Р Е Ш Е Н И Е 

№ 260155                                 01.09.2020 г.                          ГРАД БУРГАС

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                    ХХІ-ви граждански състав

В публичното заседание на седми август през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Моника Яханаджиян

 

при секретаря Жасмина Славова,

като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян гр.д.№10770/2019 г., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е образувано по исковата молба на В.М.Г., ЕГН **********, съдебен адрес ***, против Т.И.П., ЕГН **********, адрес *** и С.И.К., ЕГН ********** ***, с искане да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на самостоятелни обекти с идентификатор № ….. и № ….. по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-9/30.01.2019 г. на ИД на АГКК, адрес гр.Бургас, ул.”………. предназначение – офис и обект 9, предназначение – офис, с площ по документи съответно 13,10 кв.м., заедно с 1,672 % ид.ч. от общите части и 13,35 кв.м., заедно с 1,703 % ид.ч. от общите части, които самостоятелни обекти са разположени в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор …...

В исковата молба се твърди, че ответниците оспорват собствеността на ищеца с твърдението, че притежават по 11,085 % ид.ч. от правото на собственост върху цялата сграда, включително и върху посочените два самостоятелни обекта, като за целта ответникът Т.П. е образувала изп.д.№ …. по описа на ЧСИ Таня Маджарова, като е поискала да бъде въведена във владение на имотите. Твърди, че изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист №2437/01.03.2017 г., издаден по гр.д.№3279/2004 г. по описа на РС-Бургас, страна по което е било „К Метал“ ООД, ЕИК *********, от което дружество ищецът е придобил имотите чрез покупко-продажба през 2018 г. Твърди се още, че праводателят на ищеца се легитимира като собственик на имотите на оригинерно основание – давностно владение, продължило повече от десет години, започнало на 30.05.2003 г., когато е било придобито с предварителен договор за покупко-продажба от „Рудметал“ АД и се присъединява към него.

В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с пълномощник – адв.М.Златарев, поддържат иска, молят за уважаването му, представят писмена защита.

В предоставения срок по чл.131 от ГПК са депозирани самостоятелни писмени отговори от ответниците, които оспорват иска като неоснователен с твърдението, че „Рудметал“ АД не е собственик на процесните помещения, претенциите му в тази връзка са били изцяло отречени по съдебен ред, поради което и „К Метал“ ООД не е могъл да ги придобие от него по давност. Представените в тази връзка н.а. с №39 по н.д.№664/2017 г. и №106 по н.д.№468/2001 г., и двата на нотариуси с район на действие РС-Бургас, се оспорват като неверни. Ангажират се доказателства.

В съдебно заседание ответницата Т.П. се явява лично и с пълномощник – адв.В., който поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на иска. Представя писмена защита, претендира разноски.

В съдебно заседание ответницата С.К. не се явява и се представлява от пълномощника си – И.. Т.., която оспорва иска, моли за отхвърлянето му, ангажира доказателства.

С определение от 15.05.2020 г. по искане на ищеца като трето лице-помагач на ищцовата страна е конституирано „К-Метал“ ООД, ЕИК *********.

В съдебно заседание дружеството-редовно уведомено, не се представлява. Представя становище, вх.№22398/19.06.2020 г., в което се изразява становище за основателност на предявения иск с подробно изложени аргументи за това. Ангажират се доказателства.

Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не се спори по следната фактология на събитията, за която свидетелства и събрания по делото писмен доказателствен материал, обективиран в приетите като доказателства съдебни актове, нотариални актове и Заповеди с №№РД-11-268/18.05.1999 г., №РД-11-1/13.01.2003 г. и Допълнителна заповед №РД-11-45/11.02.2003 г., и трите на Областен Управител на област с административен център – гр.Бургас, а именно, че ответниците Т.П. и С.К. са наследници по закон на И.. Д.. Й.., че с Решение от 17.06.1997 г., постановено по гр.д.№37/1993 г. по описа на РС-Бургас, в сила от 17.09.1997 г., по отношение на Областен управител гр.Бургас е прието за установено, че наследниците на И.. Д.. Й.. са собственици на основание чл.3 от ЗВСВНМРСА на 7,97 % ид.ч. от административна сграда, находяща се на адрес гр.Бургас, ул.”….. а с Решение от 20.11.2001 г., постановено по адм.д.№989/1998 г. по описа на БОС, им е определен размер на полагащото им се по ЗОСОИ обезщетение за одържавен от наследодателят им недвижим имот, а именно по 7,10 % ид.ч. за всяка от тях от собствеността върху описаната по-горе административна сграда, в която през 2018 г. ищецът закупил от „К Метал” ООД, ЕИК ********* два самостоятелни обекта с идентификатор съответно № ….. и № ….., за което свидетелства и приетия като доказателство н.а. за продажба №29, т.I, рег.№356, д.№23/19.01.2018 г. на нотариус с район на действие РС-Бургас, рег.№248 на НК. В това нотариално производство, продавачът „К Метал” ООД, за който страните не спорят, че е правоприемник на „Кльокнер – Метал” ЕООД, се е легитимирал като техен собственик с н.а. за собственост на недвижим имот по давност с №39, т.V, рег.№7560, д.№664/15.11.2017 г. на нотариус с район на действие РС-Бургас, рег.№248 на НК, а в настоящето производство като трето лице – помагач на ищеца твърди, че ги е владял от 30.05.2003 г., когато са му били предадени във владение от продавача по предварителния договор за продажбата им – „Рудметал” АД.

Безспорно в отношенията между страните е и това, че по адм.д.№989/1998 г. по описа на Окръжен съд Бургас има издадена обезпечителна заповед, с която е допусната възбрана върху горепосочената административна сграда и същата е била вписана на 27.07.2000 г. с вх.№4910, а с влязло в законна сила съдебно решение по спорна администрация по реда на чл.32, ал.2 от ЗС, закупените от ищеца два самостоятелни обекта са били поставени в дял на ответницата Т.П., по молба на която има образувано изпълнително дело № ….. по описа на ЧСИ Таня Маджарова за въвеждането й в тяхно владение. С определение №10305/02.12.2019 г., постановено по ч.гр.д.№3091/2019 г. по описа на РС-Бургас, изпълнението по това изп.д. по описа на ЧСИ Таня Маджарова е спряно.

Гореизложеното като фактология се потвърждава и показанията на свидетелите Р.. П.. и Ж.. Т.., които кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което и съдът ги кредитира като достоверни.

При така приетото за установено от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Изложената в исковата молба фактическа обстановка и формулираният въз основа на нея петитум обуславят извод за предявен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване спрямо ответниците на правото на собственост на ищеца по отношение на описаните в исковата молба и уточняващата молба към нея недвижими имоти.

Съгласно нормата на чл.124, ал.1 от ГПК, всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.

При защита на собствеността с иска по чл.124, ал.1 от ГПК в тежест на ищцовата страна е установяване на правен интерес от търсената защита, по отношение на лицето-ответник. Ищецът може да насочи исковата си претенция спрямо всяко физическо или юридическо лице, доколкото твърди в исковата си молба, че последният има поведение или прояви, с които притежаваното от него право на собственост е застрашено или нарушено, както и че именно спрямо лицето ответник следва да се реализира търсената на субективното материално право съдебна защита.

С оглед наведените в исковата твърдения, а така и от представените по делото писмени доказателства се установява по безспорен начин в производството, че за ищеца по настоящето дело е налице правен интерес от предявения установителен иск - налице е оспорване от страна на ответниците Т.П. и С.К. на правата на собственост на ищеца за процесните имоти.

В съответствие с разпределената от съда доказателствена тежест, за да бъде уважена предявената спрямо ответниците Т.П. и С.К. установителна претенция по чл.124 от ГПК, при условията на пълно и главно доказване ищецът следваше да докаже претендираното от него право на собственост на посоченото основание - давностно владение, присъединено по реда на чл.82 от ЗС към владението на праводателя му „К Метал“ ООД, за което се твърди, че е започнало на 30.05.2003 г.

Като оригинерен способ за продобиване на собственост давностното владение предполага осъществяване на фактическа власт върху процесните два имота в определен от закона срок, с намерението да се държат като свои.

Съгласно нормата на чл.82 от ЗС, владелецът може да присъедини към своето владение и владението на праводателя си.

Анализът на цитираната разпоредба сочи, че по своята правна същност присъединяването на владение е прибавяне на периода от време, през който един или няколко предходни владелци са упражнявали фактическа власт върху вещта с намерение за своене, към времето, през което сегашният владелец е владял същата тази вещ, за да може той да допълни недостига между времетраенето на своето владение и целия давностен период и по този начин да придобие правото на собственост върху вещта. За да е възможно присъединяването на владение е необходимо едновременно да са налице няколко предпоставки: да се касае за владение на чужд имот и за предходния и за сегашния владелец, владенията им да са непосредствено едно след друго, да не са прекъснати в продължение на повече от шест месеца от трето лице, както и правоприемство – общо или частно между сегашния и предходния владелец.

По делото са налице писмени данни, обективирани в предварителния договор за покупко-продажба на недвижимите имоти, че третото лице – помагач в настоящето производство - „К Метал“ ООД, е във владение на същите считано от 30.05.2003 г. Доколкото владението е придобито на основание предварителен договор, същото се явява недобросъвестно, поради което и правото на собственост се придобива по давност при условие, че владението е било осъществявано непрекъснато в продължение на десет години.

Изложеното, съпоставено със събрания по делото доказателствен материал в неговата съвкупност, обосновава извод, че предявеният иск е неоснователен за 22,17 % ид.ч. за всеки от процесните недвижими имоти. До този размер правата на собственост на „Рудметал” АД във всеки от процесните два обекта са били отречени в полза на ответниците Т.П. и С.К. в производството по спорна съдебна администрация по реда на чл.32, ал.2 от ЗС, по което праводателят на ищеца не е бил страна, няма данни да е оспорил законосъобразността на реституционното производство, поради което и съдът е обвързан от признатата легитимация на ответниците като съсобственици в сградата с посочената квота. Признатото по реституция право на собственост на ответниците върху ид.ч. от постройката се разпростира и върху всеки от обектите в нея и е защитено чрез вписаната на 27.07.2000 г. възбрана.

Ето защо, към датата на сключване на предварителния договор за продажба на процесните два обекта на 30.05.2003 г., правата на ответниците в процесните имоти в установения общ размер от 22,17 % ид.ч. за всеки от тях са били известни на купувача по предварителния договор за продажба. По делото не се събраха каквито и да е доказателства, липсват и твърдения в тази насока, ответниците като собственици на 22,17 % ид.ч. от процесните два обекта да са знаели, че „К Метал“ ООД, отрича техните права и е започнало да владее имотите с намерение да придобие по давност и притежаваната от тях ид.ч. от същите. Съответно по делото няма данни третото лице помагач да е отнело владението на ответниците и да е обективирало пред тях намерението си за своене, което навежда на извод за скриване на действителното му намерение за своене на вещта. Правната теория и съдебната практика са последователни, че в определения от закона срок, владението трябва да е постоянно, непрекъснато, явно, спокойно и несъмнено, а то е явно, когато фактическата власт се упражнява от владелеца, така щото всеки заинтересован може да научи за нея. Последният следва да знае, че му е отнето владението, респективно, че се упражнява фактическа власт върху имота му с намерение за своене, съответно, че му се отричат правата на действителен собственик, за да може да се защити. В противен случай, ако действията, обективиращи своене, не са стигнали до знанието на собственика, владението би било установено по скрит начин, а последното не е владение и не може да бъде противопоставено на собственика, респ. имотът не може да бъде придобит по давност. Скриването на владението от ответниците, които са заинтересовани да знаят за съществуването му, опорочава владението и го прави негодно за придобивна давност, докато трае неговия скрит характер. В случая липсват данни, че намерението за своене на третото лице-помагач по отношение собствената на ответниците ид.ч. е било демонстрирано пред тях ясно и категорично, с отричане на техните права, като от обстоятелствата по спора е видно, че обективна пречка за такова демонстриране не е била налице.

Доколкото не е наведено от ищеца друго основание за придобиване на имотите искът за собственост се явява основателен за 77,83 % ид.ч. за всеки от тях и следва да се отхвърли за разликата от 22,17 % ид.ч. за всеки от двата имота.

С оглед изхода на делото, претенциите на страните за разноски са частично основателни.

Воден от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд

РЕШИ:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 и чл.524 от ГПК по отношение на Т.И.П., ЕГН **********, адрес *** и С.И.К., ЕГН ********** ***, че ищецът В.М.Г., ЕГН **********, адрес ***6, съдебен адрес ***, е собственик на 77,83 % ид.ч. от самостоятелен обект с идентификатор № ….. по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-9/30.01.2019 г. на ИД на АГКК, адрес гр.Бургас, ул.”……..предназначение – офис, с площ по документи 13,35 кв.м., заедно с 1,703 % ид.ч. от общите части, при съседи : на същия етаж – СОС с идентификатор …. и СОС с идентификатор ….., под обекта – ОС с идентификатор …., над обекта – СОС с идентификатор ….., разположен в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор ….., като ОТХВЪРЛЯ иска в частта му за установяване легитимацията като собственик на 22,17 % ид.ч. от описания самостоятелен обект в сградата на основание придобивна давност, изтекла  в периода от 30.05.2003 г. до настоящия момент.

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 и чл.524 от ГПК по отношение на Т.И.П., ЕГН **********, адрес *** и С.И.К., ЕГН ********** ***, че ищецът В.М.Г., ЕГН **********, адрес ***6, съдебен адрес ***, е собственик на 77,83 % ид.ч. от самостоятелен обект с идентификатор № …. по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-9/30.01.2019 г. на ИД на АГКК, адрес гр.Бургас, ул.”……. предназначение – офис, с площ по документи 13,10 кв.м., заедно с 1,672 % ид.ч. от общите части, при съседи: на същия етаж – СОС с идентификатор ….., под обекта – СОС с идентификатор …., над обекта – СОС с идентификатор …., разположен в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор ….., като ОТХВЪРЛЯ иска в частта му за установяване легитимацията на ищеца като собственик на 22,17 % ид.ч. от описания самостоятелен обект в сградата на основание придобивна давност, изтекла  в периода от 30.05.2003 г. до настоящия момент.

ОСЪЖДА Т.И.П., ЕГН **********, адрес *** и С.И.К., ЕГН ********** ***, да заплатят на ищеца В.М.Г., ЕГН **********, адрес ***6, съдебен адрес ***, сумата от 196,93 лева (сто деветдесет и шест лева и деветдесет и три стотинки), представляваща съдебно-деловодни разноски по делото, съразмерно на уважената част от иска.

ОСЪЖДА В.М.Г., ЕГН **********, адрес ***6, съдебен адрес ***, да заплати на Т.И.П., ЕГН **********, адрес ***, сумата от 210,62 лева (двеста и десет лева и шестдесет и две стотинки), съдебно-деловодни разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от иска.

УКАЗВА задължението на страните за отбелязване на крайния съдебен акт по настоящето дело в СВ при РС-Бургас след влизането му в законна сила.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на ищеца В.М.Г. – „К Метал“ ООД, ЕИК *********.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./

Вярно с оригинала: ЕХ