РЕШЕНИЕ
№ 1363
гр. Велико Търново, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20224110101162 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на В. Д. Н., чрез адв. Б.
З. – ВТАК, срещу Т. А. И. и К. Д. И.. В исковата молба са развити съображения, че с
Нотариален акт № 2283, том XII, рег. № 15731, дело № 1556 от 2009 г. на нотариус
Татяна Братванова, рег. № 283 при НК на РБ .*и В. Д. Н. са прехвърлили на Д.
недвижим имот, находящ се в с. Ресен, общ. Велико Търново, представляващ УПИ
XXI-474 в кв. 74 по ПУП на селото с площ 1 600 кв. м., заедно с построените в този
имот къща, пристройка, стопанска сграда, плевник и сайвант срещу задължението на
приемателя да се грижи за прехвърлителката до края на живота й, като В. Д. Н. е
запазила за себе си вещното право на ползване върху описания имот, което право да се
осъществява съвместно с приемателя и семейството му. Навежда доводи, че ищцата
притежава към настоящия момент ½ идеална част от вещното право на ползване върху
имота, а ответниците другата ½ идеална част от вещното право на ползване. Посочва,
че имотът се ползва само от ответниците, като счита, че е невъзможно да бъде
извършено разпределение на ползване на процесния жилищен имот, съобразно правата
на страните. Направено е искане да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде
извършено разпределението на ползването на процесния недвижим имот, като в случай
на невъзможност за това, ответниците да бъдат осъдени да заплащат на ищцата сумата
в размер на 250.00 лева, по 125.00 лева всяка една от ответниците, считано от датата на
1
получаване на исковата молба от ответниците. В проведеното на 10.11.2022 година
съдебно заседание е допуснато изменение на предявените по делото искове, като
същите се считат за предявени за сумата в размер на 94.00 лева, претендирана от всяка
една от ответниците по делото. Претендира да бъдат присъдени направените от ищцата
разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от адв. Ж. Д. –
ВТАК, в качеството й на процесуален представител на ответниците по делото, с която
оспорва предявения по делото иск. Не оспорва, че ищцата притежава ½ идеална част от
правото на ползване на процесния недвижим имот, но посочва, че същата никога не е
била лишена от възможността да ползва имота заедно с ответниците, като с отговора
на исковата молба също е направена покана до ищцата за съвместното ползване на
имота. Направено е искане предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан. Претендира да бъдат присъдени направените от ответниците разноски по
делото.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и от приложеното по делото заверено копие на НА №
2283, том XII, рег. № 15731, дело № 1556 от 2009 г. на нотариус Т. Братванова, рег. №
283 при НК на РБ /л. 8-9/ се установява, че К.* и В. Д. Н. са прехвърлили на *
недвижим имот, находящ се в село Ресен, община Велико Търново, представляващ
УПИ XXI-474, в кв. 74 по ПУП на селото, с площ 1 600 кв. м., заедно с построените в
този имот къща, пристройка, стопанска сграда, плевник и сайвант срещу задължението
на приемателя да се грижи за прехвърлителката до края на живота й, като В. Д. Н. е
запазила за себе си вещното право на ползване върху описания имот, което право да се
осъществява съвместно с приемателя и семейството му.
Видно от приложеното Удостоверение за наследници, изх. № 03.13.-62 от
12.02.2020 година на Кметство село Ресен, Община Велико Търново /л. 10/ Д. К. И. е
починал на 05.02.2020 година и е оставил за наследници по закон съпругата си Т. А. И.
и дъщеря си К. Д. И..
От приложената по делото Покана, вх. № 06135 от 10.03.2022 година на ЧСИ С.
Косева, рег. № 809 в КЧСИ /л. 14-15/се установява, че ищцата е отправила покана до Т.
А. И. за заплащане на месечно наемоподобно обезщетение в размер на 250.00 лева.
По делото е представено и заверено копие на Скица на поземлен имот № 15-
754703 от 12.07.2021 година на СГКК – град Велико Търново /л. 11/, от която е видно,
че имотът, предмет на делото по КККР на село Ресен, община Велико Търново,
одобрени със Заповед № РД-18-703 от 11.10.2019 година на изпълнителния директор
на АГКК, представлява ПОЗЕМЕЛЕН ИМОТ с идентификатор 62517.500.474, с адрес
на имота село Ресен, ул. „Георги Димитров“, с площ 1 644.00 кв.м.; Трайно
2
предназначение на територията: Урбанизирана; Начин на трайно ползване: Ниско
застрояване (до 10 м.); Номер по предходен план: 474, кв. 74, парцел XXI; при съседи:
ПИ с идентификатор 62517.500.1475, ПИ с идентификатор 62517.500.9130, ПИ с
идентификатор 62517.500.473, ПИ с идентификатор 62517.500.477, ПИ с
идентификатор 62517.500.476, ПИ с идентификатор 62517.500.475, заедно с
изградените в имота СГРАДА с идентификатор 62517.400.474.1, с площ 84.00 кв.м. –
жилищна сграда-еднофамилна; СГРАДА с идентификатор 62517.400.474.2, с площ
47.00 кв.м. – жилищна сграда-еднофамилна; СГРАДА с идентификатор
62517.400.474.3, с площ 10.00 кв.м. – селскостопанска сграда; СГРАДА с
идентификатор 62517.400.474.4, с площ 21.00 кв.м. – селскостопанска сграда; СГРАДА
с идентификатор 62517.400.474.5, с площ 55.00 кв.м. – селскостопанска сграда и
СГРАДА с идентификатор 62517.400.474.6, с площ 32.00 кв.м. – селскостопанска
сграда.
От изготвената по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че
имотът има само една единствена баня, а и кухня, и не е възможно да се направи
разпределение на ползването на имота от две отделни домакинства - от това на ищцата
В. Д. Н. и на ответниците Т. и К. И.. Размерът на месечния пазарен наем на УПИ XXI-
474, стр. кв. 74 по ПУП на село Ресен, заедно с построените в него КЪЩА,
ПРИСТРОЙКА, стопанска сграда, плевник и сайвант е 188.00 лева за целия имот и
94.00 лева - за ½ идеална част от имота.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Искът по чл. 32, ал. 2 ЗС има за последица осъществяване на спорна съдебна
администрация на гражданско правоотношение между съсобственици, респективно –
носители на вещно право на ползване, по повод служене с обща вещ. Когато е сезиран
с такъв иск, съдът замества мнозинството от съсобствениците /носителите на правото
на ползване/ и преценява целесъобразността и възможностите за разпределяне
ползването на вещта, съобразно конкретните обстоятелства по делото - характер на
вещта, брой на съсобствениците /носители на правото на ползваме/, техните права,
фактическото положение до възникване на правния спор. Когато върху част от
съсобствения имот има учредено вещно право на ползване, като страни в
производството следва да вземат участие и ползвателите. В тези случаи ВКС приема,
че ползването следва да бъде разпределено между съсобственика и ползвателя, а не
голия собственик /Решение № 149 от Решение № 1214 от 01.07.2004 година по гр.д. №
645/2003г. на IV г.о. на ВКС/. Правомощията на съда, съгласно чл. 32, ал. 2 ЗС, се
свеждат до разпределение на ползването на общата вещ, като е недопустимо съдът да
постановява задължения за съсобствениците да извършват промени или преустройства
на общата вещ или разпределение на ползването, което изисква промени или
преустройства, т.е. решението на съда следва да е съобразено със съществуващото към
3
момента на възникване на спора фактическо състояние на вещта.
Константна е съдебната практика, че е недопустимо обезщетение за ползите от
общата вещ, от които съсобственикът /ползвателят/ е лишен по смисъла на чл. 31, ал. 2
ЗС, да се предявява за един бъдещ период от време, занапред от датата на завеждане на
исковата молба /Решение № 516/11.01.2010 г. по гр. д. № 1385/2009 г., на ІІ г.о. на
ВКС/. От друга страна искането за реално ползване обхваща и искането за
обезщетение, като в рамките на това производство съдът следва да изясни дали ищецът
желае парично обезщетение ако не може да получи реално ползване, съответстващо на
правата му, доколкото исковата молба се явява покана по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС,
какъвто е настоящият случай. В този смисъл са Решение № 72 от 15.07.2015 година по
гр.д. № 553/2015 година на II г.о. на ВКС, Решение № 291/29.11.2011 г. по гр.
д. № 212/2011 г., ІІ г. о. на ВКС и много други. В тази хипотеза разпределението следва
да се извърши като имотът се предостави за ползване на лицето, което фактически го
ползва, а последното следва да заплаща определена сума на ищеца от момента на
поканата, докато трае така разпределеното ползване или се променят обстоятелствата,
при които е постановено. Във всички случаи обаче изразеното от ищеца желание в
производство по чл. 32, ал. 2 ЗС, при липса на възможност за реално ползване да
получи парично обезщетение, не може да бъде предявено като отделен иск с правно
основание чл. 31, ал. 2 ЗС за получаване на обезщетение за ползите от общата вещ, от
които ищецът е лишен, за един бъдещ период от време.
В случая по делото страните не могат да постигнат съгласие относно ползването
на недвижим имот, находящ се в село Ресен, община Велико Търново, представляващ
УПИ XXI-474, в кв. 74 по ПУП на селото с площ 1 600 кв. м., заедно с построените в
този имот къща, пристройка, стопанска сграда, плевник и сайвант, като страните не
спорят, а и от събраните по делото доказателства се установява, че ответниците са
придобили собствеността върху недвижимия имот чрез наследяване след смъртта на Д.
К. И.. Последният е починал на 05.02.2020 година и видно от приложеното по делото
удостоверение за наследници, същият е оставил за наследници по закон съпругата си Т.
А. И. и дъщеря си К. Д. И. /чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН/. Не е спорно по делото, а и от
приложения Нотариален акт № 2283, том XII, рег. № 15731, дело № 1556 от 2009 г. на
нотариус Татяна Братванова, рег. № 283 при НК на РБ се установява, че * и В. Д. Н. са
прехвърлили на * недвижим имот, находящ се в с. Ресен, общ. Велико Търново,
представляващ УПИ XXI-474 в кв. 74 по ПУП на селото с площ 1 600 кв. м., заедно с
построените в този имот къща, пристройка, стопанска сграда, плевник и сайвант,
срещу задължението на приемателя да се грижи за прехвърлителката до края на живота
й. Не е спорно по делото и че В. Д. Н. е запазила за себе си вещното право на ползване
върху описания имот, което право да се осъществява съвместно с приемателя и
семейството му, т.е. приемателят не е придобил единствено голото право на
собственост, а прехвърлителката се е съгласила вещното право на ползване да
4
принадлежи както на нея, така и на приемателя и семейството му. В този смисъл, а и не
е спорно по делото, както ищцата, така и ответниците притежават по ½ идеална част от
правото на ползване от собствения на ответните недвижим имот. От събраните по
делото доказателства, безспорно се установява и че страните са във влошени
отношения и е невъзможно имотът да се ползва едновременно както от ищцата, така и
от ответниците.
От приложеното по делото заключение на допуснатата съдебно-техническа
експерта за установява, че не е възможно да се направи разпределение на ползването на
имота от две отделни домакинства - от това на ищцата В. Д. Н. и на ответниците Т. и К.
И., доколкото имотът има само една единствена баня, а и кухня, както и че размерът на
месечния пазарен наем на УПИ XXI-474, стр. кв. 74 по ПУП на село Ресен, заедно с
построените в него КЪЩА, ПРИСТРОЙКА, стопанска сграда, плевник и сайвант е
188.00 лева за целия имот и за ½ идеална част – 94.00 лева.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че ползването на
процесния недвижим имот следва да бъде разпределено на ответниците, доколкото и
към настоящия момент същите фактически го ползват, като последните следва да
бъдат осъдени да заплащат на ищцата сумата в размер на по 47.00 лева всяка една от
тях, съобразно правата им по отношение на правото на ползване, считано от датата на
получаване на исковата молба – 18.05.2022 година /с оглед диспозитивното начало в
процеса/ до момента, до който продължава така разпределеното ползване или до
промяна на обстоятелствата, при които то е постановено.
По отношение на разноските следва да се има предвид, че в производството по
разпределение на ползването на съсобствен имот, страните трябва да понесат такава
част от разноските, включваща заплатени такси и възнаграждения за допуснати
експертизи, съответстващи на размера на дела им в съсобтвеността, респективно –
правото на ползване, а относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат,
разноските следва да останат за всяка от страните, така както са ги направили. Това
разрешение следва от характера на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС, представляващо
спорна съдебна администрация. Съдебното решение в настоящото производство
ползва и двете страни и затова в първоинстанционното производство всяка страна
следва да понесе разноските за заплатено адвокатско възнаграждение, които е
направила, независимо от изхода на спора. В този смисъл са Решение № 275 от
30.10.2012 година по гр.д. № 4442012 година на II г.о. на ВКС и Определение №
385/25.08.2015г. по Ч.гр.д. № 3423/2015г. на I г.о. на ВКС. В този смисъл ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на Районен съд – Велико Търново
сумата в размер на по 6.25 лева – държавна такса за производството по делото,
определена по реда на т. 16 от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по
ГПК, както и по 50.00 лева - възнаграждение за изготвената по делото експертиза.
Предвид изложеното по-горе искането на ищцата по делото за присъждане на разноски
5
за заплатено адвокатско възнаграждение се явява неоснователно и като такова следва
да бъде оставено без уважение.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ ползването на недвижим имот, находящ се в село Ресен,
община Велико Търново, ул. „Георги Димитров“, представляващ ПОЗЕМЕЛЕН ИМОТ
с идентификатор 62517.500.474 /шест, две, пет, едно, седем, точка, пет, нула, нула,
точка, четири, седем, четири/ по КККР на село Ресен, с площ 1 644.00 кв.м. /хиляда
шестстотин четиридесет и четири квадратни метра/; Трайно предназначение на
територията: Урбанизирана; Начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м.);
Номер по предходен план: 474, кв. 74, парцел XXI; При съседи: ПИ с идентификатор
62517.500.1475, ПИ с идентификатор 62517.500.9130, ПИ с идентификатор
62517.500.473, ПИ с идентификатор 62517.500.477, ПИ с идентификатор
62517.500.476, ПИ с идентификатор 62517.500.475, заедно с изградените в имота
СГРАДА с идентификатор 62517.400.474.1 /шест, две, пет, едно, седем, точка, пет,
нула, нула, точка, четири, седем, четири, точка, едно/ по КККР на село Ресен, с площ
84.00 кв.м. – жилищна сграда-еднофамилна; СГРАДА с идентификатор
62517.400.474.2 /шест, две, пет, едно, седем, точка, пет, нула, нула, точка, четири,
седем, четири, точка, две/ по КККР на село Ресен, с площ 47.00 кв.м. – жилищна
сграда-еднофамилна; СГРАДА с идентификатор 62517.400.474.3 /шест, две, пет, едно,
седем, точка, пет, нула, нула, точка, четири, седем, четири, точка, три/ по КККР на
село Ресен, с площ 10.00 кв.м. – селскостопанска сграда; СГРАДА с идентификатор
62517.400.474.4 /шест, две, пет, едно, седем, точка, пет, нула, нула, точка, четири,
седем, четири, точка, четири/ по КККР на село Ресен, с площ 21.00 кв.м. –
селскостопанска сграда; СГРАДА с идентификатор 62517.400.474.5 /шест, две, пет,
едно, седем, точка, пет, нула, нула, точка, четири, седем, четири, точка, пет/ по КККР
на село Ресен, с площ 55.00 кв.м. – селскостопанска сграда и СГРАДА с
идентификатор 62517.400.474.6 /шест, две, пет, едно, седем, точка, пет, нула, нула,
точка, четири, седем, четири, точка, шест/ по КККР на село Ресен, с площ 32.00 кв.м. –
селскостопанска сграда, като на основание чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността
го предоставя на Т. А. И. от *, с ЕГН ********** и на К. Д. И. от *, с ЕГН
**********.
ОСЪЖДА Т. А. И. от *, с ЕГН ********** да заплаща на В. Д. Н. от *, с ЕГН
********** сумата в размер на 47.00 лева /четиридесет и седем лева/,
представляваща месечно обезщетение, считано от 18.05.2022 година до момента, до
който продължава така разпределеното ползване на недвижим имот, находящ се в село
Ресен, община Велико Търново, ул. „Георги Димитров“, представляващ ПОЗЕМЕЛЕН
6
ИМОТ с идентификатор 62517.500.474 по КККР на село Ресен, с площ 1 644.00 кв.м.,
заедно с изградените в имота СГРАДА с идентификатор 62517.400.474.1; СГРАДА с
идентификатор 62517.400.474.2; СГРАДА с идентификатор 62517.400.474.3; СГРАДА
с идентификатор 62517.400.474.4; СГРАДА с идентификатор 62517.400.474.5 и
СГРАДА с идентификатор 62517.400.474.6, или до промяна на обстоятелствата, при
които то е постановено, като отхвърля иска за разликата от уважения размер, до
пълния предявен размер от 94.00 лева, която разлика е в размер на 47.00 лева, като
недоказан.
ОСЪЖДА К. Д. И. от *, с ЕГН ********** да заплаща на В. Д. Н. от *, с ЕГН
********** сумата в размер на 47.00 лева /четиридесет и седем лева/,
представляваща месечно обезщетение, считано от 18.05.2022 година до момента, до
който продължава така разпределеното ползване на недвижим имот, находящ се в село
Ресен, община Велико Търново, ул. „Георги Димитров“, представляващ ПОЗЕМЕЛЕН
ИМОТ с идентификатор 62517.500.474 по КККР на село Ресен, с площ 1 644.00 кв.м.,
заедно с изградените в имота СГРАДА с идентификатор 62517.400.474.1; СГРАДА с
идентификатор 62517.400.474.2; СГРАДА с идентификатор 62517.400.474.3; СГРАДА
с идентификатор 62517.400.474.4; СГРАДА с идентификатор 62517.400.474.5 и
СГРАДА с идентификатор 62517.400.474.6, или до промяна на обстоятелствата, при
които то е постановено, като отхвърля иска за разликата от уважения размер, до
пълния предявен размер от 94.00 лева, която разлика е в размер на 47.00 лева, като
недоказан.
ОСЪЖДА Т. А. И. от *, с ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен
съд – Велико Търново сумата в размер на 6.25 лв. /шест лева и двадесет и пет
стотинки/, представляваща държавна такса за производството по делото, сумата в
размер на 50.00 лв. /петдесет лева/, представляваща направени в производството
разноски за изготвена по делото СТЕ, както и 5.00 лв. /пет лева/, в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА К. Д. И. от *, с ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен
съд – Велико Търново сумата в размер на 6.25 лв. /шест лева и двадесет и пет
стотинки/, представляваща държавна такса за производството по делото, сумата в
размер на 50.00 лв. /петдесет лева/, представляваща направени в производството
разноски за изготвена по делото СТЕ както и 5.00 лв. /пет лева/, в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. Д. Н. от , с ЕГН ********** за
присъждане на разноски, представляващи заплатено от нея адвокатско
възнаграждение, като неоснователно.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - град Велико Търново в
7
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
8