№ 157
гр. София, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Венелин Иванов
Членове:Даниела Врачева
Георги Ушев
като разгледа докладваното от Венелин Иванов Въззивно частно наказателно
дело № 20231000600456 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава II от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции (ЗПИИАКОРНФС).
Образувано е по въззивна жалба от И. М. Б., чрез защитник адв. С. Г., срещу Решение
№210/29.03.2023г. на СГС, 36 наказателен състав, с което съдът признава и привежда в
изпълнение на основание чл.31, ал.3, чл.30, ал.2, т. 1 и чл.16, ал.7, т. 1 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС) Решение №
ВН-ND/03/191000075224/19, издадено на 27.04.2020Г. от несъдебен орган на Република
Австрия - Bezirkshauptmannschaft в град Neusiedl am See, срещу И. М. Б., с което му е
било наложено административно по вид наказание за нарушение на правилата за движение
по пътищата, отворени за обществено ползване в Република Австрия - „глоба“ в размер на
70 (седемдесет) евро и са приложени административни такси в размер на 5 (пет) евро или
общо 75 (седемдесет и пет) евро, което по левова равностойност към датата на решението е
в размер на 146.25 лева (сто четиридесет и шест лева и двадесет и пет стотинки).
Нарушението е описано, по приложимото право в Австрия, като при управление на МПС -
лек автомобил с ДКН ***/BG/ със скорост, по - висока с шестнадесет километра в час от
максимално разрешена на 24.08.2019г, в 09:39 часа, в Република Австрия, в населено място
град Никелсдорф, ул. „Фахртихтунг Виен“ 730 (А4), е нарушил параграф № 20, чл.2 от
Правилника за движение по пътищата в Република Австрия, за което административно
наказващия орган е издал посоченото Решение с което е наложил посоченото
административно наказание.
Въз основа на този акт е издадено и Удостоверение по чл.4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета на Европа относно прилагането на принципа за взаимно признаване
на финансови санкции (във формуляра, даден в приложението към решението). Видно от
отразеното в удостоверението процесното Решение е било връчено на засегнатия като
същият е бил уведомен съгласно законодателството на изпращащата държава за правото
си да обжалва решениет, което И. М. Б. не е сторил пред наказващия орган, поради което
1
същото е влязло в сила на 09.06.2023 година. Засегнатото физическо лице - И. М. Б. има
адрес и притежава имущество на територията на РБ (чл.30, ал.3, пр.3-то от
ЗПИИАКОРНФС), като не се установява да няма трайна връзка с територията на Р
България.
С жалбата се твърди, че атакуваното решение е незаконосъобразно, като се излагат
доводи срещу постановения съдебен акт. Твърди се, че към момента на съдебното
производство пред първата съдебна инстанция не са постъпвали данни или други документи
за заплащане на наложената санкция от подзащитния И. Б..
Допълнително се посочва, че на 23.03.2023г., в срока на движение на делото между
двете съдебни инстанции, засегнатото лице И. Б. изпратил по мобилно
приложение,платежно нареждане за заплащане на наложената глоба, като е приложено
заверено копие от защитника от същото. На посоченото основание се иска от съда, да
измени постановения съдебен акт на СГС, като вместо него да постанови отказ
изпълнението на Решението № ВН-ND/03/191000075224/19, издадено от несъдебен орган в
Република Австрия, за признаване и изпълнение, постановено на 27.04.2020г., влязло в сила
на 09.06.2020г. поради изпълнено в цялост парично задължение.
Пред въззивната инстанция санкционираното лице, редовно уведомено по телефон,
не се явява, представлява се от защитник адв. С. Г..
Представителят на Апелативна прокуратура - София изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Съставът на Апелативен съд - София, след като взе предвид доводите на страните,
както и материалите по делото, ревизирайки първоинстанционния съдебен акт, констатира
следното: жалбата е подадена в срок и е допустима, по същество се явява неоснователна по
следните съображения:
От приложеното по делото Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции, се установява, че с Решение № ВН-ND/03/191000075224/19, издадено
на 27.04.2020Г. от несъдебен орган на Република Австрия - Bezirkshauptmannschaft в
град Neusiedl am See, постановено на 27.04.2020г., влязло в сила на 09.06.2020 г. срещу
българския гражданин И. М. Б. е наложена финансова санкция - глоба в размер на 70 евро.
Решението е на несъдебен орган в Австрия и отговаря на изискванията на чл. 3, ал. 1,
т. 1 от ЗПИИАКОРНФС, доколкото е налице влязла в сила финансова санкция за извършено
административно нарушение, тъй като действията на санкционираното лице изпълват
състава и се наказват съгласно законодателството на Австрия по реда на § 20Abs. 2 StVO §
99 Abs. 3 lit. StVO, (параграф № 20, чл.2 от Правилника за движение по пътищата в
Република Австрия), за действия при управление на МПС по пътищата отворени за
обществено ползване, като на 24.08.2019г, в 09:39 часа, в Република Австрия, в населено
място град Никелсдорф, ул. „Фахртихтунг Виен“ 730 (А4), е нарушил правила за движение
по пътищата на Република Австрия, при управление на МПС - лек автомобил с ДКН
***/BG/ със скорост, по - висока с шестнадесет километра в час, от максимално разрешената
от 130 км/ч., изчислено след приспадане на възможни техническите грешки от измерването.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 31 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции става ясно, че се касае за влязъл в сила акт на несъдебен орган на държава-членка
на Европейския съюз за налагане на задължение за плащане на глоба. От описанието на
извършеното от засегнатото лице е видно, че същият е извършил административно
нарушение, свързано с правилата за движение по пътищата, поради което в случая не се
изисква двойна наказуемост съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС.
От съдържанието на удостоверението се установява също, че то съдържа всички
реквизити, предвидени както по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на
Европа от 24.02.2005 г., така и според изискванията на Приложение № 2 към Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции.
Не са налице основанията за отказ за признаване, посочени в чл. 35 от Закона, тъй
като: представеното удостоверение е пълно, няма данни срещу същото лице и за същото
2
деяние в България или друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, да е
издадено и/или изпълнено решение за налагане на финансова санкция; изпълнението на
решението не е с изтекла давност по българското законодателство; решението не се отнася
за деяние, подсъдно на българското законодателство; засегнатото лице не е с привилегия
или имунитет по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението
недопустимо; решението не се отнася за деяние, извършено изцяло или отчасти на
територията на Република България; наложената финансова санкция е не по - малко от 70
евро; решението е по отношение на лице, което е наказателно отговорно; в удостоверението
е изрично посочено, че производството е било писмено. Тоест не са налице факултативни
основания за отказ по чл. 35, т. 1 - 11. Жалбоподателят, чрез защитника си твърди, че е
признал за нарушението, като заплатил финансовата санкция на 29.03.2023г., за което, чрез
защитника си представя неофициален, непреведен от немски език документ с лого, горния
ляв ъгъл на банка „Ing bank“, за който защитата твърди, че в срока на обжалване и бил
изпратен по мобилно приложение, при което защитникът го заверява, единствено за това, че
представеното на хартия копие, съответствало на изпратения електронен документ от
засегнатото лице. С така представения документ, който няма качествата на официален и
издаден от съответната банкова институция, се иска съдът да приспадне изцяло на
основание чл.33 вр. чл.17 ЗПИИАКОРНФС задължението, което несъдебен орган на
Република Австрия - Bezirkshauptmannschaft в град Neusiedl am See, иска да бъде
признато, за изпълнение. Видно от изявленията на изявленията на защитника на засегнатото
лице, признаването и изпълнението на имуществената санкция не се оспорва.
С настоящото производство, съдът извършва проверка правилността на невлязло в
сила Решение №210/29.03.2023г. на СГС, 36 наказателен състав, по реда на Глава II от
ЗПИИАКОРНФС, поради което същото е различно от изпълнението му, което е в
правомощията на Националната агенция за приходите по Закона за НАП и ДОПК, пред
които жалбоподателят е в правото си да оспори изпълнението на настоящото решение по
реда на чл.22 от ЗПИИАКОРНФС, с надлежен документ издаден от съответната банкова
институция, чрез която твърди да е изпълнил наложената му имуществената санкция на
29.03.2023г. Представеният в съдебното заседание пред настоящата съдебна инстанция,
проформа документ не е издаден от банкова институция, не е преведен на български език, на
какъвто се извършва съдопроизводството в Р.България, поради което не може да породи
исканите от засегнатото лице правни последици, в настоящото въззивно производство.
Изложеното мотивира този състав да приеме, че не са налице основания да бъде
отказано признаване на представеното решение и изпълнението му, доколкото не са налице
основанията за отказ за неговото признаване, посочени в чл. 35 от ЗПИИАКОРНФС.
В този смисъл, жалбата се явява неоснователна, а решението на Софийски градски
съд правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло. Водим от
горното и на основание чл. 20 ЗПИИАКОРНФС, Апелативен съд - София
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №210/29.03.2023г. на СГС, 36 наказателен състав.
Решението е окончателно не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3