Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 07.02.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17
състав, в закрито съдебно заседание на седми февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА МАВРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
РАЙНА МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от
съдия Григорова ч.гр.д. № 231 по описа на съда за 2020 г., констатира следното:
Производството
е по реда на чл. 436 вр. чл. 435, ал. 2, т. 1 от ГПК.
Образувано е по
жалба на процесуалния представител на Т.П.Т. – адв. Р. Ш.срещу постановление от
10.12.2019 г., с което съдебният изпълнител по изп.д. № 20199240401239 на ЧСИ,
рег. № 924 на Камарата на ЧСИ й е наложил глоба в размер на 400 лева за
неизпълнение на режима на лични отношения, установен с изпълнителен лист от
25.07.2018 г. по гр.д. № 1894/2017 г. по описа на СГС, І въззивен брачен състав.
В жалбата са
изложени подробни твърдения за незаконосъобразност и неправилност на
постановлението, с което на жалбоподателя е наложена глоба по чл. 528, ал. 5
вр. чл. 527, ал. 3 от ГПК за нарушение от страна на Т.Т.
на определения режим на лични контакти на К.П.Ж.и детето К.К.Ж..
Ответникът по
жалбата К.Ж.изразява становище за неоснователност на жалбата и моли постановлението
да бъде потвърдено.
Частният съдебен изпълнител е депозирал
мотиви, според които жалбата е неоснователна по изложените в нея съображения.
Настоящият съдебен състав приема, че
жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване
пред състав на СГС акт, поради което е процесуално допустима.
Събирането на писмени и гласни доказателства
и заключения на вещи лица в настоящото производство, каквото искане е направено
в жалбата, не е необходимо за произнасяне на настоящия съдебен състав по
изложените основания за незаконосъобразността на обжалваното постановление.
Изпълнително дело
№ 20199240401239 по описа на ЧСИ рег. № 924 на Камарата на ЧСИ е образувано по
молба на К.П.Ж.с приложен изпълнителен лист от 25.07.2018 г., според който на Ж.е
определен режим на лични отношения с детето К.К.Ж..
Видно от
съдържание на протокол за предаване на дете от 06.12.2019 г., на посочената
дата адв. Р. Ш.е осигурил детето за предаването му на К. Ж., като това е
станало в присъствието на униформени служители на 06 РУ – СДВР и на социален
работник към ДСП „Оборище“. Според протокола, майката не била положила
необходимите усилия, за да убеди детето да тръгне с баща си, поради което предаването
на детето е било осуетено и не се състояло. Записани са в протокола от
06.12.2019 г. възраженията на адв. Р. Ш., че майката, представлявана от адв. Ш.,
предава детето на бащата, неверните констатации, че майката не е положила
усилия да убеди детето да тръгне с бащата и че К.Ж.е разговаряла с баща си и
сама е отказала да тръгне с него.
Именно поради
непредаване на детето от майката на 06.12.2019 г. с обжалваното постановление
ЧСИ, рег. № 924 е наложил глоба на Т.П.Т. в размер на 400 лева.
От приложеното
изпълнително дело се установява по безспорен начин, че не е налице каквото и да
било нарушение на задължението на Т.Т. да предаде
детето К.Ж.на бащата К.Ж.на 06.12.2019 г.
Съгласно чл. 527,
ал. 1 и 2 от ГПК, когато пристъпва към изпълнение на задължение за предаване на
дете, както и на задължението за последващо връщане на детето, съдебният
изпълнител кани длъжника да изпълни доброволно в определеното място и време.
Поканата за доброволно изпълнение трябва да бъде връчена на длъжника по
възможност две седмици, но не по-късно от една седмица преди определеното време
за предаване на детето. Задължение на длъжника е в тридневен срок от връчването
на поканата длъжникът трябва да съобщи на съдебния изпълнител дали е готов ли е
да предаде детето в определеното място и време; какви пречки за своевременното
изпълнение на задължението съществуват и в кое място и време е готов да предаде
детето.
След връчване на
поканата за доброволно изпълнение, на 07.10.2019 г. Т.П.Т. е подала заявление
до ЧСИ, рег. № 924 по изп.д. № 20199240401239, че изразява готовност да предава
дъщеря си К.К.Ж. на баща й К.Ж.на адреса, на който
живеят и да го приема обратно на този адрес. Отделно от това, К.Ж.е уведомила
съдебния изпълнител за наличие на пречка – категорично несъгласие и нежелание
на детето да се вижда, да общува и да бъде изпълнен режимът на лични отношения.
В периода 11.10.2019
г. – 30.10.2019 г. съдебният изпълнител е съставил протоколи за предаване на
детето К.К.Ж. на бащата К.П.Ж.за изпълнение на
постановения режим на лични отношения. От съдържанието на всеки от тях се
установява по несъмнен начин, че майката е осигурила детето, изразила е
готовност за неговото предаване на К.Ж., но К.Ж.е отказвала да тръгне с баща
си.
По тези причини,
със заявление от 31.10.2019 г. до ДСП „Красно село“ Т.Т.
е поискала от дирекцията да открие случай да работа с детето К., да се
предприемат мерки за закрила на малолетната, да се осигури присъствие на
социални работници на датите, на които Т. има задължение да осигури предаване
на детето, да се даде становище на съдебния изпълнител кога ще отпаднат
пречките за изпълнение на задължението на майката по изпълнителния лист и да й
бъде предоставен списък на доставчиците на социални услуги за работа с детето
или да бъде насочена към такъв от социалните работници.
На следващите
дати, включително на 06.12.2019 г., детето К. Ж., е било осигурено предаването
му. След като Т.Т. е изпълнила задължението си,
включително чрез процесуалния й представител адв. Р. Ш., да осигури детето, тя
е изпълнила задълженията си по чл. 527, ал. 2 от ГПК. Законът не въвежда
задължение родителят, който дължи да осигури детето, да полага усилия за
осъществяване на режима, различни от тези по чл. 527, ал. 2 от ГПК.
След като съдебният изпълнител
нееднократно и безспорно е установил обективна пречка, лежаща в поведението на
детето К. Ж., негово задължение е било да процедира и съобразно нормата на чл.
528, ал. 4 от ГПК, като поиска от дирекция „Социално подпомагане“ съдействие за
отстраняване на пречките за своевременното изпълнение на задължението и за
разясняване на длъжника, а при необходимост и на детето, на предимствата на
доброволното изпълнение и неблагоприятните последици от неизпълнението на
съдебното решение. В случая това е сторил самият длъжник Т.Т.,
което говори за желанието й да изпълни задължението си, независимо от приключилото
производство по ЗЗДН. С влязло в сила на 08.11.2019 г. решение по гр.д. №
********* г. по описа на СГС Т.Т. и К.Ж.са получили
защита срещу извършителя на домашно насилие на К.Ж.на 17.12.2017 г., отново по
повод на осъществяване на режим на лични отношения на бащата с детето.
Недоумение буди
липсата на активност от страна на ДСП „Красно село“, отсъствието на данни за
упражнени правомощия, предоставени със ЗЗДет,
включително процесуално представителство на детето (което е навършило 10 години
и може да бъде изслушвано от съда), както и на предоставена социална услуга за
работа с детето.
Дори и да са
предприети мерки по чл. 23 от ЗЗДт, не са налице
положителни резултати, а това сочи на невъзможност определеният режим на лични
отношения да продължи да се изпълнява.
След като
социални работници са присъствали на 06.12.2019 г. и не са могли, а и липсват
данни да са положили усилия, да убедят детето да тръгне с баща си, съдът
намира, че е налице е обективна пречка извън поведението на длъжника, която
оправдава невъзможността решението да бъде изпълнено.
Законът пълнота
на изложението следва да се отбележи, че самият ответник по жалбата – К.Ж.твърди
в подаденото от него възражение, че родителите имат еднакви права по отношение
на детето. Същият обаче не доказва, че е положил от своя страна необходимите
усилия да убеди детето да тръгне с него. В нито един от протоколите не е
отразено неговото поведение по отношение на дъщеря му К. Ж.. Не са налице данни
и Ж.да е търсил съдействие от социалните работници за прилагане на мерки за
закрила, сред които и социална работа за
улесняване връзката между него и детето и за справяне с конфликти и кризи в
отношенията (чл. 23, т. 6 от ЗЗДет).
Усложнените
отношения поставят детето К.Ж.в състояние на дете в риск по смисъла на § 1, т.
11, б. „в“ от ДР на ЗЗДт., което предполага
предприемане на действия от страна на всички институции по работа с детето и
неговите родители.
Налагането на
глоба на майката за неизпълнение на задължение, каквото не се установява да е
извършено, е незаконосъобразно, поради което постановлението от 10.12.2019 г. следва
да бъде отменено.
Разноските следва
да се понесат от ответника по жалбата, тъй като глобата по наложена по негово
искане.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление на ЧСИ, рег. № 924 по изп.д. №
20199240401239, с което на Т.П.Т. е наложена глоба в размер на 400 лева за
неизпълнение на задължение по чл. 528, ал. 2 от ГПК.
ОСЪЖДА К.р П. Ж., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Т.П.Т., ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 25 лева разноски за
производството.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.