Р Е Ш Е Н И Е
№ 303/17.5.2023г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
гр.ПАЗАРДЖИК – ХІI-ти касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести април
през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВА ПЕЛОВА
МАРИЯ ХУБЧЕВА
при секретаря Антоанета Метанова и с участието на прокурора Гергов, като
разгледа докладваното от съдия Пелова к.а.н.д. № 166 по описа на съда за 2023
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.208 – чл.228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), вр.
чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба на Директор на Дирекция
„Контрол“ при ТД на НАП – Пловдив, чрез гл. юрк. С., срещу Решение № 517/30.12.2022
г., постановено по НАХД № 1507/ 2022 г., по описа на Районен съд – гр.Пазарджик.
С обжалваното решение е изменено наказателно постановление
№ 666106-F648565/05.10.2022 г., издадено
от Директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Пловдив /НП/, с което на „Спейс
Лифт“ ООД, - гр. Пазарджик, е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1237,17 лева, на основание чл. 180, ал. 2, вр. ал. 1, вр. от ЗДДС, като е изменен размерът на наложената санкция на 400 лева.
В касационната жалба се навеждат доводи за необоснованост
и неправилност на въззивното решение,
като постановено в противоречие с материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила. Прави се искане същото да бъде
отменено, като бъде постановено ново решение, с което
издаденото НП бъде потвърдено изцяло. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за двете съдебни инстанции.
В съдебно заседание касаторът - редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът – „Спейс Лифт“ ООД, редовно призовани, се
представляват от адв. Б., който оспорва касационната жалба. Допълнителни
съображения излага в отговора по касационната жалба. Претендира присъждането на
разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък.
Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Пазарджик
счита решението на първоинстанционния съд за неправилно и незаконосъобразно,
моли същото да бъде отменено, доколкото в конкретната хипотеза привилегирования
състав на разпоредбата на чл.180, ал.4 от ЗДДС се явява неприложим.
Административен съд – гр. Пазарджик, ХII-ти касационен състав, като се запозна с
обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните,
обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира
от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, поради което се
явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, а по
същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства.
Съдът, като извърши служебна
проверка, по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено по
отношение на акт, подлежащ на съдебен контрол, от компетентен съд, в рамките на
правомощията му, в съответствие с приложимите материално-правни норми. Не е
налице съществено нарушение на процесуалните правила.
В производството пред въззивната инстанция е
установена следната фактическа обстановка:
На 07.01.2022 г. „Спейс Лифт“ ООД подали до ТД на НАП-Пловдив заявление за регистрация
по ЗДДС. По този
повод ТД на НАП-Пловдив извършили проверка за наличието на основания за
регистрация по ЗДДС. Било констатирано, че дружеството е формирало облагаем
оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС за задължителна регистрация по ДДС в
размер на 50 137 лева, за периода от 01.04.2020 г. до 31.03.2021 г. от основна
дейност – поддръжка и ремонт на асансьори и товарни платформи, вследствие на
което възникнало задължение да подадат заявление за регистрация по чл. 96, ал.
1 от ЗДДС до 07.04.2021 г. (в 7-мо дневен срок от изтичане на данъчния период, през
който е достигнат оборот от 50 000 лева). С акт за регистрация по ДДС, считано от
27.01.2022 г. ответникът по касация бил
регистриран по ЗДДС.
През данъчния период 01.09.2021
г. - 30.09.2021 г. „Спейст Лифт“ ООД реализирали оборот в размер на 7423 лева,
формиран от основна дейност, за който следвало, но не начислило ДДС в размер на
1237,17 лева, по реда на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, като включи размера на данъка при
определяне резултата за съответния данъчен период в СД по ДДС по чл. 125 от ЗДДС,
включи издадените документи за продажби в дневника за продажби, като справката
- декларация по ЗДДС и дневникът за продажби подаде в компетентната ТД на НАП, офис
Пазарджик, в срок до 14-число на месеца, следващ съответния данъчен период, а именно
до 14.10.2021 г., включително.
Данъчните органи определили
размера на неначисления ДДС по реда на чл. 67, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, съгласно формулата на чл. 53,
ал. 2 от ППЗДДС - данъчната основа се умножава по ставката на данъка 20%, а когато
не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно се приема, че той е включен в
договорената цена.
За така констатираното нарушение по чл.180, ал.2, вр. чл.102,
ал.3, т.1, чл.86, ал.1 и ал.2, вр.чл.113 , ал.1 и аал.2 от ЗДДС, бил съставен
АУАН, подписан от представляващ търговското дружество, без възражения. Въз
основа на така съставения АУАН, на 05.10.2022г. е издадено атакуваното пред
РС-гр. Пазарджик НП.
Въззивния съд е събрал необходимите и относими доказателства, като в
решението си е изложил мотиви, относно преценката на доказателствата, която е
извършил и е достигнал от правилни правни изводи, изцяло споделими от
касационната инстанция.
При постановяване на обжалваното
решение първоинстанционният съд правилно е приел, че е осъществен съставът на административното
нарушение по чл. 86, ал. 2, вр.ал.1 от ЗДДС, видно от депозираните по делото
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства. В мотивите на постановеното
решение районният съд е обсъдил подробно и задълбочено, както представените писмени
доказателства, така и показанията на разпитаните по делото свидетели.
Правилно въззивния съд е приел,
че в случая следва да намери приложение нормата на чл. 180, ал. 4 от ЗДДС, според
която при нарушение по чл. 180, ал. 1 от ЗДДС, когато регистрираното лице е начислило
данъка след срока по ал. 3, но не по-късно от 18 месеца от края на месеца, в който
данъкът е следвало да бъде начислен глобата, съответно имуществената санкция, е
в размер 10 на сто от данъка, но не по-малко от 400 лв., а при повторно нарушение
- не по-малко от 800 лв. Видно от безспорно установената фактическа обстановка в НП, данъкът е
следвало да бъде начислен за данъчен период 01.09.2021г. – 30.09.2021 г. и
отразен в дневника за продажби и справката – декларация за данъчен период м. септември
2021 г., като същият е бил начислен от дружеството с протокол и отразен в дневника
за продажби и справка – декларация по ЗДДС на 11.04.2022 г., за данъчен период
м. март 2022 г. В съответствие с изискванията на материалния закон и
установената по делото фактическа обстановка, контролирания съд е приел, че за установеното
нарушение следва да намери приложение санкционната разпоредба на чл. 180, ал. 4 от ЗДДС,
като размера на наложеното административно наказание имуществената санкцията
бъде определен на 400 лева.
Административен съд – гр. Пазарджик
не установи при постановяване на решението, районният съд да е допуснал
съществени процесуални нарушения. Обжалваното решение е постановено след
извършване на цялостна проверка за законосъобразност на издаденото НП.
Фактическата обстановка по делото е правилно установена при спазване принципите
на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН. Събрани са писмени и
гласни доказателства, относими към всички факти, включени в предмета на
доказване. Изводите за осъществяването на правно релевантните факти са
направени след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения
доказателствен материал в неговата съвкупност. В решението е обективирана
извършената от съда дейност по оценка на доказателствата, като са посочени
фактите, които са приети за установени и доказателствата за това.
Обжалваното решение е постановено въз
основа на събраните доказателства, като първоинстанционния съд е изпълнил
задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи с допустимите от
закона процесуални способи,
не/допускането на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено,
съответно законосъобразността на наложеното административно наказание.
При субсидиарното прилагане на НПК, контролирания съд, е изпълнил служебното си
задължение да проведе съдебното следствие по начин, по който е осигурил
обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в
предмета на доказване по делото, при съблюдаване на процесуалните правила
относно събирането, проверката и анализа на доказателствената съвкупност и не е
допуснал процесуални нарушения. Съдебното решение е съобразено с материалния закон, процесуалните правила
и е обосновано. При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е
постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, като изложените в същия
аргументи не следва да бъдат преповтаряни.
Предвид горното, обжалваното решение
като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото, касатора
следва да бъде осъден да заплати на ответната страна сторените по делото разноски, в размер на 300 лева представляващи
адвокатски хонорар.
Така
мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – гр.Пазарджик,
ХІI-ти касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 517/30.12.2022 г.,
постановено по НАХД № 1507/2022 г., по описа на Районен съд – гр.Пазарджик.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите
- гр. София, да заплати на „Спейс Лифт“ ООД - гр. Пазарджик сумата от 300 лева,
представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ 2.
/п/