РЕШЕНИЕ
№ 145
гр. Силистра, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на петнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Кремена Ив. Краева
Десислава Г. Петрова
при участието на секретаря Антоанета Н. Ценкова
като разгледа докладваното от Пламен Н. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20223400500220 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба подадена от „Енерго- про продажби“
АД, с ЕИК *********, срещу Решение № 75 от 03.05.2022г. постановено по гр.д. №
522/2021г. на РС – Тутракан. С атакуваното решение първоинстанционния съд признал за
установено вземането на „Енерго-про продажби“ АД с ЕИК *********, срещу Р. М. А. в
размер на 0,74 лева (седемдесет и четири стотинки), представляваща главница по фактури
№ **********/22.07.2019; № **********/20.01.2020, и в размер на 0,10 лева (десет
стотинки) мораторна лихва за периода 17.02.2020¬28.06.2021, както и законна лихва върху
главницата от 09.07.2021 до изплащане на задължението, които суми са част от предмета на
издадената Заповед № 195/14.07.2021 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д.№ 366/2021 на РС Тутракан Със същото решение е отхвърлен иска на „Енерго-про
продажби“ АД с ЕИК *********, срещу Р. М. А. , за разликата над уважената част 0,74 лева
до претендираните 235,99 лева, а именно за сумата 235,25 лева (двеста тридесет и пет лева и
двадесет и пет стотинки), представляваща главница по фактури № **********/20.07.2020г.;
№ **********/19.08.2020г.; № **********/21.09.2020г.; № **********/08.10.2020г.; №
**********/20.10.2020г.; № **********/19.11.2020г.; № **********/21.12.2020г.; №
**********/20.01.2021г.; № **********/18.02.2021г.; № **********/19.03.2021г.; №
**********/20.04.2021г.; № **********/20.05.2021г., както и за разликата над уважената
част от 0,10 лева лихва до претендираните 10,75 лева лихва, а именно за 10,65 лева (десет
лева и шестдесет и пет стотинки) за периода от падежа на всяка фактура до 28.06.2021г.,
които суми са част от предмета на издадената Заповед № 195/14.07.2021г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д.№ 366/2021г. на РС - Тутракан, поради това
че вземането в тази част не е възникнало изобщо. Допълнително съдът обезсилил Заповед №
195/14.07.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по ч.гр.д.№
366/2021г. на РС - Тутракан за сумата 1,86 лева (един лев и осемдесет и шест стотинки),
представляваща главница по седемте фактури с номера от № ФП0227637626/04.07.2014г. до
№ ФП0269994474/20.08.2018г., отразени в таблицата към заповедта, и за съответната лихва
1
от 0,79 лева (седемдесет и девет стотинки).
Въззивникът – „Енерго- про продажби“ АД с ЕИК *********, чрез процесуален
представител заявява, че не е доволен от първоинстанционното решение, като намира
същото за неправилно, незаконосъобразно и постановено при противоречие с на
материалния закон. Моли въззивния съд да отмени атакуваното решение без да сочи дали
след това желае делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане
или въззивния съд да постанови акт по същество. Претендира разноски за двете съдебни
инстанции.
Въззиваемият – Р. М. А. , редовно уведомен за жалбата не депозира отговор по нея.
Съдът след, като се запозна с жалбата, преписката и становищата на страните прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск предявен от „Енерго- про продажби“ АД
с ЕИК *********, срещу Р. М. А. , с който се искало съдът да признае за установено
вземането на дружеството срещу ответника, за което е била издадена Заповед №
195/14.07.2021г., за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д.№
366/2021 на РС - Тутракан. Предмет на заповедта били сумите от 237,85 лева главница и
11,54 лева мораторна лихва, а предмет на установителният иск очертан с петитума на
исковата молба били само сумите от 235,99 лева главница и 10,75 лева мораторна лихва,
като за сумите по първите седем фактури посочени в заповедта (от №
ФП0227637626/04.07.2014 до № ФП0269994474/20.08.2018), общо за 1,86 лева главница и
0,79 лева мораторна лихва не били претендирани пред исковия съд. Сумите били
претендирани, като задължения по десет броя фактури за доставена електро енергия и
мораторна лихва за периода от датата, следваща падежа по всяка от горепосочените фактури
до 27.05.2021. Ищеца заявил, че за периода от август 2018 до 01.07.2020 между „Енерго-Про
Продажби” АД, и Р. М. А. имало валидно облигационно правоотношение по доставка на
електрическа енергия в обекта на ответника, находящ се в с. Богданци, с абонатен номер
13022008, представляващ АВТОМИВКА. За този период е отчетена консумация и са
начислени суми за мрежови услуги на база тази консумация а за периода от юли 2020 г. до
септември 2020 включително е начислявана единствено мрежова услуга „достъп до
електроразпределителната мрежа“, защото в посочения период ответникът нямал отчетена
потребена енергия в обекта.
Според ищеца за обекта, находящ се в с. Б. с абонатен номер 13022008, такса достъп
се определя на база МАП 3x50 А-31 кв. считано от 01.07.2020г. и на основание
предвидената в ПТЕЕ възможност, както и на основание Наредба № 1 от 14.03.2017г. за
регулиране на цените на ел.енергията, „Електроразпределение Север“ АД, начислява цена за
мрежова услуга „достъп до електроразпределителната мрежа“ на база на предоставена
мощност до мрежата. С Решение Ц-29 от 01.07.2020г. КЕВР е одобрила по предложение на
„Електроразпределение Север“ АД, цена за достъп до електроразпределителната мрежа за
небитови клиенти, формирана на база предоставена мощност, вместо на база количество
консумирана ел.енергия, каквато се е прилагала до този момент. Определената от КЕВР цена
с цитираното Решение е приложена при остойностяване на мрежовата услуга „достъп до
разпределителната мрежа“, доколкото ответникът, по твърдение на ищеца, е небитов абонат,
като за изчисленията е използвана предоставената мощност на клиента в размер на 31,00 кВт
за обекта находящ се в с. Богдан, с абонатен номер 13022008. Пак по твърдения на ищеца
2
след промяната на начина на начисляване на дължимите суми за електроенергия от
небитовите абонати осъществена на 01.07.2020г./ от края на 2019г. „Електроразпределение
Север“ АД, била развита мащабна информационна кампания за уведомяване на небитовите
клиенти на дружеството, но ответника Р. М. А. не предприел действия по промяна в
параметрите на предоставената за обекта му мощност.
Ответникът Р. А. не е коментирал ищцовите претенции в рамките на
първоинстанционното производство.
За да постанови атакуваното решение Тутраканският районен съд изложил следните
аргументи:
На първо място съдът приел, че с Решение № Ц-29 от 01.07.2020 на КЕВР базата за
изчисление на цената за достъп до електропреносната мрежа на „Електроразпределение
север“ АД - електроразпределителното дружество, опериращо на територията на с. Б., обл.
Силистра, чието вземане за достъп до мрежата се събира от ищеца, вече не е количеството
консумирана енергия, а предоставената мощност (вж. стр. 75 от Решение № Ц-29 от
01.07.2020 на КЕВР. Утвърдената от КЕВР цена е 0,02053 лв/кв/ден. Тъй като обектът на
ответника се намира в село Богданци обл. Силистра и след, като обсъдил представените по
делото протоколи за монтаж и демонтаж на електромери първостепенният съд приел за
доказано, че между страните по делото е съществувало облигационно правоотношение към
процесния период.
В хода на процеса първоинстанционният съд указал на ищеца, че следва да докаже
фактите и обстоятелствата, които обуславят качеството на Р. А. като „небитов“ абонат. Това
се наложило предвид липсата на представени от ищеца доказателства относно твърдението,
че обектът функционира като автомивка или че е заявен от ответника като такава. Не били
представени и доказателства обосноваващи ищцовото твърдение, че резервираната мощност
за коментирания обект е 31 кВт.
Допълнителен довод обусловил становището на съда при постановяване на крайния
акт по делото било и липсата на доказателство, че промяната в общите условия определящи
реда и начина за формиране на крайната цена за ползване на електропреносни услуги
въведена с постановяването на Решение № Ц-29 от 01.07.2020 на КЕВР, не е била съобщена
надлежно на ответника в качеството му на абонат. Съдът е разсъждавал относно това, че
дори да се приеме, че изменението на начина, по който се формира цената за достъп до
електропреносната мрежа да не е в резултат на промени в общите условия, а по решение на
държавен орган, въз основа на Наредба № 1 от 14 март 2017г. за регулиране на цените на
електрическата енергия, издадена от Комисията за енергийно и водно регулиране (обн., ДВ,
бр.25 от 24 Март 2017)., и от тук да се приеме, че абонатите сами следва да се информират за
тези промени то в конкретния случай при нулева консумация, по режима за ценообразуване
на „Енергоразпределение север“ АД, преди 01.07.2020, цената за достъп до мрежата винаги е
била нула лева и тъй, като много от абонатите нямат пряко наблюдение върху обекта си, и
след, като нямат консумация за тях ще е неочаквано начисляването на парични задължения
към енергоразпределеителното дружество само за услугата достъп до електропреносната
мрежа. По тези съображения първоинстанционния съд указал на ищеца да представи
доказателства, че ищцовото дружество е уведомило ефективно ответника за промяната в
начина на калкулиране на мрежовата услуга „достъп до електроразпределителната мрежа“:
Съдът приел, че публикацията за промяната в интернет страницата на дружеството не може
да обоснове изпълнение на чл. 16, ал. 3 от ЗЗД, и тъй като ищецът не представил посочените
доказателства съдът обективирал още едно основание за отхвърляне на част от претенциите.
По тези съображения първоинстанционният съдебен състав приел, че искът е
3
основателен само за сумата 0,74 лева, представляваща главница по фактури №
**********/22.07.2019; № **********/20.01.2020, тъй като тези фактури отразяват
начислението за консумирана елктроенергия и начислената въз основа на нея цена за
мрежови услуги, както и за 10 стотинки лихва за периода от 17.02.2020г. до 28.06.2021г.
върху така определената главница.
В останалата част исковите претенции били отхвърлени тъй като претендираните
суми отразявали единствено начислението за мрежова услуга „достъп“ до
електропреносната мрежа, както и за съответните им лихви.
За да аргументира въззивната си жалба представителят на „Енерго- про продажби“ АД,
се позовава на чл. 29 от Правилата за търговия с електрическа енергия клиентите,
присъединени към електроразпределителната мрежа, заплащат на „Енерго Про Продажби”
АД, освен цена за потребена ел.енергия, така и цени за мрежови услуги, измежду които и
достъп и пренос на ел.енергия по електроразпределителната мрежа. За да се приложи този
начин на остойностяване на услугите е необходимо абоната да притежава качеството
„небитов клиент” по смисъла на &1, т. ЗЗа от ПЗР към ЗЕ, който може да е физическо или
юридическо лице, което купува ел. енергия за стопански нужди.
Въззивникът сочи, че ответника е физическо лице, което стопанисва обект, с изцяло
търговско предназначение - автомивка, т.е. обектът не би могъл да се ползва за битови
нужди, поради тази причина и ответникът се явява небитов клиент по смисъла на ЗЕ. Сочи
се още ,че продажбата на електрическа енергия на крайни клиенти става по регулирани от
КЕВР/ цени и при общи условия на енергийното предприятие - краен снабдител съглсно
чл.97, ал.1, т.4 и чл.98а от ЗЕ.
Отново въззивникът се позовава на чл. 2, ал. 1, т. 5 и 6 от НАРЕДБА № 1 от 14.03.2017
г. за регулиране на цените на електрическата енергия според който текст са утвърдени цени
за достъп и/или за пренос през електропреносната мрежа, и за достъп и/или за пренос през
електроразпределителните мрежи, като сочи, че в този смисъл абонатът дължи суми за
достъп до електроразпределителната мрежа макар и да няма консумирана електрическа
енергия. Цената за достъп е определена на ден, съобразно предоставената мощност или
ангажирания от потребителя капацитет на мрежата и се дължи за всеки ден през който
продължава присъединяването, независимо от количеството потребена електрическа
енергия. Сочи се още, че освобождаване от задължение за заплащане на тази мрежова услуга
след присъединяването към електроразпределителната мрежа може да настъпи само при
прекратяване на облигационната връзка или при преустановяване на достъпа до
електроразпределителната мрежа, каквито хипотези в случая не са налице.
В жалбта се сочи още, че за периода на процесиите фактури, не са начислявани суми за
потребена енергия, защото такава няма потребена, а са начислявани единствено суми за
мрежова услуга „достъп до електроразпределителната мрежа”.
Реално в жалбата не е обсъден нито един от аргументите изложени в мотивите, към
атакуваното пълвоинстанционно решение и мотивирали първоинстанционния съд да го
4
постанови. В жалбата е изложена фактологията по случая и са описани и обсъдени
нормативните актове регламентиращи обществените отношения свързани с доставката на ел.
енергия на небитови потребители.
Съдът намира въззивната жалба за допустима, но неоснователна споделяйки мотивите
на първоинстанционния съд, към които препраща по реда на чл. 272 от ГПК.
За въззивният съдебен състав няма съмнение, че страните по делото са били в
облигациона връзка ищеца, като доставчик на ел. енергия, а ответника като потребител.
Липсват обаче доказателства относно твърдяното от ищеца обстоятелство, че Р. М. А. е
заявил присъединяване, към електроразпределителната мрежа именно в качмеството на
небитов абонат. Макар първостепенният съд да е указал изрично на ищеца, че е в негова
тежест да докаже това твърдяно обстоятелство, по делото липсват други доказателства освен
представените, издадени от ищеца фактури, които по своята доказателствена същност
представляват частни свидетелстващи документи съдържащи изгодни за автора им факти,
което пък обуславя липсата на тяхната доказателствена стойност. По делото липсва
доказателство установявщо вида на обекта собственост на ответника, нито пък заявление за
присъединяване към електропреносната мрежа на негова автомивка или писмен договор с
такава информация подписани от Р. М. А.. Ето защо ОС споделя правния извод на
първоинстанционния съдебен състав за неоснователност на исковите претенции поради
липса на доказателства за това, че обектът на ответника спада към небитовите такива. Този
аргумент не е коментиран във въззивната жалба нито пък във въззивното производство са
представени докказателства в изложения смисъл.
Изложеното мотивира ОС да приеме кометнтираната жалба за неоснователна, да я
отхвърли, като такава и да потвърди атакуваното с нея първоинстанционно решение.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 75 от 03.05.2022г. постановено по гр.д. № 522/2021г. на
РС – Тутракан.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5