№ 2605
гр. София, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. Г.А
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20251110203588 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от Ж. А. Д., ЕГН **********, с адрес ***, против наказателно
постановление № 24-4332-011420/28.05.2014 г., издадено от Началник Сектор към СДВР,
Отдел „Пътна полиция” СДВР, за нарушение на разпоредбата на чл. 103 ЗДвП. За същото на
основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП му е наложено кумулативно наказание глоба в размер на
150 /сто и петдесет/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец.
В жалбата са изложени подробни съображения в насока незаконосъобразността на
атакуваното наказателно постановление. Оспорва се възприетата от актосъставителя и
наказващия орган фактическа обстановка, като се твърди, че по отношение на
жалбоподателя не е бил подаван сигнал от полицейски служител със стоп-палка на
посочените в АУАН и НП време и място. Поддържа се, че са допуснати нарушения на
разпоредбите на чл. 42, т. 4 ЗАНН и на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като описанието на
изпълнителното деяние на нарушението по чл. 103 ЗДвП е неразбираемо, противоречиво и
неясно, и не позволява да се формира извод извършено ли е вмененото нарушение, или не.
Застъпва се, че дори да е бил подаден сигнал, жалбоподателят не е имал възможност да го
възприеме, тъй като управляваното от него МПС се движело в лявата лента за движение и в
тъмната част от денонощието. Навеждат се доводи за допуснато нарушение на чл. 58 от
Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на
дейностите по контрол на пътното движение, тъй като не е имало причина автомобилът на
Д. да бъде спиран за проверка. По изложените доводи в съвкупност е направено искане
1
наказателното постановление да бъде отменено.
Въззивното разглеждане на делото е второ по ред, като решение № 4968/12.11.2024 г.,
постановено по НАХД № 10565/2024 г. по описа на СРС, НО, 12-ти състав, е отменено с
решение № 7879/07.03.2025 г. по КНАХД № 436/2025 г. по описа на АССГ,VI касационен
състав, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС при спазване на
дадените указания.
За проведеното на 23.06.2025 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Наказващият орган се представлява от юрк. П., а жалбоподателят Д. се явява
лично и с адв. П..
В дадения ход по същество адв. П. поддържа доводите, релевирани в жалбата, и
анализирайки показанията на свидетеля М. Ц., изтъква, че доверителят му не е имал
субективната възможност да разбере, че му се подава сигнал със стоп-палка от полицейски
служител, предвид недобрата видимост и с оглед обстоятелството, че автомобилът му се
движел в лявата лента за движение на бул. „***“ успоредно с автомобил, движещ се в
дясната лента. Освен това намира за недопустимо спирането му от полицейски служител,
който не бил оправомощен да извършва контрол по ЗДвП и в нарушение на изискванията на
Инструкцията. Моли наказателното постановление да бъде отменено и в полза на
доверителя му да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в
производствата пред СРС и АССГ.
Жалбоподателят Д. поддържа казаното от адв. П.. Оценява поведението на
полицейските служители като непрофесионално и преднамерено и моли НП да бъде
отменено като неправилно издадено.
Юрк. П. пледира НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, издадено
при изяснена фактическа обстановка, от компетентен орган и при спазване изискванията на
чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Намира нарушението за правилно квалифицирано и доказано,
доколкото, предвид часа на денонощието, трафикът не бил интензивен до степен да попречи
на жалбоподателя да спре на подадения сигнал. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност досежно размера на адвокатското
възнаграждение.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
против акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е неоснователна.
От фактическа страна се установи:
На 11.05.2024 г. около 23:50 ч. в гр. София жалбоподателят Д. управлявал лек
автомобил „***” с ДК № ***. Движел се по бул. „***”, с посока на движение от ул. „***”
2
към ул. „***”. В същото време свидетелят М. Ц. и колегата му Г. Т., полицейски служители
при 04 РУ-СДВР, осъществявали патрулно-постова дейност в района като пеши полицейски
патрул 104.
Намирайки се на тротоара при № 56 на бул. „***“, свидетелят Ц., облечен с полицейска
униформа и светлоотразителна жилетка, подал сигнал със стоп-палка образец на МВР и
фенерче, насочени към водача на преминаващия в лявата лента за движение автомобил
„***” с ДК № ***, да отбие и спре. Въпреки това и независимо, че възприел подадения
сигнал, Д. продължил движението на автомобила. Поради това полицейските служители
потърсили съдействие чрез дежурната част на 04 РУ-СДВР.
Докато Д. паркирал автомобила на около 700-800 метра от мястото, на което свид. Ц.
му подал сигнала със стоп-палката, на ул. „***“ № ***, бил настигнат от полицейски патрул
на 04 РУ-СДВР, отзовал се на поисканото от Ц. и колегата му съдействие, в чийто състав
бил свидетелят С. П.. След като Ц. и Т. също пристигнали на място, Д. споделил, че не
спрял, тъй като не знаел към кого бил подаден сигналът, доколкото на платното се движели
две коли. Предприети били действия по извършване на полицейска проверка. Повикан бил и
екип на ОПП-СДВР и Д. бил изпробван за употреба на алкохол и наркотични вещества, като
пробите били отрицателни. Т. изготвил докладна записка до Началника на 04 РУ-СДВР, в
която описал възприетите обстоятелства, при които водачът на лек автомобил „***” с ДК №
*** не се подчинил на подадения от свид. Ц. сигнал със стоп-палка образец на МВР. Свид.
С. П. съставил срещу Д. АУАН Серия GA № 1243836/12.05.2024 г., в който описал времето,
мястото и обстоятелствата по извършеното нарушение на разпоредбата на чл. 103 ЗДвП.
АУАН бил предявен и връчен на жалбоподателя, който в законоустановения срок
депозирал писмено възражение срещу него.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, преценявайки
възражението като неоснователно, при идентично описание на обстоятелствата по
извършване на нарушението, Началник Сектор в СДВР, ОПП-СДВР издал атакуваното
наказателно постановление за извършено нарушение по чл. 103 ЗДвП. На основание чл. 175,
ал. 1, т. 4 ЗДвП наложил на Д. кумулативно наказание глоба в размер на 150 /сто и петдесет/
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както
следва: гласни - показанията на свидетелите С. П. и М. Ц., и писмени - докладна записка до
Началника на 04 РУ-СДВР; справка-картон на водач; заповед № 513з-453/31.05.2022 г.;
заповед № 8121к-13318/23.10.2019 г.; заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.; месечен график;
ежедневна ведомост и информационна карта за дейността, осъществена от наряда на ст.
полицай Г. Т. и полицай М. Ц. за времето от 19:00 ч. на 11.05.2024 г. до 07:00 ч. на 12.05.2024
г.
Времето и мястото на извършване на описаното в АУАН и НП нарушение и
авторството му от страна на жалбоподателя Д. съдебният състав прие за безспорно
3
установени въз основа показанията на разпитаните свидетели и писмените доказателства.
Свид. Ц. е категоричен относно точното място на подаване на сигнала със стоп-палка
образец на МВР и относно обстоятелството, че палката била насочена изрично към
автомобила, управляван от Д., независимо от наличието на още един автомобил на пътното
платно, движещ се в близост до неговия. Съответните обстоятелства се потвърждават и от
свид. П., който преди съставяне на АУАН изяснил фактическата обстановка на база
изготвената докладна записка и сведенията, дадени му от полицейските служители-
очевидци на нарушението.
Депозираното от свидетелите е последователно, логично и лишено от
заинтересованост, предвид факта, че са изпълнявали рутинните си служебни задължения по
контрол на обществения ред. Поради това съдът го кредитира в цялост. Изложеното от тях
кореспондира и с приобщените по делото като писмени доказателства месечен график,
ежедневна ведомост и информационна карта за дейността, осъществена от наряда на ст.
полицай Г. Т. и полицай М. Ц. за времето от 19:00 ч. на 11.05.2024 г. до 07:00 ч. на 12.05.2024
г.
Материалната компетентност на актосъставителя и наказващия орган по съставяне на
АУАН и издаване на НП следват съобразно длъжностните им качества и правомощията,
възложени им по силата на заповед № 513з-453/31.05.2022 г., заповед № 8121к-
13318/23.10.2019 г. и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него
наказателно постановление са съставени в сроковете по чл. 34 ЗАНН, от компетентни
органи, и в законоустановените ред и форма. Налице е идентитет между фактическото
описание на вмененото в отговорност на жалбоподателя нарушение и правната му
квалификация, и ясно, точно и подробно описание на обстоятелствата при извършването му
в АУАН и НП. Поради това съдът прецени, че АУАН и НП съдържат всички изискуеми
съгласно разпоредбите на чл. 42, ал. 1 ЗАНН и чл. 57, ал. 1 ЗАНН реквизити. Изложените в
жалбата възражения в насока недостатъчна яснота при описанието на нарушението и
механизма на неговото извършване са неоснователни и не се споделят, доколкото както в
съставения АУАН, така и в издаденото наказателно постановление, всички обстоятелства,
релевантни към обективната му съставомерност, в това число времето и мястото на
извършването му, са описани по подробен и ясен начин, и без противоречия.
Обстоятелството, че депозираното срещу АУАН възражение не е обсъдено от
административнонаказващия орган, не опорочава волята на последния, предвид липсата на
такова регламентирано задължение, и предвид възможността издаденият санкционен акт да
бъде проверен в рамките на двуинстанционния съдебен контрол.
Поради това настоящият съдебен състав прие, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са нарушили правото на защита на жалбоподателя и да се
4
явяват формални основания за отмяна на санкционния акт.
Атакуваното наказателно постановление е и материалноправно законосъобразно.
От обективна страна се доказа, че на посоченото време и място жалбоподателят Д. не
се е подчинил на подадения му от контролен орган сигнал за спиране, а е продължил
движението на управлявания автомобил. С това е осъществил състава на
административното нарушение по чл. 103 ЗДвП, който вменява при подаден сигнал за
спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство да спре плавно в най-
дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за
контрол място и да изпълнява неговите указания.
Позоваването на фактическа невъзможност да спре, предвид обстоятелството, че се
движил в лявата лента за движение и при изпълнение на разпореждането би предизвикал
ПТП, е неоснователно, предвид факта на изрично подадения от свидетеля Ц. в качеството
му на контролен орган сигнал за спиране, на който Д. е следвало да се подчини. Обяснението
на жалбоподателя, че не разбрал, че сигналът е подаден от полицейски служител, е
несъстоятелно, предвид факта, че е бил подаден от униформен полицейски служител и с
палка-образец на МВР.
Неоснователно е и възражението в насока субективната невъзможност на Д. да разбере
дали сигналът е бил подаден на него или на водача на автомобила, движещ се в близост до
неговия, доколкото при наличието на съмнения относно подаден от полицейски орган
сигнал за спиране е следвало да изпълни задължението да преустанови движението на
автомобила и да изпълнява дадените му указания.
Ирелевантно за обективната съставомерност на нарушението е и позоваването на
разпоредбите на Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за
осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, доколкото с оглед
законовите му функции на полицейски орган, които е изпълнявал за времето на наряда, свид.
Ц. е имал правомощието да спре управлявания от Д. автомобил с цел извършване на
полицейска проверка.
От субективна страна нарушението е извършено виновно, при форма на вината пряк
умисъл. Като правоспособен водач на МПС Д. е следвало да бъде наясно с
регламентираното от инкриминираната законова разпоредба задължение, въпреки което не е
съобразил поведението си с него. Нарушението е формално, на просто извършване, поради
което настъпването, респективно предвиждането в съзнанието на водача на вредни
последици, не се изисква.
За нарушението по чл. 103 ЗДвП разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП предвижда
кумулативно наказание лишаване от право на управление на МПС от един до шест месеца и
глоба от 50 до 200 лв. В процесната хипотеза жалбоподателят е санкциониран с лишаване от
право да управлява МПС за срок от един месец и с глоба в размер на 150 лв.
Съобразявайки обстоятелствата по конкретно осъщественото нарушение, включително
необходимостта полицейските служители да последват автомобила и да потърсят съдействие
5
от друг полицейски екип, съдът прецени, че наложената му кумулативна санкция в
съответните размери е справедлива и съответства на тежестта на осъщественото нарушение.
Поради това основания за изменение на наказателното постановление в санкционната част
не се констатират.
Основания за приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН и квалифициране на
осъщественото нарушение като маловажен случай не се установиха, доколкото не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайното проявление
на нарушенията от съответния вид, а реализира типичната такава.
По изложените съображения съдът прие, че атакуваното наказателно постановление е
законосъобразно и обосновано - постановено при правилно приложение на материалния
закон, при изяснена фактическа обстановка и при съобразяване с процесуалните правила.
Като такова следва да бъде потвърдено, а депозираната жалба - оставена без уважение.
При този изход на делото е основателно искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на СДВР. Претенцията следва да бъде уважена в минималния
размер, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и
чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в размер на 80
/осемдесет/ лв. за представителството пред настоящата инстанция.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН
и чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-4332-011420/28.05.2014 г.,
издадено от Началник Сектор към СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР срещу Ж. А. Д. за
нарушение на разпоредбата на чл. 103 ЗДвП, за което на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП
му е наложено кумулативно наказание глоба в размер на 150 /сто и петдесет/ лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец.
ОСЪЖДА Ж. А. Д., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Столична
дирекция на вътрешните работи /СДВР/ сума в размер на 80 /осемдесет/ лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение за осъщественото пред настоящата инстанция процесуално
представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6