Р Е Ш Е Н И Е №7
гр. Перник, 30.01.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-ПЕРНИК, десети граждански състав, в
откритото съдебно заседание на десети януари през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ ИЛИНА ЗЛАТАРЕВА
при секретаря Наталия Симеонова,
като разгледа докладваното от съдията Златарева гр. дело № 4403 по описа на съда за 2017
год. и за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. с чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация – Перник” АД гр. Перник е подало заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение срещу В.Т.Г. за следните суми 1928,92 лв., представляваща главница
за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г.,
360,11 лв. - законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до 07.04.2017 г., ведно със
законната лихва върху размера на главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 26.04.2017 г., до
окончателното изплащане на вземането, включително и за разноските за платената
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Срещу заповедта за изпълнение в
законовия срок по чл.414 ГПК е постъпило
възражение от длъжника.
След постъпилото възражение в срока по чл.415 ГПК е предявен установителен
иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди да е доставил топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до
30.04.2016 г., за топлоснабден имот,
находящ се в ***, за която ответникът не
му заплатил дължимата се цена. Твърди, че между страните е възникнало
облигационно правоотношение от закона със съдържанието по приложените към
исковата молба общи условия. Моли съда да установи вземането така, както е
предявено в заповедното производство. Претендира разноски.
С отговора на исковата молба
ответникът прави възражения за нередовност и недопустимост на производството по
делото със съображения за липсата на изложени твърдения за това на какво
основание ищецът поддържа, че ответникът има качеството на потребител на топлинна
енергия за битови нужди. Навеждат се конкретни доводи за неоснователност на
иска поради това, че ответникът не е собственик или ползвател на имота с
посочения в исковата молба административен адрес. В тази връзка се навеждат и
конкретни твърдения, че учреденото право на ползване в полза на ответника било
погасено по давност, поради неупражняването му. Сочи, че обитава друго жилище,
на което е адресно регистриран. Възразява, че не се намирал в облигационно
правоотношение с ответника, като в тази връзка поддържа, че не е приемал
писмено общи условия за доставка на топлинна енергия, а всяка уговорка за
презюмирано присъединяване към такива била нищожна поради противоречие със
закона и заобикалянето му. Оспорва доказателствената стойност на представените
от ищеца с исковата молба писмени доказателства, включително и на извлечение от сметка, като в тази връзка
навежда и възражение срещу редовността на воденото от същия счетоводство. Прави възражение за изтекла погасителна
давност за вземанията, предмет на предявения установителен иск. При условията
на евентуалност поддържа, че сумите са неправилно изчислени. Поддържа, че за
процесния период за имота, за който са начислени сумите, не е съществувал договор с фирма за дялово разпределение.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Видно от приложения по делото
нотариален акт за дарение №32, том II, дело № 355 от 07.02.1994 г., в полза на В.Т.Г. и лицето Т.Р.Г.е учредено вещно
право на ползване върху имот, находящ се в***.
Посоченият имот е идентичен с
топлофицирания имот, който е индивидуализиран с исковата молба, видно
от удостоверението за идентичност с изх. № 17/СЛУ-8463 /на л. 57 от делото/, издадено от заместник-кмет „Строителство и устройство на територията“ при
Община Перник. В тази връзка съдът не
приема възражението на ответника, че удостоверението е издадено от
некомпетентен орган.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или
титулярят на вещно право на ползване, който ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление за домакинството си. Съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране.
По аргумент от цитираните разпоредби и приетото за установено, че в полза на В.Т.Г. е учредено вещно право на ползване върху топлоснабдения
имот, съдът приема, че същата има качеството на клиент на топлинна енергия
за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Същото се отнася и за третото
за спора лице – Т. Р. Г., тъй като и в негова полза е
учредено вещно право на ползване върху същия имот.
Съдът намира наведеното от ответника възражение, че
вещното право на ползване е погасено поради неупражняването му за период
по-дълъг от пет години за неотносимо и неоснователно със следните съображения:
Възражението за изтекла погасителна давност е
предоставено на носителя на едно задължение и се противопоставя на носителя на
съответстващото на задължението право. В случая, ответницата е носител на
ограничено вещно право на ползване, а носител на задължението е собственика на
веща, защото той е длъжен да търпи ограниченията в правото си на собственост,
на което се противопоставя правото на ползване. Само собственикът на веща,
върху която е учредено ограничено вещно
разполага с възражението по чл. 56, ал. 3 ЗС, защото неговата правна
сфера е ограничена. Наред с това възражението за погасителна давност е
относително възражение – действието му е ограничено само в отношенията между
носителя на задължението и носителя на правата по конкретното правоотношение. От
тук и такова възражение е непоротивопоставимо на трети лица, които не са страни
по вещното отношение и които съобразяват своето поведение с извършените
вписвания по партидата на носителите на вещните права когато се касае за
недвижими имоти. Поради това и разпоредбата на чл. 153 ЗЕ въздига в условие за
възникване на облигационната връзка наличието на вещно право. Всички актове,
които пораждат вещни права върху недвижими имоти, се вписват, от където и
третите лица (какъвто в случая е ищецът
за вещното отношение) чрез справка лесно могат да установят кой е титуляр и на
какво вещно право, при което евентуално да съобразява поведение отразеното в публичния регистър.
Ако титулярът на едно ограничено вещно право не желае да носи тежестите, които
нормативен акт свързва с притежанието на вещното право той има специален ред, по
който да се освободи от него, а именно чрез отказ от вещното право, който отказ
също е формален акт и също подлежи на вписване. В този смисъл е и Решение №299
от 30.10.2017г. по ч.гр.д. № 406/2017г. на Окръжен съд-Перник.
С доклада по делото, приет
без възражения от страните, съдът е приел за безспорно,
че имотът, за който са начислени процените суми, е топлоснабден, че същият се
намира в сграда в режим на етажна собственост, която е присъединена към
топлопреносната мрежа, както и че за процесния период е доставяна топлинна
енергия, която количествено и стойностно е отразено, включително и по периоди в
представеното по делото извлечение от сметка по партидата за абоната В.Т.Г., което е съставено въз основа на коректно
водено счетоводство, както и че размерът на вземанията за главница и лихва е
коректно изчислен и отразен като обща сума в петитума на исковата молба.
С оглед на изложеното съдът приема, че между страните по делото е възникнало облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия за продажба и че стойността на доставената топлоенергия за периода
от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. е в размер на 1928,92
лева, а размерът на обезщетението забава върху главницата е размер на 360,11 лева, считано от 08.07.2014 г. до 07.04.2017 г.
Основателно е възражението на ответника, обаче, че
при съобразяване размера на подлежащата на плащане цена за ползвана топлинна
енергия и обезщетение за забава следва да се съобрази обстоятелството, че вещното
право на ползване върху топлофицирания имот е учредено в полза на две лица. По
делото не се установява основание наличието на основание за погасяване вещното
право на позлване, учредено в полза на лицето Т.Р.Г.(представен е само
удостоверение за наследници на титуляра на правото на собственост за имота –И.Т.Р.и
декларация по чл. 14 ЗМДТ от трето за спора лице). Поради това съдът приема, че
ответницата следва да отговаря единствено за половината от направени разноските
за отопление на имота. По арг. от разпоредбата на чл. 57, ал. 1 ЗС и ал. 4 на
чл. 57 ЗС съдът приема, че законът предвижда ползвателят да понесе цялата
тежест във връзка с ползването на имота, което е оправдано от гледна точка на
това, че само той извлича ползите от вещта, а собственикът не може да владее и
ползва вещта си. Поради това поначало собственикът е потребител на топлинна
енергия за имота си, но ако върху имота е учредено вещно право на ползване на
друго лице, това лице (ползвателят) е потребител на топлинна енергия (чл. 153,
ал. 1 от ЗЕ). При учредено право на ползване върху имот в полза на две лица, то
всяко едно от тези лица е длъжно да плаща разноските, свързани с ползването му.
И двете лица, в полза, на които е учредено право на ползване върху топлофициран
имот, имат качеството клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Това означава, че същите две лица са договорно обвързани с
ищеца във връзка с продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие, която се осъществява при публично известни общи условия. В
случаите, когато повече от един длъжник се задължават към един кредитор, всеки
от длъжниците отговаря към кредитора за своята част, т. е. касае се за
разделност на задълженията. Солидарност на длъжниците (пасивна солидарност) е
налице, когато няколко длъжници дължат една и съща престация на един кредитор и
кредиторът може да иска изпълнение й от всеки съдлъжник. Съгласно чл. 121 ЗЗД
пасивна солидарност възниква само в
определените от закона случаи, или когато е изрично уговорена между страните. В
настоящия случай липсва правна норма или уговорка между страните по делото,
според която двамата титуляри на вещното право на ползване отговарят солидарно
за разноски по отопление на имота.
Предвид изложеното съдът намира, че ответницата дължи само половината от сумите по
извлечението от сметка, а именно – 964,46 лева, представляваща ½ от стойността на ползваната, но незаплатена топлоенергия
за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., както и сумата от 180,05 лева, представялваща ½ от
обезщетението за забава, начислено за периода от 08.07.2014 г. до 07.04.2017 г. Над посочените суми
предявените искове следва да се отхвърлят като неоснователни. За да достигне до този извод
съдът съобрази на последно място и, че възражението за погасителна
давност на ответника, е неоснователно. Моментът на настъпване на изискуемостта на вземането за
главницата се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно чл. 34, ал.
1 от Общите условия, купувачът е длъжен да заплаща месечната сума за топлинна
енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. От
друга страна, съгласно разпоредбата на чл. 111, б.”в” ЗЗД, с изтичане на
тригодишна давност се погасяват вземанията за периодични плащания, каквито са и
задълженията за заплащане на цената за доставена топлинна енергия.
Предявяването на иска спира течението на давността. В случая на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, искът се
счита за предявен с подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - на 26.04.2017г., поради
което извън погасителната давност са всички вземания, доколкото изискуемостта
им е настъпила след 26.04.2014г.
По разноските:
С оглед на указанията, дадени с Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ, с
решението си съдът следва да разпредели разноските както в настоящето, така и в
заповедното производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, съразмерно на
уважената част от исковете, като същият е представил списък по чл. 80 ГПК за
разноските в исковото и заповедното производство.
От направените общо 98,78 лв. за разноски в заповедното производство (за
платена държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение), съдът приема, че
ответникът следва да бъде задължен да възстанови на ищеца половината, или 49,39
лв. В исковото производство ищецът е направил разноски в размер на 196,38 лв.
(за държавна такса, юрисконултско възнаграждение и съдебни удостоверения), от
които следва да му се присъдят половината, или 98,19лв..
Ответникът също има право на половината от разходите, които е направил като
разноски в исковото и в заповедното производство за платени адвокатски хонорари,
или ищецът следва да бъде осъден да му плати 250 лв. за разноските по ч.гр.д. №
2232/2017г. на РС-Перник и 300 лв. в настоящето производство.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415 ГПК, че В.Т.Г. с ЕГН **********
*** АД, ЕИК BG113012360, гр. Перник,
ТЕЦ „Република“, сумите както следва:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ – сумата от 964,46 лв., представляваща 1/2 от цената за доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., /включително/ за топлофициран имот, находящ се
в***, ведно със законната лихва от 26.04.2017г.
до погасяването;
- на основание чл. 86 ЗЗД – сумата от
180,05 лв., представляваща 1/2 от обезщетението за забава в плащанията за периода от
08.07.2014 г. до 07.04.2017
г.,
като ОТХВЪРЛЯ предявените искове
за разликата до пълните предявени размери, или за сумата до 1928,92 лв. по иска
за главница и за сумата до 360,11 лв., по иска за обезщетение за забава в
плащанията.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В.Т.Г. с ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация Перник” АД, ЕИК BG113012360, гр.
Перник, ТЕЦ „Република“ сумата от 49,39 лв.,
представляваща разноски по ч.гр.д. № 2232/2017г. на ПРС и сумата от 98,19лв. за направените разноски в настоящото
производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник” АД, ЕИК BG113012360, гр.
Перник, ТЕЦ „Република“ да заплати на В.Т.Г.
с ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 250лв., представляваща разноски по
ч.гр.д. № 2232/2017г. на ПРС и сумата от 300лв.
за направените разноски в настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд-Перник в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, ч.гр.д №2232/ 2017.г. по
описа на ПРС да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис
от влязлото в сила решение.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: