Номер 82903.09.2020 г.Град Стара Загора
Окръжен съд – Стара ЗагораI Граждански състав
На 03.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай И. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно гражданско дело №
20205500503005 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано по частна жалба на С. Г. К. , ЕГН – **********, с адрес: с.Ц., ***
действащ чрез адв.С.П., против протоколно определение от 14.07.2020 г., постановено
по гр.д.№ 274/2020 г. по описа на Старозагорски районен съд, с което производството
по делото е прекратено поради недопустимост на иска.
Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното
определение поради неправилно приложение на процесуалния закон.
Претендира за отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за
продължаване на съдо-производствените действия.
Претендира се и присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38,
ал.2 от Закона за адвокатурата.
В срока за отговор насрещната страна Кооперация “Взаимоспомагателна
кредитна кооперация на частни земеделски стопани „Земеделец“ – гр.Стара Загора е
представила такъв, с който е оспорила жалбата като неоснователна.
Изложени са съображения за правилност на обжалваното протоколно
определение и се претендира потвърждаването му.
Въззивният съд, след като обсъди становищата на страните и материалите
от първоинстанционното дело, намери за установено от фактическа страна
следното:
Първоинстанционното производство е образувано по подадена в съда на
20.01.2020 г. искова молба на С. Г. К. срещу Кооперация “Взаимоспомагателна
кредитна кооперация на частни земеделски стопани „Земеделец“ – гр.Стара Загора, с
която е предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено по
отношение на ответника, че ищеца не му дължи сумата от 8 000,00 лв., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 12.12.2014 г. до окончателното й
изплащане, представляваща част от сумата от 12 000,00 лв. по договор за заем от
28.01.2004 г., за която е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 17882/2014 г. по описа
на Пловдивски районен съд.
В исковата си молба ищецът е изложил твърдения, че на 28.01.2004 г. между
Кооперация “Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани
„Земеделец“, в качеството й на заемодател и С. Г. К. , в качеството му на заемател, е
бил сключен договор за заем, по силата на който кооперацията се е задължила да му
предостави кредит в размер на 12 000,00 лв., при условия и срокове, определени в
договора, за закупуването на земеделска техника и торове.
При сключването на договора заемодателят предоставил на заемателя сумата от
1
4 000,00 лв., а разликата от 8 000,00 лв. не му била предадена и до датата на
предявяване на иска.
За обезпечаване на задължението на заемателя в полза на кредитора била
учредена договорна ипотека върху недвижим имот на длъжника.
По искане на Кооперация “Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни
земеделски стопани „Земеделец“ въз основа на договора за заем срещу С. Г. К. била
издадена по ч.гр.д.№ 17882/2014 г. по описа на Пловдивски районен съд заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ за сумата от 12 000,00 лв.,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 12.12.2014 г. до окончателно
изплащане на вземането и разноски в заповедното производство в общ размер от
870,00 лв.
Длъжникът не оспорил заповедта за изпълнение и тя влязла в сила, като въз
основа на нея бил издаден на 18.12.2014 г. изпълнителен лист, въз основа на който
било образувано изп.д.№ 20148250400458 по описа на ЧСИ С.Г., с район на действие
при Пловдивски окръжен съд, което било прекратено поради перемпция.
В последствие въз основа на същия изпълнителен лист било образувано изп.д.№
20197660400388 по описа на ЧСИ К.А., с рег.№ 766 на КЧСИ и район на действие при
Старозагорски окръжен съд.
С отговора на исковата молба ответната кооперация е оспорила предявения иск
като неоснователен.
Представила е два броя разходни касови ордери, съответно от 18.03.2014 г. за
сумата от 500,00 лв. и от 14.04.2014 г. за сумата от 7 500,00 лв., с твърдение, че са
подписани от ищеца и удостоверяват получаването на сумата от 8 000,00 лв.
С определението си по чл.140 от ГПК съдът е дал указания на ищеца да посочи
кои са новооткритите обстоятелства, като представи новите си писмени доказателства,
обуславящи допустимостта на иска, като посочи дали същия е по чл.424 от ГПК или по
чл.439 от ГПК.
В откритото съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е заявил,
че оспорва истинността на двата документа по реда на чл.193 от ГПК, както и че
исковата претенция е по чл.424 от ГПК, т.к. С.К. е разбрал за съществуването им едва
след изготвянето на исковата молба.
Ищецът е уточнил, че през лятото на 2019 година е узнал за съществуването на
двата разходни касови ордера.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че предявеният
иск е недопустим, т.к. новите обстоятелства, които ищецът твърди, а именно наличието
на двата разходни касови ордера, му е станало известно през лятото на 2019 година, а
искът е предявен на 20.01.2020 г., т.е. след изтичането на преклузивния тримесечен
срок по чл.424, ал.2 от ГПК.
При така установените обстоятелства съдът направи следните правни
изводи:
Частната жалба е редовна, т.к. отговаря на законовите изисквания за съдържание
и приложения, и е допустима, т.к. е подадена от процесуално легитимирана страна,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в предвидения срок за обжалване.
Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:
Заповедното производство представлява процедура за установяване на
неоспорени вземания.
В рамките на това производство съдът издава заповед за изпълнение, която
подлежи на оспорване от страна на длъжника.
По силата на чл.404 т.1 от ГПК влезлите в сила заповеди за изпълнение
подлежат на принудително изпълнение, т.е. се ползват с изпълнителна сила.
Законът предвижда специален ред за оспорване на вземането по влязлата в сила
2
заповед за изпълнение, като разпоредбата на чл.424 от ГПК предвижда, че вземането
може да се оспори по исков ред, когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови
писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат
известни на длъжника до изтичането на срока за подаване на възражение или с които
не е могъл да се снабди в същия срок.
Ал.2 на чл.424 от ГПК предвижда преклузивен срок, в който може да бъде
предявен иска по ал.1, а именно тримесечен срок, в който на длъжника е станало
известно новото обстоятелство, или от деня, в който е могъл да се снабди с новото
писмено доказателство, но не по-късно от една година от погасяване на вземането.
В настоящия случай предявеният от ищеца иск е недопустим, т.к. той не твърди
новооткрити обстоятелства, респ. не представя нови писмени доказателства, които не
са могли да бъдат известни на длъжника до изтичането на срока за подаване на
възражение или с които не е могъл да се снабди в същия срок.
В исковата си молба ищецът е обосновал правния си интерес от предявяване на
иска с твърдение, че заемодателят не е изпълнил задължението си да му предаде
договорената парична сума от 12 000,00 лв., а вместо това му е предал сума от 4 000,00
лв.
Това обстоятелство обаче е било известно на С.К. към момента на издаването на
заповедта за изпълнение, поради което той е могъл да възрази срещу нея в
предвидения ред по чл.414 от ГПК.
Твърдението му, че е узнал за издадените от ответника два броя разходни
касови ордери, съответно от 18.03.2014 г. за сумата от 500,00 лв. и от 14.04.2014 г. за
сумата от 7 500,00 лв., не представлява новооткрито обстоятелство по смисъла на
чл.424 от ГПК, което да обуслови допустимост на иска.
Дори обаче да се приеме за такова, то предвид изявлението на ищеца, че е узнал
за съществуването на тези документи през лятото на 2019 г. обуславя извода за
недопустимост на иска поради предявяването му след изтичане на преклузивния срок
по чл.424, ал.2 от ГПК, т.к. исковата молба е постъпила в съда на 20.01.2020 г.
За ищеца липсва процесуалната възможност да оспори на общо основание с
установителен иск съществуването на вземането по влязлата в сила заповед за
изпълнение, т.к. не се твърди наличието на нововъзникнали след изтичане на срока за
възражение факти.
Ето защо обжалваното протоколно определение се преценява като краен
резултат за правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Относно разноските:
При този изход на делото ответника по частната жалба има право на разноски,
но той не е поискал присъждането на такива.
Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.4 от ГПК и чл.271, ал.1 пр.І-
во от ГПК Старозагорски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 14.07.2020 г., постановено по
гр.д.№ 274/2020 г. по описа на Старозагорски районен съд, с което производството по
делото е прекратено поради недопустимост на иска.
Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред
Върховен касационен съд на Република България в едноседмичен срок от връчването
му на страните.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4