№ 111
гр. Русе, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Доротея Мл. Димова-Северинова
при участието на секретаря С. Е.
като разгледа докладваното от Доротея Мл. Димова-Северинова
Административно наказателно дело № 20254520200067 по описа за 2025
година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Й. Р. Ю. против Наказателно постановление № 38-0009565
от 26.11.2024 г., издадено от Началник на областен отдел „Автомобилна администрация“,
град Русе, с което на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2-ро от ЗДвП му е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 3000 лева за осъществено нарушение на чл.
139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, във вр. с чл. 6 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства на Министъра на регионалното
развитие и благоустройството.
В жалбата се излагат подробни съображения касателно незаконосъобразността и
неправилността на обжалваното наказателно постановление, доколкото последният е
издаден в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални
нарушения. В тази насока се моли последният да се отмени или в условията на евентуалност
наложеното му наказание да се намали до предвидения от закона минимум. Претендира
направените разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, представлява се
от адв. К. М. от АК - Бургас, който поддържа жалбата и моли за нейното уважаване по
подробно изложените в същата съображения.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява, не се
представлява.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е
ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок
1
по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН – наказателното постановление е получено от жалбоподателя лично
на 20.12.2024 г., а жалбата е подадена на 03.01.2025 г., касае подлежащо на съдебен контрол
наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да
бъде разгледана по същество относно нейната основателност.
По същество:
Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи,
прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалвания
електронен фиш съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
На 30.10.2024 г. свидетелят Д. Д., заедно с М. Н. – служители на ОО "Автомобилна
администрация" - Русе /ОО „АА“ - Русе/, изпълнявали служебните си задължения на
първокласен път I-2, гр. Русе, КПП „Русофили“.
В изпълнение на посоченото служителите на ОО „АА“ - Русе спрели за проверка
МПС - товарен автомобил (влекач), марка и модел Волво ФХ, с регистрационен номер
А7897НХ, категория N3, с две оси, с прикачено към него полуремарке марка и модел
ВИЛТОН НВ3, с регистрационен номер А2832ЕМ, категория О4, с три оси. При
извършената проверка била установена самоличността на водача – Й. Р. Ю., както и че
същият осъществява обществен превоз на товар – сол, по маршрут гр. Бургас - гр. Русе. При
запознаване с представената от жалбоподателя Ю. кантарна бележка с № 8631/29.10.2024 г.,
служителите на ОО „АА“ - Русе констатирали, че теглото на процесната композиция,
състояща се от МПС, с две оси, и ППС - полуремарке, с три оси, надвишава с 9460 кг
допустимата максимална маса за съответния вид съчленени ППС-та, която съгласно чл. 6, ал.
1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства на Министъра на регионалното развитие и благоустройството е 40 000 кг.
Жалбоподателят Ю. не представил валидно разрешение на Агенция "Пътна
инфраструктура" (разрешително или квитанция за платена пътна такса) за осъществяване на
превоз на ППС с маса, надвишаваща предвидените норми, установени с горепосочената
наредба.
Съобразявайки гореизложеното, свидетелят Д. Д. приел, че с поведението си
жалбоподателят Й. Р. Ю. е осъществил нарушение на разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр.
2-ро от ЗДвП, във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства на Министъра на регионалното
развитие и благоустройството, като в тази насока съставил Акт за установяване на
административно нарушение № 04349/30.10.2024 г. Последният бил връчен на
жалбоподателя, който го подписал без възражения, като такива не били депозирани и в
срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН, Началникът на ОО „Автомобилна
администрация“ - Русе, в качеството му на административнонаказващ орган /АНО/, издал
оспореното наказателното постановление, като в същото били възприети фактическо
описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а,
като за осъществено нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2-ро от ЗДвП, във вр. с чл. 6, ал. 1,
т. 3, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства на Министъра на регионалното развитие и благоустройството на
основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2-ро от ЗДвП на жалбоподателя било наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 3000 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена, въз
основа на събраните в хода на производството писмени доказателства и доказателствени
2
средства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, а именно Акт за
установяване на административно нарушение № 04349/30.10.2024 г., Наказателно
постановление № 38-0009565/26.11.2024 г., Заповед № РД-01-67/29.02.2024 г. на
Изпълнителния директор на ИА „АА“, Заповед № РД-01-68/29.02.2024 г. на Изпълнителния
директор на ИА „АА“, Кантарна бележка № 8631/29.10.2024 г., Пътен лист серия А №
0039627/29.10.2024 г., Товарителница № 0549342/29.10.2024 г., Справка за нарушител,
Заповед № РД-08-107/29.02.2024 г. на Министъра на транспорта и съобщенията, Трудов
договор № 50/12.11.2021 г., Допълнително споразумение № 1/01.04.2022 г., Допълнително
споразумение № 2/01.01.2023 г., Допълнително споразумение № 3/01.01.2024 г. и събраните
гласни доказателства, приобщени чрез разпит на свидетеля Д. Н. Д. – актосъставител.
Изброените доказателствени източници са логични, непротиворечиви, взаимно
допълващи се и следва да бъдат кредитирани в цялост, тъй като не разкриват противоречия
и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
Въззивният съд изцяло дава вяра на приобщеното по делото писмено доказателство и
доказателствено средство – кантарна бележка. По своята доказателствена същност
кантарната бележка, въз основа на която актосъставителят, а впоследствие и
административнонаказващият орган, са приели, че процесното пътно превозно средство е
надхвърлило допустимата маса от 40 000 кг, представлява частен свидетелстващ документ,
изхождащ от трето лице. Същата се е намирала в жалбоподателя, в качеството му на водач
на ППС, с което е извършен процесния превоз, и удостоверява неизгодни за него
обстоятелства, а именно, че е приел товара на датата, във вида и количеството, посочени в
нея. Последният не е оспорил верността и не е поискал претегляне на пътното превозно
средство от служителите на ОО „Автомобилна админстрация“, което се установява, както от
показанията на свидетеля Д. Д., така и от приложения по делото АУАН, видно от който
жалбоподателят не е вписал възражения или обяснения. При това положение не е имало
обективна пречка удостоверените с кантарната бележка факти и обстоятелства да бъдат
зачетени както от актосъставителя, така и от административнонаказващия орган.
От горепосочената доказателствената съвкупност по категоричен начин се
установяват както времето, мястото и механизма на осъществяване на нарушението, така и
авторството му.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 314 от НПК в
това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното
наказателно постановление, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и
материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Актът за установяване на административни нарушения е съставен от компетентен
актосъставител по смисъла на чл. 92, ал. 1 от ЗАвПр и на чл. 189, ал. 1, във вр. с чл. 166, ал.
2, т. 1 от ЗДвП – служител на ОО „Автомобилна администрация“ - Русе, а наказателното
постановление е издадено от компетентен АНО – Началник на ОО „Автомобилна
администрация“ - Русе, упълномощен със Заповед № РД-08-107/29.02.2024 г. на Министъра
на транспорта и съобщенията, издадена на основание чл. 92, ал. 2 от ЗАвПр и чл. 189, ал. 12
от ЗДвП (в този смисъл Решение № 2220/16.07.2024 г. по к. а. н. д. № 473/2024 г., по описа на
Административен съд Русе). В този смисъл съдът не споделя съображенията на
процесуалния представител на жалбоподателя, относно правилността на едното от двете
становища, довели до противоречива съдебна практика, по повод на която е образувано и
все още висящо ТР № 5/2023 г. по описа на ВАС за приемане на съвместно тълкувателно
постановление от ОС на съдиите от НК на ВКС и първа и втора колегия на ВАС.
Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването
и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно
3
разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН касателно нарушението.
В наказателното постановление нарушението е описано пълно и ясно, като са
посочени всички елементи от обективната страна на състава, както и допълнителните
относими към тях обстоятелства. По този начин, е осигурена възможност на нарушителя да
разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана
административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно
защитата си.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението,
респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателно
постановление е постановено в шест месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни
срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно законосъобразното
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална
страна.
По изложените съображения съдът намира, че при издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да имат за своя
последица отмяна на последното.
Във връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно
постановление, съдът намира следното:
Настоящият състав намира, че жалбоподателят Й. Ю. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на нарушението на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, във вр. с чл.
6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или
тежки пътни превозни средства на Министъра на регионалното развитие и
благоустройството, за което е ангажирана и административнонаказателната му отговорност.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2-ро от ЗДвП движещите се по пътя
пътни превозни средства трябва да бъдат с маса, която не надвишава нормите, установени от
Министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Съгласно § 6, т. 53 от ДР на ЗДвП „съчленено превозно средство“ е комбинация от
превозни средства, състояща се от моторно превозно средство и свързано с него
полуремарке.
Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 3, б „а“ от Наредбата - допустимата максимална маса за
движение по пътищата, отворени за обществено ползване, за съчленено ППС – моторно
превозно средство с две оси с полуремарке с три и повече оси, е 40 тона (40 t).
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Наредбата тежко ППС може да се придвижва
с разрешително, издадено от администрацията, управляващ пътя.
По делото по безспорен начин се установи, че на посочената в наказателното
постановление дата – 30.10.2024 г., и място – гр. Русе, в района на ПП I-2, КПП „Русофили“,
жалбоподателят е управлявал съчленено превозно средство по смисъла на § 6, т. 53 от ДР на
ЗДвП, а именно МПС - товарен автомобил (влекач), марка и модел Волво ФХ, с
регистрационен номер А7897НХ, категория N3, с две оси, с прикачено към него
полуремарке марка и модел ВИЛТОН НВ3, с регистрационен номер А2832ЕМ, категория
О4, с три оси. Видно от приобщената по делото кантарна бележка горепосочената
композиция е била с обща маса от 49460 кг, тоест налице е надвишаване на въведената в чл.
6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредбата допустима максимална маса с 9460 кг. Към момента на
нарушението жалбоподателят не е разполагал с разрешително по чл. 8, ал. 1 от Наредбата.
По този начин жалбоподателят Ю. е осъществил от обективна страна нарушението, във
връзка с което е ангажирана и административнонаказателната му отговорност.
Възражението на процесуалния представител на жалбоподателя за липса на доказателства,
че теглото на състава не било установено, поради неизползването на техническо средство
4
съдът не споделя. Съгласно чл. 166, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, при изпълнение на функциите си по
този закон определените от министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията служби имат право да ползват технически средства за измерване на размерите,
масата или натоварването на оси, а не задължение.
От субективна страна нарушението е извършено умишлено, при форма на вината
пряк умисъл, тъй като в съзнанието на нарушителя са намерили отражение всички
обективни елементи от състава на това нарушение. Същият е съзнавал на база на носените
от него документи (кантарна бележка и товарителница), че съчлененото превозно средство,
което управлява, надвишаваш определената от законодателя допустима маса, тоест, че
същото е тежко, и че не разполага с издадено разрешение за това.
Съдът намира, че АНО правилно е издирил съответстващата на това нарушение
санкционна разпоредба на чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2-ро от ЗДвП, предвиждаща
административно наказание "Глоба" в размер от 500 до 3000 лева за водач, който, без да
спазва установения за това ред, управлява пътно транспортно средство с маса, която
надвишава нормите, определени от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството.
Настоящият състав намира, че административнонаказващият орган е
индивидуализирал наказанието съобразно разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, като е
наложил наказание в максимален размер, отчитайки тежестта на нарушението и липсата на
смекчаващи вината обстоятелства. В процесния случай претоварването е с 9460 кг, което
представлява над 20 % (23,65%) надвишаване на максимално допустимата маса и попада в т.
3, нарушение „надхвърлена максимално допустима маса за превозни средства от категория
N3“ на раздел 4 „Групи нарушения на Директива 96/53/ЕО на Съвета (1) (Правила за масата
и размерите)“ от Приложение № 1 „Категоризация на тежките нарушения“ от Регламент
(ЕС) 2016/403 на Комисията от 18 март 2016 година за допълнение на Регламент (ЕО) №
1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на класификацията на
тежките нарушения на правилата на Съюза, които могат да доведат до загуба на добрата
репутация на автомобилния превозвач, и за изменение на приложение III към Директива
2006/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, допълнен с Регламент за изпълнение
(ЕС) 2022/694 на Комисията за приложението на Директива 96/53/ЕО на Съвета от 25 юли
1996 г. относно максимално допустимите размери в националния и международен трафик на
някои пътни превозни средства, които се движат на територията на Общността, както и
максимално допустимите маси в международния трафик (ОВ L 235, 17.9.1996 г., стр. 59),
изменена с Директива (ЕС) 2015/719 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април
2015 г., приложими на основание § 3 от Заключителните разпоредби на Наредба № 11 от
03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства на
Министъра на регионалното развитие и благоустройството. За пълнота на изложението
съобразно разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН следва да се посочи, че при
индивидуализацията на наказанието съдът съобрази както получаваното от жалбоподателя
трудово възнаграждение, така и факта, че настоящото административно нарушение не е
първо такова по ЗДвП за водача.
Съгласно посочената в предходния абзац т. 3 и с оглед обстоятелството, че
претоварването надхвърля 20% (20 % ≤) настоящото нарушение се квалифицира като
възможно „най-тежкото нарушение“. С оглед изложеното, въззивният съд формира извод за
неоснователност на наведените от процесуалния представител на жалбоподателя доводи за
непропорционалност и несправедливост на размера на наложената глоба, обосновани с
размера на трудовото възнаграждение на жалбоподателя, установен с представените в тази
връзка доказателства. С други думи казано, нормативната уредба не предвижда възможност
за извършване на по-тежко нарушение („надхвърлена максимално допустима маса за
превозни средства от категория N3“) от процесното, поради което и правилно
5
административнонаказващият орган е определил размера на глобата в максимално
предвидения от законодателя такъв.
Не са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН,
доколкото извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно
легалната дефиниция, съдържаща се в чл. 93, т. 9 от НК, приложима на основание чл. 11 от
ЗАНН. Не се установиха изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства,
въз основа на които да бъде направен извод, че извършеното от жалбоподателя нарушение
разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случай на
нарушения от този вид.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че жалбата се явява
неоснователна, поради което обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди
като правилно и законосъобразно.
По разноските:
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
С оглед изхода на делото, следва да се остави без уважение направеното искане от
жалбоподателя за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган не е направил искане за присъждане на разноски
и не е представил доказателства за направени такива.
Водим от гореизложеното и на основание чл. чл. 63, ал. 2, т. 5, във вр. с ал. 9, вр. чл.
58д, т. 1 от ЗАНН, Русенският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 38-0009565 от 26.11.2024 г.,
издадено от Началник на областен отдел „Автомобилна администрация“, град Русе, с което
на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2-ро от ЗДвП на Й. Р. Ю., ЕГН **********, е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 3000 лева за осъществено
нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба №
11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства на
Министъра на регионалното развитие и благоустройството, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Русе в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6