Протокол по дело №4767/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2544
Дата: 22 декември 2021 г.
Съдия: Петър Ненчев Славчев
Дело: 20211100204767
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 2 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 2544
гр. София, 22.12.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 32 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Петър Н. Славчев
при участието на секретаря Елена Д. Чаушева
и прокурора Валентин Кирилов Маноилов (СГП-София)
Сложи за разглеждане докладваното от Петър Н. Славчев Частно
наказателно дело № 20211100204767 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ СП. Д. АП. се явява лично, доведен от Затвора-София от
служители на РД „Охрана“-София.
В залата се явява определената за служебен защитник адв. М.М.,
съгласно уведомително писмо от САК.
За началника на Затвора се явява представител инспектор М. съгласно
Заповед № Л-349/18.10.2021 г. на началника на Затвора.
За СГП се явява прокурор В.К..

ОСЪДЕНИЯТ: Желая да имам служебен защитник. Нямам възможност
да заплатя адвокатско възнаграждение.

С оглед изявлението на осъдения, съдът, счита че следва да назначи
адв. М.М. в качеството на служебен защитник на осъдения С.А., тъй като
същият не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение, желае да има
защитник и интересите на правосъдието изискват това, поради което и на
основание чл. 26, ал. 2 от ЗПП вр. чл. 439, ал. 3 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА адв. М.М. за служебен защитник на осъдения С.А..

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СНЕМА самоличността на осъдения:
СП. Д. АП. – роден на **** г. в гр. София, живущ в гр. София, ж.к. кв.
„****, българин, български гражданин, осъждан, неженен, средно
образование, изтърпяващ наказание „Лишаване от свобода“, ЕГН:
**********.
Самоличността на осъдения се сне по формуляр за досие със снимка,
намиращ се в затворническото досие № 766/2017 г. на осъдения.

СЪДЪТ разяснява правата на осъдения в производството и правото му
на отвод.

ОСЪДЕНИЯТ: Разбирам правата си. Нямам искания за отвод.
АДВ. М.: Нямам искания за отводи и доказателствени искания.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи.
ИНСПЕКТОР М.: Нямам искания за отводи. Представям Ви справка за
изтърпяното наказание и остатъка към днешна дата.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се приеме представената справка за
изтърпяно наказание към момента.

СЪДЪТ, с оглед становището на страните, счита че следва да приеме
справката за изтърпяното наказание и актуалния остатък от наказанието,
което следва да бъде изтърпяно към днешна дата, за което съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представената справка.

ОСЪДЕНИЯТ: Не желая да се запознавам с документи по делото.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания.

СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДОКЛАДВА делото чрез прочитане на молба на осъдения С.А. за
условно предсрочно освобождаване по осъждането му, касаещо наказанието
наложено по ЧНД № 1357/2019 г. по описа на СРС в размер на 6 години
„Лишаване от свобода“.
/Прочете се./
2

АДВ. М.: Поддържам искането в молбата на подзащитния ми. Няма
какво да добавя към момента.
ОСЪДЕНИЯТ: Поддържам искането си.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания и няма да соча доказателства.
ИНСПЕКТОР М.: Нямам искания, няма да соча допълнителни
доказателства и нямам искания за събирането на нови.

С оглед становището на страните и основание чл. 283 НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА приетата справка в днешното съдебно заседание и другите
постъпили документи със затворническото досие и изпратени от Затвора-
София.
/Прочетоха се./

СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме други искания.

СЪДЪТ, счита делото за изяснено от фактическа страна, за което
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧИЛО.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

ИНСПЕКТОР М.: Становището на началника на затвора е, че към
момента молбата на осъденото лице е неоснователна. Налице е само първата
изискуема от закона предпоставка, в случая 2/3 изтърпяно ефективно от
наложеното наказание, тъй като част от деянията, за които е осъден са
извършени при условията на опасен рецидив.
Становището на началника на затвора е, че по отношение на втората
предпоставка, доказателства за поправяне и превъзпитаване на лицето, от
наличните такива към момента не може да се направи обоснован извод за
постигане на трайна тенденция в това отношение, с оглед постигане на целите
на наказанието, заложени в чл. 36 от НК, като мотивите за това са изложени в
неговото становище и придружаващите го документи и са еднопосочни в това
отношение.
С оглед на изложеното, моля да оставите молбата без уважение.

ПРОКУРОРЪТ: Моля да отхвърлите молбата, защото молителят не се е
поправил.

АДВ. М.: Аз считам, че са налице предпоставките подзащитният ми г-н
3
С.А. да бъде условно предсрочно освободен от остатъка от изтърпяване на
наложеното наказание.
Същият е изтърпял не по-малко от 2/3 от наказанието „Лишаване от
свобода“. В кориците на делото се съдържат доказателства, че същият учи, а
и се намират негови молби, с които той моли да му бъде предоставена
някаква работа. Това, че в затвора няма работа не е по негова вина. Останала е
много малка част от наказанието за изтърпяване. От представената в
днешното съдебно заседание справка, остатъкът е малко над 7 месеца, така че
аз считам, че са налице предпоставките и моля да уважите молбата на г-н А..

ОСЪДЕНИЯТ: Поддържам това, което каза защитника ми.

На основание чл. 439, ал. 6 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА последна дума на осъдения.

ОСЪДЕНИЯТ: Бих желал да бъде освободен. Аз смятам, че съм се
поправил.

СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание, за да постанови определението
си.
След съвещание СЪДЪТ намира за установено следното, от фактическа
и правна страна:
Производството е по реда на Глава XXXV, Раздел I от НПК и e
образувано по молба, депозирана по реда на чл. 437, ал. 2 от НПК от лишения
от свобода СП. Д. АП. за неговото условно предсрочно освобождаване от
остатъка на наложеното му наказание „лишаване от свобода“.
Настоящата молба е подадена от процесуално легитимирано лице,
съгласно чл. 437, ал. 2 от НПК, като разглеждането ѝ е допустимо.
Настоящият съдебен състав намери така депозираната молба за
неоснователна.
В молбата се посочва, че наказанието се изтърпява от 24.04.2017г. и
били налице предпоставките на чл. 70, ал. 1 от НК.
Не се спори по делото, че към днешна дата осъденият А. е изтърпял
повече от половина от наложеното му по НЧД № 1357/2019г. по описа на
Софийски районен съд общо наказание лишаване от свобода за срок от шест
4
години. Видно е, че към днешна дата осъденият А. фактически е изтърпял
четири години, седем месеца и двадесет и осем дни. От работа е приспаднато
времето от осем месеца и двадесет и един дни, всичко пет години, четири
месеца и деветнадесет дни и му остава да изтърпи седем месеца и единадесет
дни.
В тази насока следва да бъде отбелязано на първо място, че институтът
на условното предсрочно освобождаване от остатъка на наложено наказание
„лишаване от свобода“ се явява изключение от принципа, че всеки деец
следва да изтърпи изцяло наложеното му наказание, като именно в
изключителни случаи, когато освен формалното изтичане на две трети от
наложеното му наказание, в случаите на опасен рецидив, деецът е дал
доказателства за свето поправяне, които да сочат, че целите на наказанието са
изпълнени чрез пребиваването му в пенитенциарното заведение, е възможно
същият да бъде условно предсрочно освободен. Именно изхождайки от
данните в затворническото досие на осъденият А., тъй като съдът не е пряко
ангажиран при изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ и не
разполага с непосредствени възприятия от поведението на осъдения,
настоящият съдебен състав намери, че данни за позитивно изграждане на
личността на осъденият А. не са налични в степен, която да обезсмисля по-
нататъшното изпълнение на наказанието.
Законодателят е конкретизирал в разпоредбата на чл. 439а, ал. 2 от
НПК, че доказателствата за поправяне на осъдения се установяват от
оценката залегнала в чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план по
изпълнение на присъдата по чл. 156 от ЗИНЗС, както и от всички други
източници на информация за поведението на осъдения по време на
изтърпяване на наказанието.
В тази връзка и в представения по делото доклад от ИСДВР е отразено,
че лишеният от свобода е нарушавал режимните изисквания и ЗИНЗС, за
което имал наложени две дисциплинарни наказания – през 2017г. и 2018г.,
които са заличени със заповед от 10.08.2020г. на Началника на затвора. По
повод на второто за притежание на мобилен телефон е освободен на
06.11.2018г. от работата, на която е бил устроен през 2018г. като „бакар“ при
5та група в Затвора гр.София, която трудова дейност е изпълнявал на осн. чл
80 от ЗИНЗС. На територията на ЗО ”Кремиковци”, предвид заявеното отново
5
желание за трудова ангажираност, е изведен на работа в цех „Папки“ при
„МКД 96”, съгласно заповед от декември 2018г. Към настоящия момент е
ангажиран единствено с редовно посещение на учебни занятия в 12 клас.
Стимулиран е позитивно еднократно съгласно Заповед №321/07.1
1.2019г., на осн.чл. 98, ал 1, т. 1 от ЗИНЗС с „писмена похвала”.
В препланирания план на присъдата от 15.01.2021г. е отразено, че
лишеният от свобода има декларативно желание за промяна, проявява
активност в посока състояние да поема отговорност за поведението си.
Оценката на риска от рецидив е в понижаваща тенденция. Оценката завършва
с обобщение, че досегашното поведение в затвора не доказва, че е мотивиран
да се промени.
Този извод се повтаря в доклада от ИСДВР, в който са установени
следните дефицитни зони:
- „Настоящо правонарушение“ - поредно извършено правонарушение.
- „Отношение към правонарушението“ - приема отговорността
формално, зашитнооправдателно като наркозависим, не изпитва съжаление за
жертвата.
- „Управление на финанси и доходи“ - предимно безработен, липсва
финансова стабилност и умения за разходване на средствата.
- „Начин на живот и обкръжение“ - трайно е приобщен в среди, водещи
асоциален начин на живот, повлиян е от близкото криминало обкръжение,
склонен е към безразсъдно и рисково поведение.
- „Злоупотреба с наркотици“ - извършител на престъпления от користен
характер предвид зависимостта си от прием на наркотични вещества.
- „Умения за мислене“ - поведението му е импулсивно, с преобладаваща
неспособност да разпознава и дефинира правилно съпътстващите го
проблеми, неспособен да ги разрешава със законосъобразни средства. Явно е
неосъзнаването на последствията от извършеното.
Според ИСДВР първоначалната Оценка на риска от рецидив е във
високите средни стойности - 76т.
В основен и последващ етап от изтърпяване на наказанието не са
фиксирани положителни тенденции в развитието на осъдения А.. Съответно
риска от рецидив остава в границите на първоначалните си стойности - 76 т.
6
Риска от сериозни вреди за обществото остава среден и потенциален след
освобождаването му от мястото за лишаване от свобода. Рискът за самия
лишен от свобода, за останалите в общността лишени от свобода, както и за
служители е нисък.
Прието е, че макар осъденият А. да разполага с добър личностов ресурс
- налично образование /Х-ти клас в елитен столичен техникум/, придобити
известни трудови навици, подкрепа от близките, корекционата дейност,
провеждана в изтеклия период от време не е довела до убедителен позитивен
резултат.
Принципите на прогресивната система, относими към лишения от
свобода по време на изтърпяване на наложеното наказание, не са приложени
спрямо лишения от свобода А. дори в самото си начало.
След като анализира посочените в становището и доклада
обстоятелства, съдът счита че не са налични и утвърдени целените
положителни насоки в корекцията на личността на осъдения А. при
изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“, свидетелство за което
са както липсата на чувствителен прогрес в преодоляване на дефицитните
зони, така и липсата на съществени поощрения чрез награждаване и промяна
на режима от строг в по-лек, като и към момента лишеният от свобода
изпълнява наказанието си при строг режим.
Макар да е изтекла давността по отношение на наложените две
дисциплинарни наказания на осъдения и същите да са заличени, единствено
въз основа на доброто му поведение в мястото за лишаване от свобода не би
могло да се приеме, че А. е дал убедителни доказателства за поправянето си.
В тази връзка съдът отчита, че осъденият е поощряван с най-лекото от
поощренията, предвидени в чл. 98, ал. 1 от ЗИНЗС. С оглед установените
дефицитни зони с трайно приобщаване в среди, водещи асоциален начин на
живот, възможности за повлияване от близко криминало обкръжение,
склонността му към безразсъдно и рисково поведение, както и установените
мотивирани от злоупотребата с наркотици престъпни прояви, на фона на
проблемите в уменията на лицето за мислене, не би могло да се приеме с
достатъчна убедителност извод без провеждане на прогресивната система до
нейните последни етапи и съответстващите й поощрения по чл. 98, ал. 1, т. 7-
9 от ЗИНЗС и установяване на дължимото изрядно поведение на осъдения
7
при изпълнение на поощренията, за устойчивост на постигнатите
положителни ефекти в личностовото развитие на осъдения, независимо от
констатираната понижаваща тенденция в оценка на риска от рецидив. Съдът
отбелязва, че същият е все още във високия спектър - 76 т., а риска от
сериозни вреди за обществото остава среден и потенциален след
освобождаването му от мястото за лишаване от свобода.
Относно възражението за непредоставяне на възможност за полагане на
работа на осъдения, съдът отчита, че отношението на осъдените към труда би
могло да представлява критерий, но не е единствения такъв за преценка на
прогреса в корекционната работа спрямо лишените от свобода.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че корекционния процес
не е завършен, съответно принципът за прогресивната система за изпълнение
на наказанието, не е реализиран.
Поради изложеното и не се установи осъденият А. да е дал
доказателства за своето поправяне. В това отношение съдът приема за
правилно становището на началника на затвора за необходимост от
продължаване на корекционната работа с осъдения за изпълнение на целите и
задачите, заложени в плана на присъдата и актуалните проблеми, свързани с
установените дефицитни зони.
Ето защо молбата на осъденият А. е неоснователна и като такава следва
да бъде оставена без уважение.
Воден от горните мотиви СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, ХХХII състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения СП. Д. АП., с ЕГН
********** за условното му предсрочно освобождаване от остатъка на
наложеното му наказание „лишаване от свобода“ с НЧД № 1357/2019г. по
описа на Софийски районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред САС в
7 дневен срок от днес по реда на Глава ХХII от НПК.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:22
часа.
8
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
9