Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Харманли, 06.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Харманли, в публично
съдебно заседание на шести февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА АВРАМОВА
при
участието на секретаря Т. Ч., като разгледа докладваното от съдия Аврамова АНД
№ 446 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г.Д.Н.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, против наказателно постановление №
19-0271-001381 от 04.10.2019 г., издадено от ВПД Началник РУ - Харманли към ОД
на МВР - Хасково, с което на основание чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП му е
наложено административно наказание - глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца, както и отнемане на 12 контролни
точки по реда на Наредба № Iз-2539 за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
В жалбата са изложени съображения,
че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно, издадено при
допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалноправни
разпоредби. Оспорва се изложената в НП фактическа обстановка, като се сочи, че
жалбоподателят отказал тестване с техническо средство, но пожелал да даде
кръвна проба. Поддържа се, че при съставяне на АУАН били допуснати нарушения на
императивните норми на чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН, а при издаване на НП на чл.
57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Изтъква се, че в разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП били
описани два различни състава на нарушения, като в случая
административнонаказващият орган приемал за осъществени и двата, но е наложил
само едно наказание в нарушение на чл. 18 от ЗАНН. Твърди се наличие на
неяснота между обстоятелствената и санкционната част на НП, доколкото в
последната органът използвал съюзът „или“ при описание на извършените
нарушения. Сочи се, че в НП бил цитиран съставът на нарушението по чл. 174, ал.
3 от ЗДвП, но липсвали конкретни данни за датата и мястото на извършване на
нарушението, неговия субект и индивидуализация на управляваното превозно
средство. По наведените доводи се претендира нарушено право на защита и се иска
отмяна на обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят
се представлява от адв. Н.П., който подробно и аргументирано доразвива
изложените в жалбата съображения. В допълнение изразява становище за допуснати
нарушения на Наредба № 1 от 19.07.2017 г., както и на процедурата по връчване
на издадения талон за медицинско изследване и АУАН.
Административнонаказващия орган РУ -
Харманли към ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не изпраща представител.
Районна прокуратура – Харманли, редовно
призована, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното от фактическа страна:
На 29.09.2019 г. свидетелите Я.Г.Я.
и А.В.А. *** при ОД на МВР - Хасково изпълнявали служебните си задължения и
извършвали обход на територията на гр. Харманли. Около 00:20 часа на
кръстовището, образувано от ул. *** и ул. *** спрели за проверка лек автомобил
марка „Тойота”, модел „Авенсис” с рег. № *** собственост на жалбоподателя Г.Д.Н.. Полицейските служители усетили мирис на
алкохол и се усъмнили за употреба на алкохол от водача, който се държал
неадекватно. По тази причина поканили жалбоподателя да бъде тестван с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с фабричен № ARBA 0070 за установяване употреба на
алкохол, но същият категорично отказал. Обяснили му, че може да даде кръвна
проба за извършване на химическа експертиза, с което жалбоподателят също не се
съгласил. Свидетелят Я. издал талон за изследване № 0068030, който бил връчен
на жалбоподателя при отказ да го подпише и получи, удостоверен с подписа на К.И.П..
На жалбоподателя Г.Д.Н. бил съставен АУАН серия АА № 493765, който също отказал
да подпише, за удостоверяване на което отново се подписал К.И.П.. След това
били свалени регистрационните табели на автомобила на жалбоподателя.
Междувременно на мястото пристигнали негови приятели, сестра му – свидетелката
М.Д. Г., както и жената, с която живее на семейни начала – свидетелката М. Й. К..
На 04.10.2019 г. било издадено
наказателно постановление № 19-0271-001381 от ВПД Началник на РУ - Харманли към
ОД на МВР - Хасково, с което била ангажирана административнонаказателната
отговорност на Г.Д.Н. за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП за това, че
отказал проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в
кръвта и не изпълнил предписание за изследване с доказателствен анализатор и за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, за което на
основание чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП му била наложена глоба в размер на
2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, както и на
основание Наредба № Iз-2539 на МВР - отнемане на 12 контролни точки.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите Я.Г.Я., А.В.А.,
М.Д. Г. и М. Й. К.. В основата на установените по делото факти са
показанията на полицейските служители – свидетелите Я.Г.Я. и А.В.А.,
които са последователни и взаимно допълващи се относно обстоятелствата,
свързани с изпълнението на служебните им задължения, които попадат в обхвата на
предмета на доказване по делото. Свидетелите Я. и А. подробно и хронологично
възпроизвеждат протичането на извършената по отношение на жалбоподателя Н.
проверка. Непосредствените впечатления на тези свидетели относно усетения мирис
на алкохол и неадекватното поведение на жалбоподателя, са довели до решението
за извършване на тестване за установяване употреба на алкохол. Съдът изцяло
кредитира показанията на тези свидетели, които са категорични, че
жалбоподателят е отказал да бъде проверен по какъвто и да е начин за наличие на
алкохол в кръвта, както и да подпише съставените му документи. Изложеното от
свидетелите Я. и А. не се разколебава от показанията на ангажираните от
защитата свидетели М. Д. Г.и М. Й. К.. От техните показания става ясно, че
ситуацията е била напрегната и жалбоподателят се е отдалечил от мястото, където
е бил спрян от контролните органи. Свидетелката Г. не е присъствала по време на
извършване на проверката, поради което не е възприела пряко действията на
полицейските служители и жалбоподателя. Що се отнася до свидетелката К.,
изнесените от нея данни касаят процедурата по връчване на съставените от
полицаите документи, но към момент, в който жалбоподателят вече е бил отдалечен
от тях. Предвид изложеното съдът намира, че показанията на тези свидетели са
дадени с цел да се оневини жалбоподателя в извършване на вмененото му
нарушение, за да избегне ангажиране на административнонаказателната му
отговорност.
Приетите от съда фактически положения се установяват и посредством
събраните писмени доказателства, съдържащи се в приложената
административнонаказателна преписка - талон за изследване № 0068030 от
29.09.2019 г. и АУАН серия АА № 493765/29.09.2019 г. В талона за изследване № 0068030 от 29.09.2019 г. са
отразени данните на издалия го полицейския служител и на жалбоподателя, отказът
на последния да бъде тестван за употреба на алкохол, времето и мястото за
извършване на медицинско изследване, както и името, адреса и подписа на свидетеля,
удостоверил връчването му при отказ.
Преценени в
своята съвкупност и по отделно събраните по делото доказателства категорично и
безпротиворечиво установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота,
поради което съдът изцяло основава на тях своите фактически изводи.
При така установеното от фактическа страната, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана
страна и срещу подлежащ на обжалване акт, с оглед на което е процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При извършена служебна проверка
съдът констатира, че АУАН и обжалваното НП са издадени от материално
компетентни лица по смисъла на закона видно от
представената Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра
на вътрешните работи. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН при съставянето на
АУАН и издаването на НП. Неоснователно е направеното в жалбата възражение за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, доколкото съдът не
констатира пороци в административнонаказателното
производство, накърняващи правото на защита на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН. От данните по делото се
установява, че АУАН е връчен при отказ на нарушителя да го подпише, който е
удостоверен в съответствие с изискването на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН чрез подпис
на един свидетел, името и точния адрес на който са отбелязани в акта. Съобразно
разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН при подписване на акта на нарушителя се
връчва препис от него срещу разписка, от което следва, че при отказ на
нарушителя да подпише акта, за актосъставителя не възниква задължение за
връчването му. По изложените съображения съдът намира, че не е допуснато
процесуално нарушение с невръчването на АУАН, доколкото жалбоподателят,
отказвайки да го подпише, сам се е поставил в ситуация да не получи препис от
него /в този смисъл са Решение от
03.07.2018 г. по к. адм. н. д. № 264/2018 г. на АС - Хасково, Решение от 23.05.2018 г. по к. адм. н. д. №
243/2018 г. на АС - Хасково/.
Обжалваното наказателно
постановление съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН,
като описаните в него обективни признаци на извършеното
нарушение напълно съответстват на посочената за нарушена правна норма и
приложимата санкционна разпоредба. Отразени са достатъчно факти относно дата,
място и начин, изчерпващи всички обстоятелства, при които е извършено
нарушението. В тази насока е несъстоятелно възражението за неяснота относно
нарушението както в съставения АУАН, така и в издаденото наказателно
постановление.
На жалбоподателя е вменено нарушение
на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, съгласно която водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който
откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. От текста
на разпоредбата е видно, че визира два основни състава на административно
нарушение - отказ да бъде извършена проверка за установяване употребата на
алкохол или на наркотични вещества чрез
предвидените за това способи. В константната практика на Административен съд -
Хасково се приема, че отделните способи са дадени в условията на
алтернативност, поради което отказът за извършване на съответната проверка чрез
който и да е от тях обосновава ангажиране на административнонаказателната
отговорност на водача /в този смисъл Решение от 13.06.2019 г. по к. адм. н.
д. № 574/2019 г. на АС - Хасково, Решение от 06.06.2018 г. по к. адм. н. д. №
24/2018 г. на АС - Хасково/. Предвид изложеното административнонаказващият
орган правилно е квалифицирал нарушението по чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП.
В случая жалбоподателят Г.Д.Н. е санкциониран за
отказ да бъде извършена проверка с техническо средство и неизпълнение на
предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване с оглед
установяване употребата на алкохол и неговата концентрация в кръвта. От
събраните по делото писмени и гласни доказателства е установено по категоричен
начин, че на 29.09.2019 г. Н. е управлявал лек автомобил марка „Тойота”, модел
„Авенсис” с рег. № ***, като след отправена покана от компетентните органи е
отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол чрез предвидените в закона
способи за това. Нарушението се явява довършено със самия факт на обективиране на отказа
за тестване и даване на кръвна проба, с което е възпрепятствана проверката за
установяване наличието на алкохол в кръвта. Тези съставомерни обстоятелства са
надлежно описани в АУАН и НП, поради което възражението за допуснати нарушения
на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН при описание на нарушението се явява несъстоятелно. Проверката е извършена в съответствие с правила,
регламентиран в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на
алкохол или наркотични вещества или техни аналози. Съобразно разпоредбата на
чл. 3а, т. 1 от Наредбата е издаден талон за изследване по одобрения образец,
който изцяло отговаря на изискванията, разписани в чл. 6, ал. 6 от Наредбата. В
талона са посочени данните на полицейския служител, извършил проверката, както
и на водача, като е отразено, че същият отказва да бъде тестван за употреба на
алкохол. Вписано е лечебното заведение, в което следва да се яви водачът, както
и времевият отрязък, в който следва да го стори. Обстоятелството, че
издаденият талон за изследване не е връчен на жалбоподателя, не съставлява
нарушение на реда, предвиден в обсъжданата наредба. Този извод следва от
обстоятелството, че жалбоподателят е отказал да подпише талона, което е
надлежно удостоверено с подписа на свидетел, чиито имена, ЕГН и адрес са
изрично вписани. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 6 от Наредбата контролният
орган връчва на лицето талона за изследване срещу подпис, което означава, че
при отказ за подписване на талона, препис от същия не се връчва.
В контекста на изложените
съображения съдът намира, че Г.Д.Н. е осъществил от обективна и субективна страна
признаците от състава на административното нарушение по чл. 174, ал. 3, предл.
1 от ЗДвП, поради което правилно и законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
Наложените за извършеното нарушение
административни наказания са определени във фиксирания от законодателя размер,
а именно глоба от 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.
Така индивидуализирани наказанията се явяват адекватна на
извършеното нарушение санкция, която ще способства за постигане целите на наказанието.
Правилно е приложена и разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 3 от Наредба № Iз-2539
от 17.12.2012 г., съгласно която при нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП се
отнемат 12 контролни точки.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав
намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и
обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 19-0271-001381 от 04.10.2019 г.,
издадено от ВПД Началник РУ - Харманли към ОД на МВР - Хасково, с което на Г.Д.Н.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП му
е наложено административно наказание - глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца, както и отнемане на 12 контролни
точки по реда на Наредба № Iз-2539 за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Хасково на основанията, предвидени в НПК и
по реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: