Р Е Ш Е Н И Е
№261507/5.5.2021г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет
и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на шести април, две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга
Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1682 по описа на
Варненски районен съд за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано въз основа на искова молба с вх. №
10692/ 07.02.2020
год. от В.П.К., ЕГН: **********, с
адрес:
*** 11 срещу Р.М.Т.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, с искане до съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца
сума в общ размер от 4500.00 лева, съставляваща стойността на разходи на ремонт на съсобествена между страните сграда с идентификатор № *
по КККР на гр. Б., определени съобразно притежаваните от ответницата
35.15358362 % от общите части на сградата, формирана както следва: 2427.31 лв. - разходи за труд и 2072.69 лв. –
разходи за материали, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението. Претендират
се и направените съдебно – деловодни разноски.
В искова молба се излага, че ищцата е собственик на обект с ид. № *.* в
процесната сграда. Ответницата притежава обект на първия етаж с № *.*. В
сградата се състои от два самостоятелни обекта. От построяване на сграда не е
правен ремонт на общите части, в резултат на което се появяват теч на покрива,
изпадане на част от него – греди и цигли, като се образуват дупки. От влага се
появява мухъл по стените. В тази връзка, на 14.06.2016 год. до ответницата е
отправена писмена покана за среща, с оглед необходимостта от предприемане на
ремонтни дейности на покрива като обща част на сградата. Поради валежи, в
периода 18.06.2019 г. – 27.06.2019 г., ищцата предприема ремонтни дейности на
покривната конструкция, с оглед запазване цялостта на сградата. Общата стойност
на разходите за ремонта възлиза на 12977.32 лв., от които 5977.32 лв. и 7000.00
лв.
Ответникът – Р.М.Т., депозиратписмен отговор, в
срока по чл. 131 ГПК, в който излага подробни съображения за неоснователност на
предявения иск. Релевира
възражение относно допустимостта на производството, до колкото приложимия по
отношение сградата режим е за етажна собственост. Последното подкрепя с
твърдения за съществуване на три, а не на два самостоятелни обекта в процесната
сграда. Не избран управител на ЕС, и в този смисъл искът е предявен от
нелегитимирано лице. При това положение извършването на ремонтните дейности на
общите части е предпоставено от решение на етажните собственици, каквото в
случая липсва. В тази връзка отправя искане за прекратяване на производството.
Евентуално, оспорва наведените в исковата молба фактически твърдения
относно теч на покрива, необходимостта от неговата подмяна, предприетите
ремонтни дейности, количествените и стойностни параметри на същия, вкл. и
размерът на разходваната сума. Възразява срещу посоченото от ищцата
количествено разпределение на процента на участие в общите части на сграда.
Оспорва твърденията на техническото състояние на покрива, „неотложността“ на
ремонта. Сочи, че на 17.06.2019 г. е получила покана за среща, която е
проведена на 21.06.2019 год., на която от г- жа К. е предложено споразумение,
по силата на което ответницата е следвало да заплати сумата от 5689.44 лв.
Достъп до покрива не е осигурен. Междувременно, на 19.06.2019 г. покривът е
разрушен. За последното е сигнализирана общинската администрация. По тези
съображения, отправя искане за отхвърляне на иска. Претендира и разноски.
Съдът,
след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл.
30, ал. 3 ЗС.
С нормата на чл.
30, ал. 3 ЗС е регламентирано задължението на всеки съсобственик да участва в
ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.
Събразно
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи наличие на
съсобственост между страните по отношение на общите части на процесната сграда,
при посочените квоти; техническото състояние на покрива към 17.06.2020 год., в
това число и „неотложността“ на ремонта; стойността на разходите, извършени за
ремонта на покрива.
В
тежест на ответника е да установи положителните факти, на които основава
възраженията си – наличие на три самостоятелни обекта в процесната сграда;
препятстване достъпа до покрива на сградата.
В случая, безспорно между страните е,
че ищцата е собственик на самостоятелен обект с идентификатор № *.3,
а ответницата на обект с идентификатор № *.* по КККР на гр. Б.. Същеврменно,
видно от приобщения на л. 31 от делото нотариален акт № 125/ 2013 г., на
12.06.2013 г. В. П.К. придобива освен втория етаж от жилищната сграда, а и
сутерена, който към настоящия момент фигурира в регистрите на АГКК като
самостоятелен обект с идентификатор № *.3. Сутеренния етаж се
ползва за жилище (в този смисъл са изнесените от експерта П. данни при
изслушването му в съдебно заседание от 02.02.2021 г.), т. е. е със
самостоятелно функционално предназначение, поради което и съставлява
самостоятелен обект по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗУЕС.
За управлението
на общите части на сгради в режим на етажна собственост, в които
самостоятелните обекти са до три и принадлежат на повече от един собственик, се
прилагат разпоредбите на чл. 30, ал. 3,
чл. 31, ал. 1 и чл. 32 от Закона за собствеността.
В
настоящата хипотеза, безспорно установено по делото въз основа на представените
на л. 7 – 12 документи и събраните гласни доказателства, е извършеният, през м.
юни 2019 г., ремонт на покрива на жилищна сграда с ид. № * по КККР на гр. Б.. Извършените от ищцата СМР през м. юни 2019 г., изразяващи се в ремонт на
покрива на жилищната сграда, приключили в рамките на няколко дни се установява
по категоричен начин и от показанията на разпитаните по делото свидетели,
кредитирани в тази част като напълно еднозначни и отразяващи преки и
непосредствени впечатления на лицата, които ги депозират.
Същевременно, от показанията на свидетелите К. и К., кредитирани
като обективни и последователни, отразявани преки и непосредствени впечатления
на лицата, които ги депозират и кореспондиращи с останалия доказателствен
материал по делото (обяснителна записка, експертно заключение) се установява,
че необходимостта от ремонт е възникнала поради дупки в покрива, сериозен теч,
обусловил наводнение в жилището.
Покрива на сградата е обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС.
Същевременно, от експертното заключение, кредитирано като обективно и компетентно
изготвено, се установява че предприетите строително – монтажни работи
съставляват неотложни ремонтни дейности по
възстановяване и запазване на вещта, т. е. касае се за
необходими, а не за полезни разноски.
Хипотезата на чл. 30, ал. 3 ЗС не предвижда решение на мнозинството за
извършване на конкретен разход. В тази връзка, извършването на процесните ремонтни
дейности на обща част не е обусловено от решение на етажните собственици. Още
повече, че както вече бе посочено, касае за разноски за запазване на веща.
От друга страна, възможността за достъп до общата вещ, не е предпоставка за
освобождаване на съсобственик от отговорността му да участва в тежестите
на общата вещ съразмерно с частта си.
С оглед изложеното, се налага извод за наличие на предпоставките
за ангажиране отговорността на ответницата за заплащане на разходите, направени
от другия съсобственик, с цел запазване на общата вещ, съразмерно с
частта и, която съгласно вещото лице възлиза на 32, 94 %.
На
следващо място - стойността на дължимите разходите следва да бъде определена не по фактурираните между ищцата и изпълнителя цени, а по
пазарни цени, установени с помощта на вещо лице (така - Решение № 191 от
29.10.2014 г. по гр. д. № 2299/ 2014 г. на ВКС).
В
случая, даденото в тази насока експертно заключение, сочи че общата стойност на
извършения ремонт, по пазарни цени, възлиза на 11994.65 лв., респ. частта на
ответницата съобразно дяловото и участие, според изискването на чл. 30, ал. 3
ЗС, е 3951.04 лв.
По
изложените съображения, се налага извод за частична основателност на
претенцията, като ответницата бъде осъдена да заплати на ищцата сумата от
3951.04 лв., представляваща стойността на разходи на ремонт на съсобствена
между страните сграда с идентификатор № * по КККР на гр. Б., на основание чл.
30, ал. 3 ЗС.
За
горницата над тази сума, до пълния предявен размер от 4500 лева, предявеният
иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, на основание чл. 30, ал. 3 ЗС.
С
оглед изхода на спора и отправеното искане, в полза на ищцата следва да се
присъдят и направените за водене на производството разноски.
С
оглед релевираното от ответницата възражение за прекомерност, след съобразяване
на фактическата и правна сложност на спора, броят на проведените съдебни
заседания, извършените в хода на процеса действия, вкл. изслушване на две
експертни заключения и разпит на четирима свидетели, се налага извода, че не са
налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК, за редуциране на претендирания
размер от 620.00 лв., при установен с Наредба № 1/ 2004 г. минимум от 545 лева.
Ето
защо, в полза на ищцата следва да се присъди сумата от 1249.41 лв.,
представляваща разноски по делото, определени, съобразно уважената част на
иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
На основание чл.
78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника следва да се присъди сумата от 67.10 лв. –
разноски в настоящото производство, определени съобразно отхвърлената част на
иска.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Р.М.Т., ЕГН: **********, с
адрес:
***, да заплати на В.П.К., ЕГН: **********,
с адрес:
*** *, сумата от 3951.04 лв. (три хиляди деветстотин
петдесет и един лева и четири стотинки),
представляваща стойността на разходи за ремонт, извършен
през месец юни 2019 г., на покрива на сграда с идентификатор № * по КККР на гр.
Б., находяща се в гр. Б., *, на основание чл. 30, ал. 3 ЗС.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от В.П.К., ЕГН: **********, с
адрес:
*** * срещу Р.М.Т.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, иск за заплащане на горницата над 3951.04 лв. (три хиляди деветстотин
петдесет и един лева и четири стотинки) до пълния предявен
размер от 4500.00 (четири хиляди и
петстотин) лева, представляваща стойността на разходи за ремонт, извършен през месец юни 2019 г., на покрива на сграда с
идентификатор № * по КККР на гр. Б., находяща се в гр. Б., *, на основание чл.
30, ал. 3 ЗС.
ОСЪЖДА Р.М.Т.,
ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на В.П.К., ЕГН: **********, с
адрес:
*** *, сумата от 1249.41 лв.
(хиляда двеста четиридесет и девет лева и четиридесет и една стотинки), представляваща
извършени разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА В.П.К., ЕГН:
**********, с адрес: *** *,
да заплати на Р.М.Т.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 67.10
лв.
(шестдесет и седем
лева и десет стотинки), представляваща разноски
в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: