№ 1623
гр. София, 04.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20231110214121 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 22-007492 от 21.07.2021 г., издадено от
Директора на Дирекция ИТ София, с което на основание чл.416, ал.5, вр. чл. 414, ал. 3 от
Кодекса на труда (КТ), за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, на "В. И С." ЕООД, е наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 3000 лева.
В жалбата се изтъква, че същата е подадена в срок, същата е бланкетна. Следва да се приеме,
че се моли да се отмени обжалваното НП.
В съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно призовано, явява се процесуален
представител-адв.СТ./ с пълномощно по делото/. Сочи, че в хода на проверка е било
установено, че лицето има сключен трудов договор и същият е регистриран в НАП в срок.
Претендира присъждане на разноски п оделото.
Въззиваемата страна е редовно уведомена и изпраща процесуален представител в съдебно
заседание -юрк. Т.. Не оспорва, че към момента на извършване на проверка е имало сключен
трудов договор, но не е било връчено уведомление на работника заварен да полага труд. В
пледоарията си по същество изтъква, че от събраните доказателствени материали в хода на
делото се е установило безспорно, че дружеството жалбоподател е осъществило
нарушението за което е санкционирано. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено следното:
При извършена проверка на дружеството "В. И С." ЕООД за спазване на трудовото
1
законодателство, осъществена на 01.06.2021г. около 11.00 часа, осъществена от служители
от "Инспекция по труда" София, било установено, че работодателят в лицето на
жалбоподателя, е допуснал работник да полага труд без да има регистриран трудов договор
и връчен копие от уведомление по чл.62, ал.3 КТ. Жалбоподателя на дата 04.06.2021г. е
представил трудов договор сключен с работника В. от дата 31.05.2021г. От справка НАП за
приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ се установява, че такава е извършена
на 01.06.2021г. в 18.17 часа.
Във връзка с горното свидетелят С. на 23.06.2021г. съставила АУАН за извършено
административно нарушение от "В. И С." ЕООД на чл. 63, ал.2 от КТ. АУАН се съставил в
присъствието на упълномощен представител на дружеството.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 22-007492 от 21.07.2021 г.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по акта и
наказателното постановление съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитания в
съдебното заседание свидетел С., както и въз основа на събраните по делото писмени
доказателства – приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на
разпитания свидетел С., тъй като същите се подкрепят от приложените по делото писмени
документи, не съдържат противоречия и са логични и ясни.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и
издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения - НП е
издадено от компетентен административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН
и НП, които съдържат всички необходими реквизити. Разглеждането на делото по същество
съдът следва да осъществи цялостна преценка на обосноваността и законосъобразността на
акта и наказателното постановление, истинността на обективираните в тях констатации и
направените в тази връзка фактически и правни изводи.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда, работодателят няма право да
допуска до работа работник или служител, преди да му предостави документите по ал. 1.
Алинея първа на чл. 63 гласи, че работодателят е длъжен да предостави на работника или
служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор,
подписан от двете страни, и копие от вписването на началото на трудовото правоотношение
по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за
приходите. Съдът приема, че са налице доказателства за нарушението на разпоредбата на
чл. 63, ал. 2 от КТ. Фактическият състав на нарушението по чл. 63, ал. 2 КТ предполага
именно сключен трудов договор преди постъпване на работа и се осъществява чрез
допускане до работа на лице, с което има сключен трудов договор, но без да му е
предоставено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от ТД на НАП.
По делото не се спори, че е сключен трудов договор със завареното по време на проверка
лице, както и факта, че същият е извършвал дейност като продавач-консултант.Но видно от
2
приложени по делото писмени доказателства- справка НАП за приети и отхвърлени
уведомления по чл.62, ал.5 от КТ се установява, че такава е извършена на 01.06.2021г. в
18.17 часа. Т.е. работодателя е предприел предписаните му от закона действия, но след
извършване на проверката в която е било установено нарушението. Проверката е извършена
в 11.00 часа на 01.06.2021г.
Административното нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ съобразно действащата правна уредба
към датата на извършването му, е изключено от преценката за маловажност по изрична
разпоредба на закона - алинея 2 на чл. 415в от КТ. В чл. 415в, ал. 2 КТ е предвидено
изрично, че не са маловажни нарушенията в изрично предвидени хипотези, в това число и
по чл. 63, ал. 2 от същия кодекс. Поради това предвидената санкция по чл. 415в, ал. 1 КТ и
съответно преценката за маловажност е неприложима към конкретното административно
нарушение, предмет на съдебен контрол по настоящото дело.
По отношение размера на наложената имуществена санкция съдът намира, че тя е опредЕ.
правилно, като не е налице "очевидно несъответствие" между наказанието и обществената
опасност на осъщественото административно нарушение. С оглед изложеното се приема, че
нарушението е безспорно установено от обективна страна и възраженията на жалбоподателя
в тази насока са изцяло неоснователни. Следва да се има предвид, че в описанието на
деянието е посочено, че лицето изпълнява задълженията на продавач-консултант, като не е
установено друго лице, представляващо работодателя да е било в обекта.
По отношение на разноските съдът намира следното: разноски се дължат в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д ЗАНН. Те трябва да се
присъдят с оглед изхода на делото. В съдебно заседание е поискано присъждане на разноски
в полза на Инспекцията по труда. Съобразно чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е
от Наредбата за заплащане на правната помощ, в полза на ИА "Главна инспекция по труда"
трябва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 90 лева.
Предвид изложеното, съдът счита, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 22-007492 от 21.07.2021 г., издадено
от Директора на Дирекция ИТ София, с което на основание чл.416, ал.5, вр. чл. 414, ал. 3 от
Кодекса на труда (КТ), за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, на "В. И С." ЕООД, е наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 3000 лева.
ОСЪЖДА "В. И С." ЕООД,, да заплати на Д „ИТ“ София сумата от 90 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София –
град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4