№ 435
гр. Пазарджик, 05.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Церовска
Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно
гражданско дело № 20225200500412 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Жалбоподателите П. А. П. и Н. Д. П., редовно призовани, не се явяват. От
упълномощения от тях адвокат и постъпило писмено становище.
Ответниците С. Н. Б. и М. К. Б., не се явяват, редовно призовани. Явява
се упълномощения от тях адвокат В. Г. П..
Адв. П. – Да се даде ход на делото.
Съдът, при условията на чл.142 ал.1 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл.268 ал.1 от ГПК, ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:
Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански
процесуален кодекс.
С решение на Районен съд Панагюрище , постановено по гр.д.№ 35 по
описа на съда за 2020 година са осъдени П. А. П., с ЕГН- ********** и Н. Д.
П., с ЕГН- **********- и двете от гр. ***, солидарно, да заплатят на М. К. Б.,
с ЕГН- ********** и С. Н. Б., с ЕГН- **********- и двамата от град ***,
1
сумата от 6 532,92лв лв.(шест хиляди петстотин тридесет и два лева и
деветдесет и две стотинки), представляваща нанесени имуществени вреди в
недвижимия имот на ищците и техните движими вещи, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано за 3 години назад от датата на предявяване на
исковата молба - 20.01.2020 г., до окончателно изплащане на вземането.
Осъдени са П. А. П., с ЕГН- ********** и Н. Д. П., с ЕГН- **********-
и двете от гр. ***, солидарно, да заплатят на М. К. Б., с ЕГН- **********, от
град ***, сумата от 2 500,00лв.(две хиляди и петстотин лева), представляваща
обезщетение за неимуществените вреди, причинени на М. К. Б., изразяващи
се в психотравма, оказала негативен ефект върху емоционалното съС.ие на Б.
с продължителност от няколко месеца, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано за 3 години назад от датата на предявяване на исковата молба -
20.01.2020 г., до окончателно изплащане на вземането.
Отхвърлен е иска до предявения размер от 6000,00лв.(шест хиляди
лева).
Присъдени са разноски.
В срок така постановеното решение е обжалвано от П. П. и Нона П. в
осъдителните му части.
Молят да бъде отменено в тези части и постановено друго, с което да се
намали размера обезщетенията.
Решението било неправилно, защото е постановено при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, с оглед разпоредбата на чл.236
ал.2 от ГПК, която задължава съда при постановяване на решението си да
обсъди всички събрани по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с
целия доказателствен материал, както и да обсъди всички наведени от
страните възражения.
Направените изводи не съответствали на доказателствата по делото.
Присъдата представлявала единство от уводна част, диспозитив и
мотиви, като мотивите следвало да са изготвени , съобразно разпоредбите
регламентиращи изискванията, на които следва да отговаря съдържанието на
мотивите към съдебния акт.
Съгласно чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд, е
задължителна затова дали е извършено деянието, неговата противоправност и
2
виновността на дееца, като всички останали факти, които имат отношение
към гражданските последици от деянието, включително съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, подлежат на доказване от
страната, която ги твърди. Еднозначно се приемало още, че установените в
мотивите към постановената от наказателния съд присъда факти, които са
извън посочените от чл.300 от ГПК не са задължителни за гражданския съд,
разглеждащ гражданските последици от деянието,т.е. - присъдата на
наказателния съд се ползва със сила на пресъдено нещо единствено за
изчерпателно посочените в чл.300 ГПК обстоятелства.
С присъда на РС Панагюрище жалбоподателките били признати за
виновни в това, че на 28.08.2016 г. в гр. Панагюрище при условията на
независимо съпричиняване ,по непредпазливост ,са запалила чужд имот в гр.
Панагюрище, ул. „С. Луков“ № 4 - едноетажна жилищна сграда от тридесет и
пет квадратни метра, състояща се от всекидневна, кухня и салон, вследствие
на което са причинили вреди в размер на 5 071,54 лв., на собствениците на
имота на ищците.
Размера на вредите бил установен на база изготвения и приет в
досъдебното производство, непосредствено след изгасяването на пожара от
разследващия полицай - Протокол за оглед на местопроизшествие от 28. 08.
20016г., както и изготвен фотоалбум, доколкото са съставени по реда на НПК.
В мотивите си съдът приел за установени следните увреждания:
От южната страна на съседния имот - този на ищците се намирали
обгорели греди на покривна конструкция. В северозападната стая на
жилището, обособена като всекидневна, било открито обгоряло вътрешно
тяло на климатик, намиращ се на западната стена, покривът бил от
талашитени плоскости, върху които личали обгоряла полиетиленова обшивка,
помещението било с размери 4x3 метра и в югозападния му край се намирало
легло тип „Приста“, върху което било установено петно от изгорено върху
завивките. На западния ъгъл над леглото се откривал прозорец със стоП.
външна ролетна щора, а на южната страна на жилището била забелязан
двукрилен гардероб, обгорял в горната му част. Установено било, че южната
стена е направена от пресован картон, който бил обгорял на височина 170 см
от пода. При огледа било установено, че на източната стена от помещението
бил намерен телевизор марка „Сони“, поставен върху дървен скрин, който
3
телевизор бил деформиран в горната си част, а над телевизора бил намерен
стопен стенен часовник. На югоизточния ъгъл на тази стая бил открита
отворена врата от талашит, която също била обгоряла в горната си част на
разС.ие 1,5 метра над пода. Според протокола, зад нея се намирало
помещение от около 6 кв. м, обособено като кухня. Това помещение било с
два входа, като другата врата се намирала на северната стена на жилището.
Таванът на това Помещение също бил намерен обгорял с обгорели
ламаринени покривни плоскости. На източната страна били забелязани силно
обгорял хладилник марка „Краун“, в ляво от него - обгоряла съдомиялна
машина „Мидеа“ и обгорели и деформирани пералня „Индезит“, 3 бр.
дървени шкафчета, двукрилен шкаф и силно обгоряла и деформирана
микровълнова печка. На южната стена на това помещение бил забелязан
дървен шкаф с останки от изгорял портативен телевизор. В протокола се
сочи, че на изток от кухнята, през дървена врата се влизало в северно
помещение, където било установен изгорял покрив, по земята били нападали
дървета от покривна конструкция, както и 4 броя гуми - две от тях марка
„Дайтона“ и два броя „Вредщайн“, по които били открити следи от обгаряне
и деформация. Открит бил също деформиран фритюрникмарка “Елит“, а в
избеното помещение, служещо за съхранение на зимнина, били открити следи
от покривна конструкция, която изцяло била обгоряла, а на земята били
забелязани плоскости и силно изгорели греди. Стойността на увреденото
имущество , приета от наказателни съд била 5071,54 лв.
Това били вида и характера на вредите , установени чрез разпита на
посочените от ищците свидетели - *** и ***.
Вещите , които не са обсъждани в наказателното производство и вреди
по сградата експертите оценили , съобразно направеното искане. Считат, че
релевантни за това производство са единствено определените от тройната
експертиза, цени на установени вложени материали и изгорели вещи. Всичко
друго оценено от експертите на следва да се кредитира, тъй като такива вреди
не се установило да са причинени на ищците от ответниците, за деянието за
което са осъдени.
В заседание на 25.06.2020г., с определение било прието за безспорен
факт между страните, че ищците Бояджиеви са получили от П. А. П. и Н. Д.
П., на 29.08.2016 г., в брой, сумата от 2500,00 лв., за покриване на
4
имуществените вреди.
Не се касаело за прихващане , каквото възражение не било направено ,
според защитата на ищците. Платеното следвало да се приспадне от
определеното от съда обезщетение.
Установено било от показанията на разпитаните свидетели, че ищцата е
била притеснена, разтревожена, но и двамата бяха категорични, че след
ремонта, който станал за около месец тя се оправила.
Тези обстоятелства кореспондирали и с установеното от
психиатричната експертиза, която установява единствено наличието на
депресивно съС.ие, което е отшумяло за няколко месеца. При първото
посещение при специалист, тъй като са били съобщавани по- драматично
оплакванията, е била приета една тежка психиатрична диагноза, каквото е
Рекулентно или рецидивиращо депресивно разстройство, но тази диагноза по-
късно е изоставена. След период от време, когато вече не е било нужно да се
посещава лекар, ищцата отново посещава кабинета, но тогава вече нейните
оплаквания от тревожния спектър, са свързани не с преживяното през 2016 г„
а с нейните нагласи и очаквания, относно развоя на водените от нея съдебни
процедури. Считат , че ищцата е посещавала специалист, за да аргументира
по-голямата си претенция към доверителите ми, а не за реални вреди. Считат
, че справедливото обезщетение в този случай би било 1000 лева.
От ответниците било направено възражение за съпричиняване.
Не било основателно възражението на процесуалния представител на
ищците, че за да бъде обсъждано в настоящия процес, такова следва да бъде
установено в наказателния процес.
Съпричиняване било установено от приетата по делото пожаро-
техническа експертиза и обясненията дадени от експертите в съдебно
заседание. Пострадалата сграда с идентификатор 55302.501.2041.4 винаги по
кадастър била - СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА, такава е и по действащия
регулационен плана на гр.Панагюрище, където е отразена като сграда на
допълващо застрояване. Ищците в противоречие със закона и без одобрени
строителни документи изпълнили изцяло нов незаконен строеж, в
противоречие със строителните правила и норми на безопасност, което и
обстоятелство именно е спомогнало пожарът да се разпространи в техния
имот. Сградата не била отделена посредством брандмауер/негорима
5
пожарозащитна стена/, което обстоятелсдтво според експертите именно е
допринесло за разпространяването на пожара в съседния имот.
Това поведение на ищците следвало да бъде отчетено като
съпричиняване и дължимото обезщетение намалено с 50%, с какъвто процент
те според ответниците са допринесли за вредоносния резултат.
В срок е постъпил писмен отговор. Ответниците считат , че въззивната
жалба е допустима и частично основателна.
Въззивните жалбоподатели не оспор¬вали основанието, а само размера
на така присъдените обезщетения.
Всички събрани доказателства били обсъдени надлежно от съда.В
жалбата се подържало , че съдът е бил длъжен да се съобрази само и
единствено с установените с присъдата вреди, но не и нови такива, за които
П. и Н. Пупекови не са осъдени, тоест първоинстанционният съд е бил
длъжен да приложи точно правната норма на чл. 45 ЗЗД, че всеки е длъжен да
поправи вредите, което виновни е причинил другиму.Това възражение според
ответниците е основателно.
Действително, влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Установеният в нака-зателното
производство размер на причинените от престъпното деяние вреди, само ако е
елемент от фактическия състав на престъплението, обвързва и гражданския
съд със задъл¬жителна сила. Така е формирана задължителна съдебна
практика по чл. 290 ГПК - напр. Решение № 178 от 22.06.2017 г. по гр. д. №
3690 / 2016 г. на ВКС, 4-то гр. отделение; Реше-ние № 135 от 13.10.2014 г. по
търг.д. № 3945/2013 г., I т.о. ВКС; Решение № 25 от 17.03.2011г. по тьрг.д.№
411/2010г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 22 от 05.05.2011г. по търг.д. №
368/201 Ог. на I т.о. на ВКС. Трайна е практиката и на ВС, неизоставена и от
ВКС, че в състава на престъплението по чл.330 и 331 от НК се включва и
размера на щетите и съ¬ответно този установен от наказателния съд размер и
задължителен за гражданския съд. В този см. Р № 896/71г. на Първо гр.отд. на
ВС.
Съдът е длъжен да се съобрази със стойността на щетите на
противозаконно унищо¬жените движими вещи, посочени в присъдата и
6
свободната преценка на доказателства от¬носно размера на щетата е
изключена.
При това действително размера на вредите следва да бъде намален от 6
532,92лв лв.(шест хиляди петстотин тридесет и два лева и деветдесет и две
стотинки) на 5 071,54 лв. (пет хиляди седемдесет и един лева и петдесет и
четири стотинки).Върху тази сума се дължала лихвата за период три години
преди предявяване на иска.
По отношение на извършеното плащане на сумата 2500 лева –
ответниците не били направили искане или възражение за прихващате ,
съответно а намаление на дължимата сума за обезщетение с платените 2500
лева.
Искането във вида ,в който било направено не следвало да бъде
уважавано.
Мотивите на съда по отношение и на неимуществените вреди били
изключително подробни, детайлно обосновани и кореспондиращи с
действащата съдебна практика за присъждане на съответния справедлив
размер. Не била нарушена разпоредбата на чл. 52 ЗЗД за размера на вредите.
Считат размера за справедлив и молят в тази част решението да бъде
потвърдено.
По отношение възражението за съпричиняване:
След като ответниците били призната за виновни за извършено
престъпление и е определен размера на съставомерните вреди с влязла в сила
присъда, не било допустимо за първи път в гражданския процес в
производство по иск по чл.45 от ЗЗД да бъде обсъждан въпрос за наличието
на вреди в по-нисък размер, защото по същество би се достигнало до
преразглеждане на влязлата в сила присъда в нарушение на правилото на
чл.300 от ГПК. По отношение на постройките – наказателния съд приел ,че те
не са незаконни.
Въззивниците много добре са знаели, че техните съседи живеят в тези
постройки. Въпреки това те складирали лесно запалими дърва и други
материали на тази стена, като и си варили зимнината точно до тези запалими
материали, което е довело и до пожара.
Анализират се доказателствата и установеното по делото относно
механизма на възникване на пожара и се прави извод , че съпричиняване не е
7
налице.
Адв. П. – Оспорвам въззивната жалба с изключение, че се съгласявам с
доводите на въззивните жалбоподатели в тази част смятам, че са основателни.
Нямам доказателствени искания. Представям списък на разноски.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Адв. П. : - Ув. окр. съдии, аз считам, че докладът на съда е много точен
и няма смисъл да развивам други тези. Още повече, че е налице основание в
едната част, в другата част Ви моля да приемете, че не са налице съответните
основания да бъде пререшен въпроса от първа инстанция. Изложил съм
подробни доводи. Единствено искам да се спра на въпроса за
непосредствеността, за т.нар. стена, която се дъвкаше непрекъснато. Аз
смятам, че когато се говори за зрели хора, които извършват подобна дейност,
най-малкото следва да бъде търсено съпричиняване. При условия, че палиш
огън на един метър от дърва, които си складирал и след това да обвиняваш
комшията, че не е изградил такава стена. Това за мен е върхът на нахалството.
Моля в останала част да отхвърлите направените искания от страна на
въззивните жалбоподатели и да потвърдите в тази част, с изключение на това,
което признаваме за решението на първа инстанция като правилно и
законосъобразно.
Съдът счете делото за разяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА устните състезания.
СЪОБЩАВА на страните, че ще обяви решението си в срок до
05.11.2022 год.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 09:40
часа.
Председател: _______________________
8
Секретар: _______________________
9