Р Е Ш Е Н И Е
№ 75
Гр.****, 18.05.2022
година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд –**** в публично съдебно заседание, проведено на осемнадесети април през
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Ивайло
Иванов
при
съдебния секретар А.М. и с участието на прокурора Моника Любомирова от Окръжна
прокуратура –****, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно
дело № 275 по описа за 2021 година на Административен съд –****, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 – чл. 207 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във
връзка с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
(ЗОДОВ), във връзка с чл. 4, § 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), във връзка
с чл. 6, § 1 от Регламент (ЕО) № 1370/2007 година на Европейския парламент и на
Съвета от 23 октомври 2007 година относно обществените услуги за пътнически
превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) №
1191/69 и (ЕИО) № 1107/70 на Съвета (по-нататък Регламент (ЕО) № 1370/2007, Регламента).
Образувано
е по искова молба, подадена от „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр.****, ул.
„****“ № 6, представлявано от В.А.В.– управител, против Министерство на
финансите на Република България, с административен адрес гр. София, ул. „***“ №
102, представлявано от министъра на финансите и против Община****, с
административен адрес гр.****, пл. „Св. Иван Рилски“ № 1А, представлявана от
кмета на Община****.
Предявени
са два обективно съединени иска срещу всеки от ответниците – Министерство на
финансите и Община****, при условията на солидарност, за ангажиране на тяхната
извъндоговорна отговорност за заплащане на имуществени вреди, настъпили в
резултат на неизпълнението на задължения на ответниците, произтичащи пряко от
правото на Европейския съюз – чл. 6, § 1 от Регламент (ЕО) № 1370/2007 година,
в общ размер на 588 336.00 (петстотин осемдесет и осем хиляди триста тридесет и
шест лева), представляващи размера на неизплатената част от полагащата се на
ищеца компенсация по чл. 6, § 1 от Регламент (ЕО) № 1370/2007 за предоставени
през 2012 година група обществени услуги, възложени от Община**** за обществен
превоз на пътници, съставляващи некомпенсирана претърпяна загуба в размер на
500 095 (петстотин хиляди и деветдесет и пет лева) и некомпенсирана
дължима разумна печалба в размер на 88 241 (осемдесет и осем хиляди двеста
четиридесет и един лева), изчислена като 5 % от общите разходи за дейността.
Ищецът
твърди, че основната му дейност е извършване на обществен превоз на пътници по
смисъла на Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) и Регламент (ЕО) № 1370/2007
година. Сочи, че през 2012 година, въз основа на 7 броя договори, сключени с
Община****, е осъществявал **** в обществена полза, което и 95 % от
извършваната от него дейност. За дейността си през този период (2012 година) е
направил разходи в общ размер на 1 764 824 лева. Реализирал е приходи в размер
на 1 264 729 лева, от които: 944 906 лева – приходи от продажби, от
които 213 906 лева приходи от субсидирани превози и 730 274 лева приходи от
несубсидирани превози; 320 549 лева – приходи от бюджетно финансиране, от които
187 582 лева субсидиране по Наредба № 3/2005 година и 132 967 лева компенсиране
по Наредба № 2/2006 година. Генерираната загуба за периода е 500 095 лева и не
е осигурена разумна печалба в размер на 5 % от разходите, а именно – 88 241 лева.
Ищецът твърди, че наличието на некомпенсирана загуба в резултат на осъществяване
на превоз в обществена полза и неосигуряването на разумна печалба посредством
държавно финансиране, представлява съществено нарушение на разпоредбите на чл.
1, чл. 3, чл. 6, § 1, във връзка с чл. 4 от Регламент № 1370/2007 и уредените
като приложение към същия Правила, приложими за компенсациите по чл. 6, § 1,
според които при осъществяване на превоз на пътници в обществена полза,
възложителят има задължение, при необходимост да извърши компенсиране за
покриване на разходите, произтичащи от изпълнение на задълженията за извършване
на обществената услуга или група обществени услуги, като се добави разумна
печалба.
С
първия предявен иск се иска осъждане на ответниците солидарно да заплатят на
ищеца обезщетение за имуществени вреди, представляващи претърпени загуби в
резултат на неизпълнение на задължението им да предприемат всички необходими
действия и мерки, за да осигурят заплащане на ищеца в пълен размер на дължимите
му, съгласно чл. 6, § 1 от Регламент (ЕО) № 1370/2007 година на Европейския
парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 година относно обществените услуги за
пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на
регламенти (ЕИО) № 1191/69 и (ЕИО) № 1107/70 на Съвета (по-нататък Регламент
(ЕО) № 1370/2007), компенсации за покриване на разходите за осъществени от него
през 2012 година група обществени услуги, възложени от Община**** за обществен
превоз на пътници на територията на община****, представляващи некомпенсирана
претърпяна загуба в размер на 500 095 лева.
С
втория предявен иск се претендира ответниците да бъдат осъдени солидарно да
заплатят на ищеца обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати от
последния ползи, поради неизпълнение на задължението им да предприемат всички
необходими действия и мерки, за да осигурят на ищеца заплащане в пълен размер
на дължимата му, съгласно чл. 6, § 1 от Регламент (ЕО) № 1370/2007,
нереализирана разумна печалба за осъществени от него през 2012 година група
обществени услуги, изчислена като 5 % от общите разходи за дейността по групата
обществени услуги за 2012 година, възложени от Община**** за обществен превоз
на пътници на територията на община****, представляващи некомпенсирана дължима
разумна печалба в размер на 88 241 лева.
Сочи
се в исковата молба и в уточнението към същата, че претендираното неизпълнение
на задължението на Министерството на финансите за осигуряване заплащането на
ищеца в пълен размер на дължимите му съгласно чл. 6, § 1 от Регламент (ЕО) №
1370/2007 суми, се изразява конкретно в неизвършването/извършването на следните
действия и мерки: неправилно имплементиране и прилагане на пряко приложимата
разпоредба на чл. 6, § 1 от Регламент (ЕО) № 1370/2007; въвеждането на
допълнителни ограничения по отношение на дължимата компенсация в издадените от
министъра на финансите Наредба № 2 от 31.03.2006 година за условията и реда за
предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането
на цени за пътуване по автомобилния транспорт, предвидени в нормативни актове
за определени категории пътници (отм.) (по-нататък Наредба № 2 от 31.03.2006 г.
(отм.) и Наредба № 3 от 4.04.2005 година за условията и реда за предоставяне на
средства за субсидиране на превоза на пътниците по нерентабилни автобусни линии
във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони
(по-нататък Наредба № 3 от 4.04.2005 г. (отм.), изразяващи се в предвиждано
ограничаване на размера на дължимите компенсации съгласно предоставените със
Закона за държавния бюджет средства за съответната година; непълно, неточно или
несъобразено заявяване от министъра на финансите на необходимостта от
достатъчно бюджетно финансиране за 2012 година, което да осигури средства за
компенсации в размер, съответстващ на изискването на чл. 6, § 1 от Регламент
(ЕО) № 1370/2007;
утвърждаване от министъра на финансите на размери на годишни и тримесечни
лимити на средства за компенсиране, които не дават възможност да се спази
изискването на чл.л 6, § 1 от Регламент (ЕО) № 1370/2007.
Сочи
се в исковата молба и в уточнението към същата, че претендираното неизпълнение
на задължението на Община**** за осигуряване заплащането на ищеца в пълен
размер на дължимите му, съгласно чл. 6, § 1 от Регламент (ЕО) № 1370/2007 суми,
се изразява конкретно в неизвършването/извършването на следните действия и
мерки: неплащане в пълен размер на дължимите съгласно чл. 6, § 1 от Регламент
(ЕО) № 1370/2007 суми за компенсации за 2012 година; непълно, неточно или
несъобразено заявяване от кмета на Община**** на необходимостта от достатъчно
бюджетно финансиране за 2012 година, което да осигури средства за компенсации в
размер, съответстващ на изискването на чл. 6, § 1 от Регламент (ЕО) №
1370/2007.
Ищецът моли съда да осъди ответниците солидарно да му заплатят сумата от 588
336 лева, представляваща размера на неизплатената част от полагащата се на
ищеца компенсация по чл. 6, § 1 от Регламент (ЕО) № 1370/2007 за предоставени
през 2012 година група обществени услуги, възложени от Община**** за обществен
превоз на пътници, съставляваща некомпенсирана претърпяна загуба в размер на
500 095 лева и некомпенсирана дължима разумна печалба в размер на
88 241 лева, изчислена като 5 % от общите разходи за дейността.
Ответникът по иска – Министерство на финансите на Република България, в
писмен отговор на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК, във връзка с чл.
144 от АПК, оспорва исковата претенция. Сочи, че изложените от ищеца факти не
обосновават ангажиране на отговорността му и то при условията на солидарност.
Оспорва твърдението, че Наредба № 2/31.03.2006 година и Наредба № 3/04.04.2005
година не съответстват на Регламент № 1370/23.10.2007 година. Счита, че
националната подзаконова нормативна уредба е изцяло в съответствие с правото на
Европейския съюз, за което има произнасяне на Европейската комисия чрез Главна
дирекция „Конкуренция“. Оспорва наличието на задължение за заплащане на
субсидии и компенсации на превозвача, като твърди, че същите се дължат от
възложителя по договорното правоотношение. Сочи, че договорите, въз основа на
които ищецът основава претенциите си за заплащане на субсидии и компенсации, не
съответстват на изискванията на Регламента, тъй като не са сключени чрез
възлагане, не всички автобусни линии, техен предмет, подлежат на субсидиране,
не съдържат задължителните съгласно Регламента реквизити. Освен това твърди, че тези договори са прогласени за нищожни
с влязло в сила съдебно решение, постановено по въззивно гр. дело № 2002/2018
година на Апелативен съд София. Твърди също, че ищецът не води отделно
счетоводство, което е едно от условията на Регламента за предоставяне на
субсидии и компенсации. Оспорва се и твърдението на ищеца за генериране на
загуби. Направено е възражение за погасяване по давност на предявените срещу
Министерството на финансите искове. Моли съда да отхвърли иска и да присъди
сторените по делото разноски.
Ответникът по иска – Община****, в писмен отговор на исковата молба,
депозиран в срока по чл. 131 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, също оспорва
исковата претенция. Сочи, че кметът на Общината не участва в сформирането на
държавния бюджет, а функциите му се свеждат до разпределение на формираните от
министерството средства за средства за субсидии и компенсации. Твърди, че за
2012 година, на база лимитни писма с №№ ФРС-5/24.02.2012 година,
ФРС-7/10.04.2012 година, ФРС-8/06.07.2012 година и ФРС-9/07.12.2012 година и
постъпили справки от фирмите превозвачи, на ищеца са разпределени общо средства
за субсидии и компенсации в размер на 364 743 лева. Предвид отсъствието на
правомощия, свързани с определяне на размера на компенсациите и субсидиите,
ответникът счита, че с поведението на негови служители не са причинени
твърдените от ищеца вреди. Моли съда да отхвърли като неоснователни предявените
срещу него искове и да присъди сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК прокуратурата на
Република България, чрез Окръжна прокуратура –****, не е представила отговор.
В
проведеното съдебно заседание на 18.04.2022 година ищецът – „****“ ЕООД, гр.****,
редовно призован, се представлява от адвокат Д.Д. ***, който поддържа
предявения иск. Моли съда да уважи същия в доказания по делото размер,
установен в изготвената по делото съдебно – счетоводна експертиза. До
приключване на съдебното дирене по делото ищецът не заяви искане за изменение
размера на иска по реда на чл. 214, ал. 1, изр. 2 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от АПК. Допълнителни доводи излага в
представени писмени бележки. Претендира присъждане на сторените по делото
разноски, за които прилага списък.
В
проведеното съдебно заседание на 18.04.2022 година ответникът – Министерство на
финансите на Република България, се представлява от юрисконсулт Р.С. и
юрисконсулт В.И., пълномощници на министъра
на финансите. Молят за отхвърляне на предявените искове като недопустими, а по
същество като неоснователни – недоказани по основание и размер и по изложените в
отговора на исковата молба и представените по делото становища. Допълнителни и
подробни доводи се излагат в представени писмени бележки: липсва нарушение на
правото на ЕС; липсва възлагане в процесния случай на обществен превоз на
пътници по смисъла на Регламента и на българското законодателство; сключените
договори не съответстват както на императивните изисквания на Регламента, така
и на българската нормативна уредба; недопустимо дружеството не е водило
разделно счетоводство, каквото изискване е императивно установено в т. 5 от
Приложението на Регламента и същото не подлежи на разширително тълкуване; не е
доказан по делото размерът на претендираните вреди, техният конкретен размер,
предвид липсата на водено разделно счетоводство; липсва общ правопораждащ
търсената солидарна отговорност факт. Прави се възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар, претендира се присъждане на разноски по делото, за които
се представя списък.
В
проведеното съдебно заседание на 18.04.2022 година ответникът – Община****, редовно
призован, се представлява от старши юрисконсулт К. Л.. Моли исковете да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани, по съображенията, изложени в
писмения отговор по исковата молба. В писмени бележки доводите се допълват.
Претендира се присъждане на съдебни разноски по представен списък, като прави
възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.
В
проведеното съдебно заседание на 18.04.2022 година представителят на Окръжна
прокуратура –**** дава заключение за неоснователност и недоказаност на
предявените искове.
Административен
съд –****, след като обсъди релевираните с исковата молба основания, доводите
на страните, прецени събраните по делото относими доказателства по реда на чл.
235 от ГПК, във връзка с чл.
144 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Със
Заповед № 280/22.02.2006 година на кмета на Община**** (л. 511 от делото, том
II) е наредено да бъде организиран и проведен конкурс за определяне на
превозвачи за линиите на общинската, областната и републиканската пътни схеми.
В
резултат на проведения конкурс кметът
на Община**** обявил класираните на първите три места кандидати за превозвачи
за линиите на общинската, областната и републиканската пътни схеми и определил за
изпълнители кандидатите, класирани на първо място със заповедите по чл. 26, ал. 1 от Наредба № 2 от
15.03.2002 година за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за
осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси и леки автомобили
(Наредба № 2 от 15.03.2002 г.), както следва: Заповед № 1340/21.06.2006 г. за
градски автобусни линии № 1 и № 4 (л. 118 от делото, том I); Заповед № 1343/21.06.2006
г. за междуселищни автобусни линии № 11 и № 12 (л.
128 от делото, т. I); Заповед №
1346/21.06.2006 г. за междуселищна автобусна линия № 25 (л. 139 от делото, т. I); Заповед № 1341/21.06.2006 г. за
градска автобусна линия № 17 (л. 144 от делото, т. I);
Заповед №
1344/21.06.2006 г. за междуселищна автобусна линия № 19 (л. 149 от делото, т. I); Заповед № 1348/21.06.2006 г. за
междуселищна автобусна линия**** – *** – ***, комбинирана с междуобщинска**** –
Радомир (л. 155
от делото, т. I).
Всички
цитирани заповеди са обжалвани по съдебен ред, съответно отменени от Окръжен
съд –**** (с влезли в сила решения на Окръжен съд –**** по адм. дело № 756/2006
г.; адм. дело № 754/2006 г.; адм. дело № 758/2006; адм. дело № 927/2006; адм.
дело № 755/2006), съответно от Върховния административен съд на Република
България (с решение по адм. дело № 3309/2007 г. касателно заповед №
1341/21.06.2006 г.)
През
2008 година са сключени договори, с които Община**** възложила на ищеца
извършването на обществен превоз на пътници на територията на община****, както
следва: Договор № 15/21.01.2008
година (л. 54 от адм. дело № 3/2017 година по описа на Административен съд –****,
том I от настоящото дело), за градска автобусна линия № 1 – „кв. „Калкас“ –
Профилакториум“, комбинирана с линия № 4 – „Кристал – рудник Тева“.
Сключването
на договора е основано правно в чл. 29, т. 2 от Наредба № 2/15.03.2002 година,
както и в неиндивидуализирано в договора разрешение на областния управител на
Област****. По делото (л. 541, том II) e приобщено
като доказателство писмо на областния управител на област****, с което на
основание чл. 29, т. 2 от Наредба № 2/15.03.2002 г., във връзка с отправено от
кмета на Община**** искане е дадено разрешение на кмета на Община**** да възложи
без конкурс, за срок не повече от 6 месеца, превозите по няколко автобусни
линии от Общинската транспортна схема, измежду които и линия № 1, комбинирана с
линия № 4; Договор № 16/21.01.2008 година (л. 47 от адм. дело № 3/2017 година
по описа на Административен съд –****, том I от настоящото дело), за
междуселищна автобусна линия № 11 – „Перник – Бреста“, комбинирана с автобусна
линия № 12 – „Перник – с. Люлин“.
Сключването
на договора е основано правно в чл. 29,
т. 2 от Наредба № 2/15.03.2002 г., както и в неиндивидуализирано разрешение на
областния управител на Област****. По делото (л. 541, том II) e приобщено като
доказателство писмо на областния управител на област****, с което на основание
чл. 29, т. 2 от Наредба № 2/15.03.2002 г. се дава разрешение на кмета на Община****,
във връзка с отправено от последния такова искане да възложи без конкурс и за
срок не повече от 6 месеца, превозите по няколко автобусни линии от Общинската
транспортна схема, измежду които и линия № 11, комбинирана с линия № 12; Договор № 17/21.01.2008
година (л. 40 от адм. дело № 3/2017 година), за междуселищна автобусна линия №
25 – „Перник – Ярджиловци“.
Сключването
на договора е основано правно в чл. 29, т. 2 от Наредба № 2/15.03.2002 г.,
както и в неиндивидуализирано разрешение на областния управител на Област****.
По делото (л. 541, том II) e приобщено като доказателство писмо на областния
управител на област****, с което на основание чл. 29, т. 2 от Наредба № 2/15.03.2002
г. се дава разрешение на кмета на Община****, във връзка с отправено такова
искане да възложи без конкурс и за срок не повече от 6 месеца, превозите по
няколко автобусни линии от Общинската транспортна схема, измежду които и линия №
25. Договор № 20/21.01.2008 година (л. 35 от адм. дело № 3/2017 година), за
градска автобусна линия № 17 – „сп. Метал“.
Сключването
на договора е основано правно в чл. 29, ал. 4 от Наредба № 2/15.03.2002 г.,
както и в разрешение на областния управител на Област**** с писмо изх. № 07-01-4/1
от 17.01.2008 година (л. 540 от делото, том II),
с което на основание чл. 29, т. 4 от Наредба № 2/15.03.2002 г., във връзка с
отправено такова искане от кмета е дадено разрешение на кмета на Община**** да
възложи без конкурс, за срок не повече от 6 месеца, превозите по няколко
автобусни линии, измежду които и линия № 17; Договор № 21/21.01.2008
година (л. 31 от адм. дело № 3/2017 година), за междуселищна автобусна линия №
28 – „Перник – с. З.“.
Сключването
на договора е основано в Наредба № 2/15.03.2002 г. (в редакция към датата на
сключване на съглашението) без посочено конкретно правно основание; Договор №
22/21.01.2008 година (л. 26 от адм. дело № 3/2017 година), за междуселищна
автобусна линия № 19 – „Перник – с. Кралев дол“.
Сключването
на договора е основано правно в чл. 29,
ал. 4 от Наредба № 2/15.03.2002 г., както и в разрешение на областния управител
на Област**** с писмо изх. № 07-01-4/1
от 17.01.2008 година (л. 540 от
делото, том II), с което на основание чл. 29, т. 4 от Наредба № 2/15.03.2002
г., във връзка с отправено такова искане от кмета на Община**** е дадено
разрешение на последния да възложи без конкурс, за срок не повече от 6 месеца,
превозите по няколко автобусни линии, измежду които и линия № 19; Договор №
31/22.04.2008 година (л. 20 от адм. дело № 3/2017 година), за междуобщинска
автобусна линия „Автогара**** – Автогара Радомир“, комбинирана с междуобщинска
автобусна линия „Перник – *** – ***“
Сключването
на договора е основано правно в чл. 29,
ал. 4 от Наредба № 2/15.03.2002 г., както и в разрешение на областния управител
на Област****, обективирано в писмо изх. № 07-01-35/1 от 18.04.2008
година (л. 542 от делото, том II),
съгласно което, и във връзка с отправено такова искане от кмета на Община**** е
дадено разрешение на кмета на Община**** да възложи без конкурс, за срок не
повече от 6 месеца, превозите по няколко автобусни линии, измежду които и линията,
предмет на цитирания договор.
В
чл. 6 от договори с № № 15, 16, 17, 22 и 31 е уговорен срок на действие на същите
– 6 месеца, считано от датата на сключването им. По договор № 20 е уговорен
срок от 7 години. По делото не се представиха доказателства за уговорения срок
на действие на договор № 21, поради което се възприема, като неоспорено,
изложеното в исковата молба, че срокът на действие на този договор е 6 месеца.
На
28.07.2008 година са сключени допълнителни споразумения към така сключените
договори – анекс (л. 53 от адм. дело № 3/2017 година) към договор № 15/21.01.2008
г.; анекс (л. 46 от адм. дело № 3/2017 година) към
договор № 16/21.01.2008 г.; анекс (л.
39 от адм. дело № 3/2017 година) към договор № 17/21.01.2008 г.; анекс № 1 (л.
25 от адм. дело № 3/2017 година) към договор № 22/21.01.2008 г. По силата на
тези допълнителни споразумения срокът на действие на цитираните договори от 6
месеца, е променен – до провеждането на конкурс за възлагане на обществен
превоз на пътници. В анексите не е посочено правно основание за тяхното
сключване.
Видно
е от съдържанието им, два от договорите – с № 15 и № 20, са такива, за превоз
по вътрешноградски автобусни линии, а останалите – за междуселищни превози. В
договорите, сключени през 2008 година, липсват и конкретни уговорки за
заплащане на субсидии и компенсации по действащите към момента на сключването
им Наредба № 2/31.03.2006 г. и Наредба № 3/04.04.2005 г.
Между
страните не е спорно обстоятелството, че през 2012 година, във връзка именно с
тези сключени договори, ищецът е осъществявал възложената му със същите услуга
– превоз на пътници по утвърдени транспортни схеми, както в границите на населеното
място, така и извън него, т. е. превоз по градски и по междуселищни линии. Не
се спори също и че ищецът през 2012 година е извършвал безплатен и по намалени
цени превоз на пътници по обслужваните от същия линии от вътрешноградския
транспорт и междуселищния автомобилен транспорт на някои категории граждани,
регламентирани със закон или с акт на Министерския съвет.
Не
се спори по делото също, че през исковия период ищецът е получил субсидии,
съответно компенсации. В тази връзка се установява от заключението на вещото
лице Е.Ж., дадено по въпрос № 5 от приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, назначена по искане на ищеца, неоспорена от страните, която в
посочената й част се цени от съда като компетентно и безпристрастно изготвена
(л. 655 от делото, том II), че за
2012 година на ищеца са изплатени 90 456 лева субсидии на база деклариран
пробег за градски превози през 2012 година – 342 445 км. На база
деклариран пробег за 2012 година във високопланински и слабонаселени райони – 53 000
км, на ищеца са изплатени 9 126 лева субсидии. Общо за 2012 година на
ищеца са изплатени 99 582 лева субсидии. На ищеца, за издадени карти за
пътуване на учащи и пенсионери през 2012 година, на база на подадени от
дружеството бройки за издадени карти през отделните месеци, са изплатени
компенсации в размер на 138 986 лева. За
издадени карти на служители на МВР през 2012 година, на база на подадения
пробег в чертите на града, на ищеца са изплатени компенсации в размер на 66 154
лева. За издадени през 2012 година карти на военноинвалиди и герои от войната,
на база на подадения пробег, на ищеца са изплатени компенсации в размер на 60 021
лева, като за четвъртото тримесечие на годината компенсации не са изплатени. Общо
за 2012 година на ищеца са изплатени 265 161 лева компенсации. Или за 2012
година на ищеца, във връзка с осъщественият от същия превоз по градски и по
междуселищни линии и за извършен безплатен и по намалени цени превоз на пътници
по обслужваните от същия линии от вътрешноградския транспорт и междуселищния
автомобилен транспорт на някои категории граждани, е изплатена обща сума в
размер на 364 743 лева, от които 99 582 лева субсидии и 265 161 лева компенсации.
В
констативно-съобразителната част на така изготвената експертиза (л. 650 от
делото, том II), вещото лице сочи, че в резултат на
извършената проверка в счетоводството на дружеството е установено, че през 2012
година ищецът е реализирал приходи от дейности в общ размер на
1 735 996 лева от няколко вида дейности. По сметка 703 „Приходи от
продажби на услуги“, в които са осчетоводени приходите от продажба на карти и
билети, получените компенсации, приходи от договорирани и случайни превози, приходите
се осчетоводяват месечно според източника на получаване, но няма разделение на
приходите от субсидирани и несубсидирани (компенсации съгласно уточнение,
направено в съдебно заседание, проведено на 21.03.2022 г., л. 707 от делото)
дейности. Приходите от билети се осчетоводяват на база представени контролни
листове за продадени билети. В отделна справка по дати се обобщават продадените
билети по градски линии в община, по междуселищни превози за община****, община
Брезник и община Земен. Ежемесечно се осчетоводяват и приходите от продадени
карти, в които има данни за продажбите на карти за градски и междуселищни линии,
както и продадени карти за учащи и пенсионери. Проверка на контролните листове
за продадени билети и карти и извършените осчетоводявания за приходи от
продажба на билети и карти за извършени превози на територията на община****,
вещото лице е установило, че през 2012 година общият приход на ищеца за тези
две дейности е в размер общо на 1 112 082 лева без ДДС. През 2012 година отчетените
разходи на дружеството, свързани с осъществяваната дейност – ****, са в размер
на общо 2 091 593. 29 лева. Разходите за дейността по превоз на пътниците,
съобразно представената на вещото лице използвана от методика, са разпределени в
преки и непреки по държавен контролен номер на всеки автобус, като преките и
непреки разходи формират общите разходи за автобуса за съответния период. На
база обобщените разходи за всеки автобус и общия пробег, съгласно данните по пътните
листове, се определя разходът за километър за този автобус, разхода на всеки
автобус по всяка линия и общите разходи по автобусни линии.
В
отговор на въпрос № 8 от вещото лице задачата на експертизата: „възможно ли е
въз основа на сигурни данни от счетоводството на ищеца, да се установят дадени
разходи и дадени приходи на ищеца за процесните договори, отделно от тези за останалата
дейност на дружеството“, експертът дава общо и бланкетно заключение, че
счетоводното отчитане на „****“ ЕООД е организирано при спазване на основните
принципи в Закона за счетоводството и при проверка на първичните документи, на
база на които са били извършени съответните записвания по счетоводните сметки,
е възможно да се установи произхода на приходите, съответно разходите.
По
въпрос № 9 от възложената му задача: „възможно ли е счетоводното отчитане
ищеца, така че текущите сметки на дружеството по всяка една дейност –
компенсирана и некомпенсирана, да се отделят реално, макар и постфактум, без да
се начисляват всички променливи разходи...“, вещото лице дава заключение, че
създадената счетоводна отчетност в дружеството-ищец, дава възможност при
необходимост отделните счетоводни сметки за приходите и разходите да се
обособят в подсметки за всяка една дейност, така че да се придобие представа за
действителния финансов резултат от нея. Според експерта в първичните документи
има информация, която позволява да бъдат разделени приходите и разходите по
отделните дейности – субсидирани и несубсидирани. В съдебното заседание по
делото, проведено на 21.03.2022 година, в което заключението на експерта беше
изслушано и прието, и във връзка с уточняващ експертизата въпрос на процесуалният
представител на ответника – Министерство на финансите (л. 709 и сл. от делото,
том II), вещото лице направи уточнение, че в
дружеството не е имало обособяване на отделни подсметки, в които да се
осчетоводяват приходите и разходите по „тези дейности“, а на въпрос как е
определен точно от експерта размерът на субсидиите и компенсациите, предвид
факта, че в справките, изготвяни от дружеството са включвани разходи за данъци,
застраховки и други, вещото лице отговори, че е изключила тези разходи при
„правенето на сметките“, тъй като нямат пряко отношение към тази дейност.
Допълни по повод следващ въпрос във връзка с безспорния факт – че дружеството
не е водило разделно счетоводство, че начинът на водене на счетоводството на
дружеството позволява с „допълнително усилие да се обособят тези неща“.
При
така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав на
Административен съд –**** достигна до следните правни изводи:
Исковата
молба е допустима и отговаря на всички формални изисквания на чл. 127 и чл. 128
от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ (ред.
към датата на депозирането на същата).
Разгледана
по същество е неоснователна по следните съображения:
Въз
основа на доказателствата, отнасящи се до проведения през 2006 година конкурс за
определяне на превозвачи за линиите на общинската, областната и републиканската
пътни схеми за територията на община****, настоящия съдебен състав счита, че по
делото не се установи към 2012 година да са били налице валидно сключени
договори за извършване на превози по утвърдената за община**** транспортна
схема за линии, както следва: № 1, комбинирана с линия № 4 (договор № 15);
линия № 11, комбинирана с автобусна линия № 12
(договор № 16); № 25 (договор № 17); № 17 (договор № 20); № 19 (22)
и междуобщинска автобусна линия „Автогара**** – Автогара Радомир“, комбинирана
с междуобщинска автобусна линия „Перник – *** – ***“ (договор № 31).
Възлагането
на обществени превози на пътници с автобуси по автобусни линии, във връзка с
осъществяването на които се предвиждат компенсации и субсидии, предоставяни по реда на Наредба №
2/31.03.2006 г. (отм.) и чл. 3 от Наредба № 3/ 04.04.2005 г. (отм.),
респективно в чл. 6, § 1 от Регламент (ЕО) № 1370/2007 г. и Приложението към
същия, се извършва, вкл. относимо към исковия период, съгласно чл. 19 от Закона
за автомобилните превози (ЗАвтП), по реда на Наредба № 2/15.03.2002 година,
приета на основание чл. 18 от ЗАП, съответно съгласно правилата на Регламент
(ЕО) № 1370/2007 (чл. 5, § 1 във връзка с чл. 2, б. „а“).
Прегледът
на относимата към исковия период нормативна уредба, води на извод, че към 2012
година е липсвало надлежно възлагане по отношение на ищеца на извършването на обществен
превоз на пътници с автобус – чрез конкурс, или чрез прилагане на спешни мерки,
по смисъла на Регламент (ЕО) № 1370/2007 г., респективно на Наредба №
2/15.03.2002 година.
Съгласно
чл. 19, ал. 1 от ЗАвтП (ред. ДВ, бр. 99 от 2003 г.) превозите по автобусни
линии се възлагат на лицензирани превозвачи чрез конкурс.
Съгласно
чл. 17, ал. 1 от Наредба № 2/15.03.2002 г. превозите по утвърдените транспортни
схеми се възлагат чрез конкурс.
Съгласно
чл. 26, ал. 1 от Наредба № 2/15.03.2002 г. (ред. ДВ, бр. 32 от 2003 г.) кметът
обявява със заповед кандидатите, класирани на първите три места и определя
кандидата, класиран на първо място за изпълнител, като съгласно ал. 2 от с. чл.
в срок от 30 дни след влизане в сила на заповедта, кметът сключва договор за
възлагане на превозите по автобусни линии за срок най-малко 5 години,
Съгласно
чл. 29 от Наредба № 2/15.03.2002 г. при необходимост от спешно осигуряване на
превозвач по съществуващи линии по изключение съответният областен управител
може да разреши за срок не повече от шест месеца превозите да се възлагат без
конкурс от кмета на съответната община до провеждането на такъв в няколко
изрично изброени хипотези, от които: т. 2. при прекратяване на договора за
възлагане на превозите от изправната страна поради виновно неизпълнение от
другата страна на задълженията по него; т. 4. при обжалване на заповедта по чл.
26, ал. 1, когато срокът на договора за възлагане на превозите е изтекъл.
Съгласно
чл. 5, § 1 от Регламент (ЕО) № 1370/2007, обществени поръчки за услуги (б. „и“
към чл. 2) се възлагат в съответствие с правилата, определени в настоящия
регламент. Съгласно чл. 5, § 3 от Регламента всеки компетентен орган, който
прибягва до трето лице, различно от вътрешен оператор (б. „й“), възлага
обществени поръчки за услуги въз основа на конкурентна тръжна процедура, с
изключение на случаите, посочени в параграфи 3а, 4, 4а, 4б, 5 и 6. Съгласно чл.
5, § 5 от Регламента, в случай на прекъсване на услугите или на непосредствен
риск от такава ситуация компетентният орган може да предприеме спешни мерки. Спешните
мерки са във вид на пряко възлагане или формално съгласие за удължаване на
срока на обществена поръчка за услуги или във вид на изискване за изпълнение на
някои задължения за извършване на обществени услуги. Срокът, за който
обществена поръчка за услуги е възложена, удължена или наложена чрез спешни
мерки не може да надвишава две години.
Установява
се от доказателствата по делото, че договорите, въз основа на които се сочи да
са извършвани превозите, са сключени по реда на чл. 29 от Наредба №
2/15.03.2002 година, съответно не са
сключени в резултат и във връзка с проведения през 2006 година конкурс, тъй
като заповедите на кмета (по чл. 26, ал. 1 от Наредба № 2/15.03.2002 г.) за
класиране на участниците за цитираните линии са отменени по съдебен ред. Няма доказателства
за проведен следващ конкурс, във връзка с който да са издадени заповед по чл.
26, ал. 1 от Наредба.
От
друга страна, във връзка с разпоредбата на чл. 29 от Наредба № 2/15.03.2002 година, предвижда изключение от
общото правило на чл. 17
от Наредбата, съответно на чл. 19 от ЗАП, разписващи, че превозите по
утвърдените транспортни схеми се възлагат чрез конкурс, възлагане без конкурс
се допуска при необходимост от спешно осигуряване на превозвач по съществуващи
линии. Допуска се по изключение, след разрешение на областния управител на
съответната област, от кмета на съответната община, до провеждането на конкурс,
но за не повече от 6 месеца, в изчерпателно изброените в т. 1 до т. 4 на чл.
29, ал. 1 от Наредба № 2/15.03.2002 г.
хипотези.
Договори
с № № 15, 16, 17 са сключени от кмета на Община**** на основание чл. 29, т. 2
от Наредбата, съответно договори с № № 20, 22 и 31, са сключени на основание
чл. 29, ал. 4 (приема се за техническа грешка вместо т. 4), като всичките са
основани в издадено на съответното и също основание разрешение от областния
управител на Област****. Уговореният срок в цитираните договори е 6 месеца.
Преди
изтичане на така уговорения в цитираните договори срок, са сключени анекси към
същите, с които срокът на действие на договорите е удължен „до провеждане на
конкурс“. В Наредбата, вкл. в разпоредбата на чл. 29, не е предвидена
възможност за продължаване на императивно посочения от законодателя максимален
6-месечен срок. Но не е въведена и такава забрана. Същевременно нормата на чл.
5, § 5, изр. първо от Регламент (ЕО) № 1370/2007 предвижда, но възможност, т.е.
оставено е в преценка на компетентния орган, да се предприемат спешни мерки в
случай на риск от прекъсване на услугите, като посочено е, че срокът на такава
мярка – възложена, удължена или наложена, не може да надвишава две години.
Националният законодател е предвидил такава възможност – за прилагане на спешна
мярка, разписал е изискванията за прилагането й, както и е я е ограничил с
конкретен срок за прилагането й, като не е регламентирал възможност за
удължаване на спешната мярка.
С
оглед възприетия от националния законодател ред, съчетано с разпоредбите на
Регламента, в случай на непроведен и неприключил конкурс в срока, уговорен в
сключен договор за възлагане на
обществена
поръчка за услуги за пътнически превоз в условията на необходимост от спешни
мерки (което възлагане може да е с максимална продължителност според
националното законодателство 6 месеца), какъвто е процесния случай, е налице
възможност за продължаване възлагането на превозите по специалния и предвиден
като изключение от правилото за възлагане (чрез конкурс), ред на чл. 29 от
Наредбата – посредством сключването на нови договори или на анекси към съществуващите.
Това обаче, с оглед нормативно установения на национално ниво ред, е следвало
да бъде обосновано в ново изрично разрешение на областния управител, на свой
ред основано и в наличие на предпоставките по чл. 29, изр. първо от Наредбата,
и отново само в някоя от изрично разписаните в разпоредбата хипотези. Доказателства
за такова процедиране по делото не се представиха, следователно срокът на
договорите е изтекъл съобразно уговореното в чл. 6 на същите, след изтичане на
шестмесечния срок.
Освен
това, дори да се пренебрегне заобикалянето на изискваната от националното
законодателство във връзка с разпоредбите на Регламента процедура при
сключването през 2008 година на анексите към цитираните договори,
представляващи по своята същност удължаване на обществената услуга по смисъла
на § 5, т. 5 от Регламент
(ЕО)
№ 1370/2007,
възложена чрез спешни мерки посредством сключване на договорите, и да не се
вземе предвид неопределената в същите уговорка по отношение на срока: „до
провеждане на конкурс“, то към 2012 година е изтекъл включително и 2-годишният
срок по чл. 5, § 5, изр. последно от Регламент № 1370/2007 – „... до две години...“),
в който е допустимо възлагането, удължаването или налагането на обществена
поръчка за услуги чрез спешни мерки.
Предвид
горното, продължаването на срока на действие на така сключените договори за
възлагане на обществен превоз на пътници в процесния случай е извършено в
нарушение на въведеното в националното законодателство правило, кореспондиращо
с изискванията на Регламент (ЕО) № 1370/2007, а към
2012 година, вън от порочното процедиране е изтекъл и 2-годишинят максимално
допустим срок, в който възлагане в условията на необходимост от спешни мерки е
допустимо. На практика, в случай на липса на активност у компетентната
администрация да инициира, проведе и приключи конкурс, би означавало съответен
превозвач, комуто единствено в обществен интерес е възложена обществена поръчка
за услуги по изключение без конкурс по реда на чл. 29 от Наредбата във връзка с
чл. 5, § 5 от Регламента, да може да извършва обществената услуга без
ограничение във времето, каквато не е целта на закона. В същия смисъл е
възприетото в съображение 15 от Регламент № 1370/2007 - „... дългосрочните
договори може да предизвикат затваряне на пазара за период, по-дълъг отколкото
е необходимо, като по този начин намаляват ползите от конкурентния натиск. За
свеждане до минимум на нарушенията на конкуренцията и същевременно запазване на
качеството на услугите, обществените поръчки за услуги следва да са с ограничен
срок...“
Въпреки
горното обаче, както се прие по-горе, между страните по делото не е спорно
обстоятелството, което се установява и от доказателствата по делото, че през
2012 година ищецът е осъществявал превоз на пътници по утвърдени транспортни
схеми, както в границите на населеното място, така и извън него, т. е. превоз
по градски и по междуселищни линии, и конкретно по линиите, посочени по-горе.
Не се спори също и че ищецът през 2012 година е извършвал безплатен и по намалени
цени превоз на пътници по обслужваните от същия линии от вътрешноградския
транспорт и междуселищния автомобилен транспорт на някои категории граждани,
регламентирани със закон или с акт на Министерския съвет.
Установи
се също от заключението на вещото лице, че през исковия период ищецът е получил
субсидии, съответно компенсации, като за 2012 година, във връзка с осъществения
от същия превоз по градски и междуселищни линии, и за извършения безплатен и по
намалени цени превоз на пътници по обслужваните от същия линии от
вътрешноградския транспорт и междуселищния автомобилен транспорт на някои
категории граждани, на ищеца е изплатена обща сума в размер на 364 743 лева, от
които 99 582 лева субсидии и 265 161 лева компенсации.
Установи
се от доказателствата по делото, че осъществяваните от ищеца през 2012 година ****
и изплащаните на последния субсидии и компенсации, са основани в договори,
сключени през 2008 година с възложител Община**** и изпълнител дружеството – ищец.
При
това положение, следва да се приеме, че независимо от изложеното по отношение
на процедурата по възлагане на превозите, на ищеца са били дължими компенсации
и субсидии за 2012 година.
Регламентацията
на отношенията по предоставяне на предвидените в централния бюджет субсидии за
превоз на пътници по линии от вътрешноградския транспорт и транспорта в
планински и други райони, и за компенсиране на намалените приходи от
прилагането на цени за пътуване по автомобилния транспорт, предвидени в
нормативни актове за определени категории пътници, относимо към 2012 година, в
националното законодателство се съдържа в Наредба № 2/31.03.2006 г. (отм.) и
чл. 3 от Наредба № 3/04.04.2005 г. (отм.) Извършените от ищеца превози попадат
и в обхвата на Регламент (ЕО) № 1370/2007, тъй като същият е бил оператор на
обществени услуги по смисъла на Регламента, съответно регламентация касателно
предоставяне на компенсации за обществената услуга се съдържа в чл. 6, § 1 от
Регламент (ЕО) № 1370/2007 г. и
Приложението към същия.
В
чл. 3 на Наредба № 2/31.03.2006 г. (отм.) и чл. 3 от Наредба № 3/04.04.2005 г.
(отм.), (в относими към 2012 година редакции), е предвидено, че средства за компенсиране
се предоставят само на превозвачи, които спазват нормативно установения ред за
извършване на обществен превоз на пътници със специални ценови облекчения и Наредба
№ 2/15.03.2002 г., съответно че субсидии се предоставят само на физически и
юридически лица, регистрирани като търговци, осъществяващи превозна дейност по
реда на Наредба № 2/15.03.2015 г.
Въз
основа на доказателствата по делото съдът счита, че изискванията на двата
приложими нормативни акта от националното законодателство не са съобразени,
респективно не е съобразен и Регламент (ЕО) № 1370/2007, в частта, регулираща
компенсациите за обществени услуги.
Съгласно
чл. 6, § 1 от Регламент (ЕО) № 1370/2007 всяка компенсация, свързана с общо
правило или обществена поръчка за услуги, трябва да е в съответствие с член 4,
независимо от начина, по който е възложена поръчката. Всички компенсации от
какъвто и да е характер във връзка с обществена поръчка за услуги, която не е
възложена съгласно член 5, параграф 1, 3 или 3б, или във връзка с общо правило,
трябва също да са в съответствие с разпоредбите в приложението. Съгласно т. 1
от Правилата приложими за компенсации в случаите по чл. 6, § 1 от Регламента, разписани
в Приложението към чл. 6, § 1 от Регламент (ЕО) № 1370/2007, компенсацията във
връзка с обществени поръчки за услуги, възложени пряко съгласно чл. 5, § 2, 4,
5 или 6, или съгласно общо правило, трябва да се изчислява според определените
в настоящото приложение правила. Съгласно т. 5 на Правилата „с цел повишаване
на прозрачността и избягване на кръстосано субсидиране, в случай че даден
оператор (определение в чл. 2, б. „г“ от Регламента) извършва не само
компенсирани услуги в изпълнение на задължения за обществени превозни услуги,
но развива и други дейности, счетоводството за посочените обществени услуги
трябва да бъде отделено, така че да отговаря поне на следните условия: текущите
сметки по всяка една от тези дейности трябва да са отделни и делът на
съответните активи, както и фиксираните разходи, трябва да са разпределени в
съответствие с действащите счетоводни и данъчни правила; всички променливи
разходи, подходяща вноска към фиксираните разходи и разумна печалба, свързани с
каква да е друга дейност на оператора на обществени услуги, не могат при
никакви обстоятелства да бъдат начислявани към въпросната обществена услуга; разходите
за обществените услуги трябва да се уравновесяват с приходите от дейността и
плащанията на публичните органи, без никаква възможност за прехвърляне на
приходи към друг сектор от дейността на оператора на обществени услуги.
Съгласно
чл. 12а (нов – ДВ, бр. 9 от 2010 г.), ал. 1 от Наредба № 3/04.04.2005 г. (отм.) при определянето на
размера на средствата за субсидии се спазват следните изисквания: приходите и
разходите се определят съобразно приложимите счетоводни стандарти; при
осъществяване на други дейности, извън дейността по предоставяне на
компенсирани превозни услуги, операторът води аналитична счетоводна отчетност
за всеки отделен вид дейност.
На
какви условия следва да отговаря аналитичната счетоводна отчетност за всеки вид
дейност е посочено в ал. 2 на чл.: 1. отделни аналитични счетоводни сметки за
всяка една от дейностите, за всеки дял на активите и за постоянните разходи,
съответстващи на всяка дейност; делът на активите и постоянните разходи,
съответстващи на всяка дейност, се определят като общият размер на активите и
постоянните разходи се умножи по съотношението между нетните приходи от
продажби от съответната дейност и всички нетни приходи от продажби за всички
дейности, представени в Отчета за приходите и разходите или Отчета за
всеобхватния доход; 2. всички променливи разходи, частта от постоянните разходи
и маржът на печалбата, свързани с всяка друга дейност на оператора на
обществени услуги, не се включват към дейността по предоставяне на компенсирани
превозни услуги; 3. разходите за дейността по предоставяне на компенсирани
превозни услуги се балансират с приходите от тази дейност и плащанията на
публичните органи; не се допуска прехвърляне на приходи от една дейност към
друга за оператора на обществени услуги.
Наредба
№ 2/31.03.2006 г. (отм.) съдържа условие за организиране на аналитична
счетоводна отчетност, поставено към Общините, които осъществяват превоз със
собствен транспорт безплатни и по намалени цени превози по вътрешноградски и
междуселищни линии, подлежащи на компенсиране (чл. 33 от Наредбата). Правилото
следва да се приеме за относимо към всички оператори на обществени услуги, компенсирани
по реда на Наредбата, предвид изискванията, заложени в т. 5 от Правилата по
Приложение към чл. 6, § 1 от Регламента.
Съгласно
т. 2 от Правилата, залегнали в Приложението към чл. 6, § 1 от Регламента,
компенсацията не може да надвишава сумата, съответстваща на нетния финансов
ефект, който се равнява на сбора от последиците – положителни или отрицателни –
от изпълнението на задължението за обществени услуги върху приходите и
разходите на оператора на обществени услуги. Съгласно т. 3 от Правилата
изпълнението на задължението за извършване на обществени услуги може да даде
отражение върху възможни транспортни дейности на оператор извън рамките на
въпросното задължение за обществени услуги. Следователно за да се избегне
свръхкомпенсиране или недостатъчно компенсиране, при изчисляване на нетния
финансов ефект се вземат предвид финансови последици върху съответните мрежи на
оператора, които имат количествено изражение. Съгласно т. 4 от Правилата
приходите и разходите трябва да се изчисляват в съответствие с действащите
счетоводни и данъчни правила.
Анализът
на тази правна уредба налага извод, че съгласно правилата, залегнали в Регламента,
респективно в националното законодателство, компенсацията не може да надвишава
необходимото за покриване на нетните разходи, направени при изпълнението на
задълженията за обществени услуги, като следва да се отчитат съответно
генерираните приходи и разумна печалба. Методът на компенсиране трябва да
насърчава предоставянето на услуги за пътнически превоз с достатъчно високо
качество, но същевременно трябва да се предотврати свръхкомпенсиране, както и
да се избегне недостатъчно компенсиране, което следва и от разпоредбите на чл.
3 и 4 от Регламента. Доколкото обаче е възможно съответният оператор да
извършва и ****, които са извън приложното поле на Регламента и съответната му
национална нормативна уредба, какъвто е и настоящият случай, съгласно т. 5 от
Приложението към чл. 6, § 1 от Регламента, чл. 12а, ал. 1 от Наредба №
3/04.04.2005 г. (отм.) и чл. 33 от Наредба № 2/31.03.2006 г. (отм.),
счетоводството за извършените обществени услуги трябва да бъде отделено, както
и да отговаря на така разписаните условия. Същото трябва да бъде водено така,
че от записванията да може да се направи обоснован и пряк извод за разходите и
приходите за съответния превоз. По делото, видно от заключението на вещото лице
и направените от експерта уточнения в съдебното заседание, се установи, че
счетоводството на ищеца е водено общо, без да са отделени превозите, за които
се заплащат субсидии и компенсации, от останалите, извършвани от ищеца. Това е
достатъчно основание за отхвърляне на исковата претенция. Цитираните разпоредби
от националното законодателство и Регламента са императивни, поради което не
може да се пренебрегне правилото за водене на отделено счетоводство при
предоставянето на компенсации за обществена поръчка за услуги, заложено в
Приложението. Всички компенсации от какъвто и да е характер във връзка с
обществена поръчка за услуги, която не е възложена съгласно чл. 5, § 1, 3 или
3б, или във връзка с общо правило – в случая обществената поръчка за услуги,
макар и в опорочена процедура, е възложена съгласно чл. 5, § 5, трябва също да
са в съответствие с разпоредбите в Приложението (чл. 6, § 1, изр. второ). Компенсацията
във връзка с обществени поръчки за услуги, възложени пряко съгласно чл. 5, § 5
(в случая), трябва да се изчислява според определените в Приложението правила
(т. 1 от Приложение към чл. 6, § 1 от Регламента). Недопустимо е при извършване
на компенсирането да се пренебрегне това изискване за водене на отделено
счетоводство.
Установените
правила за водене на отделно счетоводство не могат да се дерогират с твърдения,
че е възможно, въз основа на сигурни данни от счетоводството на ищеца, да се
установят дадени разходи и дадени приходи на ищеца за процесните договори,
отделно от тези за останалата дейност на дружеството. Заключението на експерта
по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, че счетоводното отчитане на „****“
ЕООД е организирано при спазване на основните принципи в Закона за
счетоводството и че при проверка на първичните документи, на база на които са
били извършени съответните записвания по счетоводните сметки, е възможно да се
установи произхода на приходите, съответно разходите и че създадената
счетоводна отчетност в дружеството-ищец, дава възможност при необходимост
отделните счетоводни сметки за приходите и разходите да се обособят в подсметки
за всяка една дейност, така че да се придобие представа за действителния
финансов резултат от нея, като в първичните документи има информация, която
позволява да бъдат разделени приходите и разходите по отделните дейности –
субсидирани и несубсидирани, не могат да обосноват основателността на исковата
претенция. Тези констатации относно начина на водене на счетоводството на ищеца
не са равнозначни на доказване на факта, че при счетоводното отразяване са
изпълнени специфичните изисквания на Регламента и националното законодателство
за водене на отделено счетоводство, което именно е една от предпоставките за
определяне на компенсации, заложени в Правилата, приложими за компенсациите в
случаите по чл. 6, § 1 от Регламента. В противен случай компенсациите не биха
били определени в съответствие с Правилата. При неспазване на изискването по т.
5 от Приложението към чл. 6, § 1 от Регламент (ЕО) № 1370/2007 не може да се
докаже, че определената компенсация съответства на т. 2 от Приложението – че не
би надвишавала сума, съответстваща на нетния финансов ефект, който се равнява
на сбора от последиците – положителни или отрицателни, от изпълнението на
задължението за обществени услуги върху приходите и разходите на оператора на обществени
услуги. В такъв случай всяко изчисляване
на компенсацията трябва да се извършва последващо и въз основа на
предположения. Констатациите включително относно разходите, ще са в резултат на
предположения, тълкуване, и допълнителни усилия за обособяване на отделни
подсметки за всяка една дейност, допълнително разделяне на приходи и разходи на
субсидирани и несубсидирани, изключване на разходи, нямащи пряко отношение към
дейността. В резултат на липсата на водене на отделено счетоводство изводите за
евентуално дължими се компенсации и техния конкретен размер също биха били
формирани на база на предположения.
Ако
липсата на водене на отделено счетоводство не представлява пречка за
упражняване правото на компенсации, и ако е възможно правилото да се тълкува и
като приложимо постфактум при определяне размера на компенсациите, стига да се
постигне изрично заложената цел за повишаване на прозрачността и избягване на
кръстосано субсидиране, каквато е тезата на ищеца (л. 466 от делото), то
разпоредбата на т. 5 от Приложението не би била с този смисъл – не би било
заложено изрично правило за водене на отделено счетоводство, като биха били
поставени само критерии, въз основа на които би могло да се определи кой от
превозите подлежи на субсидия. Смисълът на Регламента и относимата национална
нормативна уредба е на база на извършените записвания да се направи непосредствена и конкретна преценка за извършените разходи, без да се налага допълнителна,
детайлна проверка по първичните счетоводни документи. Преценката за размера на
извършените разходи трябва да се основава на сигурни и отделени данни от
счетоводството на превозвача. Подходът за определянето и отчитането на тези
разходи следва да е еднакъв спрямо всички оператори на обществени услуги, което
е в съответствие с изискването за осигуряване на прозрачни и съпоставими
условия на конкуренция между операторите на обществени услуги, заложено в
съображение 17 от Регламент (ЕО) № 1370/2007. Наред с това изискването за
начина на водене на счетоводството е свързано и с обстоятелството, че
компенсирането се извършва с публични средства, като заложеното правило
предпоставя осъществяването на пряк контрол при разходването им.
Във
връзка с изложеното, установеното от заключението на вещото лице по делото, че
за 2012 година ищецът не е бил пълно компенсиран, макар и за стойности,
различни от размера на предявената искова претенция, не може да обоснове
основателност на иска. При безспорната установеност по делото, че
счетоводството на ищеца не е водено отделено, изводите за конкретния размер на
евентуално дължимите се компенсации биха били формирани на база предположения –
не може да бъде направен категоричен извод за разходите, съответно за разумната
печалба на ищеца, при осъществяване при изпълнението на обществени услуги,
които подлежат на компенсация. Да се приеме, че постфактум е следвало (тъй като
е могло) да бъдат извършени допълнителни действия за отделяне на счетоводството
на ищеца за извършените от същия през 2012 година обществени услуги за
пътнически превоз, така че воденето му да отговаря на изискването на правило №
5 от Приложението, посредством обособяването на отделни подсметки за всяка една
дейност на ищеца, подлежаща на компенсиране, допълнително разделяне на приходи
и разходи на субсидирани и несубсидирани, изключване на разходи, нямащи пряко
отношение към дейността, би довело и до нееднакъв подход към операторите, предоставящи
обществени услуги за пътнически превоз, спрямо тези, съобразяващи начина на
водене на счетоводството си с правило № 5 от Приложението, приложимо за
компенсациите в случаите по чл. 6, § 1 от Регламента.
Предвид изложеното, предявените
искове са неоснователни и следва да се отхвърлят.
Относно
разноските:
С
оглед изхода на делото направеното от процесуалния представител на ищеца искане
за присъждане на направените съдебни разноски следва да се остави без уважение.
С
оглед изхода на делото в полза на ответника – Министерство на финансите, следва
да се присъдят разноски в общ размер на 1 085.00 лева, от които 1 080
лева представляващи юрисконсултско възнаграждение двата обективно съединени
иска, определено съобразно правилото на чл. 25, ал. 2, във връзка с ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗП) във вр. с чл. 37 от Закона за
правната помощ (ЗПП), във връзка с чл. 10, ал. 2 и ал. 4 от ЗОДОВ, предвид
наличие на материалноправните предпоставки за увеличаването му, и заплатена
такса за издаване на съдебно удостоверение в размер на 5.00 лева.
С
оглед изхода на делото в полза на ответника – Община****, следва да се присъдят разноски в общ размер
на 540.00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено съобразено
с правилото на чл. 25, ал. 2, във връзка с ал. 1 от НЗП, във връзка с чл. 37 от ЗПП, във връзка с чл. 10, ал. 2 и ал. 4 от ЗОДОВ, предвид наличие на
материалноправните предпоставки за увеличаването му.
Мотивиран
от гореизложеното настоящият съдебен състав на Административен съд –****
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „****“ ЕООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.****, ул. „****“ № 6,
представлявано от В.А.В.– управител, обективно съединени искове против
Министерство на финансите на Република България, с административен адрес гр.
София, ул. „***“ №
102, представлявано от министъра на финансите, и против Община****, с
административен адрес гр.****, пл. „Св. Иван Рилски“ № 1А, представлявана от
кмета на Община****, за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в общ размер
на 588 336.00 (петстотин осемдесет и осем хиляди триста тридесет и шест лева), съставляващи
некомпенсирана претърпяна загуба в размер на 500 095 (петстотин хиляди и
деветдесет и пет лева) и некомпенсирана дължима разумна печалба в размер на 88 241
(осемдесет и осем хиляди двеста четиридесет и един лева), представляващи
размера на неизплатената част от полагащата се на ищеца компенсация по чл. 6, §
1 от Регламент (ЕО) № 1370/2007 за предоставени през 2012 година група
обществени услуги, възложени от Община**** за обществен превоз на пътници, като
неоснователни.
ОСЪЖДА „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр.****, ул. „****“ № 6, представлявано от В.А.В.– управител, да заплати на
Министерство на финансите на Република България, с административен адрес гр.
София, ул. „***“ № 102, представлявано от министъра на финансите, сумата в
размер на 1 085.00 (хиляда осемдесет и пет лева), представляващи направени по
делото съдебни разноски.
ОСЪЖДА „****“
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.****, ул. „****“ № 6,
представлявано от В.А.В.– управител, да заплати на Община****, с
административен адрес гр.****, пл. „Св. Иван Рилски“ № 1А, представлявана от
кмета на Община****, сумата в размер на 450.00 (четиристотин и петдесет лева),
представляващи направени по делото съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен
срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/