Р Е Ш Е Н И Е
гр.Пазарджик, 10.04.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав,
в публичното заседание на
09.03.2020, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ
при секретаря И. Ч., като разгледа докладваното от районен съдия Бишуров АНД № 2145/2019 год. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т.Х.А., ЕГН **********
*** от 21.07.2017г. на началник сектор в РУ МВР-Пазарджик при ОД МВР-Пазарджик, с което на основание чл.257 ал.1 от ЗМВР и за нарушение на чл.65 ал.1 от ЗМВР е наложена глоба в размер на 500лв. /петстотин лева/.
Релевираните в жалбата
оплаквания се свеждат до това, че атакуваното НП е материално и процесуално незаконосъобразно, поради което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, но изпраща
процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и
излага съображения за отмяна на НП.
За ответникът по жалбата – АНО, не се явява процесуален представител.
Заедно с административнонаказателната преписка постъпва писмено становище, с
което си иска потвърждаване на НП.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните,
съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото
писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН,
прие за установено следното:
Жалбоподателят А. е санкционирана за това, че на 14.06.2017 год., около 10:00
часа, на Главен път І-8, в района на с.Говедаре, след като й било разпоредено устно
от ст. полицай У.– полицейски орган, в изпълнение на възложените му функции по
охрана на обществения ред и превенция, да не предлага секс-услуги, същата не изпълнила даденото й устно полицейско
разпореждане.
Това
поведение на А. съставлявало според компетентните органи нарушение на чл.65
ал.1 от ЗМВР, поради което против нея бил съставен АУАН № 1893 от 14.06.2017г. Въз
основа на акта било издадено и атакуваното НП, което било връчено лично на жалбоподателя на 22.10.2019г.,
а жалбата против него била подадена чрез АНО на 29.10.2019 год. , т.е. в срока
по чл.59 ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима, като подадена в срок
и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на атакуваното НП.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и
показанията на актосъставителя - св.Т..
При така
установеното съдът намира, че жалбата е основателна. Това е така, защото
вмененото административно нарушение не бе доказано и то до изискваната от
закона степен на несъмненост. Отделно от това, от показанията на
актосъставителя У.стана категорично ясно, че А. не е извършила описаното в акта
и НП административно нарушение и то по начина, по който то е било описано.
В акта и в НП е
посочено, че А. не е изпълнила устно полицейско разпореждане в смисъл да не
предоставя секс-услуги на Главен път І-8.
От показанията на
актосъставителя - св.Т. обаче стана ясно, че той е съставил акта, като преди
това бил разпоредил на А. да не стои на пътното платно и да не навлиза в него,
с което създавала предпоставки за ПТП. Св.Т. бе категоричен, че не е възприемал
А. да предоставя секс-услуги и не й е разпореждал нищо в този смисъл. Заяви, че
вероятно е бързал, когато е съставял акта и поради грешка е записал, че А. не
изпълнила разпореждане да не предоставя секс-услуги.
От всичко това
следва, че А. не е извършила вмененото й нарушение, защото не се доказа по
никакъв начин, а точно обратното, установи се че й е било дадено полицейско
разпореждане, което обаче не е имало смисъла описан акта и НП, а в съвсем друг
смисъл. В същото време на нея й е вменено именно неизпълнение на разпореждане,
свързано с преустановяването на предоставяне на секс-услуги, каквото поведение
тя не е имала. Това е достатъчно НП да се отмени.
Налице е обаче и
друго основание за отмяна на НП, а именно защото с неговото издаване е
допуснато съществено процесуално нарушение, накърняващо правото на защита. Това
е така, защото описаното в акта и в НП като нарушение не съответства на
правната квалификация на същото, т.е. на виновно нарушената правна норма, т.е.
АУАН и НП не отговарят на императивните изисквания на чл.42, т.4 и т.5, респ.
на чл.57 ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН.
Видно е, че в акта
и НП нарушението е квалифицирано като такова по чл.65 ал.1 от ЗМВР. Тази правна
норма обаче е обща, като предвижда възможност полицейските
органи да предупреждават устно или писмено лицето, за което има достатъчно
данни и се предполага, че ще извърши престъпление или нарушение на обществения
ред. В нея не се съдържа задължение към адресатите на разпореждането да го
изпълняват. При това положение и по начина на квалифициране на нарушението
правото на защита на жалбоподателя е накърнено, т.к. тя е лишена от възможност
да научи какво точно задължение не е изпълнила и коя правна норма я е
задължавала да изпълни полицейското разпореждане, респ. коя норма е нарушила.
В
аналогични случаи нарушението би следвало да се квалифицира по чл.64 ал.4 от ЗМВР, защото именно тази правна норма разписва, че полицейските разпореждания
са задължителни за изпълнение. Като не е била дадена правилната правна
квалификация на нарушението обаче, както актосъставителя, така и АНО са
допуснали нарушение на материалния закон, което е абсолютно основание за отмяна
на НП.
Относно искането за
присъждане на разноски следва да се каже, че то е направено своевременно - в
хода на съдебното производство, от страна на пълномощника на жалбоподателя,
като последният има право на такива предвид изхода на делото – отмяна на
обжалваното НП и с оглед разпоредбата на чл.63, ал.3
от ЗАНН, препращаща към чл.143 от
Административнопроцесуалния кодекс.
От съдържанието на
приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 29.10.2019г.,
както и списък на разноските се установява, че договореното адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв. (триста лева) жалбоподателят А. е заплатила
в брой на адвокат Л.М. от ПАК.
При това положение
ОД на МВР Пазарджик следва да бъде осъдена да заплати от бюджета си в полза на
жалбоподателя посочените по-горе съдебни разноски. Именно в тежест на
посочената дирекция следва да бъде възложено заплащането на разноските,
доколкото тя има статут на юридическо лице по смисъла на чл.37 ал.2 от ЗМВР, а
РУ МВР-Пазарджик, чийто представител е издал обжалваното и отменено с
настоящото решение НП, не е самостоятелно ЮЛ и е структурирано към същата
областна дирекция по реда на чл.42 ал.3 от ЗМВР.
Пазарджишкият районен съд в настоящият състав, след като извърши анализ на
установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 001893
от 21.07.2017 година на началник сектор в РУ МВР-Пазарджик, с което на Т.Х.А., ЕГН ********** ***, на
основание чл.257 ал.1 от ЗМВР, за
нарушение на чл.65 ал.1 от ЗМВР е наложена глоба в размер на 500 лв. /петстотин
лева/.
ОСЪЖДА ОД МВР-Пазарджик да заплати на Т.Х.А., ЕГН ********** ***
разноски в размер на 300 /тиста/ лева - за адвокатско възнаграждение за
един адвокат.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: