№ 6012
гр. София, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20221110124409 по описа за 2022 година
Производството е образувано по иск, предявен от И. С. Р., ЕГН **********, с адрес в
************, чрез пълномощника му адв. Р. Р., АК – София, със съдебен адрес в
**********, против „М.” АД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление в
***********, представлявано от В.Г.С..
Твърди се в исковата молба, че срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от
30.10.2013 г. по частно гражданско дело № 38263 по описа за 2013 г. на Софийски районен
съд, 124-ти състав, с който И. Р. е осъден да заплати на ответното дружество следните суми:
4 721,31 лв. – незаплатени вноски по предсрочно изискуем кредит по договор за
потребителски кредит от 25.03.2008 г., 692,23 лв. – лихва за забава за периода от 25.02.2010
г. до 23.06.2011 г., 1 079,83 лв. – лихва за периода от 26.06.2011 г. до 12.09.2013 г. и 464,67
лв. – разноски. Въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 11956
по описа за 2013 г. на Частен съдебен изпълнител Н.М., рег. № № и район на действие –
Софийски градски съд. Последно изпълнително действие, извършено по делото е на
06.12.2013 г. По силата на закона изпълнителното производство е прекратено поради
перемпция на 06.12.2015 г. Ищецът излага подробни доводи за изтичането на петгодишния
давностен срок, след който правото на принудително изпълнение на паричното вземане е
погасено.
С тези обстоятелства, ищецът обуславя правния си интерес от предявяването на
отрицателен установителен иск за признаване за установено по отношение на „М.” АД, ЕИК
**********, седалище и адрес на управление в ***********, представлявано от В.Г.С., че не
дължи на ответното дружество сумата от 4 721,31 лв., за която е издаден изпълнителен лист,
издаден в производството по частно гражданско дело № 38263 по описа за 2013 г. на
Софийски районен съд, 124-ти състав.
С исковата молба И. Р. моли за събирането на писмени доказателства.
В съдебно заседание ищецът представя писмено становище, с което заявява, че
поддържа предявения иск и направените доказателствени искания. Не ангажира
1
допълнително доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество депозира писмен отговор, с който
изразява становище за неоснователност на предявения отрицателен установителен иск.
Сочи, на първо място, че прехвърлянето на вземането от „А.Б.“ АД („Ю.Б.“ АД) на
ищцовото дружество е надлежно съобщено на ищеца – длъжник, но в случай, че това не се
приеме, ответникът прилага уведомление към отговора на исковата молба. На второ място,
ответникът оспорва твърденията за изтекла погасителна давност, като твърди, че в хода на
изпълнителното производство са предприемани действия по принудително изпълнение,
прекъсващи давността на следните дати: 28.11.2013 г., 29.11.2013 г., от 27.12.2013 г. до
10.12.2018 г. (постъпвали плащания), 26.07.2016 г., 14.12.2016 г., 04.05.2018 г., 09.10.2019 г.,
27.02.2020 г., 04.03.2020 г., 31.08.2021 г. и 06.12.2021 г. Навежда твърдения, че и при
настъпила по силата на закона перемпция, ако взискателят е поискал извършването на
действия по принудително изпълнение, това прекъсва давността, а съдебният изпълнител е
длъжен да образува ново изпълнително дело. Излагат се доводи и относно приложението на
ППВС № 3 от 18.11.1980 г., преди приемането на ТР № 2 от 26.06.2015 г. Съгласно
задължените указания на ППВС, по време на висящността на изпълнително дело, давността
се счита спряна. Ответникът твърди, че давността е прекъсната и поради доброволно
плащане от страна на ищеца.
С отговора ответникът ангажира писмени доказателства.
В съдебно заседание ответното дружество, чрез пълномощника си, поддържа
направените в отговора възражения и искания. Не сочи нови доказателства.
Въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 23.09.2013 г., издадена по частно
гражданско дело № 38263 по описа за 2013 г. на Софийски районен съд, 124-ри състав,
ищецът е осъден да заплати на ответното дружество следните суми: 4 721,31 лв. –
незаплатени вноски по предсрочно изискуем кредит по договор за потребителски кредит от
25.03.2008 г., 692,23 лв. – лихва за забава за периода от 25.02.2010 г. до 23.06.2011 г.,
1 079,83 лв. – лихва за периода от 26.06.2011 г. до 12.09.2013 г. и 464,67 лв. – разноски. След
влизане в сила на заповедта за изпълнение е издаден изпълнителен лист от 30.10.2013 г.
Въз основана горепосочения изпълнителен лист и молба на ответното дружество от
28.11.2013 г. е образувано изпълнително дело № 11956 по описа за 2013 г. на Частен съдебен
изпълнител Н.М., с рег. № № и район на действие – Софийски градски съд, с взискател „М.“
АД и длъжник И. Р.. В хода на изпълнителното дело са предприети следните действия по
принудително: с разпореждане от 04.03.2020 г. е насрочен опис на движими вещи на
длъжника, на 11.03.202 г. е наложен запор върху авоарите по банкова сметка на длъжника в
„Алианц Банк България“ Ад, а с разпореждане от 06.12.2021 г. е наложен запор върху
моторно превозно средство, собственост на И. Р.. По изпълнителното дело са изпращани
множество запорни съобщения, въз основа на които няма наложен запор поради липса на
средства. Видно от отбелязванията върху изпълнителния лист в периода от 27.12.2013 г. до
09.07.2018 г. са постъпвали доброволно суми, заплатени от длъжника (ищец в настоящето
производство).
При така установеното от фактическа страна съдът намира предявеният отрицателен
установителен иск за допустим, но неоснователен, предвид следните съображения:
Исковата претенция е допустима. За ищеца е налице правен интерес за
установяването на недължимостта на процесното парично вземане. Правната му сфера се
явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен
титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили
след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание,
ищецът има интерес да установи, с оглед упражняване на други свои имуществени или
неимуществени права, вкл. спрямо трети лица, които ищецът би могъл и следва да
конкретизира (в този смисъл Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. №
2
3172/2018 г., IV г. о., ГК; определение № 513 от 24.11.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1660/2016
г., I т. о., ТК; ).
Разгледан по същество, искът е неоснователен.
Давностният срок, с изтичането на който се погасява вземането на ответното
дружество към длъжника е петгодишен, съгласно разпоредбата на чл. 117 ал. 2 от ЗЗД.
Приложението на чл. 117, ал. 2 ЗЗД по отношение на влезлите в сила заповеди за
изпълнение произтича от установителното им действие, предвидено с чл. 424 от ГПК, което
е аналогично на последиците от силата на пресъдено нещо на съдебните решения (в тази
насока решение № 476 от 22.07.2021 г. на САС по в. т. д. № 2250/2020 г.). Този срок започва
да тече от датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение. При липсата на данни за
изтичането срока за възражение срещу заповедта, съдът приема, че заповедта е влязла в сила
в деня на издаването на изпълнителния лист – 30.10.2013 г. От този момент до момента на
подаването на молбата за образуване на изпълнително дело – 28.11.2013 г. е текла давност за
период от двадесет и осем дни. От момента образуването на изпълнителното дело –
28.11.2013 г. до 26.06.2015 г. погасителната давност е спряна на основание чл. 115 ал. 1 б.
„ж“ от ЗЗД и с оглед задължителното тълкуване, дадено с ППВС № 3 от 1980 г., действало
до 26.06.2015 г., когато е обявено за изгубило значение с Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС (в тази насока са задължителните указания, дадени с
Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС). Погасителният давностен
срок е започнал да тече отново на 27.06.2015 г. Същият е прекъснат преди изтичането на пет
години с предприемането на действия по принудително изпълнение – насрочване на опис на
движими вещи от 04.03.2020 г., запор на парични средства по банкова сметка от 11.03.2020
г. и запор на моторно превозно средство от 06.12.2021 г. След извършването на всяко едно
от тези действия давността се прекъсва и започва да тече нов погасителен давностен срок.
Освен това, съдът приема, че давността се прекъсва и от извършваните от И. Р. доброволни
плащания на дълга в периода от 27.12.2013 г. до 09.07.2018 г. Със същите длъжникът
признава вземането на кредитора, поради което е налице хипотезата на чл. 116 б. „а“ от ЗЗД.
Според съда, доброволното погасяване на дълга е пречка и за приложението на разпоредбата
на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК и прекратяването на изпълнителното дело ex lege поради
непредприемането на действия от страна на взискателя. Но дори и да се приеме, че е
настъпило основанието за прекратяването на изпълнителното производство поради
перемпция, настоящият съдебен състав приема, че последващите действия по принудително
изпълнение прекъсват давността, независимо дали съдебният изпълнител е образувал ново
изпълнително делото или ги е извършил по перемирано изпълнително дело.
По гореизложените съображения съдът счита, че петгодишният давностен срок не е
изтекъл, поради което отрицателния установителен иск е неоснователен.
На основание чл. 78 ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответното дружество разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
(триста лева).
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. С. Р., ЕГН **********, с адрес в ************ против
„М.” АД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление в ***********, представлявано
от В.Г.С. иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество
сумата от 4 721,31 лв. – незаплатени вноски по предсрочно изискуем кредит по договор за
потребителски кредит от 25.03.2008 г., за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК от 23.09.2013 г. по частно гражданско дело № 38263 по описа за 2013 г. на Софийски
3
районен съд, 124-ри състав.
ОСЪЖДА И. С. Р., ЕГН **********, с адрес в ************ да заплати на „М.” АД,
ЕИК **********, седалище и адрес на управление в ***********, представлявано от В.Г.С.
сумата от 300 лв. (триста лева) – разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4