Решение по дело №33/2021 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 260085
Дата: 11 март 2021 г. (в сила от 11 март 2021 г.)
Съдия: Йонко Георгиев
Дело: 20215600500033
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 януари 2021 г.

Съдържание на акта

 

РЕШЕНИЕ

 

  260085                           11.03.2021 г.                          гр. Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО......................................................................... ………….

на  седемнадесети февруари …………………две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в състав :

                                                             Председател: ТОШКА ИВАНОВА              

                                                                    Членове: АННА ПЕТКОВА          

                                                                                    ЙОНКО ГЕОРГИЕВ

Секретар Румяна Гигелова

като разгледа докладваното от чл. съдията Йонко Георгиев................................ …….

В.гр. дело № 33............... по описа за 2021 год...................................................................

За да се произнесе взе предвид:   

               

                 Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

                 Обжалва се  И.Н.П. от ****  чрез  адвокат Мартин Камбуров решение №260113/06.10.2020г. на Районен съд Хасково по г.д. №394/2019г., с което се отхвърля предявения от И.Н.П., ЕГН **********,***, против „МАКС КОЛЕКТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София, бул.“Христо Ботев“ № 17, ет.1, офис 208,  иск с правно основание чл.439 от ГПК за признаване за установено по отношение на „МАКС КОЛЕКТ“ ООД, че И.Н.П. не дължи изпълнение по изп. дело № 20189290402268 на ЧСИ Николета Кавакова, рег. № 929, с район на действие Окръжен съд-Хасково, относно вземането, посочено в издадени по Ч.гр.д. № 40/2017г. на Районен съд-Хасково Заповед за изпълнение № 16/10.01.2015г. и Изпълнителен лист от 28.03.2017г. за суми в размер на 26.32 лева за главница, 89.90 лева – неустойка за невърнато устройство за достъп до интернет и 6.58 лева – лихва за забава за периода от 17.02.2014г. до 04.01.2017г.

                  Във въззивната жалба на адвокат М.К. се правят оплаквания за незаконосъобразност, за необоснованост и неправилност на обжалваното решение.Изводите съдът е извел чисто формално от доказателствата,като е приел че в случая не  изтекла давност по отношение на вземането.Според жалбоподателя давността, която следва да бъде приложена от съда е тригодишната такава,която от данните по делото е изтекла Иска се отмяна на решението и уважаване на иска

                   В срок  по чл.263 ал.1 от ГПК  е постъпил писмен отговор на подадената въззивна жалба,в който се оспорва същата .                     

                          Хасковският окръжен съд след преценка на събраните по делото доказателства и изводи на първоинстанционния съд приема за установено от фактическа страна.

 

                  Постановеното от Районен съд Хасково и обжалвано пред настоящата инстанция решение  е допустимо и валидно. С това решение съдът е отхвърлил предявения от И.Н.П. против „МАКС КОЛЕКТ“ ООД,   иск с правно основание чл.439 от ГПК за признаване за установено по отношение на „МАКС КОЛЕКТ“ ООД, че  не дължи изпълнение по изп. дело № 20189290402268 на ЧСИ Николета Кавакова, за вземане по Заповед за изпълнение № 16/10.01.2015г. и Изпълнителен лист от 28.03.2017г. за суми в размер на 26.32 лева за главница, 89.90 лева – неустойка за невърнато устройство за достъп до интернет и 6.58 лева – лихва за забава за периода от 17.02.2014г. до 04.01.2017г. . Това вземане е  дължимо по договор № ВС050007111012012 от 11.10.2012г., сключен между „Макс Телеком“ ООД и длъжника, и издадената във връзка със същия фактура № **********/01.02.2014г., които вземания са прехвърлени по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 25.05.2015г. в полза на „Макс Колект“ ООД,

 

                         Ищецът в първоинстанционното производство е  обосновал правния си интерес от иска по чл.439 от ГПК от настъпила погасителна давност за вземанията, обективирани в изпълнителен лист, издаден по Ч.гр.д. № 40/2017г. по описа на Районен съд-Хасково. 

 

                        Безспорно установени факти по делото са договор № ВС050007111012012 от 11.10.2012г., сключен между „Макс Телеком“ ООД и длъжника, и издадената във връзка със същия фактура № **********/01.02.2014г., относно спорните  вземания,които  са прехвърлени по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 25.05.2015г. в полза на „Макс Колект“ ООД. За вземанията по инициатива на „Макс Колект“ООД е образувано чгд.№40/2017г. по описа на РС Хасково и е издадена по чл.410 от ГПК Заповед за изпълнение № 16/10.01.2015г. и Изпълнителен лист от 28.03.2017г. Изп. дело № 20189290402268 на ЧСИ Николета Кавакова, рег. № 929, с район на действие Окръжен съд-Хасково е образувано на 28.11.2018г.

 

                  Спорните моменти повдигнати в исковото производство и поддържани от жалоподателя във въззивното производство се свеждат до прилагането на три или пет годишна давност с оглед правната характеристика на заповедта за изпълнение и свързаните с влизането и в сила правни последици. Според жалбоподателя заповедта по чл.410 от ГПК не се полза със сила на пресъдено нещо,поради което пет годишния давностен срок е неприложим. Съдът постановил обжалваното решение е на противно мнение, а именно че със стабилизирането на заповедта за изпълнение, което е станало на 27.03.2017г.,към който момент не е изтекъл пет годишния давностен срок считано от сключването договора от 11.10.2012г. и е започнал нов давностен срок, който е петгодишен, който срок е прекъснат с молбата за образуване на изпълнителното дело от 28.11.2018г. с искане за изпълнително действие запор, а после и с изпращане на запорните съобщения от 29.11.2018г. /до банката/ и от 07.12.2018г. /до работодателя/ и който срок не е изтекъл и към датата на исковата молба.Изводът на първоинстанционният съд е правилен и законосъобразен.В случая срокът на погасителна давност е пет години и от установените по горе факти категорично същият не е изтекъл.

 

                               Изложеното не налага ревизиране на атакуваното решение, а подробното мотивиране на решението и достигането до крайния извод,който извод съвпада и с извода на въззивната инстанция не налага излагане отново на мотиви,поради което съдът препраща изцяло на основание чл.272 от ГПК към мотивите на първоинстанционния съд,което води до оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на първоинстанционното решение.   

                             С оглед изхода на спора въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна разноски за въззивна инстанция в размер на 300лв. адвокатско възнаграждение.                     

                      

                        Водим от горното,съдът.

 

                                                             Р  Е  Ш  И:

 

                     Потвърждава решение №260113/06.10.2020г. на Районен съд Хасково по г.д. №394/2019година

                     Осъжда И.Н.П., ЕГН **********,***, да заплати на „МАКС КОЛЕКТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София, бул.“Христо Ботев“ № 17, ет.1, офис 208, направените по делото разноски в размер на 300 лева.

 

                  Решението не подлежи на обжалване.

 

Председател:                                                     Членове:1/

                                                                                        

                                                                                            2/