№ 31755
гр. София, 12.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20221110100218 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на чл. 422 вр чл.415, ал.3 вр. ал.1, т.1 ГПК
(Общ исков процес – установителен иск за съществуване на вземане по
издадена заповед по чл.410 ГПК)
Производството е образувано по исковата молба с вх. № 791/05.01.2022
г., подадена от „фирма“ ЕАД, ЕИК ......, гр. София, бул. „бул.“ № 25, офис
сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 чрез юрисконсулт И Н срещу Н. Д. М., ЕГН
**********, ж.к. л,бл.435, вх. В, ет.2, ап.52.
По допустимостта на иска
Настоящото производство е образувано след указания за предявяване на
установителен иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК по ч. гр. д. № 38075/2021 г.
Вследствие на издадена заповед по чл.410 ГПК съдът е издал заповед за
изпълнение № 7246/01.08.2021 г. Заповедта е връчена на длъжника Н. Д. М.
на 18.08.2021 г. (л.33 от ч.гр.д.№ 38075/2021 г. на СРС), поради което
едномесечният срок за подаване на възражението изтича на 20.08.2021 г., на
основание чл.60, ал.6 ГПК (18.08.2021 г. е събота) Възражението е подадено
на 17.09.2020 г. (л.35 от делото), поради което е подадено в едномесечният
срок и е допустимо. Указанията за предявяване на иск по чл.422 вр. чл. 415
ГПК са връчени на ищеца на 15.12.2021 г., поради което едномесечният срок
за предявяване на иска изтича на 17.01.2022 г., на основание чл.60, ал.6 ГПК
(15.01.2022 г. е събота). Исковата молба е подадена в съда на 05.01.2022 г.,
поради което е спазен преклузивният срок. Настоящото производство е
допустимо.
По държавната такса:
1
Общият материален интерес на всички искове е 4077.59 лева, поради
което дължимата държавна такса в заповедното производство е 2%, което се
равнява на 81.55 лева. При исковото производство държавната такса е 4 % и
на основание чл.415, ал.4 ГПК следва да се довнесе държавна такса в размер
81.55 лева. Същата е заплатена.
По доклада:
Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание
чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да бъде изготвен проект за
доклад на делото.
Исковата претенция се основава на Договор за потребителски кредит
(ДПК) и Договор за поръчителство към него, поради което при разпределение
на доказателствената тежест съдът следва да съобрази разпоредбите на чл.7,
ал.3 ГПК, съгласно която съдът служебно следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като осигурява
възможност на страните да изразят становище по тези клаузи. На това
основание ищецът следва да докаже, че уговорените клаузи в договора за
потребителски кредит – размера на ГЛП, ГПР, лихвата за забава, такси,
представляващи разходи по събирането на кредита, възнаграждението за
поръчителство са индивидуално уговорени и е връчен погасителен план на
длъжника. В този смисъл ищецът следва да установи действителността на
договора за стоков кредит с оглед разпоредбите на чл.143-147а ЗЗПотр. и чл.
20 - 24 ЗПК.
С оглед задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по
тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да обяви на страните,
че служебно ще се произнесе по нищожността на договорите – Договор за
потребителски кредит и Договор за поръчителство.
По доказателствата:
Към исковата молба са приложени следните документи:
1. Договор за потребителски кредит № 2093977 от 20.09.2019 г., ведно с
общи условия и погасителен план;
2. Договор за предоставяне на поръчителство от 20.09.2019 г.;
3. Договор за поръчителство от 20.09.2019 г.
4. Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата
01.03.2016 г.;
5. Договор за цесия от 17.12.2020 г,;
6. Извлечение от Приложение N9 1 от 17.12.2020 г. към договора за цесия,
от което се удостоверява, че вземането на „фирма" ЕООД спрямо
ответника е предмет на договора за цесия;
7. Потвърждение за извършена цесия - 2 бр.;
2
8. Пълномощно за уведомяване - 2 бр.;
9. Уведомително писмо за извършена цесия;
В отговора на ИМ е направено изявлението, че ответникът не възразява
да се приемат като доказателства, но с оглед установяване на истинността на
документи от 1 – 3, моли съда да задължи ищеца да представи документите в
оригинал или официално заверен препис – авторството на страните и
автентичността им. По отношение на документи от 5 до 8 моли съда да
задължи ищеца да ги представи в оригинал или в официално заверен препис.
На първо място съдът приеме, че тези писмени доказателствени
средства са допустими, относими и необходими за делото, поради което
следва да бъдат допуснати.
Второ, С оглед направените възражения за липса на договор за
потребителски кредит и договор за поръчителство между посочените лица,
както и с оспорване истинността (авторството) на договорите, съдът приема,
че на основание чл.193, ал.2 ГПК следва да укаже на ищеца да заяви най-
късно в първото по делото съдебно заседание, дали ще се ползва от
представения Договор за потребителски кредит № 2093977/20.09.2019 г.
ведно с Общи условия и Погасителен план, Договор за предоставяне на
поръчителство от 20.09.2019 г. и Договор за поръчителство от 20.09.2019 г.,
като при неизпълнение на указанията в срок, съдът ще приложи разпоредбата
на чл.161 ГПК, а именно, че не желае да ползва тези документи.
Едва след даване на положителен отговор дали ищецът ще се ползва от
посочените документи, както и с оглед оспорване истинността на
документите по чл.193 ГПК, съдът следва да пристъпи към задължаване на
ищцовата страна да ги представи в оригинал, с оглед евентуалното допускане
съдебно-почеркова експертиза (СПЕ), а не в официален препис. Ето защо
съдът следва да отложи произнасянето на тези въпроси, на този етап.
По отношение на документи от 5 до 8, съдът приема, че не е
необходимо да задължи ищцовата страна да ги представи в оригинал, на
основание чл.183 ГПК, тъй като същите са четливи и може да се преценят с
оглед всички останали доказателства, както и разпределената тежест по
делото. Ето защо това искане следва да се остави без уважение.
В исковата молба са направени искания за назначаване на съдебно-
счетоводна експертиза (ССчЕ), на която вещото лице след запознаване с
писмените материали по делото, както и с документите, съхраняване в
деловодството на ищеца, както и в тези на „К“ ЕАД да отговори какъв е
размерът на непогасените задължения по процесния договор за заем? Съдът
приема, че искането е допустимо, въпросите са относими и необходими, но
следва да отложи произнасянето след установяване на факта дали ищецът ще
се ползва от оспорените документи, на основание чл.193 ГПК.
По отношение на ч. гр. д. № 38075/2021 г. съдът приема, че делото
следва да се приложи към настоящото производство.
3
Предварителни въпроси
В исковата молба е поискано неприсъствено решение, но ответникът е
представил в срок отговор на исковата молба, но не е поискал делото да се
разглежда в негово отсъствие. Същевременно ищецът е заявил да се гледа
делото в негово отсъствие. Ето защо не са налице основанията по чл.238 ГПК.
Липсва признаване на иска по чл.237 ГПК, поради които и тази хипотеза не е
налице.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва
да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а
ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва
задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено
(чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
С оглед изложеното и събиране на доказателства, делото следва да бъде
за 31.01.2024 година от 13.40 часа , за която дата да се призоват страните
като им се връчи препис от настоящото определение, а за ищеца и препис от
отговора на исковата молба.
Водим от горното и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146 ГПК, следния
проект за доклад на делото:
Страни, предмет и правна квалификация
Производството е образувано по исковата молба с вх. № 791/05.01.2022 г., подадена
от „фирма“ ЕАД, ЕИК ......, гр. София, бул. „бул.“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4
чрез юрисконсулт И Н срещу Н. Д. М., ЕГН **********, ж.к. л,бл.435, вх. В, ет.2, ап.52, с
която се иска да бъде установено че по отношение на ответника съществуват вземания
на ищеца (частен правоприемник – цесионер на първоначален кредитор „фирма“ ЕООД -
цедент), за които са издадени Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 7246 от 01.08.2021 г.
4
по ч. гр. д. № 20211110138075/2021 г. по описа на 58. състав на СРС, за следните сумите:
1 713.42 лева, произтичащи въз основа на Договор на потребителски кредит (ДПК) №
2093977/20.09.2019 г. между Н. Д. М. и „К“ ЕАД, които задължения са погасени чрез
плащане от поръчителя по ДПК „фирма“ ЕООД, който поръчител прехвърлил правата
си на удовлетворения кредитор на ищеца „фирма“ ЕАД, на основание чл.422 вр.
чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр.чл.143, ал.1 вр. чл.240 ЗЗД;
1 902.32 лева, дължимо възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство,
сключен на 20.9.2019 г. между „фирма“ ЕООД и Н. Д. М., обезпечаващо Договор на
потребителски кредит (ДПК) № 2093977/20.09.2019 г. между Н. Д. М. и „К“ ЕАД, на
основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр.чл.286 ЗЗД;
253.70 лева, договорна лихва, произтичащи въз основа на Договор на потребителски
кредит (ДПК) № 2093977/20.09.2019 г. между Н. Д. М. и „К“ ЕАД, които задължения
са погасени чрез плащане от поръчителя по ДПК „фирма“ ЕООД, който поръчител
прехвърлил правата си на удовлетворения кредитор на ищеца „фирма“ ЕАД. на
основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр.чл.143, ал.1 вр. чл.240 ЗЗД;
208.15 лева, лихва за забава, считано от 17.12.2020 г. до датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК (30.06.2021 г.), произтичащи въз основа на Договор на
потребителски кредит (ДПК) № 2093977/20.09.2019 г. между Н. Д. М. и „К“ ЕАД,
които задължения са погасени чрез плащане от поръчителя по ДПК „фирма“ ЕООД,
който поръчител прехвърлил правата си на удовлетворения кредитор на ищеца
„фирма“ ЕАД на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр.чл.143, ал.1 вр. чл.86
ЗЗД;
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
Заявлението по чл.410 ГПК (30.06.2021 г.) до окончателното изплащане на вземането;
чл.146, ал.1, т.1 ГПК - Обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и възражения:
В исковата молба (ИМ) са изложени твърдения, че ответникът Н. Д. М. е сключил
договор за потребителски кредит № 2093977 от 20.09.2019 г. с „К“ ЕАД , като главницата по
кредита била 1800.00 лева, ГЛП бил 20 %, а ГПР – 21.94 лева, като връщането на кредита
било разсрочена на 18 анюитети вноски с начален падеж на 20.11.2019 г. Всяка вноска била
в размер на 116.57 лева.
Посочва се, че кредитът е обезпечен с договор за поръчителство между ответника и
„фирма“ ЕООД, както и че кредиторът „К“ ЕАД се е съгласил поръчителят да отговаря
солидарно на с кредитополучателя.
Твърди се, че ответникът не е изпълнител задължението си по Договора за
потребителски кредит, поради което поръчителят я е изплатил изцяло. Счита, че
поръчителят е встъпил в правата на суброгиралият се кредитор.
В обстоятелствената част на ИМ са изложени твърдения, че на 17.12.2020 г. е
сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „фирма“ ЕООД и
ищеца „фирма“ ЕАД, според който договор правата на поръчителя по договора за
поръчителство били изцяло прехвърлени на ищеца. Извежда правен интерес от водене на
делото, тъй като ищецът – нов кредитор има правата на изпълнителният поръчител, който е
встъпил в суброгиралият се кредитор по Договора за потребителски кредит № 2093977 от
20.09.2019 г.
Излага подробни съображения за воденото заповедно производство за процесните
вземания, а именно частно гражданско дело № 38075/2021 г. по описа на СРС, 58. състав.
Съгласно договора за цесия, цесионера, в случай ищец имал задължението да
уведоми длъжника за извършената цесия. Посочва, че уведомителното писмо за
5
извършената цесия до длъжника не е достигнала, поради което моли съда да приеме, че с
връчване на ИМ длъжникът е уведомен за извършената цесия. В обстоятелствената част има
изрично направено волеизявлението за уведомяване на ответника за извършената цесия.
Претендира разноски в настоящото и заповедното производство. Моли съдебните
книжа да се връчват чрез Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ). Ищецът
заявява делото да се гледа в негово отсъствие, както и постановяване на неприсъствено
решение, както и решение по признаване на иска. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ответника.
Прави искане ответникът да бъде задължен да посочи банкова сметка, в случай че
ищецът бъде осъден да заплати разноските.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът изцяло оспорва изцяло претенцията па основание
и размер на всички суми. Оспорва наличието на облигационни отношение между ответника
и „К“ ЕАД, заемът не усвоен. Оспорват поръчителят да е изпълнител задължението към
първоначалния кредитор „К“ ЕАД. Прави възражение за нищожност на договора за
поръчителство, на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД (противоречие с добрите нрави, тъй като
възнаграждението за поръчителство надхвърля стойността на договора) и чл.26, ал.2, пред. 4
ЗЗД като приведен договор, прикриващ уговорка за заплащането на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита, което е забранено от чл.10а, ал.2
ЗПК. При условията на евентуалност твърди, че тази уговорка е нищожна, поради
заобикаляне на закона, а именно на чл.10а, ал.2 ЗПК. Излага доводи, че с уговарянето на
това възнаграждение за поръчителство е елемент от ГПР, което не е включен при сключване
на договора, а трябва и по този начин не се спазва чл.19, ал.4 ГПК. И на последно място
считат, че и „К“ ЕАД и „фирма“ ЕООД са свързани лица, тъй като първото лице е
собственик на капитала на второто.
Моли съда да задължи ищеца да предостави оригинал или официално заверен препис
от ДПК № 2093977/20.09.2019 г.; Договор за поръчителство от 20.09.2020 г. между „фирма“
ЕООД и Н. Д. М.; както и документите, установяващи цесията. Оспорват съществуването на
всички тези документи.
Моли съда да отхвърли така предявеният иск. Претендира разноски.
чл.146, ал.1, т.2 ГПК – Правна квалификация на правата,
претендирани от ищеца, на насрещните права и възражения на
ответника:
Обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация:
чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр.чл.143, ал.1 вр. чл.240 ЗЗД за сумата от 1 713.42
лева, произтичащи въз основа на Договор на потребителски кредит (ДПК) №
2093977/20.09.2019 г. между Н. Д. М. и „К“ ЕАД, които задължения са погасени чрез
плащане от поръчителя по ДПК „фирма“ ЕООД, който поръчител прехвърлил правата
си на удовлетворения кредитор на ищеца „фирма“ ЕАД;
чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр.чл.286 ЗЗД за сумата от 1 902.32 лева, дължимо
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 20.09.2019 г. между
„фирма“ ЕООД и Н. Д. М., обезпечаващо Договор на потребителски кредит (ДПК) №
2093977/20.09.2019 г. между Н. Д. М. и „К“ ЕАД;
чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр.чл.143, ал.1 вр. чл.240 ЗЗД за сумата от 253.70
лева, договорна лихва, произтичащи въз основа на Договор на потребителски кредит
(ДПК) № 2093977/20.09.2019 г. между Н. Д. М. и „К“ ЕАД, които задължения са
погасени чрез плащане от поръчителя по ДПК „фирма“ ЕООД, който поръчител
прехвърлил правата си на удовлетворения кредитор на ищеца „фирма“ ЕАД;
чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр.чл.143, ал.1 вр. чл.86 ЗЗД за сумата от 208.15
6
лева, лихва за забава, считано от 17.12.2020 г. до датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК (30.06.2021 г.), произтичащи въз основа на Договор на потребителски
кредит (ДПК) № 2093977/20.09.2019 г. между Н. Д. М. и „К“ ЕАД, които задължения
са погасени чрез плащане от поръчителя по ДПК „фирма“ ЕООД, който поръчител
прехвърлил правата си на удовлетворения кредитор на ищеца „фирма“ ЕАД;
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
Заявлението по чл.410 ГПК (30.06.2021 г.) до окончателното изплащане на вземането;
Възражения на ответника:
1. правоизключващи:
1.
1. Истинността на Договор на потребителски кредит (ДПК) № 2093977/20.09.2019
г. между Н. Д. М. и „К“ ЕАД – чл.193 ГПК;
2. Истинността на договор за предоставяне на поръчителство от 20.09.2019 г.
между „фирма“ ЕООД и Н. Д. М., обезпечаващо Договор на потребителски
кредит (ДПК) № 2093977/20.09.2019 г. - – чл.193 ГПК;
3. Нищожност на договора за поръчителство на следните основания, предявени
евентуално:
уговорката за възнаграждение за поръчителство заобикаля чл.10а, ал.2 ЗПК – чл.21,
ал.1 ЗПК;
уговорката за възнаграждение за поръчителство заобикаля чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като
води до увеличаване на ГПР– чл.21, ал.1 ЗПК. Същото противоречи на чл.19, ал.4
ЗПК - и чл.26, ал.1, пред.2 ЗЗД;
заобикаляне на закона, тъй като поръчителят обезпечава вземане на кредитор, което е
свързано лице с поръчителя– чл.26, ал.1, пр. 2 ЗЗД;
противоречие с добрите нрави, тъй като възнаграждението за поръчителство
надхвърля стойността на границата по договора за заем – чл.26, ал.1, пр. 3 ЗЗД;
2. Правопогасяващи:
4. Поръчителят „фирма“ ЕООД не е платил задълженията на ответника Н. Д. М.
към първоначалния кредитор „К“ ЕАД, поради което не е налице основанието на
чл.143 ЗЗД.
чл.146, ал.1, т.3 ГПК - Кои права и кои обстоятелства се признават:
Не се признават никакви права и обстоятелства
чл.146, ал.1, т.4 ГПК - Отделя като безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелства:
Няма такива
чл.146, ал.1, т.5 ГПК - Как се разпределя доказателствената тежест:
За да бъдат уважени исковете, при условията на пълно и главно доказване ищецът
следва да установи следните обстоятелства:
1. Наличие на Договор на потребителски кредит (ДПК) № 2093977/20.09.2019 г. между
Н. Д. М. и „К“ ЕАД;
2. Параметрите договора: главница в размер на 1800 лева, ГЛП – 20.00 %, ГПР – 21.94 %,
срок на кредита – 18 месеца.
3. Заемната сума по договора е усвоена от ответника;
4. Сключен договор за поръчителство между от 20.09.2019 г. между „фирма“ ЕООД и Н.
7
Д. М., обезпечаващо Договор на потребителски кредит (ДПК) № 2093977/20.09.2019 г.;
5. Плащане на задълженията на Н. Д. М. по ДПК № 2093977/20.09.2019 г. от страна на
поръчителя „фирма“ ЕООД;
6. Размера на платените задължения по т.5;
7. Валиден договор за цесия между „фирма“ ЕООД и „фирма“ ЕАД, като предмет на този
договор е именно ДПК № 2093977/20.09.2019 г.;
8. Ответникът е уведомен за извършената цесия.
9. Уговорените клаузи в договора за потребителски кредит – размера на ГЛП, ГПР,
лихвата за забава, такси,, както и уговорената клауза за възнаграждение за поръчител в
договора за поръчителство, са индивидуално уговорени и е връчен погасителен план
на длъжника.
10. Действителността на ДПК и за Договора за поръчителство с оглед разпоредбите на
чл.143-147а ЗЗПотр. и чл. 20 - 24 ЗПК.
За да бъде отхвърлен иска, ответникът следва да установи при условията на насрещно
и пълно доказване следните обстоятелства:
1. Плащане по кредита;
2. Договорът за потребителски кредит не е подписан от ответника (чл.193, ал.1, изр.1
ГПК);
3. Договорът за поръчителство не е подписан от ответника (чл.193, ал.1, изр.1 ГПК);
4. При включването на възнаграждението за поръчителство като разход по кредита, ГПР
се получава да е пет пъти по-висок от размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановлението на МС на РБ;
ОБЯВЯВА на страните, че съдът служебно ще се произнесе по
нищожността на на договорите – Договор за потребителски кредит и Договор
за поръчителство, съгласно задължителните указания, дадени в ТР №
1/17.03.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС.
ДОПУСКА като писмени доказателствени средства, представените от
ищеца документи:
1. Договор за потребителски кредит № 2093977 от 20.09.2019 г., ведно с
общи условия и погасителен план;
2. Договор за предоставяне на поръчителство от 20.09.2019 г.;
3. Договор за поръчителство от 20.09.2019 г.
4. Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата
01.03.2016 г.;
5. Договор за цесия от 17.12.2020 г,;
6. Извлечение от Приложение N9 1 от 17.12.2020 г. към договора за цесия,
от което се удостоверява, че вземането на „фирма" ЕООД спрямо
ответника е предмет на договора за цесия;
7. Потвърждение за извършена цесия - 2 бр.;
8. Пълномощно за уведомяване - 2 бр.;
9. Уведомително писмо за извършена цесия;
УКАЗВА на ищеца „фирма“ ЕАД да заяви най-късно в първото по
делото съдебно заседание, дали ще се ползва от представения Договор за
8
потребителски кредит № 2093977/20.09.2019 г. ведно с Общи условия и
Погасителен план; Договор за предоставяне на поръчителство от 20.09.2019
г.; Договор за поръчителство от 20.09.2019 г., на основание чл.193, ал.2 ГПК,
КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в срок, съдът ще приеме, че
ищецът не желае да ползва оспорените документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника да се изадължи
ищеца да представи в оригинал документи от точка 5 до точка 8 от
допуснатите писмени доказателствени средства.
ОТЛАГА произнасянето по задължаване на ищеца да представи в
оригинал Договор за потребителски кредит № 2093977/20.09.2019 г. ведно с
Общи условия и Погасителен план; Договор за предоставяне на
поръчителство от 20.09.2019 г.; Договор за поръчителство от 20.09.2019 г.,
както и допускането на съдебно-счетоводна експертиза,
ПРИЛАГА ч. гр. д. № 38075/2021 г. към настоящото производство.
УКАЗВА на страните, че могат да изложат становището си във връзка с
дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия в откритото съдебно заседание и ако не направят
доказателствени искания във връзка с дадените им указания, губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл.147 ГПК –
ако твърдят нови обстоятелства, да посочат и представят нови доказателства,
но само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно, или
ако твърдят нововъзникнали обстоятелства от значение за делото – да
посочат и представят доказателства за тях.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната,
която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на
който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
9
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с
оглед принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото
дело в Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да
представят изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на
книжа по електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и
самото писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 31.01.2024 г. от 13.40 часа,
за която дата и час да се призоват страните като им се връчи ПРЕПИС от
10
настоящото определение както следва:
„фирма“ ЕАД чрез Система за сигурно електронно връчване:
Н. Д. М. чрез процесуален представител адв. Р. Е. П., със съдебен адрес:
гр. София, ул. „Д Г“ № 20, Адвокатска кантора – П.;
ПРЕПИС от отговора на исковата молба да се изпрати на ищеца
„фирма“ ЕАД чрез Система за сигурно електронно връчване;
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на
книжа и след провеждане на процедура по призоваване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11