Решение по дело №445/2024 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба на Сдружение ГД „Боец-България обединена с една цел“ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Видин, ж.к.“Панония“, бл.4, вх.3, ап.157, представлявано от Г. Б. Г., чрез адв.К. против Решение №8121104-342/09.08.24 год. на ВПД Директор Дирекция „Правно-нормативна дейност“ при МВР за предоставяне на достъп до обществена информация, по заявление по ЗОДОИ на Сдружение „БОЕЦ“ с вх.№812104-292/17.07.2024 година по описа на МВР.

Твърди се от жалбоподателя, че решението е постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, нарушена е формата. Не е съобразен надделяващият обществен интерес.

Иска се от съда да отмени оспорения отказ като задължи административния орган да предостави поисканата обществена информация в цялост, в определен от съда срок. Претендират се и разноски за производството за платена ДТ.

Ответникът по жалбата-Директор Дирекция „Правно-нормативна дейност“ при МВР, чрез процесуалните си представители, оспорва жалбата. Сочи се, че на жалбоподателите не е предоставен достъп до информацията, тъй като достъпът до нея е ограничен и забранен за предоставяне от закона и не подлежат на предоставяне по реда на ЗОДОИ. Разноски не са претендирани.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Със заявление за достъп до обществена информация с вх. № 812104-292/17.07.2024г. по описа на Министерство на вътрешните работи, подадено по електронен път от сдружение с наименование „Гражданско движение „БОЕЦ - България обединена с една цел“, ЕИК *********, с адрес: гр. Видин жалбоподателят е поискал от Министерство на вътрешните работи да му бъде предоставена информация за всички изходящи писма, становища, справки и документи, които Министерството на вътрешните работи е издало през периода 02.06.2021 г. - 15.07.2024 г. до други български и международни органи, институции и власти във връзка с лицето Д. С. П. - председател на ПП ДПС, както и всички изходящи писма, становища, справки и документи, които Министерството на вътрешните работи е издало през периода - 02.06.2021 г. - 15.07.2024 г. до други български и международни органи, институции и власти във връзка с наложените санкции по закона „ Магнитски " от американските власти на лицето Д. С. П. - председател на ПП ДПС периода. Със заявлението е поискано информацията да бъде изпратена в електронен вариант.

Със заповед рег. № 8121з-2116/19.12.2023 г. министърът на вътрешните работи е определил директора на дирекция „Правно-нормативна дейност“ (ДПНД) да разглежда заявленията за достъп до обществена информация, постъпили в МВР по реда на ЗДОИ, да издава съответните решения или уведомления по тях, както и да уведомява писмено заявителя за решението.

При условията на чл. 30, ал. 1 от ЗДОИ срокът за разглеждане на заявлението за достъп до обществена информация е удължен с 10 (десет) дни - до 9 август 2024 г., включително, за което заявителят е уведомен с писмо УРИ 812100-14269/31.07.2024 г. по описа на МВР.

На 09.08.2024 г., на основание чл.28, ал.2 от ЗОДОИ във връзка с чл.5, ал.1 от Вътрешните правила за организация на работата в МВР по ЗДОИ Директор на ДПНД издал Решение №8121104-342/09.08.24 год., с което отказал да предостави достъп до обществена информация на заявителя ГД „Боец-България обединена с една цел“, с мотиви, че поисканата информация, свързана с лица, представляващи интерес за МВР, ако не подлежи на класификация като държавна тайна, съставлява класифицирана информация - „служебна тайна“. Според чл. 26, ал. 1 от ЗЗКИ „служебна тайна“ е информацията, създавана или съхранявана от държавните органи или органи на местното самоуправление, която не е държавна тайна, нерегламентираният достъп до която би се отразил неблагоприятно на интересите на държавата или би увредил друг правнозащитен интерес. Изложени са и мотиви, че с оглед обстоятелството, че чрез националните медии Прокуратурата на Република България е оповестила публично резултатите от извършените по нейно разпореждане и под нейния надзор предварителни проверки срещу лицата с наложени санкции от американските власти по т.нар. закон „Магнитски“, следва да се съобрази и обстоятелството, че материалите от тези проверки, в т.ч. и изготвените от органите на МВР съдържат защитена със закон тайна. Според действащото в Република България законодателство при искане за достъп до информация, събирана, създавана и съхранявана от във връзка с разглежданите от прокуратурата дела и преписки в изпълнение на възложените й функции на ръководещ разследването орган, редът за търсене и евентуално получаване на съответната информация е регламентиран в чл. 198 от НПК - само с разрешение на прокурора, водещ/наблюдаващ разследването, а не от задължения по ЗДОИ субект, т.е. от МВР.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна следното:

Независимо, че в административната преписка не се съдържат доказателства кога оспореното решение е получено от жалбоподателя, тъй като е връчено по ел.поща, съдът приема, че е подадена в срок, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно изричната разпоредба на чл. 40, ал. 1 ЗДОИ и от активно легитимирано лице с правен интерес от обжалване, поради което се явява и процесуално допустима.

По същество същата се явява неоснователна, по следните съображения:

Съгласно чл. 168 АПК във връзка с чл. 142 АПК Съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.

Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.

Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.

Правото на всеки да търси, получава и разпространява информация е конституционно гарантирано с разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от Конституцията на РБ. Обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация, са уредени със Закона за достъп до обществена информация.

В разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ е дадена законова възможност на всеки гражданин да има достъп до обществена информация. Легалното определение на понятието "обществена информация" се съдържа в чл. 2, ал. 1 от ЗОДОИ – всяка информация, свързана с обществения живот в Република България, която дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. В обхвата на обществената информация попадат всички данни относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители на данни, създавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ задължени субекти по закона са държавните органи, техните териториални звена и органите за местно самоуправление в Република България. Съгласно чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ заявленията за предоставяне достъп до обществена информация се разглеждат от органите по чл. 3 или изрично определени от тях лица, които вземат решение за предоставяне или отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация.

В случаят оспореното решение е издадено от компетентно длъжностно лице оправомощено със заповед на министъра, в изискуемата от закона форма.

Според настоящия състав търсената информация така като е формулирана като: „всички...лицето Делян Славчов Пеевски…“, не представлява обществена информация по дефиницията, регламентирана в чл. 2, ал. 1 от закона, тъй като тези данни няма да дадат възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти, а наличието на интерес към нея не е достатъчен да я дефинира като такава. Целта на закона е да се създаде прозрачност и да се даде възможност за обществен контрол върху дейността на държавните органи и органите на местно самоуправление във връзка с упражняване на правомощията им, поради което описаните в посочената правна норма признаци, характеризиращи една информация като обществена, следва да са налице кумулативно. Отсъствието на който и да е от тези признаци изключва приложението на закона по отношение на информацията, тъй като тя не е обществена.

На следващо място информацията, касаеща физическо лице представлява лични данни по см. на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 - "лични данни" означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано ("субект на данни"); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице, а чл. 2, ал. 5 ЗДОИ изключва приложимостта на закона по отношение достъпа до лични данни.

Освен, че законодателят е предвидил и ограничения в ЗОДОИ с оглед защита на личните данни на трети лица, то са налице и такива, които гарантират защитата на информацията, представляваща защитена със закон тайна. Възпроизвеждайки предписанията на чл. 41, ал. 1, изр. 2 от Конституцията на РБ, в разпоредбата на чл. 5 от ЗДОИ изчерпателно са изброени интересите, които се защитават чрез ограниченията, а именно: националната сигурност, обществения ред, правата и доброто име на другите лица, народното здраве и моралът.

Според текста на т. 9 от раздел II на Приложение № 1 към чл. 25 от Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) като „държавна тайна“ са посочени доклади, отчети, информационни бюлетини, статистически и други данни относно оперативната работа на службите за сигурност и службите за обществения ред, каквото е и Министерството на вътрешните работи. Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗКИ „служебна тайна“ е информацията, създавана или съхранявана от държавните органи или органи на местното самоуправление, която не е държавна тайна, нерегламентираният достъп до която би се отразил неблагоприятно на интересите на държавата или би увредил друг правно защитен интерес. Информацията подлежаща на класификация като служебна тайна, се определя със закон (чл. 26, ал. 2 ЗЗКИ), а ръководителят на съответната организационна единица в рамките на закона обявява списък на категориите информация по ал. 2 за сферата на дейност на организационната единица (чл. 26, чл. 3 ЗЗКИ). По силата на законовата делегация на чл. 21 от ЗМВР и в изпълнение на чл. 26, ал.3 от ЗЗКИ и чл. 21, ал. 1 от ППЗККИ, министърът на вътрешните работи със заповед № 8121з-878/24.07.2015 г. е определил списък на категориите информация в МВР, подлежащи на класификация като служебна тайна /приложена по делото/. В точка 1 от същия е включена информацията, свързана с лица, представляващи интерес за органите на МВР, ако не подлежи на класификация като държавна тайна. Като основание за определяне на тази информация като „служебна тайна“ е посочена разпоредбата на § 1, т. 24 от ДР на ЗМВР, в която е дадена дефиниция на понятието „служебна тайна“ по смисъла на ЗМВР ,,информацията, която не е държавна тайна, но е свързана с изпълнението на функциите и задачите на министерството и с реализирането на правомощията на органите му или е получена в резултат на тази дейност, нерегламентираният достъп до която би се отразил на интересите и сигурността на държавата, на дейността на МВР, на неговите служители във връзка с изпълнението на службата им или на трети лица“. Предвид изложеното настоящия състав на АС Видин споделя становището и мотивите изложени в процесното решение, че достъп по реда на ЗОДОИ не може да бъде предоставен.

По отношение на искането по т. 2 следва да се има предвид и следното: от заявлението административният орган е изложил мотиви, че проверките на лицата, санкционирани по т.нар. закон „Магнитски“ са възложени на съответните органи от Прокуратурата на Република България. Материалите от тези проверки, в т.ч. и изготвените от органите на МВР, съдържат защитена със закон тайна. Според действащото в Република България законодателство при искане за достъп до информация, събирана, създавана и съхранявана от във връзка с разглежданите от прокуратурата дела и преписки в изпълнение на възложените й функции на ръководещ разследването орган, редът за търсене и евентуално получаване на съответната информация е регламентиран в чл. 198 от ИПК - само с разрешение на прокурора, наблюдаващ разследването. Съгласно цитираната разпоредба на НПК, материалите по разследването не могат да се разгласяват без разрешение на прокурора. Като част от материалите по делото се считат и актовете на разследващите органи, с които те изпълняват законоустановените си правомощия и/или задължения. Със сигурност органите на МВР могат да направят разлика между предварителна проверка и досъдебно производство, каквото възражение е направено в жалбата, но тъй като никъде по заявлението не става ясно до кой точно носител на обществена информация /документ/ желаят да получат достъп жалбоподателите, то явно съществуват такива, за които следва да е налице разрешение по чл.198 НПК и поради тази причина МВР е правилно е отказало достъп.

По отношение на отговора получен от ответниците, че не може да бъде изпълнено искането за представяне на списък с документите, които са класифицирани, датата на класифициране и основанието, то съда не приема, че е налице неизпълнение на разпореждане /каквото възражение е направено/, предвид вече изложените мотиви.

За пълнота на изложението следва да се има предвид, че по реда на специалния Закона обществена информация е допустимо да бъде получен достъп до индивидуализирана в заявлението съгласно изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ, но не и копия на документи като такива сами по себе си.

Настоящата съдебна инстанция намира също, че в случая не е налице и наличие на надделяващ обществен интерес. Съгласно § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, надделяващ обществен интерес е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и на отчетността на субектите по чл. 3. В случая не се касае за информация, която може да се класифицира като „обществена“ и същата представлява защитена със закон тайна, както вече бе обсъдено.

Затова според настоящия състав на Административен съд – Видин жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Видин

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Сдружение ГД „Боец-България обединена с една цел“ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Видин, ж.к.“Панония“, бл.4, вх.3, ап.157, представлявано от Г. Б. Г., против Решение №8121104-342/09.08.24 год. на ВПД Директор Дирекция „Правно-нормативна дейност“ при МВР за предоставяне на достъп до обществена информация, по заявление по ЗОДОИ на Сдружение „БОЕЦ“ с вх.№812104-292/17.07.2024 година по описа на МВР, като неоснователна.

Решението e окончателно и не подлежи на обжалване.