№ 154
гр. София, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VI ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росина Н. Дончева
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
в присъствието на прокурора М. М.
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Гражданско дело №
20241800100946 по описа за 2024 година
Ищецът В. Г. С., с ЕГН ********** и адрес: с. П., ул. „И.“ № .. е
предявил срещу Софийски градски съд иск за осъждането му да
заплати на ищеца сумата от 25 100 лева (допуснато увеличение на
иска с Определение № 37828/19. 09. 2024 г. на СРС, 175 с-в)
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, в резултат на
нарушаване правото му на своевременно разглеждане на нарушения
по в. гр. д. № 2625/2022 г. по описа на СГС, както и неразглеждане на
искане за налагане на глоба на извършителя на нарушенията на
процесуалния представител на насрещната страна по посоченото
въззивно дело – адв. Р..
В исковата молба се посочва, че производството пред СРС било
образувано по иск по СК, за правото на лични контакти на бабата и
дядото със своя внук, което продължило и пред въззивната инстанция
– СГС. Твърди се, че въззивният съд, под влияние на адвокатите на
въззивниците, не отчел фактите по делото и по този начин се стигнало
до протакане на делото. Освен това, въззивният съд отказал да отчете
нанесени от насрещната страна по спора обиди по адрес на държавни
институции, а именно срещу СРП, СРС и страна по делото. С
действията си по водене на въззивното дело съдът укривал и истината
по делото, като отказал да издаде поискани от него съдебни
удостоверения във връзка с попълване на доказателствен материал,
1
както и изготвения протокол от проведеното открито съдебно
заседание бил непълен, тъй като в него липсвали направени от
страните изявления, с което се целяло укриване на истината по делото,
което от своя страна също довело до протакане и ненужно забавяне на
производството. Съдът допуснал адв. Р. да не изпълни съдебно
разпореждане, с което се удължил ненужно спора. Освен това, съдът
не наложил глоба на адв. Р. за обида на страна, която глоба законът му
повелявал. В резултат на всичко това въззивното дело, образувано в
СГС на 26. 07. 2021 г. продължавало да е висящо и към настоящия
момент.
От горното за ищеца се явявал правният интерес от завеждане на
настоящия иск срещу СГС, от когото следвало да се понесе
отговорността за забавеното производство, за което били налице
критериите, а именно делото не се отличавало с фактическа и правна
сложност, поведението на въззиваемите, в случая неговото, с което по
никакъв начин не дал повод за забавяне, поведението на
властническия орган – сезираният съд, което било в основата на
твърдяното забавяне – 39 месеца от подаване на исковата молба, както
и важността и характерът на делото и неговото забавяне за ищеца,
като въззиваема страна в производството. Цялото това забавяне и
протакане на делото създало у ищеца безпокойство и дискомфорт,
загуба на доверие в правосъдието, в справедливостта и му причинило
несигурност, неспокойствие и проблеми в нормалното приемане на
житейските препятствия, свързани с желанието му да контактува и
общува със своя внук.
Ответникът Софийски градски съд в отговора, подаден в
едномесечния срок, счита предявения иск по чл. 2б ЗОДОВ за
допустим, но по същество за неоснователен и недоказан.
Оспорва твърденията на ищеца, че е претърпял неимуществени
вреди в резултат от неправомерни действия на Софийски градски съд,
които са довели до забавяне на процесното дело извън разумния срок.
Твърди, че при разглеждане на делото съдът няма правомощие да
ограничи страните и представителите им да излагат основанията на
претенциите и възраженията си освен по отношение на тези, за които
са налице законоустановени преклузии. Всяка от страните има
правото свободно да вземе отношение в съдебно заседание, да
представи писмено становище и да защити правата си по най-добрия
спорен нея начин, което е и основата на диспозитивното начало,
ограничено в настоящия случай от факта, че процесното дело касае
контакти на ищеца с дете, при което съдът служебно следи и за
2
интереса на детето.
Счита за неоснователни и твърденията на ищеца, че съдът
допуснал да бъде обиждан от другата страна в процеса и не взел
мерки да накаже тази страна и да я ограничи, с което поведение
забавил производството по делото. За неоснователни намира и
твърденията на ищеца, че съдът като не продиктувал и не включил в
протокола в пълнота неговите изявления по този начин проявил
противоправно поведение, с което довел до забавяне на
производството. Напротив, твърди, че по този начин се намалявал
периода от време, в който се разглежда същото. За неоснователно сочи
и следващото твърдение на ищеца, а именно, че съдът се опитвал да
скрие истината като отказал да бъдат издадени поискани от ищеца
съдебни удостоверения. Освен това, ответникът посочва, че тези
действия на съда не подлежат на преценка за правилност по иск по чл.
2б ЗОДОВ. Същото се отнася и за твърдението, че съдът дал
възможност на страните да се спогодят въз основа на фалшиво
предложение в тази посока от страна на процесуалния представител
на противоположната страна, което също довело до забавяне на
производството извън разумния срок. Посочва, че в тази връзка в ГПК
законодателят е предвидил задължението на съда да напъти страните
за постигането на спогодба между тях. По отношение оплакването на
ищеца, че съдът не разгледал молбата му за налагане на глоба на
процесуалния представител на насрещната страна, което довело до
незаконосъобразна продължителност на делото, ответникът посочва,
че в действащия ГПК не е предвидено производство по налагане на
глоба на страна или неин процесуален представител по искане на
страна. Разпоредбите на чл. 85 и сл. от ГПК се прилагат само по
преценка на съда и само по негова инициатива като съдът не дължи
произнасяне по искания от участници в процеса за налагане на глоби
на други участници в него. Предвид това иск с правно основание чл.
2б ЗОДОВ, който да се основава само на забавено производство по
налагане на глоба по молба на страната в процеса счита за
недопустим, доколкото не е налице самостоятелно производство,
което да е забавено от страна на държавния орган. В тази връзка моли
производството да бъде прекратено като недопустимо. В случай, че се
приеме за допустим, заявява, че не е налице основание този иск да се
приеме за основателен, тъй като в закона не е предвидена възможност
за ищеца, нито да подаде такава молба, нито задължение за съда да я
разгледа и да се произнесе по нея.
В заключение в отговора на исковата молба се посочва, че ако се
3
приеме, че производството е забавено извън разумния срок от
съдебния състав на СГС, ответникът моли изложените обстоятелства
да послужат като основание за намаляване на неговата отговорност,
като не се присъжда пълния предявен размер на исковата претенция.
Ответникът излага подробни аргументи в подкрепа на
становището си за неоснователност на предявения от ищеца иск по
чл. 2б ЗОДОВ.
Твърди се, че процесното гражданско дело към момента е
висящо, не е разрешен правния спор и не може да се приеме, че от
евентуално несправедливото поведение на съдебния състав са
засегнати защитени от правото на ЕС права на ищеца. С оглед на това
счита претенцията за недопустима, евентуално неоснователна.
Оспорва твърденията на ищеца, че съдът е накърнил правото на
справедлив и състезателен съдебен процес на ищеца, като изслушвал
и приемал лъжите на процесуалния представител на срещуположната
страна по процесното дело, както и като не е наложил наказание на
адвоката за това му поведение. Съдът осигурил на страните равно
участие при условията на състезателен и справедлив съдебен процес,
съответно всяка страна е имала възможност да изложи твърденията си
и да ги подкрепи с допустими и относими доказателства в
съответствие с основните принципи на равенството на страните в
процеса, състезателното начало и събирането на относимия
доказателствен материал. При условията на евентуалност прави
възражение за погасяване на претенциите по давност. Претендира
присъждане на разноски, на основание чл. 78 ГПК, както и прави
възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокат на
ищеца, в случай, че има такова.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка
с доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
На 26.07.2021 г. е депозирана въззивна жалба от Г. П. Г. и А. В.
С. срещу решение № 20142486/19.06.2021 г., постановено по гр.д. №
21202/2020 г. на СРС, по която е образувано в.гр.д. № 11300/2021 г. по
описа на СГС, II-ри брачен въззивен състав.
С определение № 3107/07.10.2021 г., постановено по в.гр.д. №
11300/2021 г. по описа на СГС, II-ри брачен въззивен състав,
производството по делото е прекратено и върнато на СРС, 139-ти
състав за администриране на въззивната жалба, съобразно указанията,
съдържащи се в обстоятелствената част на определението.
4
С разпореждане №20213763/19.11.2021 г. на председателя на 139-
ти състав, делото е отново изпратено на СГС и образувано в.гр.д. №
14044/2021 г.
С определение № 803/01.02.2022 г., постановено по в.гр.д. №
14044/2021 г. по описа на СГС, II-ри брачен въззивен състав,
производството по делото е прекратено и върнато на СРС, 139-ти
състав за администриране на въззивната жалба, съобразно указанията,
съдържащи се в обстоятелствената част на определението /за
довнасяне на дължима държавна такса/.
На 16.03.2022 г. е образувано в.гр.д. № 2625/2022 г. по описа на
СГС, II –ри въззивен брачен състав.
С разпореждане № 7750/18.05.2022 г. на съдията-докладчик
делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на
23.03.2023 г. от 14,30 часа.
На 23.03.2023 г. е проведено открито съдебно заседание. Дадена
е възможност на страните да постигнат спогодба и делото е отложено
за 18.05.2023 г. от 14,30 часа.
На 18.05.2023 г., по реда на чл. 59, ал. 6 от СК, са изслушани
страните по делото – Г.Г., А. С., В. С. и М. С.а. Съдът се е произнесъл
по направените доказателствени искания и е допуснато изслушване на
СПЕ, която да даде отговор на конкретно поставени въпроси. Делото е
отложено за 08.02.2024 г. от 14,30 часа.
На 30.05.2023 г. от въззиваемите страни В. и М. С.и е депозирана
молба за 44 поправки и допълнения на протокола от 18.05.2023 г.
На 12.06.2023 г. е депозирана молба за съхранение на звуко-
записа от открито съдебно заседание, проведено на 18.05.2023 г. В
молбата е посочено, че е налице обида на страна на съда
/Прокуратурата/ и на вещото лице /Полицейския инспектор/ - чл. 89, т.
3 ГПК, от което следвало че втори въззивен брачен състав следва да
глоби адв. Р. с още 1200 лева. Посочено е, че е налице клевета от адв.
Р. - „Налице са данни, че госпожа С.а не е спокоен и уравновесен
човек“, като същата употребила съда за лични нужди – удължаване на
делото и хонорари за това.
С определение № 7339/14.06.2023 г. на състава, молбата за
поправка и допълване на протокола от съдебното заседание,
проведено на 18.05.2023 г., е оставена без уважение като е
разпоредено звукозаписът да се запази до влизане в сила на съдебен
акт, приключващ делото.
С молба вх. № 57906/19.06.2023 г. от въззивниците е направено
5
искане за освобождаване на вещото лице, поради необходимост от
конкретна квалификация.
С разпореждане № 14986/07.07.2024 г. е разпоредено препис от
молба с вх. № 57906/19.06.2023 г. и приложенията към нея да се връчи
на въззивниците за становище в едноседмичен срок.
На 24.07.2023 г. от М. и В. С.и е депозирана изрична молба за
налагане на глоба на адв. Р. /пълномощник на въззивниците/.
Посочено е, че неналагането на глоба е нарушение на закона от страна
на съда, с което ще се заблуди психолога, което се явявало мотив да се
изчакат първо да влязат в сила глобите и след това да се прави
експертизата от психолог. Излагат се съображения, че адв. Р. следва да
бъде глобена за обида по чл. 89, т. 3 ГПК.
С разпореждане № 20040/19.09.2023 г. и разпореждане №
20041/19.09.2023 г., подадените от въззиваемите М. Л. С. и В. Г. С.
искови молби срещу Софийски градски съд са изпратени на СРС за
преценка за образуване на съответно гражданско производство.
С определение № 10955/19.09.2023 г., съдиите Галя Митова,
Валентина Ангелова и Милен Евтимов са се отвели от разглеждане на
в.гр.д. № 2625/2022 г. по описа на СГС.
С определение № 11909/10.10.2023 г., постановено по делото от
III-ти въззивен брачен състав, делото е насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание на 29.01.2024 г. от 10,50 часа, заменено е
вещото лице по допусната експертиза и указано на въззиваемите да
представят доказателства за довнесен по сметка на СГС депозит за
възнаграждение за вещо лице, в размер на 100.00 лева общо.
На 16.10.2023 г. е депозирана молба от въззиваемите за издаване
на съдебни удостоверения, на 21.09.2023 г. становище за избор на
вещо лице, на 04.01.2024 г. възражение срещу нищожни съдебни
постановления, на 29.01.2024 г. молба за определяне лична
отговорност на съдии и др.
С определение № 15575/21.12.2023 г. е допусната комплексна
съдебна психологична и психиатрична експертиза.
На 29.01.2024 г. е проведено открито съдебно заседание, на което
съдебният състав е оставил без уважение искането на въззиваемите,
инкорпорирано в становище № 84732/21.09.2023, искане на
въззиваемите с вх.№ 69410 от 24.07.2023 г., искане на въззиваемите с
вх.№ 69423 от 24.07.2023 г. за налагане на глоба на процесуалния
представител на въззивниците адв. Михайлова, респ. адв. Р. за обида
на страните и шиканиране на процеса и за налагане на глоба на
6
длъжностно лице по призоваването при СГС, поради липсата на
предпоставки за това в производството.
На 05.03.2024 г. е депозирана молба от въззиваемите за отвод на
съдебния състав.
На 18.03.2024 г. е депозирана частна жалба относно „уронване
висш интерес на дете чрез нарушение на Европейско законодателство
по в.гр.д. № 2625/2022 г. на СГС, посредством безпросветност и
агресия“.
На 08.04.2024 г. е проведено открито съдебно заседание, на което
е оставено без уважение искането на въззиваемите страни за
отстраняване на съдебния състав от разглеждане на делото, приети са
доказателства и делото е отложено за 22.04.2024 г.
На 22.04.2024 г. ход на делото не е даден, поради констатирани
пречки от здравословен характер на въззиваемата страна В. С. и
делото е отложено за 03.06.2024 г.
На 03.06.2024 г. е прието заключението на вещите лица по
допуснатата комплекса съдебно психологична и психиатрична
експертиза, приключено е съдебното дирене и делото е обявено за
решаване.
На 14.06.2024 г. от въззиваемите е направено искане за спиране
на делото, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, поради образувано
производство пред СРС срещу вещите лица доц. А. А. и Е. М..
С разпореждане № 15073/20.06.2024 г. е дадена възможност на
въззиваемите страни да посочат изразяват ли желание за спиране на
производството по взаимно съгласие
С определение № 9851/25.06.2024 г., съдът е отменил свое
протоколно определение от 03.06.2024 г., с което е даден ход по
същество на делото и производството е било спряно, на основание чл.
229, ал. 1, т. 1 ГПК.
На 14.01.2025 г. е депозирана частна жалба № 2 от въззиваемите
за обезсилване на предходни съдебни актове поради неподсъдност и
искане за възобновяване на производството.
С определение № 1109/21.01.2025 г., на основание чл. 230, ал. 1
ГПК, производството по в.гр.д. № 2625/2022 г. по описа на СГС е
възобновено. Делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание на 17.03.2025 г.
В настоящото производство е разпитан свидетеля М. Л. С.
/съпруга на ищеца/. Посочва, че вече 49 години са заедно със съпруга
7
си и го познава като ведър, усмихнат, добронамерен, така го познават
и всички близки и приятели. В Софийски градски съд в. гр. д. №
2625/2022 започнало с въззивна жалба срещу решение на Софийски
районен съд, който присъдил режим на лични отношения на баба и
дядо с внука им. Това решение дало възможност да има лични
отношения с внука им и надежда, че може да се помогне на
здравословното му състояние. С подаване на въззивната жалба от
ответната страна се започнало с клевети и обиди от двете адвокатки.
Тези клевети и обиди прераснали в обвинения в престъпления,
съдебни официални документи на прокуратурата били преиначени с
друг смисъл. Това влизало в протоколите на СГС от съдебни
заседания и се превръщало в истина. Такива материали, записани в
открити съдебни заседания се чели от лицата, определени за
експертиза и били записали неверни неща в експертизата. Имало
преиначаване на истината за агресия, преиначени данни с официални
документи. Делото още продължавало и за м. март било насрочено
открито съдебно заседание. Виждайки какво се случва с преиначаване
на истината, ищецът написал и входирал в СГС искане за глоба на
адвокат за обида на страна и започнал да чака какво ще се случи с
това искане. Проточило се разглеждането и произнасянето по това
искане. Тревожело го това, че не се произвело действие, отклик или
нещо написано по отношение на това искане за глоба за обида на
страна. Свидетелката виждала как съпругът й се преобразява. Вече не
бил усмихнат, добронамерен, затворил се в себе си. Появило се
безсъние и тревожност. Смятал, че правосъдната система и държавата
се подиграват и не му обръщат внимание. Изпитвал недоверие към
правосъдна система, която довела до това вече четвърта година делото
да е висящо.
Видно от приетата по делото експертиза, издадена от
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, ищецът В. С. е бил хоспитализиран
на 04.09.2023 г. и изписан на 08.09.2023 г., с поставена диагноза
„Комбиниран, предимно централен, отоневрологичен синдром, средна
форма, в стадий на субкомпенсация“. Дадени са препоръки да не
шофира, да ограничи пътувания с наземен, въздушен и морски
транспорт до минимум.
При така установената фактическа обстановка съдът направи
следните изводи от правна страна:
Претенцията на ищеца се обосновава с отговорността на
държавата за вредите, причинени на граждани и на юридически лица
от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в
8
разумен срок съгласно чл. 6 § 1 от Конвенцията и по конкретно с
разпоредбата на чл. 2б от ЗОДОВ. Съгласно ал. 1 на чл. 2б от ЗОДОВ
държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на
юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6 § 1 от Конвенцията.
В ал. 2 е посочено, че исковете по ал. 1 се разглеждат по реда на ГПК,
като съдът взема предвид общата продължителност и предмета на
производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението
на страните и на техните процесуални или законни представители,
поведението на останалите участници в процеса и на компетентните
органи, както и други факти, които имат значение за правилното
решаване на спора.
Съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ абсолютна предпоставка за
предявяване на иска по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ по приключени
производства е изчерпването на административната процедура за
обезщетение на вреди по реда на глава трета "а" от ЗСВ, по която няма
постигнато споразумение. Това правило е неприложимо по отношение
на висящите производства, каквото е и производството по в. гр. д. №
2625/2022 г. по описа на СГС /вж. в този смисъл решение № 21- от
15.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3053/2014 г. на ІІІ г. о.; решение №
153/13.06.2018 г. по гр. д. № 4658/2017 г. на ІV г. о. на ВКС и др. /.
Този извод следва и от разпоредбата на чл. 2б, ал. 3 от ЗОДОВ, според
който предявяването на иск за обезщетение за вреди по висящо
производство не е пречка за предявяване на иск и след приключване
на производството.
В производството за присъждане на обезщетение за причинени
вреди на граждани от неправомерни действия на държавата
отговорността е обективна и се носи от държавата, а не от нейните
органи или длъжностни лица, без значение кой е причинил
вредоносния резултат /така решение № 76-2016 г. на III г. о. на ВКС по
гр. д. № 5721/2015 г./. Тази отговорност на държавата се реализира
чрез нейните органи – в случая това е СГС. Преценката за наличие на
нарушение на правото на разглеждане и решаване на дело в разумен
срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, а от там и за обезщетение на
причинените от това вреди, се извършва по критериите, определени в
чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ и поддържани последователно и в практиката
на ЕСПЧ. Тези критерии са обща продължителност и предмета на
производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението
на страните и на техните процесуални или законни представители,
поведението на останалите участници в процеса и на компетентните
9
органи, както и други факти, които имат значение за правилното
решаване на спора.
Преценката дали е спазено изискването за разумен срок се
извършва с оглед обстоятелствата по делото, като се търси баланс
между интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение
и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на
съдебното производство. ЕСПЧ е определил като важни няколко
фактора, за де се реши дали делото е сложно: естеството на фактите,
които следва да бъдат установени, нуждата да се получат документи
по делото (включително и от чужбина), съединяването на делото с
други дела, необходимостта от ползване на специални знания и
назначаване на съдебни експертизи, обем на доказателствата и пр. От
значение е и поведението на сезиралия съда и на съответните власти,
както и значението на делото за жалбоподателя. При преценката на
поведението на компетентните органи голямо значение имат усилията
им за ускоряване на производството – съдебните органи са тези, от
които се очаква да следят всички участници в производството, да
полагат максимални усилия за предотвратяване на ненужно забавяне.
Отделно от това и с оглед практиката на ЕСПЧ (напр. Salesi v. Italy,
1993) следва да се посочи, че съгласно чл. 1 КЗПЧОС, държавите-
членки са длъжни да организират правните си системи по начин, който
да гарантира спазването на чл. 6 КЗПЧОС, като позоваването на
финансови или практически затруднения не може да оправдае
неизпълнението на изискванията на чл. 6 КЗПЧОС.
По отношение на твърденията, че производството се забавило,
поради това, че съдът не се произнесъл по искането за налагане на
глоба на адв. Р. за обида на страна, която глоба законът му повелявал,
настоящият състав намира следното:
Съгласно чл. 89, т. 3 ГПК съдът налага глоба за обида на съда,
страна, представител, свидетел или вещо лице, която съгласно чл. 91,
ал. 1 ГПК е в размер от 50 до 300 лв. Санкцията цели дисциплиниране
на участниците в гражданския процес. Те следва да реализират
правата си и да защитават законните си интереси по начин, изключващ
прояви на неуважително и обидно отношение, както към конкретен
съдия, така и към съдебната институция въобще.
На 12.06.2023 г. е депозирана молба от ищеца за съхранение на
звуко-записа от открито съдебно заседание, проведено на 18.05.2023 г.
В молбата е посочено, че е налице обида на страна на съда
/Прокуратурата/ и на вещото лице /Полицейския инспектор/ - чл. 89, т.
3 ГПК, от което следвало че втори въззивен брачен състав следва да
10
глоби адв. Р. с още 1200 лева. Посочено е, че е налице клевета от адв.
Р. - „Налице са данни, че госпожа С.а не е спокоен и уравновесен
човек“, като същата употребила съда за лични нужди – удължаване на
делото и хонорари за това.
На 24.07.2023 г. от М. и В. С.и е депозирана изрична молба за
налагане на глоба на адв. Р. /пълномощник на въззивниците/.
Посочено е, че неналагането на глоба е нарушение на закона от страна
на съда, с което ще се заблуди психолога, което се явявало мотив да се
изчакат първо да влязат в сила глобите и след това да се прави
експертизата от психолог. Излагат се съображения, че адв. Р. следва да
бъде глобена за обида по чл. 89, т. 3 ГПК.
На 29.01.2024 г. е проведено открито съдебно заседание, на което
съдебният състав е оставил без уважение искането на въззиваемите,
инкорпорирано в становище № 84732/21.09.2023, искане на
въззиваемите с вх.№ 69410 от 24.07.2023 г., искане на въззиваемите с
вх.№ 69423 от 24.07.2023 г. за налагане на глоба на процесуалния
представител на въззивниците адв. Михайлова, респ. адв. Р. за обида
на страните и шиканиране на процеса и за налагане на глоба на
длъжностно лице по призоваването при СГС, поради липсата на
предпоставки за това в производството.
Непроизнасянето на съдебния състав по направеното искане за
налагане на глоба на адв. Р. в продължение на повече от шест месеца
не е забавило процеса, тъй като по делото са извършвани други
процесуални действия - с определение № 11909/10.10.2023 г.,
постановено по делото от III-ти въззивен брачен състав, е заменено
вещото лице по допусната експертиза, с определение №
15575/21.12.2023 г. е допусната комплексна съдебна психологична и
психиатрична експертиза и др. Съдът е извършвал процесуални
действия да обезпечи изясняване на делото от фактическа страна, при
което съдът служебно е следял и за интереса на детето, тъй като касае
контакти на ищеца с него.
За пълнота следва да се посочи, че право на всеки свободно да
изразява мнение е уредено в чл. 10, т. 1 ЕКПЧОС, чл. 11, т. 1 от
ХОПЕС, и чл. 39, ал. 1 КРБ. Съгласно чл. 10, т. 2 ЕКПЧОС
упражняването на тези свободи, доколкото е съпроводено със
задължения и отговорности, може да бъде обусловено от процедури,
условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и
са необходими в едно демократично общество в интерес на
националната и обществената сигурност и на териториалната цялост,
за предотвратяването на безредици или престъпления, за защитата на
11
здравето и морала, както и на репутацията или правата на другите, за
предотвратяване разкриването на информация, получена доверително,
или за гарантиране авторитета и безпристрастността на правосъдието.
Следва да се посочи, че в рамките на състезателния съдебен процес
страните лично или чрез процесуалните си представители свободно
могат да излагат твърдения, с които да защитават своята позиция като
съдът преценява в крайния си съдебен акт дали тези твърдения
отговарят на обективната истина. По същият начин съдът преценява в
производството по чл. 89, т. 3 ГПК дали е налице обида на съда,
страна, представител, свидетел или вещо лице, и дали са налице
предпоставките за налагане на глоба. От друга страна следва да се
посочи, че налагането/неналагането на глоба не влияе по никакъв
начин на формиране на изводите на съда по съществото на спора, а
само обезпечава нормалното протичане на съдебния процес.
Действията, които се твърди, че са извършени от адв. Р. нямат
отношение към въпроса за продължителността на делото и
евентуалното налагане на глоба за това поведение с нищо не би
допринесло за по-бързото развитие на делото.
След внимателно запознаване с цялото производство по в.гр.д. №
2625/2022 г. на СГС, настоящият състав установи, че производството е
изключително усложнено от фактическа страна. От съдът се изисква
да събере максимално количество информация и да добие
непосредствени впечатления, за да може с постановяване на
окончателния съдебен акт да защити правата на детето по най-добрия
възможен начин. Продължителността на производството е
продиктувана от конкретната сложност на делото. Според настоящия
състав делото засяга изключително важни интереси на ищеца –
правото да се вижда със своя внук, поради което съдебният орган до
момента е положил максимални усилия за изясняване на делото от
фактическа страна. По отношение на направените твърдения в
исковата молба, касаещи правилността на процесуалните действия на
съда по събиране на доказателства, същите не могат да се разглеждат в
рамките на настоящия спор. В случай, че въззивният съд е нарушил
съдопроизводствените правила и е ограничил правото на защита на
въззиваемия, това процесуално нарушение може да бъде отстранено в
касационно производство, по повод на жалба срещу решението. Прави
впечатление, че ищецът е активен участник като въззиваем в
съдебното производство по в.гр.д. № 2625/2022 г. на СГС – прави
доказателствени искания, депозира молби, с които изразява своята
позиция по различни въпроси, вкл. и по съществото на спора.
12
Изразеното несъгласие и възмущение от това как се развива процеса,
съответно настъпилите за него вреди, които се доказват от разпита на
св. М. С.а, чието обезщетяване се търси, се разглеждат обаче по друг
ред.
В заключение, настоящият състав с оглед спецификата на
въззивното производство и твърденията на ищеца /за несвоевременно
разглеждане на нарушения по в. гр. д. № 2625/2022 г. по описа на
СГС, както и неразглеждане на искане за налагане на глоба на
извършителя на нарушенията/ не констатира забавяне в действията
съда, които са довели до неразумна продължителност на
производството. Ето защо, искът следва да бъде отхвърлен изцяло.
На основание чл.10, ал. 4 ЗОДОВ, във вр. с чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащане на правната помощ, ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника СГС сумата от 100. 00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение в производството пред окръжния съд.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Г. С., с ЕГН ********** и адрес:
с. П., ул. „И.“ № .. иск срещу Софийски градски съд, с правно
основание чл. 2б от ЗОДОВ, за осъждането на ответника да заплати
на ищеца сумата от 25 100 лева обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, в резултат на нарушаване правото му на
своевременно разглеждане на нарушения по в. гр. д. № 2625/2022 г. по
описа на СГС, както и неразглеждане на искане за налагане на глоба
на извършителя на нарушенията на процесуалния представител на
насрещната страна по посоченото въззивно дело – адв. Р., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА В. Г. С., с ЕГН ********** и адрес: с. П., ул. „И.“ №
.. да заплати на Софийски градски съд, разноски по делото на
основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ, в размер от 100.00 лева.
Решението е постановено при участието на прокурор от Софийска
окръжна прокуратура.
13
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
14