Р Е Ш Е Н И Е №
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Ловеч, 14.02.2020 г.
Ловешкият
окръжен съд, в открито заседание на двадесети януари две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при
секретаря Христина Христова, като разгледа докладваното от съдия Пенов гр.д. № 485
по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, съобрази:
Производството делото е образувано по искова молба от С.В.С., с ЕГН **********, с
адрес: *** против Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане
на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. София пл. „Света Неделя” № 6, с която е предявен иск
по чл. 2а ЗОДОВ за заплащане на сумата от 26 000 лв., претендирана като обезщетение за
неимуществени (морални) вреди.
В исковата молба се твърди, че на 28.11.2013 г. ищецът получил съобщение по
гр. д. № 572/2013 г. на ОС Ловеч, с приложено към него разпореждане № 1456/
05.11.2013 г. и мотивирано искане на Комисия за отнемане на незаконно придобито
имущество /КОНПИ/, с цена на иска: 259 973,42 лева, предявено срещу С.В.С.
(ищецът), Р.Т.С.(бивша съпруга на ищеца), Е.Й.В.(майка на ищеца), В.С.В. (баща
на ищеца), Е.С.С.и В.С.С.(дъщери на ищеца). Посочва се, че КПКОНПИ,
правоприемник на КУИППД, че комисията е уведомена писмено от СГП на 25.11.2011
г. за повдигнато обвинение и образувано наказателно производство срещу Р.Т.С.за
престъпление по чл. 244, ал. 1 НК, че с влязла в сила присъда по НОХД №
1606/2012 г. по описа на СГС Р.Т.С.е призната за виновна в извършване на
престъпление от 2010 г.
Посочва се, че проверката на КУИППД
против ищеца, бившата му съпруга, родителите и дъщерите на ищеца започнала на
09.09.2011 г. по образувана преписка 3923/2011
г., че тя предизвикала у
ищеца огромен стрес и недоумение, с оглед изградения в исковата молба извод на
комисията за придобиване на имущество на стойност 259973,42 лв. за периода от
27.01.1991 г. до започване на проверката, което трябвал да бъде конфискувано,
при очевидна липса на хипотезата на чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./ и липсата на
„обосновано предположение, че
придобитото е свързано
с престъпната дейност“. Твърди се че проверката на КОНПИ приключила с Решение № 240 от 27.06.2012г., във връзка с което е подадена искова молба № 6880/05.11.2013г., която е образовано гр.д.
№ 572/2013 г. на ОС Ловеч. Посочва се, че въз основа на решението в ОС Ловеч е
внесено и мотивирано искане за налагане
на обезпечителни мерки на бъдещ иск, върху цялото имущество на ищеца,
имуществото на бившата му му съпруга, родителите и дъщерите му, с което са
поискани следните обезпечителни мерки: 1. възбрана върху недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 43952.506.216.4.1
(собственост 3/4 ид. части на Е.Й.В., 1/8
ид. части на Е.С.С.и 1/8 ид. части на В.С.С.); 2. запор на
50 дружествени дяла с номинална стойност 100 лв. от капитала на „***“ ЕООД; 3.
запор на всички банкови сметки, открити в лицензираните банки на Република
България с титуляри Р.Т.С.и С.В.С., с изключение на сумите от трудово или друго
възнаграждение за труд, обхванати от несеквистеруемостта, както и на сметка №
BG 13UBSS80024006031930 в лева, открита на 06.01.2010 г. в „ОББ“ АД,
представляваща депозит с титуляр В.С.. Посочва се, че с определение № 943/ 06.11.2013 г. по ч.гр.д. №
572/2013 г на ОС Ловеч е допуснато
обезпечение в полза на Комисията срещу Е.С.С., Е.Й.В.и
В.С.С.чрез възбрана върху недвижимия
имот, както и чрез запор върху 50 дружествени дяла от капитала на „***“ ЕООД и сумите по банкова сметка *** „ОББ“ АД с титуляр В.С.С.,
че с определение № 376/ 06.01.2014 г. на Апелативен съд Велико Търново е
допуснато обезпечение чрез запори и върху всички банкови сметки, открити в
лицензираните банки на Република България с титуляри Р.Т.С.и С.В.С., че
определението на апелативния съд е отменено с определение № 733/10.10.2014 на ВКС, IV г.о. С
исковата молба се твърди, че с определение № 259/30.07.2015 г. на Апелативен
съд Велико Търново е отменено обезпечението, допуснато с определение № 376/
06.01.2014 г., постановено по в.ч.гр.д. № 493/2013 г. по описа на същия съд, с което е наложен запор върху вземанията
на ищеца и Р.Т.С.по банковите им сметки във всички банки, лицензирани в
Република България, до размер на 259973,42 лева. Посочва се, че на 06.10.2015 г.
ищецът е уведомен за отмяната на обезпечението и за прекратяване на
изпълнителното производство производството.
Твърди се, че на 26.03.2015 г. е
постъпила молба № 2060/26.03.2015, с приложено към нея решение № 108/25.03.2015
г. от КОНПИ – София, с която на основание чл. 232, пр. 1 ГПК е направено
оттегляне исковата претенция по отношение на ответниците по делото (сред които
е и ищецът) и е поискано делото да бъде прекратено, а наложените обезпечителни
мерки – отменени. Посочва се, че с определение № 274/27.03. 2015 на ОС Ловеч е
прекратено производството по мотивирано искане вх. № 6880 от 05.11.2013 г. от
Комисията иск по чл. 28, ал. 1, във вр. с § 5 от ПЗР на ЗОПДНПИ, с цена на иска
259 973, 42 лв. и са отменени допуснатите възбрана върху недвижимия имот запори
върху дружествените дялове и банкови сметки.
От ищеца се поддържа незаконосъобразност
на следните действия на комисията: образуване на производство по преписка №
3923/2011 г., по което от проверяваното лице не е искана писмена декларация по
определен образец, преди изграждане на извод за липса на законни източници за
придобито имущество; за продължителност на проверката повече от 13 месеца в
нарушение на чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.); внасяне на голословно искане за
обезпечаване на бъдещ иск и на мотивираното искане за отнемане на имущество от
ищеца и от членове на неговото семейство неговото; внасяне на искане за
отнемане на имущество от ищеца и от членове на неговото семейство при отсъствие
на предпоставките на чл. 4, ал. 1, във вр. с чл. 3, ал. 1 и чл. 9 ЗОПДИППД
(отм.). Посочва се, че в резултат на образуваното производство и извършените в
него незаконосъобразни действия, за ищеца са настъпили неимуществени вреди
изразяващи се в: изживян стрес и безвъзвратно влошаване на здравето със значими
болки и страдания и усложнение на съпътстващи заболявания; влошаване
отношенията му с децата и бившата му съпруга; изживяване на срам пред родители
и близки; изпадане в състояние на депресия, стрес, притеснение, неспокойство, потиснатост,
чувство за несправедливост;
унизяване достойнството и доброто
име сред близки, приятели и в обществото като цяло, изживян страх от
последиците при евентуално отнемане на имуществото и отнемане възможността за
елементарна издръжка, влошаване на социалните контакти и качеството обичайния
начин живот; безкрайна болка и страдание от смъртта на бащата на ищеца, починал
следствие на преживения стрес и напрежение.
В срока по чл. 131 ГПК от КПКОНПИ е постъпил писмен
отговор, в който са наведени правоизключващи възражения, основавни на следните
твърдения и оспорвания: правомерно образувана проверка срещу Р.Т.С.и
свързаните с нея лица въз основа на уведомление от компетентен орган за
престъпление по чл. 244,
ал. 1 НК, попадащо в обхвата на действащия тогава
закон (въз основа на писмо изх. № 145/10
от 28.07.2011 г. от Главна дирекция „Борба с организираната престъпност"
за образувано досъдебно производство №145/2010 г. по описа на същата, пр.пр.
№3099/10 г. на Софийска градска прокуратура); законосъобразност на решение №
240 от 27.06.2012 г. на КУИППД за образуване на производство за установяване на
имущество, придобито от престъпна дейност срещу Р.С.и за внасяне на мотивирано
искане в Ловешкия окръжен съд за налагане на обезпечителни мерки; налагане на
само на една обезпечителна мярка спрямо имуществото на ищеца С.В.С. - запор
на всички банкови сметки, с изключение на сумите от трудово или друго
възнаграждение за труд; липса на посочените от ищеца неищуществени вреди и
връзка с образуваното от КУИППД производство
срещу Р.С.и внасяне на искане за налагане на обезпечителни мерки; признаване на
Р.С.за виновна в извършване на престъпление чл. 244, ал. 1 НК и взети по отношение на
нея мерки за неотклонение „задържане под стража“ за времето от 07.04.2010 г.
до 22.07.2010 г. и „домашен арест“ за времето от 23.07.2010 г. до 26.10.2010
г.; липса на изброените от ищеца неимущесвени вреди и причинна връзка с
воденото от КУИППД производство.
Ищецът С.В.С. взема участие в производството по делото лично и чрез
процесуалния представител по пълномощие адв. Ч., който в съдебно заседание
поддържа предявения иск, а в хода на устните състезания навежда доводи за
неговата основателност и моли за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди в претенирания размер и за заплащане на разноските по делото.
Ответникът КПКОНПИ взема участие в
производството по делото чрез юрисконсулт В., която в съдебно заседание оспорва
иска, а в хода на устните състезания навежда доводи за неговата неоснователност
и моли за отхвърлянето му, а при евентуалност, за присъждане на обезщетение в
по-нисък размер от претендирания, като претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В представени по делото
писмени бележки доразвива доводите в подкрепа на тезата за неоснователност на
предявения иск, вкл. за недоказаност размера на претендираното обезщетение.
Представителят на прокуратурата на
Република България прокурор Павлинка Кръстинова счита предявения иск за доказан
по основание, но не и по размер, като предлага в полза на ищеца да се присъди
обезщетение по справедливост, в размер по-нисък от претендирания.
Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно в тяхната
съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа страна:
С решение № 240 от 27.06.2012 г. на КУИППД срещу Р.Т.С.е образувано производство за
установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. Установява се от
решението, че поводът за образуване на проверката е привличане на Р.Т.С.като
обвиняема в извършване на престъпление по чл. 244, ал. 1 НК, че освен срещу
нея, проверката била образувана и срещу нейните деца и ищеца С.В.С., в
качеството му на бивш съпруг. Проверката приключила с решение № 348 от 30.10.2013 г. на КОНПИ,
с което е разпредено да се внесе мотивирано искане в ОС Ловеч срещу Р.Т.С., С.В.С.,
Е.Й.В., В.С.В., Е.С.С.и В.С.С., за отнемане в полза на държавата на имущество
на обща стойност 259 973,42 лв. В изпълнение на решението е изготвено
мотивирано искане до ОС Ловеч, по което на 05.11.2013 г. е образувано гр.д. № 572/2013 г. на ОС Ловеч. С мотивираното искане е поискано и налагане на
възбрана върху недвижим имот самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 43952.506.216.4.1 (собственост 3/4
ид. части на Е.Й.В., 1/8 ид. части на Е.С.С.и 1/8
ид. части на В.С.С.) и запор върху 50 дружествени дяла с номинална стойност 100
лв. от капитала на „***“ ЕООД и върху всички банкови сметки, открити в
лицензираните банки на Република България с титуляри Р.Т.С.и С.В.С., с
изключение на сумите от трудово или друго възнаграждение за труд, обхванати от
несеквистеруемостта.
С определение №
943/06.11.2013, по гр.д. № 572/2013 г. на ОС Ловеч е допуснато обезпечение на
иска за отнемане чрез налагане на възбрана върху идеалните части на Е.Й.В., на Е.С.С.и на В.С.С.от правото на собственост
върху поземлен имот с идентификатор 43952.506.216.4.1, както и чрез налагане на
запор върху 50 дружествени дяла с номинална стойност 100 лв. от капитала на „***“
ЕООД, принадлежащи на Р.Т.С.и върху депозитна сметка на В.С.С., като искането
за налагане на запор върху всички банкови сметки, открити в лицензираните банки
на Република България с титуляри Р.Т.С.и С.В.С., е отхвърлено като
неоснователно. След отмяна на определението в отхвърлителната част, с
определение № 376/ 06.01.2014 г., по в.ч.гр.д. №
493/2013 г. на Апелативен съд Велико Търново, е допуснато обезпечение чрез
запор върху всички банкови сметки,
открити в лицензираните банки на Република България с титуляри Р.Т.С.и С.В.С..
Определението на Апелативен съд Велико Търново е
отменено с определение № 733/10.10.2014, по гр.д. № 2014 г. на ВКС, IV г.о.
По молба на КОНПИ и въз основа на издадената с
определение № 376/06.01.2014 г., по в.ч.гр.д. №
493/2013 г. на Апелативен съд Велико Търново обезпечителна заповед е образувано
изп. д. № 18/2014 г. на СИС при СРС. От наличните по него документи се установява,
че в изпълнение на обезпечителната заповед съдебният изпълнител изпратил запорни
съобщения до С.В.С. (изх. № 11685/12.02.2014 г.) и
до седемнадесет банки в страната. Установява се от получените по изпълнителното
дело писма, че върху сметките на С.В.С., до означената в запорните съобщения
сума, наложени запори в следните банки: в „Централна кооперативна банка“ АД –
на 13.02.2014 г., върху една сметка; в „Алфа Банк – клон България“ – на
14.02.2014 г., върху една сметка.
Въз основа на молба от Р.Т.С.и С.В.С. (вх. № 19079) и съобразявайки определение № 733/10.10.2014, по гр.д. № 2014 г. на ВКС, държавният съдебен
изпълнител е постановил разпореждане
от 13.12.2014 г., с което вдигнал обезпечителните запори, наложени върху
сметките на Р.Т.С.и С.В.С.. В изпълнение на разпореждането съдебният изпълнител
изпратил съобщения до банките за вдигане на запорите (от 16.12.2014 г.), като
съобщенията, отнасящи се до банките, в които са наложени запори върху сметки на
С.В.С., са получени както следва: от „Първа инвестиционна банка“ АД – на
29.12.2014 г.; от „Централна кооперативна банка“ АД – на 22.12.2014 г. и от
„Алфа Банк – клон България“ – на 23.12.2014 г. След вдигане на запорите съдебният
изпълнител е прекратил изпълнителното дело.
С решение № 108 от
25.03.2015 г. на КОНПИ е прекратено
производството за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност,
като на ТД на КОНПИ е разпредено да оттегли иска за отнемане на имуществото и
за отмяна на наложените обезпечителни мерки. Въз основа на решението, с молба
вх. № 2060/26.03.2015 г. е направено оттегляне исковата претенция и е поискано
производството по гр.д. № 572/2013 г. на ОС Ловеч
да бъде прекратено, а наложените
обезпечителни мерки – отменени. С определение № 274/27.03. 2015 г., по гр.д. № 572/2013 г. на ОС
Ловеч, производството по делото е прекратено, а допуснатите обезпечения
отменени. Видно от направеното върху него удостоверяване, определението е
влязло в законна сила на 11.05.2015 г., като необжалвано.
От показанията на
свидетелите Б.Б., П.И.и И.И.се установява, че в периода 2013 г. – 2015 г.
ищецът станал умислен, подтиснат и притеснен. Той приемал Лексотан за
успокоение. Причината за това му състояние е образуване на производство срещу
него, децата му и бившата му съпруга за отнемане на незаконно придобито
имущество и налагане на запори върху банковите му сметки. От показанията се
установява, че ищецът споделял усещане за повишено внимание от околните към
него, с оглед образуваното производство за отнемане на имущество, страхувал се от
неблагоприятната перспектива да се отнеме имуществото му. В разговори със
свидетелите обяснявал, че е подготвен за трудни ситуации, но проявената към
него несправедливост го „разяжда“ отвътре. От показанията на свидетелите се
установява, че заради изпитваното неудобство, С.В.С. избягвал срещи с познати и
приятели, отказвал да споделя с тях обичайните си занимания. След като
производството по отнемане било прекратено, ищецът се успокоил.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предмет
на разглеждане е иск по чл. 2а ЗОДОВ - за заплащане на сумата от 26 000 лв., претендирана като обезщетение
за неимуществени (морални) вреди, претърпени в резултат на незаконни действия
на служителите на КОНПИ във връзка с приложението на ЗОПДНПИ (отм.).
Основанието на отговорността е именно настъпването на вреди от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите и на
длъжностните лица по ЗПКОНПИ и действалите преди него ЗОПДИППД (отм.) и ЗОПДНПИ
(отм.). Това основание на отговорността на държавата е изрично установено с чл.
2а ЗОДОВ, като исковете по този текст се предявяват срещу КПКОНПИ, в качеството ѝ на процесуален
субституент.
Установените
по делото факти осъществяват фактическия състав на чл. 2а ЗОДОВ. Проверката на КОНПИ по ЗОПДНПИ (отм.), завършила с решение за внасяне
на мотивирано искане в съда срещу ищеца, неговата съпруга, деца и родители за отнемане в полза на държавата на
имущество на обща стойност 259 973,42 лв. и за налагане на
обезпечителни мерки и внасянето на такова искане са действия по смисъла на чл.
2а ЗОДОВ, защото са осъществени от тогавашната КОНПИ в изпълнение
на правомощия по чл. 13, ал. 1, т. 3 и чл. 28 ЗОПДИППД (отм.),
вр. § 5. ЗОПДНПИ (отм.). Макар
извършени в изпълнение на цитираните законови разпоредби, действията на
комисията се явяват незаконни, доколкото впоследствие тя е направила преоценка
на фактите и обстоятелствата, приемайки липсата на една от предпоставките по
чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) за образуване на производство по същия закон (вж.
мотивите на решение №
108 от 25.03.2015 г. на КОНПИ).
След като в цитираното решение членовете на комисията приемат, че липсва
имущество, придобито от престъплението, за което бившата съпруга на ищеца е
осъдена, в същия акт се правят изводи за неправомерния характер на образуваната
проверка и внесеното пред съда искане за отнемане на имущество
на обща стойност 259 973,42 лв. В този смисъл не би могло да се сподели
възражението на ответника за правомерния характер на действията на комисията
при внасяне на искането за отнемане, доколкото са били налице предпоставките по
чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.). Не е основателно и възражението,
според което при внасяне искането за отнемане, членовете на комисията нямало
как да знаят за предстоящото противоречиво прилагане на закона и последвалото
уеднаквяване на практиката с ТР-7-14-ОСГК. С тълкувателното решение не се внася
нова предпоставка в закона, а се набляга на това, че законовата регламентация
на отнемането изисква да има връзка (пряка или косвена) между престъпната
дейност по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) и придобиването на имуществото, както и
че тази връзка е въпрос на установяване, с оглед конкретните обстоятелства,
вкл. липсата на законен източник в придобиването на имуществото. Както се
посочи, в решение №
108 от 25.03.2015 г. на КОНПИ
се посочва именно липсата на такава връзка. Незаконосъобразното внесеното
искане в съда за отнемане на имущество и наложените въз основа на него обезпечителни
мерки са причинили на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в стрес,
тревожност, отрицателни емоции, поради което същите подлежат на обезщетение
(чл. 2а ЗОДОВ).
Размерът
на обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост (чл. 52 ЗЗД). Съобразявайки всички обективни
обстоятелства, релевантни за справедливо определяне размера на дължимото
обезщетение за неимуществените вреди, съдът взе предвид: естеството на неимуществените
вреди (изживян стрес, тревожност, отрицателни емоции и чувство на
несправедливост); периода на съдебното
производство, образувано по искане на ответника за отнемане (05.11.2013 г.-11.05.2015
г.), в който ищецът е изживявал неимуществените вреди;
засилване интензитета на неимуществените вреди, заради налагане на допуснатите
обезпечение върху три банкови сметки и времето на наложените запори (31.02.2014
г. – 29.12.2014 г.); общия размер на претендираното за отнемане имущество 259 973,42 лв. При отчитане
на всички тези изброени обстоятелства съдът приема, че справедливото
обезщетение е в размер на 4 000 лева. Този размер е съобразен с критерия за
справедливост по чл. 52 ЗЗД, който освен обективно установените по делото факти
включва и обществената оценка на засегнатите блага към конкретните икономически
условия и съдебната практика в сходни хипотези. При определяне конкретния
размер на обезщетението съдът отчита и че самото осъждане за заплащане на
обезщетение съдържа в себе си признание за незаконността на вредоносните
действия, което само по себе си е морално обезщетяване, наред с паричното. По
тези съображения съдът приема, че сумата от 4 000 лева отговаря в пълна степен
на така посочените критерии за справедлива компенсация за претъпените от ищеца
неимуществени вреди.
При определяне размера на неимуществените вреди съдът
не взема предвид последиците от налагане на обезпечения върху имущества,
принадлежащи на бившата съпруга на ищеца и на неговите деца, не взема предвид
негативните изживявания и на неговите родители от производството по
мотивираното искане. Тези вреди се проявяват в правната сфера на изброените
субекти, а за ищеца те се явяват косвени, поради което за тях той не може да
претендира обезщетение.
По тези съображения съдът приема иска за частично основателен,
поради което в полза на ищеца следва да се присъди обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 4 000 лв., ведно със законната лихва от датата на
претендирането ѝ (11.09.2015 г.) до окончателно изплащане на сумата. За
горницата над 4 000 лв. до пълния претендиран размер от 26 000 лв.
искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
С
оглед частичната основателност на иска ответникът
следва да заплати на ищеца пълният размер на сторените разноски по
производството и внесената държавна такса, а заплатеното адвокатско
възнаграждение - съразмерно с уважената част от иска (чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ). Ищецът е заплатил
10 лв. държавна такса, която следва да се разпредели в тежест на
ответника (чл. 10, ал. 3, изр. 1 ЗОДОВ). Представеното
копие от договор за правна защита и съдействие (№
71748) не удостоверява заплащане
на разноски по конкретното дело, доколкото договореното в него възнаграждение е
за представителство пред други съдилища), поради което претенцията за
присъждането му е неоснователна.
С оглед осъщественото процесуално представителство на
ответника от юрисконсулт и заявената претенция за възнаграждение по чл. 78, ал.
8 ГПК, такова следва да се присъди в размер, ненадхвърлящ максималния такъв за
съответния вид дело, определен по реда на наредбата по чл. 37 ЗПрП (чл. 10, ал.
4 ЗОДОВ). Независимо, че ответникът е защитаван по дело с материален интерес
над 10 000 лв., съдът приема, че възнаграждението не следва да се
увеличава според правилото на чл. 25, ал. 2, вр. ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с
оглед конкретната фактическа и правна сложност на конкретното дело, която не
разкрива изключителност, поради което то следва ще се присъди в размер на 150
лв. (чл. 25, ал. 1 от Наредбата).
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 2а ЗОДОВ Комисията за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. София пл. „Света Неделя” № 6 да заплати на С.В.С., с ЕГН **********, с
адрес: *** сумата от 4 000 лв., ведно със законната лихва от 11.09.2015 г.
до окончателното ѝ изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени
(морални) вреди от незаконни
действия във връзка с приложение на ЗОПДИППД (отм.) – внасяне на искане за
отнемане на имущество и налагане на обезпечения, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата
над 4 000 лв. до пълния претендиран размер от 26 000 лв.
ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. София пл. „Света Неделя” № 6 да заплати на С.В.С., с ЕГН **********, с
адрес: *** сумата от 10 лв., като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2300 лв.
ОСЪЖДА
С.В.С., с ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати на Комисията за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, БУЛСТАТ *********,
с адрес: гр. София пл. „Света Неделя” № 6 сумата от 150 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК.
Решението
може да се обжалва пред Апелативен съд Велико Търново, в двуседмичен срок от
връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: