелствата, но и след като
банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем
и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Тоест, само по себе
си неплащането или настъпването на другите обстоятелства няма за последица
настъпване на предсрочната изксуемост на вноските с
ненастъпил падеж, ако банката не упражни правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и не обяви това на длъжника. Ето защо, съдът намира за
неоснователно възражението на ответника Я., че предсрочната изискуемост на
кредита е настъпила с факта на неплащане на три поредни месечни вноски, а
именно – от 17.08.2008г., респ., че от този момент тече погасителната давност
за вземанията по кредита и че същата е изтекла на 17.08.2013г.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Уговорената по договора
за банков кредит солидарност на задължението между двама и повече длъжници по см. на чл. 121 ЗЗД, не предполага действие на
обявената от банката предсрочна изискуемост по отношение на един от съдлъжниците и спрямо другия солидарно отговорен длъжник,
ако по отношение на него няма редовна процедура по обявяване на предсрочната
изискуемост. 3а да бъде изискуемо изцяло задължението по банковия кредит спрямо
всеки един от длъжниците, предсрочната изискуемост
поради неизпълнение на задължението следва да е обявена надлежно на всеки един
от тях.
Между страните не е спорно, че ответниците
са били в неизпълнение на договорните си задължения за плащането на над три
последователни месечни вноски. Следователно, по отношение на ответника Я.,
предсрочната изискуемост е настъпила с връчването на нотариалната покана на
30.11.2018г., като обстоятелството, че сумите, посочени в същата са съобразени
с уговорки между страните, които съдът е намерил за нищожни, е ирелевантно. В поканата се съдържа изричното изявление на
банката – кредитор, че ще счита за изискуем целият дълг, вкл. вноските с
ненастъпил падеж, което изявление е от значение в случая с оглед преценката за надлежност на обявяването на предсрочната изискуемост и
моментът, в който е настъпила тя.
Не стои така въпросът по отношение на ответницата Я..
Между страните не е спорно, че на същата не е било връчено съобщение за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Следователно, по отношение на нея
предсрочната изискуемост е настъпила с получаването на исковата молба за
отговор от назначения й особен представител, доколкото в самата искова молба се
съдържа изявление в този смисъл. Съдебната практика трайно приема, че в
хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в
исковата молба по който е обективирано изявление на
банката-ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита
предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените в договора или закона
предпоставки, връчването на особения представител представлява надлежно
уведомяване на длъжника - ответник. /в този смисъл Решение № 198/ 18.01.2019г.
на ВКС, I ГО по т.д. № 193 по описа за 2018 г./
Що се касае до течението на давността по отношение
на незаплатените вноски с падеж, настъпил преди 24.09.2014г. - тоест преди
повече от 5 години от датата на исковата молба, съдът намира, че давността е
била неколкократно прекъсвана с подписването на
допълнителните споразумения към договора за кредит. Това е така, защото
въпросните анекси, макар и съдържащи нищожни уговорки за капитализиране на
просрочени задължения към редовната главница, съдържат и установителна
част, в която страните са посочили размерът на задълженията по кредита към
момента на сключване на всяко от споразуменията. Независимо от факта, че съдът
приема този размер за несъответен на реалните задължения, предвид факта, че е
бил определен при приложението на нищожни уговорки за едностранно изменение на възнаградителната лихва и анатоцизъм,
с факта на подписването на допълнителните споразумения ответниците
са направили признание на онази част от дълга, което е била изискуема,
съобразно първоначалано уговореното между страните.
Признаването на вземането е прекъсвало давността за падежиралите
вноски и е заличавало ефекта на изтеклата до този момент погасителна давност на
основание чл.116, б.“а“ от ЗЗД. Последното сключено допълнително споразумение е
с дата 23.10.2014г., като исковата молба е предявена на 24.09.2019г. - в
рамките на давностния срок.
Мотивиран от горното, съдът намира, че възраженията
за изтекла погасителна давност да ответниците са
неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора, на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК, ищецът има право на разноски, съразмерно с уважената част
от исковете. Съгласно представения списък по чл.80 от ГПК и доказателствата по
делото, разноските възлизат на сума в общ размер от 6 524,49 лв. съразмерно
с уважената част от исковете, на ищеца следва да бъде присъдена сума в размер
на 4 689,43 лв.
Ответникът Я. на осн.
чл.78, ал.3 от ГПК също има право на разноски, съразмерно с отхвърлената част
от исковете. Съобразно доказателствата по делото, ответникът е сторил разноски
за адв. хонорар от 2 300 лв. и 100 лв. за вещо
лице. Ето защо, следва да му бъдат присъдени 675,02 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Я.И.Я., ЕГН ********** *** и В.Б.Я., ЕГН ********** *** солидарно да
заплатят на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********, с адрес: *** сумата от 19 882,67 евро – главница по договор за
потребителски кредит №HL34200 от 07.03.2008г., като за сумата над уважения
размер до пълния предявен размер от 27 371,95 евро ОТХВЪРЛЯ иска.
ОТХВЪРЛЯ исковете за осъждане на Я.И.Я., ЕГН ********** *** и В.Б.Я., ЕГН **********
*** солидарно да заплатят на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********, с адрес: *** следните
суми: 186,77 евро – такси по договора, 36,93 евро – заплатени застрахователни
премии и 132 лв. – нотариални разноски.
ОСЪЖДА Я.И.Я., ЕГН ********** *** и В.Б.Я., ЕГН ********** *** да заплатят на „Ю.Б.“
АД, ЕИК ********, с адрес: *** 689,43
лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********, с адрес: *** да заплати на Я.И.Я., ЕГН ********** ***
сумата от 675,02 лв. – разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: