Р Е Ш Е Н И Е
Номер 225
Година 2020,30.09. Град
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаски окръжен
съд граждански
състав
На двадесет и седми юли Година две хиляди и двадесета
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Антоанета
Андонова- Парашкевова
Секретар: Цветанка Арнаудова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело 1433 по описа за 2019 година
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Ищцата А.С.Г. ***
чрез пълномощниците си адв. Иван Киселичков и адв. Станислав Гърков и двамата с адрес на кантората : гр. Бургас, ул. „Васил
Левски“ № 5, ет. 1 е предявила частичен иск против Община Поморие с административен адрес
гр.Поморие, ул.“Солна“ № 5 за осъждането
й да й
заплати сумата от 60 000 лева, представляваща част от обезщетение за претърпени от нея
неимуществени вреди-физически и психически болки и страдания, произлезли от
вещ-дърво, собственост на ответната община, ведно с обезщетение в размер
на законната лихва върху сумата на частичния иск, начиная от
датата на увреждането 25.10.2014 год. до окончателното му изплащане. Твърди, че
по образувано гр.д.№ 2184 по описа за
2015 год. на Окръжен съд Бургас е било постановено решение № 410 от 15.01.2018
год. , потвърдено с решение № 36 от 10.07.2018 год. по гр.д.№ 119 по описа за
2018 год. на Апелативен съд-Бургас, последното недопуснато до касационно
обжалване с определение № 358 от
09.07.2019 год. по т.д.№ 2941 по описа за 2018 год. на Върховен касационен съд.
Сочи, че с горното решение са й присъдени 25100 лв., претендирани и заявено от нея като част от
обезщетение за причинени й неимуществени вреди, представляващи изживени от нея
болки и страдания на основание чл.50 от ЗЗД във вр. с чл.52 и чл.86 от ЗЗД. Заявява, че пълния размер на
обезвредата си оценява на сумата от
150000 лв. Посочва, че вредите са настъпили в резултат на инцидент, случил се
на 25.10.2014 год., който описва така: докато се е разхождала в градинка, част
от зелена система, собственост на ответната община, клони на дърво-кипарис са
се счупили и са се стоварили върху нея, като са я притиснали. Описва травмите, които
е получила и тяхното лечение, както и търпените физически и психически болки, включително
и до м. септември 2019 год. Счита, че възстановяването й не е такова, че да
може да води нормалния си начин на живот, който е водила преди инцидента, което
намира, че я е лишило от възможността за социална адаптация. Претендира разноски по
делото. Представят и ангажират доказателства.
Предявеният иск е с правно основание в чл. 50 от ЗЗД, а акцесорния такъв - за
обезщетение в размер на законната лихва - с правно основание в чл. 86 от ЗЗД.
Ответникът Община Поморие чрез пълномощника си
адв. Юрий Бошнаков с адрес гр.Бургас,ул.“Княз Борис I“,№ 10,вх.Б,ет.1, Адвокатско
съдружие „Ангелова, Б. и сие“ оспорва основателността на предявения иск за
обезщетение за вреди. Твърди, че вредите, описани в исковата молба са настъпили
в резултат на непреодолима сила-бурен вятър, обилни валежи от дъжд и тежки
метеорологични условия, които са пряка причина за настъпване на вредните
последици. Позовава се на множество доказателства. Счита, че по тази причина не
е било във възможностите й да предотврати въздействието на неблагоприятните
последици от опасното атмосферно влияние върху дървото. Причините за случайното
събитие намира, че са извън вещта и свойствата й и са резултат изцяло на външни
фактори и непреодобила сила,като падането на дървото не се дължи на състоянието
му, то не е било увредено или болно. Сочи, че е положила дължимата грижа по
закон и, изпълнила е своите правно регламентирани действия по стопанисване и поддържане на зелените
площи на територията й,включително и градинката, посочена от ищцата, поради
което не съществува причинна връзка
между евентуално бездействие на собственика на вещта и настъпилите вреди.
Счита, че ищцата е допринесла за причиняване на уврежданията си, както и за
несвоевременното си възстановяване от тях като е пренебрегнала отправено
предупреждение чрез публикувано съобщение
на интернет страницата на общината и не се е съобразила с влошените
климатични условия, не се е движила по пешеходна та алея, а в затревената площ
между алеите, не е спазила медицинските предписания и указания на лекуващите
лекари, което е наложило третата операция на 21.10.2015 год. Намира, че следва
да отговаря само за действителните вреди, които са пряка и непосредствена
последица от деянието. Заявява, че претенцията е и прекомерна по размер, както
поради изложените вече аргументи, така и поради несъобразяване с обезщетенията,
присъждани от съдилищата по аналогични случаи, несъответствие на сумата със
степента и характера на твърдените болки и страдания. Позовава се и на мотивите
на съдилищата по предходното дело, в които е приет справедлин пълен размер на
обезщетението от 40000 лв. Претендира разноски. Представя и ангажира
доказателства.
Третото лице-помагач на ответника ЗАД„ОЗК-Застраховане“
АД, ЕИК ********* със седалище гр.София в писменото си становище, депозирано от пълномощника юрисконсулт Том Тодоров преди
провеждане на първото отрито съдебно заседание по делото, след изявления във връзка с хода на производството, заявява и
становище по същество. Моли производството по делото на бъде прекратено, ако в
откритото съдебно заседание са налице обстоятелствата по
чл.238,ал.2,предл.първо от ГПК. Поддържа депозиразия отговор на исковата молба,
направените в него оспорвания, наведените твърдения, както и направените
доказателствени искания, в случай, че не са налице обстоятелства за постановяване
на прекратяване по чл.238, ал.2, предл.първо от ГПК. Оспорва исковата молба
като неоснователна и необосновава, подкрепена единствено с доказателства,
изготвени от ищеца по делото. Моли искът да бъде отхвърлен, евентуално при
преценяването му като доказан по основание, моли да бъде намален по размер,тъй
като го намира за прекомерно завишен. Счита, че искът е преждевременно заведен,
тъй като не е налице законно основание
по смисъла на общите условия по
застраховка „Обща гражданска отговорност“, неразделна част от договора между
него и ответната община, за плащане на суми от страна на ответника. Оспорва твърденията на ищцовата
страна, намира ги неподкрепети и некореспондиращи с материалите по делото. Смята
искът за прекомерно завишен, като посочва, че лимитът на отговорността на
застрахователя за едно събитие е 50000 лв., а освен това е предвидено и
самоучастие на застрахования в размер на 200 лв. Намира, че присъденото
обезщетение в размер от 25100 лв. е справедлива обезвреда за неимуществените
вреди в тяхната цялост, предвид нанесената средна телесна повреда и при
отчитане на установените като твърдите болни и страдания и при отчитане на
всицчки останали относими към размера обстоятелства. Не се противопоставя на
доказателствата и доказателствените искания
на страните.
Бургаският окръжен съд, като обсъди доводите на
страните и прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Със сила на присъдено нещо са установени
следните факти и обстоятелства, съгласно главните, съществени мотиви на решение
№ 410 от 15.01.2018 год. по гр.д.№ 2184 по описа за 2015 год. на Окръжен съд
Бургас: на 25.10.2014
г. дърво - кипарис в градинката на кв. „Свети Георги“ в гр. Поморие е повалено
и е причинило счупване на лява
бедрена кост и счупване на двете кости на дясната подбедрица на ищцата;
причина за изкъртване на дървото е съчетаване на силен и бурен вятър, придружен
с голямо количество дъжд, който е предизвикал напрежение върху кореновата
система, а последната е била мощна, но повърхностно развита и с не добре развит
дълбок централен корен;
дървото е част от растителността на градинката, собственост на община Поморие; ищцата,
в резултат на притискането от падналото върху нея дърво, е претърпяла общо
четири операции на 30.10.2014 год., на 03.11.2014 год., на 21.10.2015 год. и на
15.11.2016 год.; по време на лечението, както в
болничното заведение, така и в периода между операциите е била обезболявана, тъй
като е изпитвала силни болки и страдания, следоперативните периоди са протекли нормално; оперативната намеса през
м. ноември 2016 год. се е наложила поради установена липса на зарастване на счупените
кости на подбедрицата, удължен е бил срокът на гипсова имобилизация, налага се нова
оперативна интервенция; ищцата не е могла да се придвижва сама, необходима й е
била чужда помощ, използвала е патерици
и проходилка.
Обективните предели на силата на пресъдено нещо
на решение № 410 от 15.01.2018 год. по гр.д.№ 2184 по описа за 2015 год. на
Окръжен съд Бургас се разпростират и върху разрешеното с него възражение за
съпричиняване, обосновано с няколко отделни обстоятелства, като е отречено
ищцата да е допринесла за уврежданията си несъобразявайки се със съобщението на интернет страницата на
община Поморие в деня на инцидента за влошената метеорологична обстановка в
района, преминавайки по затревените площи, а не по обозначените алеи, имайки поведение,
довело до продължаване на срока за оздравяване и наложило някои от
следващите операции, страдайки от заболявания,
които са повлияли върху степента и характера на получените при инцидента
увреждания.
По настоящото делото е извършена и приета
без възражения от страните
съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Параско
Парасков, заключението по която съдът кредитира, тъй като е компетентно,
обективно и безпристрастно извършено, не страда от вътрешни противоречия, обосновано
е и изводите му не противоречат на останалия събран по делото доказателствен
материал.
Отразено е в заключението от експерта, че пострадалата
А.Г. е претърпяла неколкократно медицински интервенции в следствие на
претърпения на 25.10.2014 г. инцидент. Вещото лице е констатирало
от приложената медицинска документация,
че след злополуката, пострадалата е постъпила за лечение в МБАЛ „Дева Мария“
Бургас, където на 30.10.2014 г.
й е направена операция на лявото бедро, като същото е
фиксирано с метална плака и винтове. От лечебното заведение е изписана на
02.11.2014 г., с указания за по-нататъшно лечение, включително – да не стъпва
на крака минимум три месеца. В последствие, в същото лечебно заведение на 03.11.2014
г. е извършена нова операция на големия пищял на десния
крак – фиксиран с метална плака и винтове. На
09.11.2014 г. е изписана от лечебното заведение с указания за по – нататъшно
лечение, включително – да не стъпва на крака минимум три месеца. На 20.10.2015
г., пострадалата е приета в МБАЛ „Дева Мария“ Бургас,
където е констатирано изкривяване на дясна подбедрина и е проведено оперативна
лечение, като е извършена остеопластика на незарасналите счупвания на големия и
малкия пищял, като е коригирана плака на големия пищял. Дадени са указания да
носи гипсовата имобилизация общо 42 дни. На 15.11. 2016 г. е извършена нова оперативна
интервенция на дясната подбедрица, като са дадени указания гипсовата
имобилизация да се носи 45 дни, без да стъпва на крака. Между операциите са
извършвани множество прегледи и са правени рентгенови снимки на двата крака.
При преглед на пострадалата от вещото лице, последното е установило, че тя се
придвижва с инвалидна количка, от която слиза с помощта на две патерици и
придружител. Сочи, че е установил ограничение на движението на лява колянна
става до 90 градуса, като при натиск реагира с болка. Десния глезен е оточен,
при натиск реагира с болка и има ограничение при движението около 10 градуса. Вещото
лице заключава, че към момента здравословното състояние на пострадалата е
нарушено, поради невъзможност да се придвижва самостоятелно, а само с помощни
средства, като придвижването е съпроводено с болки и за обслужване се нуждае от
чужда помощ. Дава песимистична прогноза за пълно възстановяване, тъй като към
момента състоянието й се оформя като постоянно. Счита, че е необходимо
допълнително оперативно лечение, както и рехабилитация.
В съдебно заседание, вещото лице поддържа
писменото заключение по извършената експертиза, като дава допълнителни
обяснения. Пояснява, че получените от пострадалата фрактури на двата крака не
заздравяват по нормален начин. Сочи, че през 2015 г. при преглед е установено,
че фрактурите не са възстановени и костите не заздравяват. През 2016 г. е
установена псевдоартроза – изграждане на костна тъкан около фрактурите, без да
е заздравяла фрактурата, а също така е установена и остеопороза – разграждане
на костното вещество. През 2017 г., състоянието на подбедрицата е същото.
Експертът заявява, че към настоящия момент пострадалата се нуждае от ново оперативно
лечение, от което също не се знае какъв ще е ефекта и задължително е необходимо
да се имобилизира. Обяснява причините за ограниченото движение на пострадалите крайници. Твърди, че обикновено при една
фрактура на бедро, ако няма усложнения, възстановяването трае около шест месеца. В настоящия случай, обаче, са
налице усложнения, поради което и възстановителния период е много по-дълъг, като
експерта подчертава, че е песимистичен относно това дали пострадалата ще се
възстанови . По отношение на заболяванията на ищцата, сочи че единствено
остеопоразата оказва влияние върху процеса на оздравяване на костите, но това
заболяване се е проявило след инцидента и е свързано с възрастта на ищцата. Сочи, че към момента жената се придвижва с
инвалидна количка и не може да се обслужва сама.
От показанията на свидетелката Т. се
установява, че около месец и половина след инцидента е посетила пострадалата в
дома й, при което видяла, че последната е напълно неподвижна, приемала силни
хапчета, които успокоявали болките й само временно. Свидетелката заявява, че е
помагала в домакинството на ищцата, като й готвела, пазарувала и поемала по-леките
дейности, но е имало и жена, която непрекъснато я е обслужвала. Твърди, че след
злополуката съседката й рухнала психически, защото от здрав човек се превърнала
в труп, плачела, че е неспособна за нищо. Посочва през какви етапи е преминало
лечението на пострадалата и колко трудно и тежко тя е преживявала случващото й
се.
От разпита на свидетелката К., се
установява, че след инцидента и направените й операции, пострадалата е била в
много тежко състояние – „…труп, на легло“, взимала болкоуспокояващи, но те
облекчавали болките й само временно. За период от около 2-3 години, ищцата се
нуждаела от непрекъснато обгрижване, като се налагало да й се пазарува,
почиства, да й се пали печката през зимата. Свидетелката заявява, че и към
настоящия момент състоянието на пострадалата е тежко и тя се нуждае от помощ.
Сочи, че преди инцидента, ищцата била здрава и жизнерадостна жена, а сега не
може да отиде нито да магазин, нито до аптека, може да отиде самостоятелна
единствено до тоалетна.
Не е спорно между страните по делото,а
това се установява и от събраните писмени доказателства,че датата на инцидента - 25.10.2014 год., попада
в срока на действие на сключения между ответната община и третото лице – неин
помагач, договор по застраховка „обща гражданска отговорност“, обективиран в
застрахователна полица № 0700-800-2013-00221.Съгласно общите условия на
застраховката,покритието е описано така: сумите, които застрахованият на законно
основание стане отговорен да заплати като компенсация за материални щети или
телесни увреждания/имуществени и неимуществени щети/, причинени през срока на
застраховката на трети лица във връзка с дейността. Приетите лимити на отговорност са: 50000 лв. за едно
събитие и 250000 лв. за агрегат за срока на застраховката, както и самоучастие
на застрахования 200 лв. за едно събитие.
При установената по-горе фактическа
обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна:
Непозволеното увреждане (деликтната
отговорност) по чл. 50 от ЗЗД, като източник на
задължения и основание за ангажиране на обективната гражданска отговорност на
едно лице, представлява фактически състав, който кумулативно включва: 1. вещта
да е причинила вреда; 2. тази вещ да е собственост на ответника или да се
намира под негов надзор. В случая, със сила на присъдено нещо, формирана с решение
№ 410 от
15.01.2018 год. по гр.д.№ 2184 по описа за 2015 год. на Окръжен съд Бургас е
установено, че ответната община е собственик на веща, причинила процесната увреда,
поради което са налице елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане
по чл. 50 от ЗЗД.
В конкретния случай, на преценка от
настоящия съд подлежи размера на действително претърпените от ицщата вреди,
които подлежат на обезщетяване, като съдът не е обвързан от размера на
определената с решение № 410 от
15.01.2018 год. по гр.д.№ 2184 по описа за 2015 год. на Окръжен съд Бургас
обезвреда, тъй като от една страна, предявеният иск в това предходно
производство е бил частичен, а от друга - към настоящия момент има нови факти и
обстоятелства, относно здравословното състояние на ищцата, които не са били
предмет на обсъждане в предходното производство.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, като съгласно трайно
установената съдебна
практика понятието „справедливост“ е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен
случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда.
Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и
продължителността на увреждането. Така,
за да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди, в конкретния
случай съдът съобрази следното: При определяне размера на обезщетението съдът отчита, че
ищцата е претърпяла инцидента във възраст, в която по принцип, от този
вид травми възстановяването е по – трудно и продължително. В конкретния случай,
са налице и допълнителни усложнения, които не позволяват пълно възстановяване
на функциите на крайниците. Въпреки претърпените операции, състоянието на
пострадалата не се подобрява според очакванията и шест години след инцидента,
тя все още не може да се придвижва самостоятелно и се нуждае от чужда помощ. Следва
да бъде взето под внимание и обстоятелството, че в настоящото производство е установено,
че е необходимо на ищцата да бъде извършена нова операция – обстоятелство,
което не е било ясно към момента на извършения преглед на ищцата в предходното производство,
както и необходимост от продължаване на процедурите по рехабилитация.
Независимо от мерките, които ще бъдат предприети за подобряване на състоянието
на пострадалата, прогнозите са, че няма да настъпи пълно възстановяване. Периодът на лечение на получените травми надхвърля
обичайния такъв неколкократно - наместо за 6 месеца, ищцата се лекува вече
шеста година, при това с песимистична прогноза за пълно възстановяване. Като
взе предвид горните обстоятелства, съдът намира, че обезщетението за неимуществени вреди на ищцата
следва да се определи на сумата от
90 000
лв., който съдът счита,че
към момента съответства на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД
и адекватно репарира причинените от травмата физически и психически болки и страдания на ищцата. При това положение, предвид обстоятелството, че с решение № 410 от 15.01.2018 год. по
гр.д.№ 2184 по описа за 2015 год. на Окръжен съд Бургас, ответникът е осъден да
заплати на ищцата сумата от 25 100 лева, предявеният частичен иск следва
да се
уважи в пълния заявен размер от 60000
лева.
Обезщетението за законна лихва, с оглед уважената част от иска се явява
основателно, следва
да се присъди с начален момент от деня на
увреждането- 25.10.2014 г., доколкото се касае до деликт и по смисъла на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД длъжникът се счита в забава и без покана.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на основание
чл.78 от ГПК, страните следва да бъдат осъдени за разноски по делото съобразно
уважената и отхвърлена част от исковете.
От представения по делото списък на разноските по чл.
80 от ГПК и находящите се в кориците на делото документи е видно, че ищцата А.Г.,
чрез процесуалните си представители претендира и действително е направила
разноски в общ размер на 5 420,00
лева като сбор от внесена държавна такса в размер от 2 400 лв., депозит за
експертиза - в размер на 200 лева и адвокатски хонорар в размер на 2 820,00
лева. При това положение, дължимите на ищцата разноски, съобразно пълното уважаване на
частичния иск са 5420 лв.
На ответната община не следва да бъдат присъждани разноски,тъй като
отхвърлена част от иска няма .
По изложените съображения и на основание
чл. 50 от ЗЗД, Бургаски окръжен
съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Община Поморие ЕИК *********, гр.
Поморие, ул. „Солна” № 5, чрез пълномощника адв. Юрий Бошнаков – АК- гр. Бургас, съд адрес гр.
Бургас, ул. „Княз Борис І”, № 10, вх. Б, ет.1 при участието на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК ********* с адрес на управление:
гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5 като трето лице – помагач на община Поморие , да заплати на А.С.Г., ЕГН **********,***, сумата от 60000 лева, представляваща част от обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в резултат на счупване на лява бедрена кост и на двете кости на дясната
подбедрица, причинени от паднало дърво-кипарис, собствено на Община Поморие, ведно
със законната лихва върху сумата от дата на увреждането – 25.10.2014 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Община Поморие ЕИК *********, гр.
Поморие, ул. „Солна” № 5 чрез пълномощника адв. Юрий Бошнаков – АК- гр. Бургас, съд адрес гр.
Бургас, ул. „Княз Борис І”, № 10, вх. Б, ет.1, при участието на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК *********
с адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5 като трето лице – помагач
на община Поморие, да заплати на А.С.Г., ЕГН **********,***, сумата от 5420 лева, представляваща направени за настоящото първоинстанционно производство разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд - Бургас в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ: